Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[мимка]

Албена, право в десятката
Чакаме новата загадка

[Албена]

Колко непроменена е Света София от онова далечно време, когато тук по Великден ме водеше баща ми, лека му пръст! … Превисокият купол се губи в празничен сумрак, тъмнеят зад колоните три дълбоки абсиди, пред четвъртата е олтарът, встрани от него — свети изображения върху златна основа, изкусна мозайка… Всичко си е както беше. Почти четвърт век не съм идвал в Света София. Убеден бях, че никога, никога няма да се върна. А се завърнах. И преживяното от раздяла до завръщане ми изглежда небивало. Сън бяха моите две десетилетия всред чужди.

Чужди ли казах? Защо тогава — ако в Константинопол аз съм свой — ме притиска като похлупак на ковчег катедралният купол? Все ми се струва, че стига да вдигна очи и погледът ми ще намери небето: хмуро зиме, нажежено до бяло лете, неизказано ведро през пролетите. Все ми се ще да се озова извън градската стена, отново да бъда под слънцето.

[Албена]

Ще ви подскажа малко - авторката е българка , историк ,специалист по османистика ,а романът е много известен .

[сюзан]

Не мога да кажа от коя точно книга е, но авторката трябва да е Вера Мутафчиева. Харесвам я и доста съм чела от нея - "Случаят Джем", "Предречено от Пагане"...

[Гео, граф]

Сюзън е права. Авторката е Вера Мутафчиева, а произведението е Предречено от Пагане .

Сю, ти си

[сюзан]

"Тогавашните летописци отбелязват, че от пролетта скакалци в нечувани количества се изроили от Дивите поля и унищожили посевите и тревата, което било предзнаменование за татарски нашествия. През лятото се случило голямо слънчево затъмнение, а скоро след това на небето се появила комета. Във В... пък били виждани над града гроб и огнен кръст в облаците; и хората се отдавали на пост и раздавали милостиня, защото някои твърдели, че мор ще сполети страната и ще изтреби човешкия род."

[сюзан]

Ехооо! Какво става тук? Заспахте зимен сън!
Малко подсказка. Градът В... е Варшава. Сетихте ли се?

[Гео, граф]

Щом градът е Варшава, това трябва да е Сенкеевич. Ама дали е от Кръстоносци или от С огън и меч...

[сюзан]

"С огън и меч" е Гео.
Давай нататък!

[Гео, граф]

Точно в шестнадесет часа и четиридесет минути Васисуалий Лоханкин обяви гладна стачка.
Той лежеше на мушамения диван, обърнал гръб на целия свят, с лице към издутото облегало. Лежеше той с тиранти и зелени чорапи, които в Черноморск наричат още карпетки.
Погладувал около двадесет минути в това положение, Лоханкин запъшка, обърна се на другата страна и погледна жена си. При това зелените карпетки описаха малка дъга във въздуха. Жена му хвърляше в една боядисана пътническа торба своя багаж: красиви флакони, гумено валяче за масаж, две рокли с опашки и една стара без опашка, филцова шапка със стъклен полумесец, медни гилзи с червило за устни и панталони от трико.
— Варвара! — рече Лоханкин гъгниво.
Жена му мълчеше и дишаше тежко.
— Варвара! — повтори той. — Нима ти наистина ме напускаш и отиваш при Птибурдуков?
— Да — отговори жена му. — Отивам. Така трябва.
— Но защо, защо? — рече Лоханкин с кравешка страст.
Ноздрите му, и без това широки, се разшириха горестно. Затрепери фараонската му брадичка.
— Защото го обичам.
— Ами аз какво ще правя?
— Васисуалий! Още вчера те предупредих. Не те обичам повече.
— Но аз! Аз те обичам, Варвара!
— Това си е твоя частна работа, Васисуалий. Аз отивам при Птибурдуков. Така трябва.
— Не! — извика Лоханкин. — Не трябва така! Не може един човек да си отиде, щом другият го обича!
— Може — рече раздразнено Варвара, като се оглеждаше в джобното си огледалце. — И изобщо престани да вършиш глупости, Васисуалий.
— В такъв случай аз продължавам гладната стачка! — закрещя нещастният съпруг. — Ще гладувам дотогава, докато ти не се върнеш. Ден. Седмица. Година ще гладувам!
Лоханкин отново се обърна и заби дебелия си нос в хлъзгавата студена мушама.
— Ей така ще лежа с тиранти — дочу се от дивана, — докато умра. И за всичко ще бъдете виновни вие с инженер Птибурдуков.