Форум HobbyKafe.com

dung написа: ↑Фев 28, '19, 19:14 От Дина Рубина съм чела "По слънчевата страна на улицата". И тя е разтърсваща.
Бях писала за нея в "Резюмирай и познай", но никой не я позна... Явно никой не я е чел. А определено си заслужава!

Издирват ми я от една книжарница, dung, защото била издадена по-отдавна, та ако не я намерят в издателството, ще я търся в Книжен пазар. И друг път съм споменавала колко много държа на езика, на начина на структуриране на произведението (и на други работи де). Рубина има искрящ, силен език, без да е елементарен, напротив - засукани фрази, необикновени словосъчетания, ексцентрични идеи, осъществени просто изумително. Има и завидно чувство за хумор, което често разрежда напрежението. За съжаление на български са издадени само тези двете, но ако се видя в нужда, ще я чета в оригинал, поне руския не е недостъпния за мен английски. Благодаря ти за подсещането

Ти дочете ли Паула! Всеки път когато някой каже, че ще я чете, на мен ми се свива сърцето...

Ти дочете ли Паула! Всеки път когато някой каже, че ще я чете, на мен ми се свива сърцето...
[/quote]

Ами не Може би по-нататък ще я завърша.

Почнах "Възвишение" на Милен Русков, но и тя ми върви много бавно...

За Възвишение си е нужно малко време за усещане на диалекта. Когато престанеш да сричаш непонятните думи и започнеш да ги възприемаш на подсъзнателно ниво, тогава идва удоволствието от творбата. То е нещо като да четеш на чужд език, който знаеш добре, но не си ползвал отдавна

"Кривата на щастието" - Иво Иванов
Български спортен журналист, живее в Америка.
Това са статии за в."Телеграф".
Разказва увлекателно, за интересни хора, има хубаво чувство
за хумор.
Харесва ми.

След Кралицата на юга на Реверте ми беше трудно да се спра на следващо четиво, затова реших да е нещо съвсем, ама съвсем различно като тематика и изказ. Затова започнах Тополи по пътя на Пенко Пенков.



Не е нашия Пенко Пенков, дето работи в БАН с ацерите, само е негов съименник. Този Пенк ми е приятелче по книжки и взе, че изненада приятелите-читатели със своя книга. В личен контакт е абсолютен сладур, с фонтаниращо чувство за хумор и автохумор, едър, подобен на мечка, добродушен, усмихнат - има негова снимка на гърба на корицата, но няма да ви я покажа, за да си купите книжката. И щото съм хитра-хитруша, ще сложа тук ревюто на една друга приятелка, за да не се пъна да измислям аз . Освен това съм прочела само 30-40 страници, оюе не съм си съставила окончателно мнение, но ми е страшно приятно да я чета :

''Представете си, че има място, на което децата от различни епохи се събират и си говорят. И се разбират. Пътят е между тополите, а той води до подножието на три тракийски могили. И там има нещо, което трепти като мараня и се нарича ... Трепкалото. Преминаваш през него и се намираш...., а не, няма да ви кажа.
Само ще загатна, че съдбата на света е в ръцете на няколко луди тракийци.
Историята е едно мило и нежно връщане към детството - със сандвичите-принцески от масло, сирене и яйчица, с хладничката чаша айрян, с кюфтенцата + салатка от домати и краставици, набрани от двора...С разбиращата обич на родителите, които днес все нямат време. Едни прекрасни лета. На топло и уютно усещане за живота. Докато не се появяват едни странни същества, търсещи начин да получат власт над света, който познаваме.
Плаках на тази история, защото за миг си помислих, че това, което разказва Пенко Пенков може - а защо пък не! - да се случи. Времето да не е това, което е, и някъде да има място, където да се срещнеш с хора, които си загубил завинаги. Някак си вярвах, че той ни разказва тази приказка с тази вяра.

Повярвайте ми, той ги разбира нещата.''

Да довърша мнението си за Тополи по пътя, от която съм в тих възторг! Не съм литературен критик, за да мога да обясня стойността на тази история, да я разчепкам и да намеря смисъла в нея. Мога само интуитивно-лаишки да кажа, че тя е фантасмагорична, приказна, автентична, забавна, сияеща. И добра. Учеща на доброта.
Докосване и кротко преливане на паралелни вселени, детска невинност, припламване на гениалност, тук-там намеци за научна фантастика, звучащи сериозно и на място. Идеята сама по себе си не съм срещала никъде, самобитността ѝ ме изненада приятно. Даже антагониста ми беше симпатичен и не ме накара да го усетя като ужасяваща заплаха. Втората част беше истински задъхан екшън, с намигвания и разреждащ напрежението хумор, с който отъждествявам автора и който ми достави истинско удоволствие. Щом това му е дебюта, нямам търпение за следващите истории на Пенко !

Овчарската корона от Тери Пратчет



С голямо удоволствие започвам да чета последната книга от "Света на диска", която ми подариха за РД.
Голям фен съм на поредицата и Тери Пратчет...

Milena Orchid написа: ↑Апр 13, '19, 15:54 Овчарската корона от Тери Пратчет...

Тя е най-последната му книга (2015г.), май е единствената, която още не съм чела и не съм си купила. Имам всички останали с много малки изключения. Миленко, а мъцни думичка за нея де !

Ейй, не четете ли в това градинарско време бре ?

Да, Гео, като има работа в градината, няма време за четене.
Една приятелка ми препоръча Нарине Абгарян и ми даде "Три ябълки паднаха от небето".
Първо се опитах да я чета вечер преди лягане, но тази книга определено не те приспива.
Сега като почнаха жегите най-после я довърших /за 2 дни/, защото като се прибера от работа е прекалено горещо за работа в градината.
Както пише в ревюто на задната корица "Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас."