Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

Публикувай отговор
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

Мнение от Албена »

Пиша за Пелевин тук ,тъй като го слагам в графата "други дивотии" :lol:
Харесвам Пелевин. Книгите му за мен са интелектуално предизвикателство ,доставящи приятен умствен гъдел и емоционален ламтеж по още от същото . Всяка негова история успява да измъкне на повърхността невероятни асоциации и връзки с подсъзнанието.Вземайки в ръце някоя от книгите на Пелевин се чувствам като мечо Пух пред гърненце с мед.;-)
Empire V се оказа гърненце пълно с вкусен вампирски мед. Ако досега сте вярвали ,че хората стоят на върха на еволюционната и хранителна верига ,жестоко се лъжете.Хората са просто дойно стадо за вампирите ,но без оня тъмен готически ужас,типичен за вампирските истории. Хората, улисани в бесния ритъм на живота ,с глупавите си дребни желания и стремежи ,не усещат истинската си същност на стадо. Понякога вампирите отличават някои от стадото и го правят един от тях. Това коренно променя живота му, внасяйки прозрение ,светлина и мрак.
Ако ви е станало скучно ,срещнете се с вампирите на Пелевин .Обещавам ви проблясък. :-)
Нали ви споменах ,че Пелевин измъква невероятни неща от подсъзнанието . И ето ,четейки Empire V , се сетих за един клип на Филип Киркоров - Мышь -
Приемете го с намигване като илюстрация към тази книга.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

Мнение от Гео, граф »

Днес ми се обади Красияна, за да ме попита дали имам всички книги от поредицата на Робин Хоб за Убиеца и Шута. Което ме провокира да се върна две години назад и да изчета това, което сме писали в една читателска група във фейса по темата. На мен самата ми стана интересно (пак :D ) и направих една подборка от мнения на хора от групата, която поствам тук и за всеобщо, и за мое собствено потребление:

''С течение на четенето на всяка от книите в поредицата ми се избистри причината, заради която обичам тази авторка. Нейните книги са концентрат от емоции. Чисти, неподправени, истински. И са изпълнени с качества, които лично за мен ни правят човеци - доброта, обич, вярност, приятелство. Докато четях, знаех кого търсят, защо и какво ще се случи. Но емоциите, изживяванията на героите и самите те са ми толкова скъпи, че приемам Робин Хоб не само за най-добрия фентъзи автор в момента, но и за най-обичния ми въобще...''

''Иска ми се да имаше повече фентъзи автори като Хоб, които да отделят толкова голямо внимание на свой герой. Чисто обемно досега не съм намирала. Отделно при нея света и приключенското са по-скоро инструмент за изграждане на героя; липсва поетапното въвеждане на все по-голямо зло, което води до изчерпване на поредиците - най-големия противник на Фиц е самият Фиц. За мен по-трагичен образ във фентъзи-литературата от Фиц няма. Умиращ, оцеляващ, той все губи. Хората, които обича, живота, към който се стреми, собствената си идентичност.О Освен това Фиц е без родители. Същността му е много близка до тази на баща му, но объркана от ситуацията, в която е поставен - дълбоко наранен - обезправен, в непрекъснат страх за живота си и стрес от заобикалящите го, обграден с обич, която не е явна и в повечето случаи е с цел. Неговата мотивация произтича от ген (обяснен сравнително ясно от Хоб), възпитание - Бърич и Сенч, внушавани цели и преданост - съществуването му изобщо е посветено на семейството му - Пророците, наличие на две способности - Осезание и Умение - потъпкани и смачквани още в зародиш, обграждан от тежка омраза и на всичко отгоре - непрекъснато преследване на някакви мисии и цели, поставени му от Шута... Е, какъв да бъде - твърд, железен, непоколебим, боец, готов да премаже другите? Ами - не! Не е такъв. Бори се с вътрешното си аз, в противоречие с възпитание, предназначение и способности. Та, да, той вътрешно не е убиец. Добър човек, попаднал на грешно място, в грешно време.''


''Има обаче един образ в научната фантастика, който е почти толкова очарователен като Фиц - това е Майлс Воркосиган. Но Бюджолд е по-снизходителна към него, отколкото Хоб към Фиц. Как пък няма едно слабо изречение тази жена! Много пипнато - с финес, деликатност и усет за красотата на историята. Вълшебница! Смятам, че Хоб е по-скоро ''женски'' автор. Факт е, че от цялата поредица струи някаква женственост и затова все повече се убеждавам, че малко мъже биха оценили и наслаждавали на Хоб, но пък ценителите по дифолт са редки екземпляри. Трудно е да влезеш в главата на човек от срещуположен пол, но постигането на това е изключително рядко. Като жена мога да кажа, че от мъжете писатели са единици онези, които припокриват женската душевност. В най-добрия случай само я доближават. А за фентъзи жанра дори не се сещам за имена на такива. Няма го дивия екшън, който се харесва на мъжете. Разказа тече умозрително, съзерцателно, с изключително внимание към детайла и емоциите на героите - изражение на лицето, мимика с податка към мислите им, с внимание към всяко тяхно действие, което си има дълбок смисъл.''

''Често съм си мислила за това, че проблемите на всеки индивид/ живо същество, с разум, неговите си проблеми са най-важни във вселената. Но аз съм човек и проблемите на Фиц са и моите проблеми. Не в толкова драматичен дискурс, но все пак. Предопределението е философската нишка при Хоб:

"— Сигурен ли си, Фиц? Сигурен ли си? Има ли смисъл от живот, изживян така, сякаш няма абсолютно никакво значение за света? Не мога да си представя по-тъжно нещо. Защо майките не си казват: „Ако отгледам това момиче както трябва, ако го обичам и се грижа за него, то ще води живот, който ще носи радост на хората и следователно аз съм променила света“? Защо земеделецът, който хвърля семето, не казва на съседа си: „Със семето, което посях днес, ще нахраня някого, и така днес променям света“?
— Това е философия, шуте. Никога не съм имал време да се занимавам с такива неща.
— Не, Фиц, това е животът. И никой няма време да мисли за такива неща. Всяка твар на света трябва да мисли за това нещо всеки миг, докато бие сърцето й. Иначе какъв е смисълът да се събуждаме всеки ден?"


''В началото река тече бавно и широко. Спокойна. После забързва, преминава в завои и шеметни бързеи. И, когато си мислиш, че по-лудо и опасно вече не може да бъде, усещаш, че си на ръба на водопад и политаш. Летиш и не виждаш къде свършва това пиршество от вода и скорост. Проблясва блестяща искряща повърхност и се стоварваш с цялата си тежест и да, има болка, но има и детска радост от падането и защото си стигнал края. Но това е една привидност, която се усеща съвсем скоро. Водата от езерото в другия му край се промъква сред тъмните клони на дърветата в нова река, която - О, слава на Еда и Ел! - се влива в безбрежно и кипящо от живот море. В което се вливат други реки.''


''Няма веселби в историите на Хоб. Тя ги е направила да звучат меланхолично, обърнати навътре към душевността на героя, оттам и осезаемата напрегнатост и сериозност на внушенията. Със Зинка си говорихме, че няма лъч светлинка в края на тунела за горкия Фиц. Предполагам, че всяка екстровертна натура ще се бунтува срещу цялата тази интровертност'' - това съм написала аз, но не е вярно - на моята екстровертност чудесно се вписва интровертността на писанията на Хоб!

''С напредване на книгите и се научих да се притеснявам какво е подготвила за героите си. И продължава да ме изненадва тази нишка на тайственост, така характерна на Робин Хоб. Когато я чета все едно се намирам в стая, в която има завеси. Отваряш една завеса и откриваш нови елементи от обстановката в стаята. Следва нова завеса. И отново. И отново. Докато откриеш каква е цялата картина. Между другото така съм се чувствала и в Света на Огън и лед при Мартин. Само че при Мартин атмосферата в "стаята" е по-готическа, а при Хоб има и ренесансови елементи...''

''Не мога място да си намеря. Как може нещастието и мъката да се проектират така от миналото в бъдещето...За съжаление човешката история изобилства от подобни примери.''

''Ааа, чета я вече... Дрога е това. Ужас :lol:
Битката, която водим сами със себе си е най-страшната, най-непосилната... Но е единствената, която си заслужава. Не цитирам автори, хах... Това си е моят личен извод, докато съм потънала в света на книгата, която чета."


..................................

