Някак си не се залюбихме с Джордж Мартин . Доста кръвожаден е за моя вкус.
Прочетох една книга ,която ме срази емоционално. Уж знаех какво да очаквам от Мацантини след "Да дойдеш на света", но "Прелест " отново ме остави без дъх. Това е книга за Любовта ,но ако имате проблем с това ,че тази любов е между мъже ,просто не я четете. Макар ,че лично аз съм убедена ,че дали любовта е между мъж и жена ,между двама мъже или две жени не е толкова важно .Всички ние ,независимо от пола, възрастта ,цвета на кожата и всякакви други различия ,които ви идват на ум ,сме способни на големи и силни чувства,а всичко останало са незначителни подробности.
"Животът,повярвай,не е сноп от изгубени надежди,смрадлива плетеница от мимози,животът реве и препуска в своята неспирна прелест." Така завършва романът на Мацантини, а започва с едно странно приятелство между две момчета ,чиито съдби се преплитат във вихър от колебания ,съмнения ,копнежи.Момчета ,които стават мъже ,но все още търсят своята идентичност,все още се страхуват ,страдат ,колебаят се ,причиняват си болка ,опитвайки се да се противопоставят на чувствата си ,обречени на неразбиране и неприемане от едно общество ,робуващо на лицемерен морал.
Това е история за любов - разтърсваща ,раняваща ,забранена .Любов от която не можеш да избягаш.Нито годините ,нито разстоянията носят спасение и мир.Когато чувстваш ,че не си цял без другия и нищо не може да угаси копнежа ти и болката ,че не ти е позволена дори най-простата ласка - да докоснеш ръката на любимия.
Тази книга е суров разказ с много страдание,страх ,предателство и гняв.
Тази книга е нежен разказ за любов ,за единение на душите,за една цялост и съвършенство,което носят само истинските чувства.
Тази книга е за силата да бъдеш себе си и следвайки мъртвата си любов,потъвайки към морското дъно да се усмихваш на живота и неспирната му прелест.