Форум HobbyKafe.com

Гео, има и филм. Гледах го след като бях челакнигата. Не е лош, става за гледане.

сюзан написа: ↑Юни 16, '18, 12:33 Гео, има и филм. Гледах го след като бях челакнигата. Не е лош, става за гледане.

Да, Сю, разбрах за филма, ама аз... абе, много съм крива в това отношение . Направо не понасям да гледам филм по книга, това ми е противопоказано, защото се настройвам на критикарска вълна и бълвам всякакви рептилии. Когато чета книга, сама си режисирам как изглеждат героите, как протичат ситуациите, какви са жестовете им, как се движат, какви гласове имат - всичко си е в моята глава. А когато гледам филм и се сблъскам с виждането на другия режисьор, всеки път оставам дълбоко разочарована и неудовлетворена, никой не може да измисли нещата така, както аз си ги измислям . Затова избягвам да гледам филми по книги.

Вярно е това, което казваш, но има и доста хубави филми по книги, разбира се, ако не е променено и доизмислено нещо. Все пак друго си е да се сгушиш с книжката под одеалцето...Приятно четене!

В момента чета "Калуня-каля" на Георги Божинов. Някой тук я беше препоръчал. Отначало ми беше много интересна, но колкото по наближавам края, толкова по-тегава ми става.
Между другото - мислих си, че главният герой е жена, защото прабаба ми се казваше Каля.

Много съм се разхайтила начи и никак не пиша тук, за което търпя критика . Тия дни обаче си доставих приятност, която държа да споделя с вас, мили другарчета - първо книгата, а после и филма (кой знае за кой път) Бялото слънце на пустинята.

Филма естествено съм гледала много пъти в младостта си, поне веднъж годишно-петъчно го пускаха по единствения тв канал. Ама си е култ! Кой от моето поколение не е пял песента на Булат Окуджава: ''Ваше благородие...''. Кой не помни ''Добры день, бесценная минутка. Здравствуйте, Катерина Матвеевна...''. Кой може да забрави ситуацията:
- Ты как здесь оказался? - пита Сухов.
- Стреляли... - отговаря равно Саид.

Или
— Вопросы есть? Вопросов нет.

Та филма е и продължава да бъде едно малко бижу, с цялата си красноармейско-уестърнска стилистика. Малко смехотворен на фона на 48-годишната си възраст и все така завлядяващ. Но след като прочетох и книгата, много неща ми се изясниха. Там нещата далеч не се свеждат само до спасяването на деветте ''товарищы женщины'' от харема на Абдула. В книгата самия Сухов си има дълга и подробна история от детството, през срещата с Катя, която впоследствие става негова жена, през пет години воюване, ранявания и подвизи, до момента, в който вече демобилизиран от армията, той е поел да търси своята Екатерина Матвеевна - арестувана и изпратена на заточение от чекистите. Абдула също не е свирепия, безсърдечен басмач, а съсипан от смъртта на любимата си жена мъж, разорен и изхвърлен от живота от червеноармейците. Саид особено много ми харесва с неговото мълчаливо присъствие, с тананикането на една и съща песен (във филма, в книгата не). Той неотклонно върви към своето отмъщение и преследва убиеца на баща си и сестричката си, което не му пречи да изпита към Сухов мъжко уважение и благодарност и да се появява в напечените моменти. Таможенника Верешчагин е най-пипнат - той преживява личната си драма в безделие, наливане с водка и пеене на лирични песни. Той също си има запомнящи се фрази: ''Я мзду не беру - мне за державу обидно!'' и ''Сейчас мы поглядим, какой это Сухов'', когато запали шашка и му я хвърли вместо огниво.

С две думи няколко дни живях в едно друго време, с едни други хора - простички отношения, без светлосенки, думите са малко, но пълни със смисъл, хората са чисти и нищо не е само черно или само бяло. Освен слънцето разбира се...

Едно клипче от филма: https://www.youtube.com/watch?v=9gmso5hYKEc

''- Просветени се наричат... нациите, които култивират своя дух. А цивилизовани се наричат онези, които имат обичаи, съобразени с разума. Срещу тях са варварските нации, където властват вкусовете на грубия и прост народ, а него хвалят и мамят.''

Добри мъже
Артуро Перес-Реверте



Това четох преди товарищ Сухов. И в тази книга Реверте пише в същия суховат стил, със същото внимание към детайла, което толкова много ценя. Даже стига до там, че всяка глава започва с обяснения за написването ѝ. В първата читателя разбира как започва да се оформя идеята за романа въобще, а във всяка следваща описва предприетите стъпки за изясняване на историята, включително издирване на книги от епохата, пътни карти и справочници. Епохата е края на XVIIв., в дълбоко заспала инквизиторския си сън Испания, в която Кралската академия взема скандалното решение да изпрати двама добри мъже в размирна Франция, в бучащия от философски идеи Париж, за да издирят, купят и донесат не коя да е книга, а 28-те тома на Енциклопедията на Дидро. Книга забранена и във Франция, и в Испания, но издавана и преиздавана непрекъснато, само че те трябва да намерят първото издание, което е с изключително малък тираж, колекционерска рядкост и безценност. Не очаквайте приключения от Реверте, въпреки, че героите му са въвлечени именно в такива. През цялото време те водят разговори за просвещението, за испанската провинциална затънтеност, за великите идеи, които все пак успяват да прескочат границите на държавите.

Днес си купих "Изкуството на старата българска кухня" и "Готвенето" на Майкъл Полан с надеждата да прекарам един блажен уикенд в градината и леглото (с книжка).
Няма да се получи точно така, обаче им се радвам- отдавна не бях купувала книги, предпочитам да ги чета на Kindle.

Съвсем по лятному съм се отпуснала в препрочитане на голямата Бараярска сага на Л.М.Бюджолд. Имам още пет книги от осемнайсе ... Но удоволствието е голямо

Вий какво четете

Гео, граф написа: ↑Авг 22, '18, 10:17 Съвсем по лятному съм се отпуснала в препрочитане на голямата Бараярска сага на Л.М.Бюджолд. Имам още пет книги от осемнайсе ... Но удоволствието е голямо

Вий какво четете

Ехе, супер, благодаря за подсещането
Аз чета поредицата за Декстър Морган, "Фермер-мисия възможна" на Джоел Салатин и "Готвенето" на Майкъл Полан.

Ехха, завиждам ви, че ви остава време за релакс. Аз съм се заровила в прибирането на зимнина и не съм похващала книжка от 3 седмици.
Ноо.... купих си и третата книга на Дж. Р. Уорд от Кралете на бърбъна. Прочела съм само първа и сега като свърша зимнината ме чакат две чисто новички (тук потривам с ръчички)