Стига толкова, че станах разногледа! Като нищо бих могла да се грабна да ги чета отново. Добре че имам огромна купчина нови книги, иначе... :angelche:

Краси, дано съм била полезна :daaa:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Krasiyana
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1065
Регистриран на: Юли 19, '12, 22:10
Местоположение: гр.София

Re: Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

Мнение от Krasiyana »

Мила ми, Гео, благодаря! :tzeluvka: Неудържима си! :tzvetentze:
А Хоб ми е много любима, наистина е като наркотик, влюбване или съвсем нов хибрид роза (да кажем синя на цвят)- въобще не ти дава да спиш! Търся си още нещо подобно и така завладяващо, докато издиря Живите кораби.
Аз не съм много на ти с фентъзи жанра - освен Хоб, попрочела съм малко Пратчет, та моля да ми препоръчате нещо.
Ти днес май ми спомена Вещерът? :hmmm:
“За да летиш, не ти трябват крила, а простор, една голяма любов и малко мечти.”
Силвия Кристъл
http://www.album.bg/krasiyana/?page=1" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
Krasiyana
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1065
Регистриран на: Юли 19, '12, 22:10
Местоположение: гр.София

Re: Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

Мнение от Krasiyana »

Зачетох се напред в темата и намерих името на автора - Сапковски. Свалям си я и дано да се спи тази нощ.
“За да летиш, не ти трябват крила, а простор, една голяма любов и малко мечти.”
Силвия Кристъл
http://www.album.bg/krasiyana/?page=1" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
mariyanag
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1807
Регистриран на: Ное 6, '14, 12:47
Местоположение: София
Дал благодарност: 101 пъти
Получил благодарност: 34 пъти

Re: Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

Мнение от mariyanag »

да, и Вещерът е граблива - грабва те и не те пуща, а на финала все ти се струва, че ей сега ще изскочи следваща книжица и ще продължиш насладата.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

Мнение от Гео, граф »

Скоро мярнах в Читанка две нови книжки на Джордж Мартин и веднага си ги изтеглих - ''Принцът-ренегат или Братът на краля'' и ''Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените''. Първата е за живота на принц Демън Таргариен, а втората разказва за времето, когато Таргариените са били основните владетели, яздели са драконите си, а кралствата все още са били шест (Дорн е самостоятелно кралство). Всичко това се развива стотина-сто и трийсет години след Завоеванието на Егон - войната между вдовицата на Визерис I Таргариен кралица Алисънт и дъщеря му от първия му брак принцеса Ренира. Тази война е известна като Танца на Драконите, но е била по-скоро Гибелта на Драконите.

И тук Мартин дистанцирано като историк разказва как се развива историята, кой за какво се бори, кой как загива, кой лорд към коя партия клони и защо, битките, предателствата и цялото това кръвопролитие, бележещо почти пълното унищожение както на драконите, така и на рода Таргариен. Беше ми интересно да чета за родовете, за местата и крепостите, където по-късно тече действието на Песен за огън и лед. До степен да ми се дочете поредицата пак :angel2:...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

Мнение от Гео, граф »

За фентъзито от моя гледна точка.

Не е достатъчно да имаш добра идея, изпълнението също трябва да е на ниво.

За да приковат вниманието ми, изискването ми към книгите е следното:
1. да има хубава история, разказана с богат език
2. фабулата да се насища с напрежение, което чат-пат да се разрежда с малко хумор
3. да има различни сюжетни линии, които да ме предизвикват към размисъл
4. героите да имат развити характери, цветни и широкоекранни, обемни и убедителни - демек да стоят като истински.

Сигурно имам и други претенции, но това ми излезе на първо четене. Особено четвърта точка!

Ясно е, че фентъзито се занимава с приказни фикции, но нека те бъдат максимално реалистични за жанра. Е как пък Тери, за когото е прието да се смята, че пише пародии на фентъзито, съумява да оформи ясно изразени характери на героите си, интуитивно усещаш кой в каква посока се движи, кой какво напрежение носи със себе си. Героите му са реалистични и релефни, независимо дали са основни или второстепенни. И въпреки че са въображаеми, те са изтъкани от мисли, усещания, спомени, мечти, крехки сенки, изящни съществувания, тоест реалистични са (за мен поне!). Робин Хоб създаде цяла галерия живи, дишащи, мислещи и страдащи фентъзи образи, с които съм се радвала, вълнувала и плакала. Мартин пък ме вбесява с гадния си навик да убива най-интересните си герои. Бърнард Корнуел ме накара да се влюбя в Дерфел Кадарн и в Утред...

