Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
- greeneyed
- Наркоман
- Мнения: 10040
- Регистриран на: Ное 30, '09, 15:11
- Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
- Дал благодарност: 628 пъти
- Получил благодарност: 1120 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Ето, лесно е, никога няма да го забравя този откъс.
Три бащини заръки имам до тебе и искам да се закълнеш, че ще ги изпълниш. Не те ли хванат турците, ще ги забравиш. Ала никой не знае божите пътища. И тъй, слушай! Ако те хванат турците, когато те поведат на излизане от долината, ще минете по Сюлейманаговия камен мост. Първата ми заръка е, като минете по моста, вързан-невързан, да се хвърлиш в бързея. Водата ще те отвлече. Може да те удави, може да те изхвърли жив, ала никой не ще те намери, ни жив, ни трупа ти, защото по брега на реката няма път. Запомни ли?
— Запомних, татко — рече Мирчо.
А Манол помълча, преди да каже втората си заръка:
— Втората ми заръка е, ако не можеш да се хвърлиш от моста, щом стигнете Милото господи, спри се и се обърни назад. Все едно че искаш да видиш за последен път Елинденя. Обърни се така, че гърдите ти да бъдат към каменните кръстове. Аз ще съм скрит в гробищата и ще те устреля право в сърцето. Да стоиш и да не мърдаш.
Три бащини заръки имам до тебе и искам да се закълнеш, че ще ги изпълниш. Не те ли хванат турците, ще ги забравиш. Ала никой не знае божите пътища. И тъй, слушай! Ако те хванат турците, когато те поведат на излизане от долината, ще минете по Сюлейманаговия камен мост. Първата ми заръка е, като минете по моста, вързан-невързан, да се хвърлиш в бързея. Водата ще те отвлече. Може да те удави, може да те изхвърли жив, ала никой не ще те намери, ни жив, ни трупа ти, защото по брега на реката няма път. Запомни ли?
— Запомних, татко — рече Мирчо.
А Манол помълча, преди да каже втората си заръка:
— Втората ми заръка е, ако не можеш да се хвърлиш от моста, щом стигнете Милото господи, спри се и се обърни назад. Все едно че искаш да видиш за последен път Елинденя. Обърни се така, че гърдите ти да бъдат към каменните кръстове. Аз ще съм скрит в гробищата и ще те устреля право в сърцето. Да стоиш и да не мърдаш.
- greeneyed
- Наркоман
- Мнения: 10040
- Регистриран на: Ное 30, '09, 15:11
- Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
- Дал благодарност: 628 пъти
- Получил благодарност: 1120 пъти
- dung
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1783
- Регистриран на: Апр 16, '15, 15:04
- Местоположение: Раднево
- Дал благодарност: 178 пъти
- Получил благодарност: 151 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Жената видя, че той беше млад човек, и млъкна смутена, а той, съживил се изведнаж, й се усмихна с розово лице, с разгърнати отпред гърди и зъбите му, отразили синкавия блясък на снега, ярко се белееха под тънките му руси мустачки. Тя огледа уличката — дали не бе я видял и чул някой, че не беше прилично да заприказва тъй млад, непознат мъж. Малката уличка беше пуста, цяла забулена в рояци снежинки, които вятърът развяваше насам-натам и ги трупаше на малки преспи край стените.
Младият момък пристъпи:
— Какво има?
Той гледаше жената все тъй дружелюбно, може би малко тъжно усмихнат, и търпеливо очакваше отговора й. Тя беше попреминала вече, около двайсет и пет годишна, дребна на ръст, със слабо, тясно лице, побледняло от студа, с тънки, стиснати устни, очите й бяха доста хубави — тъмни, с чист блясък и жив, съсредоточен, дори остър поглед. Тя бързо се съвзе от смущението си и като погледна секирата, която висеше на лявата му ръка, каза отсечено:
— Имаме дърва за цепене.
Без да дочака отговора на селянина, тя се отдръпна навътре в двора, но портата остави отворена. Стоян тръгна след нея, мърморейки:
— Харно… Ще ги нацепиме.
Младият момък пристъпи:
— Какво има?
Той гледаше жената все тъй дружелюбно, може би малко тъжно усмихнат, и търпеливо очакваше отговора й. Тя беше попреминала вече, около двайсет и пет годишна, дребна на ръст, със слабо, тясно лице, побледняло от студа, с тънки, стиснати устни, очите й бяха доста хубави — тъмни, с чист блясък и жив, съсредоточен, дори остър поглед. Тя бързо се съвзе от смущението си и като погледна секирата, която висеше на лявата му ръка, каза отсечено:
— Имаме дърва за цепене.
Без да дочака отговора на селянина, тя се отдръпна навътре в двора, но портата остави отворена. Стоян тръгна след нея, мърморейки:
— Харно… Ще ги нацепиме.
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Цитата ми напомня момента, в който Стоян Глаушев се срещна със Султана. Железният светилник ?
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
''Най-малката пък изкопа своята леха кръгла като слънцето и посади в нея червени като слънцето цветя. Тя беше странно дете — тиха и замислена. Докато нейните сестри се радваха на разни любопитни неща, паднали при тях от разбитите кораби — тя освен ясночервените си цветя, прилични на слънцето, обичаше само една хубава мраморна статуя, изобразяваща прекрасен момък. Статуята бе чудесно изработена от бял мрамор и беше паднала на морското дъно след едно корабокрушение. М... р... посади около тая статуя червена плачеща върба, която израсна във великолепно дърво. Прекрасните ѝ клони се свеждаха над мраморния момък и стигаха до синкавото пясъчно дъно, дето сянката им изглеждаше теменужна. Корените и върхът на върбата сякаш си играеха помежду си и искаха да се целунат. Нямаше по-голямо удоволствие за р... от това, да слуша приказки за хората, които живееха горе, над морето. Нейната стара баба трябваше да ѝ разказва всичко, което знаеше за корабите и градовете, за хората и животните. Ала най-много ѝ харесваше туй, че на земята цветята ухаят, когато на морското дъно те бяха без мирис, че горите там са зелени и рибите, които се виждат по тамошните дървета, пеят тъй силно и тъй хубаво, че човек ги слуша прехласнат. Бабата наричаше риби малките птички, защото иначе р... не можеше да я разбере. Да, тя никога не бе виждала птици...''
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- greeneyed
- Наркоман
- Мнения: 10040
- Регистриран на: Ное 30, '09, 15:11
- Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
- Дал благодарност: 628 пъти
- Получил благодарност: 1120 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Доста се почудих коя е аджеба тази приказка, след като прочетох текста 3-4 пъти обаче, видях ти подсказката, Гео - Р и МР - Малката русалка?
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Разбира се, Грийни ! Ако бях оставила думите в текста, нямаше да има загадка
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд