Любими книги и поредици

[Titi]

Най-любими са ми поредиците за вещиците от Тери Пратчет. Препрочитам ги безброй пъти и все ми е забавно.

[nikolica]

Някой чел ли е нещо на Хорхе Букай? Търсейки нещо за него и от него в мрежата попаднах на това и реших да го споделя с вас дано ви хареса и да не се сърди админа

Източник - facebook бележка
Окования слон

-Не мога–казах му. -Не мога!
-Сигурен ли си?- попита ме той.
-Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, ,че не мога.
Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
-Нека ти разкажа…..
И без да чака отговор, започна да разказава.

Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона ,който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демострираше невроятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук явно има някаква загадка.Какво го спира тогава? Защо не бяга?
Когато бях на шест–седем години още вярвах, ,че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някои от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.

Тогава зададох съвсем ясно въпроса :“Щом е дресиран, защо го оковават ?„.
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участа си.
Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си….

–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме в главата : “Не мога, не мога и никога няма да мога.”
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и никога няма да мога”.

Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:
-Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.
Единствения начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа….
Цялата си душа!

[Titi]

nikolica, страшно поучителна история. Принтирах я и довечера ще я подаря на дъщеря ми, тя все още има време да се отскубне от колчето, само трябва да го пожелае Благодаря ти.

[lila]

Някой чел ли е нещо на Хорхе Букай? Търсейки нещо за него и от него в мрежата попаднах на това и реших да го споделя с вас дано ви хареса и да не се сърди админа
Източник - facebook бележка
Окования слон
Когато бях на шест–седем години още вярвах, ,че възрастните са много умни.

Май ще опитам да го прочета

[vodo-leika]

Мисля, че най-хубава му е "Приказки за размисъл" http://www.helikon.bg/books/53/144224_p ... misal.html. Другите две са ми малко скучни, но това си е мое мнение. "Приказки за размисъл" се чете бързо и леко, увлекателна е и определено има неща, които да се запомнят!

[bouquet]

Аз се подлъгах по тази история, която е първа в книжката, та я прочетох цялата, че е другата купих. Разочарована съм, но ги подарих книгите. Дано им се радват!

[Албена]

Аз не обичам да препрочитам книги,колкото и да са ми харесали.Обаче обичам да чета поезия отново и отново. Христо Фотев,Борис Христов,Емили Дикенсън,Есенин,Блок,Пастернак,Цветаева...

[Гео, граф]

В друга една част от гората пък, млад шаман преминаваше особено важен етап от обучението си. Беше ял от свещената мишеморка, беше пушил светена ризома, грижливо бе счукал на прах и бе пъхнал във всичките си отвърстия мистичната гъба и сега, седнал по турски под един бор, се съсредоточаваше първо за да установи контакт с необикновените и чудни тайни в сърцето на Битието, но главно, за да не се отвинти и отлети връхната част на главата му. Сини четиристранни триъгълници се въртяха пред очите му. От време на време се усмихваше многозначително на незначителни неща и отронваше по едно „Ау“ и „Пфу“.
Въздухът се размърда и стана това, което той по-късно описа като „Нещо като експлозия, само че назад, нали разбирате?“ и внезапно там, където преди нямаше нищо, се появи голям очукан дървен сандък. Той се приземи тежко върху шумата, спусна десетки малки крачета и се извърна тромаво да погледне към шамана. Тоест, не че имаше лице, но дори и през митологическата мъгла, шаманът с ужас съзнаваше, че го гледа. И то не с добро око. Удивително е колко злобни могат да бъдат една ключалка и няколко дупки от чеп.
За негово силно облекчение сандъкът някак си вървешком повдигна рамене и се понесе в лек галоп между дърветата. Със свръхчовешко усилие шаманът си припомни правилната последователност от движения за изправяне и дори успя да направи няколко крачки преди да погледне надолу и да се откаже, поради това че му се бяха свършили краката.



