Стихотворения от детството

[Titi]

Две от многото детски стихотворения, които знам, съм научила в детската градина и още помня. Тук има много баби и майки на малки деца, та нека да съберем хубави стихотворения, на които да ги научим

Малък сечко Февруари
през баири и чукари
път далечен ще пътува и със Марта се сбогува:
"Утре, Марто, заминавам
тука тебе аз оставям.
Не запирай снеговете,
не запирай ледовете,
нека зимата да трае
чааааак до цветен месец Май.

Прасенце
Гуци, гуци прасенце
с розово носленце,
с опашка мъничка,
с краченца тънички.
Не гази в реката
не лягай в блатата,
чистичко пази се,
прасенце, разбери се! /размахване на показалец /

[zmei4o]

Котенца вървели трички,
едно братче и две сестрички
някъде след десет крачки,
видели две мишленца със мустачки
Шом мишленцата се спряли,
котенцата онемяли
и като Юнаците,
скрили се в шубраците

[Bi_]

Кате ,Кате Катенце
улови си патенце.
Как да го уловя татенце,
като всяко патенце бяга във водата,
а пък аз горката ще намокря
новата си рокля

[al.yank]

- Бабо Мравке, де така,
- тичам, Щурчо, за храна.
А къде ти с таз гъдулка?
- Днес калинката е булка,
та съм канен на свирня.
- А когато сняг забръска,
шо ще чиниш ти зимъска.
- Ше поискам срам не срам,
от твоето житце сбрано.
- Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан.
...

като малка съм го казвала така:
"бабо Маке,де тата?
чичам чучо на-на-на"
и т.н.

[jina_ina]

Сигурно ще наруша правилата ... но нека ви поразкажа ....
Вчера видях и се зарадвах много, че сте отворили точно тази тема. Нека децата да ги закърмим с българското, пък после - каквото си изберат те.
Исках да ви напиша стихотворение за деца от Леда Милева. С тях и мноооого други разбира се, отгледах децата си. За съжаление само откъслечни стихчета са ми останали в главата . Казах си: "След ден-два ще се сетш, Димитра!", защото уж помня като слон, амааа.....И никаква помощ от никъде - децата ми са мъже вече, детските книжки отдавна са опаковани и съхранени в една стая, в едно село ....
От тази сутрин ми се върти една песничка в главата . Ходих по разни разсадници, дъжд вали, после работа....но в ума ми е все тази песничка . Някога (говоря за 1983-1985 г) я чух по радиото - имаше такива предавания за деца. Не помня кой е автора нито на текста, нито на музиката . Слушах ги и ги научавах, после ги пеех на децата ми.
Сега отворих нета и потърсих нещо от Леда Милева - мисълта ми от вчера още! Какво намерих? Точно днес – 05.02.2010 тя става на 90 години!!!!
Кажете ми сега какво е това съвпадение... (не, че не ми се случва непрекъснато... Мъжа ми казва "Никой не може да ти избяга...")
Да е жива и здрава! Поколения деца са израснали със “Зайченцето бяло”... а още коооолко има след товааа...

Айде сега да ви напиша и песничката (радвайте се, че не можете да ме чуете )

Балонче хвърковато, аз каня те с поклон,
ела да си играем на нашия балкон.
Ветрецът ще ти каже къде живея аз,
ще чакам цяло лято да дойдеш пак у нас...

Ти жеравите гониш, отлитащи на юг....
(бяло петно.... )

[evita]

Кокошка пред хамбара ко-ко-ко
зове,крещи повтаря ко-ко-ко.
Къде сте ми дечица
намерих ви храница ко-ко-ко.

Ту-тук сме мила мамо пи-пи-пи
изровил някои яма пи-пи-пи
и в нея всички всички
пропаднахме горкички пи-пи-пи.

Това ми е любимо и до ден днешен

[zmei4o]

Мъничкото Лиле,
днес си хвана пиле.
Милва го с ръчичка,
гали го с брадичка.
Пиле,пиле
пиле мило
откъде си се родило
Пилето се цупи,
Мама ме излюпи!
От яйцето бяло,
аз съм долетяло

уф дано съм го написал вярно

[DOBI]

Седнала на прага мъничката Гичка,
колко и приляга-плате ръкавичка
Бримчица оплита,после две разплита-
дядолската плетка
все излиза редка

[dora]

Ех , от мен стихчета да искате - това ми е работата( муцунку , цеци къде сте )
Ще съм кратка обаче

На ризката на джобчето
скъса ми се копчето.
Боц от тука , боц от там.
Копчето заший си сам.

[Bi_]

Пред вратата лае Черньо,
нашто куче умно,верно.
Пази къщата и двора
от крадци и лоши хора.
Това е едно от първите стихчета,които казваше дъщеря ми.Незнайно защо ,години казваше,че кучето пази къщата "отворена"
И още едно:
Таралеж,таралеж,
само знаеш да бодеш.
Бутнах те в трвата гъста,
ох,че си убодох пръста.
Ели много сладко казваше "талареж"