Най-добрата книга на 2016 година
Публикувано на: Дек 17, '16, 11:30
Мили приятели-читатели. Предлагам ви да излъчите/номинирате най-добрите книги, които сте прочели за 2016 г. Тези книги, които излезели през 2016 г. са с предимство, но иначе можете да номинирате всяка една книга, която е станала откритие за вас през тази година. Моите са повече от 1:
1. "Остатъкът от деня" на Казуо Ишигуро. Страшно английсски, леко носталгичен, философски, високохудожествен роман неочаквано написан от един японец. Твърде го препоръчвам.
2. "Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян. Много топъл, леко приказен, леко библейски (което може да означава и вечен) и съвсем човешки (в най-добрия смисъл, а не е според Ницше) свят на Абгарян така те омагьосва, че дни наред ходиш и си тананикаш нещо и си някъде... Твърде го препоръчвам за любителите на магически реализъм на Маркес.
3. "Стоунър" на Джон Уилямс. Изключително литературно произведение като стил и като език, което спада към така наречена "тиха проза", но по-скоро е подводен вулкан от страсти. Книгата е за човека и Неговото място под слънцето, за товва, че трябва да не изневеряваме на себе си дори когато цената на това е твърде висока.
4. "Живи рани" на Виктор дел Арбол. Запознах се с него съвсем скоро, но вече ми е фаворит. Едно на ръка, че е адски симпатичен при лично общуване, но и много добър автор. Книгата му (в България е преведена само тази) е лека за четене и увлекателна, но това не и пречи да е дълбоко философска. Силно драматична. Ненапразно авторът е израснал с произведенията на Омир и Шекспир. Основната идея, която той сам е озвучил, че няма добри и лоши хора, а има трагични обстоятелства, които способни да ни направят жертви или палачи, като вчерашните жертви много лесно се превръщат в палачите и обратно. Затова в неговата книга е пълна с неочакваните обрати. Арбол е бивш полицай, който е работил в центъра за малтретирани жени. Не се водете по българското заглавие, което никак не би ме привлякло: твърде патетично като за мене. Препоръчвам я за всички, които се съмняват, че човекът е успял да се промени много не само от времето на Омир или Шекспир, но дори от библейските времена на Каин и Авел.
Книгите са 4, защото ми винаги трудно да избера само една. Честно казано, те са повече за тази година, но и постът не трябва да бъде много голям, иначе кой ли ще го чете.
1. "Остатъкът от деня" на Казуо Ишигуро. Страшно английсски, леко носталгичен, философски, високохудожествен роман неочаквано написан от един японец. Твърде го препоръчвам.
2. "Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян. Много топъл, леко приказен, леко библейски (което може да означава и вечен) и съвсем човешки (в най-добрия смисъл, а не е според Ницше) свят на Абгарян така те омагьосва, че дни наред ходиш и си тананикаш нещо и си някъде... Твърде го препоръчвам за любителите на магически реализъм на Маркес.
3. "Стоунър" на Джон Уилямс. Изключително литературно произведение като стил и като език, което спада към така наречена "тиха проза", но по-скоро е подводен вулкан от страсти. Книгата е за човека и Неговото място под слънцето, за товва, че трябва да не изневеряваме на себе си дори когато цената на това е твърде висока.
4. "Живи рани" на Виктор дел Арбол. Запознах се с него съвсем скоро, но вече ми е фаворит. Едно на ръка, че е адски симпатичен при лично общуване, но и много добър автор. Книгата му (в България е преведена само тази) е лека за четене и увлекателна, но това не и пречи да е дълбоко философска. Силно драматична. Ненапразно авторът е израснал с произведенията на Омир и Шекспир. Основната идея, която той сам е озвучил, че няма добри и лоши хора, а има трагични обстоятелства, които способни да ни направят жертви или палачи, като вчерашните жертви много лесно се превръщат в палачите и обратно. Затова в неговата книга е пълна с неочакваните обрати. Арбол е бивш полицай, който е работил в центъра за малтретирани жени. Не се водете по българското заглавие, което никак не би ме привлякло: твърде патетично като за мене. Препоръчвам я за всички, които се съмняват, че човекът е успял да се промени много не само от времето на Омир или Шекспир, но дори от библейските времена на Каин и Авел.
Книгите са 4, защото ми винаги трудно да избера само една. Честно казано, те са повече за тази година, но и постът не трябва да бъде много голям, иначе кой ли ще го чете.