Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[сюзан]

Това някой позна ли го?

Може би Албена трябваше да е, но хайде от мен това:

Ние деветимата трябваше да се разпръснем и всеки да поеме по своя път. За колко време, никой нямаше представа. Все още не знаем. Никой от тях не знае къде съм аз, нито пък аз знам къде са те или как изглеждат сега. Така заклинанието, което ни направиха, когато напуснахме, продължава да ни предпазва — заклинание, което ни гарантира, че може да бъдем убити само по реда на номерата си, стига да стоим разделени. Ако се съберем, силата му изчезва.

[Deleted User 3996]

Това някой позна ли го?

Може би Албена трябваше да е, но хайде от мен това:

Ние деветимата трябваше да се разпръснем и всеки да поеме по своя път. За колко време, никой нямаше представа. Все още не знаем. Никой от тях не знае къде съм аз, нито пък аз знам къде са те или как изглеждат сега. Така заклинанието, което ни направиха, когато напуснахме, продължава да ни предпазва — заклинание, което ни гарантира, че може да бъдем убити само по реда на номерата си, стига да стоим разделени. Ако се съберем, силата му изчезва.

Аз съм номер 4 на Питакъс Лор, много ми хареса докато го четях

[Deleted User 3996]

Спорът им възникна, когато Нуми целуна момчето заради геройските му постъпки, а от целувката й бузата на Ники се изприщи. Електронният мозък на пирожката обяви, че двамата били несъвместими един с друг, понеже са от различни цивилизации. Ники обаче възрази, че това било глупост. Той просто си бил алергичен и често се изприщвал от ягоди, от мед и други сладки неща. Такова твърдение би било вярно, ако приемем, че целувката на едно момиче прилича на меда, на ягодите и шоколада, от които понякога децата се изприщват. Но кой ще ти повярва в това?

[Гео, граф]

Тишо, това категорично е на Любен Дилов . Даже загадка няма, щом си оставил имената Нуми и Ники

[Deleted User 3996]

Тишо, това категорично е на Любен Дилов . Даже загадка няма, щом си оставил имената Нуми и Ники

Мислех, че само аз съм бил хахо да съм ги чел като малък
щото мойте връстници и приятели не бяха ги чели.

[Гео, граф]

... Мислех, че само аз съм бил хахо да съм ги чел като малък
щото мойте връстници и приятели не бяха ги чели.

Ъмм... и други сме били (и сме) хаховци

''Дните и нощите бяха без значение на борда на един космически кораб, но човешкото тяло продължаваше да настоява за своето и дори модерната технология не успяваше да помогне. „Рог на изобилието от отлични стоки на ниски цени“, също както огромните бойни кораби и лайнерите на транскорпорациите, имаше нощен цикъл — време за сън, тъмнина и тишина...
— Виждам, че все още си буден.
Столът на Т... рязко се извъртя по посока на гласа й.
— Това е една удивителна проява на дедукция. Ето, аз седя пред вас, усърдно работя, разрешавайки проблемите на кораба, а вие, с малка помощ на вашето зрение и слух, стигате до впечатляващото заключение, че аз все още съм буден. Е, трябва да призная, че логическите ви умения са изключителни...''

[Албена]

Гео ,първо си помислих за нещо бараярско ,ама не е ... Да не е нещо от моя не любимец Мартин? Ако е негово ,да знаеш ,че не съм го чела .

[Гео, граф]

Бай Мартин е, Бени ! Това е от Пътешествията на Тъф, за който няма как да не съм досаждала

[Албена]

Малко нахално от моя страна ,защото не само ,че налучках автора ,ами не съм и чела книгата , но ето ви загадка от мен -

Жената е твар слаба и ненадеждна, е казал Августин Блажени. Прав е мракобесникът и женомразецът, хиляди пъти е прав. Във всеки случай поне по отношение на персоната, която се казваше Варвара Суворова.
Всичко беше започнало като весело приключение, а какво излезе накрая. На ти сега, глупачко. Мама колко пъти ти е повтаряла, че с твоите фокуси рано или късно ще си строшиш главата и ето, тъкмо тъй стана. Ами татко — мъдрият татко, човекът с ангелско търпение — не ти ли каза и той, че твоят житейски път минава през три периода: дявол с рокля, наказание Божие и накрая — ненормална нихилистка. До тоя ден и час Варя се бе гордяла с горната дефиниция и дори си казваше, че не възнамерява да се задоволява с постигнатото, но ето че тая самонадеяност й изигра лоша шега.
Защо ли се съгласи да спират в кръчмата или как му викат тук на тоя долен вертеп? Ама нали каруцарят Митко, тоя подъл предател, взе да хленчи: „Да напоим конете, та да напоим конете.“ На ти сега коне. Господи, какво ли я чака…

[milena02]

Ще помогна на Бенината загадка с жокера, че авторът не е българин, но не е и руснак, а действието се развива в България.