"Фантастична светлина"
Тери Пратчет

[Гео, граф]

Днес се навършват 73 години от смъртта на Михаил Булгаков. Дори и нищо друго негово да не е чел човек, само Майстора и Маргарита, душевността му е станала една степен по-извисена. Този роман е изчакал да види печат цели 27 години, но затова пък е една от най-великите и емблематични творби на XXв.

'' В бяло наметало с кървава подплата, с провлачената походка на кавалерист, в ранната утрин на четиринайсетия ден от пролетния месец нисан в покритата колонада между двете крила на двореца на Ирод Велики излезе прокураторът на Иудея Пилат Понтийски ... ''


''— В какво искаш да ти се закълна? — попита вече много оживено развързаният.
— Ами в живота си, да речем — отвърна прокураторът, — тъкмо е време да се кълнеш в него, защото той виси на косъм, знай това!
— Може би мислиш, хегемоне, че ти си го окачил на косъм? — попита арестантът. — Ако е тъй, много се лъжеш.
Пилат потрепери и процеди през зъби:
— Аз мога да прережа този косъм.
— И в това се лъжеш — възрази с ведра усмивка арестантът и вдигна ръка да скрие лице — от слънцето — съгласи се, че да пререже косъма може навярно само оня, който го е окачил ...''

Майсторът разказваше на Иван Бездомни как са се срещнали с Маргарита :

'' - Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Да, любовта ни прониза мигновено. Разбрах го още същия ден, още след час, когато се озовахме, слепи за града наоколо ни, пред стената на Кремъл, на крайбрежния булевард ... Тя идваше при мене всеки ден, а почвах да я чакам още от сутринта. Очакването се изразяваше в това, че местех предметите по масата. Десет минути преди тя да дойде, сядах до прозорчето и почвах да се ослушвам кога ще хлопне вехтата вратичка. Колко странно: преди да я срещна, в нашето дворче рядко влизаше някой, направо казано, никой не влизаше, а сега ми се струваше, че целият град се е устремил към него. Хлопне вратичката, сърцето ми трепне, и представете си, точно срещу лицето си непременно ще видя през прозорчето нечий мръсен ботуш. Точиларят. Но кому в нашата къща е изтрябвал точилар ? Какво ще точи ? Какви ножове ? ...''

И накрая очаквам отнякъде да изскочи дебел черен котарак и да ревне :

'' - Сеансът свърши ! Маестро ! Пердашете марш !''

[bettym]

Когато се гмурнах в този форум, бях убедена, че е изграден само от перфектни цветари/ки и, да си призная, подходих с комплекс при представянето си, защото от мен цветарка не знам дали ще стане някога, но....четейки всичко, защото всъщност това е хобито ми откакто се помня - четенето, останах с убеждението, че освен цветарки, тук има мно-о-ого умни и интелигентни момичета и момчета, та, едва поела си дъх от последната прочетена книга, реших, че трябва да ви кажа за нея. Още повече, че открих, че авторката е българка, която се крие зад западно звучащ псевдоним, който, забележете "идва от латинските наименования на бръшляна и мушмулата- hedera helix и mespilus germanica". Опа-а-а, може би е и цветарка
Та, всъщност, става дума за поредица, безплатно публикувана в chitanka.info. Първата част е "Демон, юда и магьосник", а втората "Билкова отвара от рог от еднорог", третата се пише сега Авторката - Хедър Меспи, е страхотен майстор на фентъзито. Книгите и ме карат да се вкопча в текста и да пренебрегна всички домакински задължения, без капка угризение
А тук http://xquisites.blogspot.com/2013/05/blog-post_31.html" onclick="window.open(this.href);return false; попаднах на интервю с нея.
Така че, мили цветари и цветарки, когато си почивате от оформянето на прекрасните ви градини, отворете читанката и ако си падате по приказки, тази определено ще ви хареса.
А ако Хедър Меспи е сред вас - стискам палци за третата книга!