Приказвам ги всичките тия неща по повод Реймънд Фийст и неговата Сага за войната на разлома. Прочетох Чиракът на магьосника, Майстор магьосник и Сребротрън, сега съм на Мрак над Сетанон. Спрях да очаквам развитие на друго, освен на действието. Героите му са като картонените рекламни фигури - познаваш кой е от пръв поглед, но като тръгнеш да го заобикаляш, се оказва, че е плоска снимка, подпряна отзад. По тази причина неистово ме дразни и не знам докога ще го издържа. Същото е с автори като Дейвид Гемел, Гай Гавриел Кай (само във Фионавар обаче!), Кристофър Паолини, Абъркромби успя да създаде един-единствен качествен образ - този на Глокта... Не обичам да се разочаровам от плоски герои. Искам да ми станат симпатични, да съпреживявам с тях, да ги усещам като живи хора. Но не всеки автор го умее. Затова ще повторя думите, с които започнах - не е достатъчно да имаш добра идея, изпълнението също трябва да е на ниво.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

Мнение от Гео, граф »

Приключих с Реймънд Фийст като автор, почти същото се случи и с Филип Пулман, който започна доста интересно в първата книга от поредицата Тъмните му материи. Когато четях Северно сияние (първи том) написах в читателските ми групи следното: Детска била! Кво като е детска - Пулман си е направил труда да пише така, че и деца, и възрастни да получат удоволствие от творбата му. Света му е максимално близък до нашия, хората в него са реалистични, историята е интересна, а главния герой е героиня, при това дете, при това будно, умно и палаво дете - как да не ти хареса книгата?! Чувството за хумор е прекрасно, английско, без да е префърцунено. Начи как го усетих само по името на демона на Лира, а и самата тя какви разкошни измислици праска пред другите деца. Преполових я с огромно удоволствие...

Да си бях останала само с нея :snif: ! Другите два тома ми скъсаха нервите с разводняване, разпиляване в безсмислици, като например някакъв смехотворен опит за нов прочит на теологията, текста се хлъзна към бълване на думи, които очевидно добре се плащат, но иначе не струват :sneee: ... Крайно разочаровано се разочаровах и все по-трудно ще посягам към янг-адълт литература, освен ако не ми е препоръчана от минимум трима приятели, на които имам безрезервна вяра :eeeh: ...........
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

Мнение от calico »

Гео, като ти стане много ядосано от фентъзито, вземи пак си прочети трилогията на Зеланд "Ако с Фауст не успееш", има от всичко дето според теб требе да е налично.
класиката понякога трудно се надминава
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

Мнение от Гео, граф »

Ани, тандема Зелазни-Шекли с трилогията за Аззи са ми големи любимци :nod: . Ама нали и нови неща трябва да се четат, белким открием още нещо хубаво :sdaaa: !

В момента препрочитам Героите умират на Матю Стоувър. Оказва се, че не помня кой знае какво от нея и чак ми идва да се ритна отзад заради подобно лековато отношение към тази отлична книга. Подозирам, че я възприемам толкова различно, защото я започнах веднага след Пулман. На фона на детинското фентъзи с вещици, ангели и обърколена теология с неясни цели, Каин ме тресна у земи с фентъзи-реали-бруталията, която се разиграва в Отвъдие и с фантастиката на една Земя, не много отдалечена от днешния ден. За кратко опатках половината, чета алчно, задъхано, както обикновено, когато много ми харесва книга. Преди малко Каин беше при Ма'елкот (когото кой знае защо си представям като зла версия на Джейсън Момоа :mrgreen: ), сега вече измъкна Ламорак от донжона през мръсния канал, след като главния обучаващ по изтезания си поигра с него в лекционната аудитория. Стоувър не спестява нито един звук от счупващи се ребра, прекъсване на прешлени, нож в бъбреците, ларви от насекоми във внимателно одраната кожа на бедрото... да продължавам ли :twisted:

Изображение
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”