В момента чета...

[maranta]

Приемам предложения коя книга да търся. Нещо от гореизброените типове, като Езикът на цветята, Тайната градина, Вечната Амбър, нещо разтоварващо.

За мен разтоварващи са книгите на Питър Мейл(„Една година в прованс”, Винена афера”, ...), много, много ме радва и забавлява стилът на Алекзандър Маккол Смит(особено поредицата с Изабел Далхаузи) – много препоръчвам.
Леко и приятно се чете „Книжарничката на острова” на Габриел Зевин. Друго, което ми хрумва в момента(стил – фентъзи) е трилогията на Зелазни и Шекли за Аззи(Донеси ми главата на принца. Ако с Фауст не успееш. Просто шеметен фарс) Втората, за Фауст ми е любима)

Иначе сега чета ей това: https://www.book.store.bg/p41423/klopka ... aland.html" onclick="window.open(this.href);return false;. Добра е, но трилърите не са моят предпочитан жанр.

[Гео, граф]

... Два пъти започвах Вино от глухарчета на Бредбъри, но що така не ме грабва Да се напъна ли още да почета, разбрах че е в стила на Къпиновото вино?...

Аз не съм виден познавач, но не бих сравнила Бредбъри с Харис. Поне не и стилистично. Да, и двамата не се вместват в категории, и двамата поддържат фантастично-мистичен поглед към света, но са доста различни. И все пак Рей Бредбъри е преди всичко фантаст, а Джоан Харис е романтичка с езотеричен уклон. За мен. Подчертавам - за мен ! Къщичке, бих ти препоръчала Лаура Ескивел Като гореща вода за шоколад, особено щом четеш основно електронни книги. Едва ли не си я чела, но не мога да пропусна любимата си Шехерезада Исабел Алиенде и Къщата на духовете ! Неизбежно е при такъв тип предложения да не вложиш личните си предпочитания ...

............................................

За да съм в тон с темата - продължавам с другата ми любимка Робин Хоб и нейната Хроника на Дъждовните равнини. Но ще пиша повече в специалното място за фентъзи когато му дойде времето

[Румена]

Сега чета "Къпиново вино". Ей, значи страшна книга, така ме грабна, толкова да ми хареса!
Пренася те на едно друго място, в едно друго време, сред безгрижните полета, растения, тревички, не знам как да го определя.
Два пъти започвах Вино от глухарчета на Бредбъри, но що така не ме грабва Да се напъна ли още да почета, разбрах че е в стила на Къпиновото вино?

''Къпиново вино'' ми е мноооого любима книга.
За Бредбъри- според мен са различни, тази и на мен ми се опъва няколко пъти вече.

Бих ти препоръчала '' Танго'' на Робърт Уолър, но не знам дали я има в електронен вариант. Иначе и аз чета почти само така (на Киндъл), доста често и на руски- много са им богати библиотеките.
И ''Къщата на духовете''- абсолютно.
Още на Жоржи Амаду ''Доня Флор и нейните двама съпрузи'' и на Марио Варгас Льоса- ''Лудориите на лошото момиче''.

[къщичка]

Никоя от изброените от вас не съм чела, благодаря.
Само Къщата на духовете и Книжарничката на острова са ми в списък от преди "може би".
Питър Мейл има обещаващи заглавия, първо него ще погледна.
Но още чета Къпиновото вино, потънала съм в нея и я чета бавно, бавно да ми е кеф и да не свършва бързо.
Хвърлям око и в други форуми да набелязвам какво четат хората, ама почвам нещо и рядко ме грабва.

А, преди време също много ми хареса 11/22/63 на Стивън Кинг. Такъв тип фантастика ми харесва. Аз я наричам простовата, защото няма измислени думи като имена на извънземни, лонголиери и т.н.
Разбрах, че Марсианецът имало и книга. Жалко, вече гледах филма.
А на Ст. Кинг пак да се върна, негоа любима ми е също Дългата разходка. Но едно време ги четях тях, сега с годинките ми се променя и четивото.

[Румена]

"'Мед, маслини, октопод“- Кристофър Бакън, ИК “Прозорец“.

[къщичка]

Това четеш или препоръчваш книга?

[Румена]

Засега я чета, но май бих я и препоръчала. Стилът ми допада- ненатрапчив е, доста информация има за типичните продукти и ястия на Гърция.

На мен лично Питър Мейл ми беше някак досаден- вероятно защото очаквах нещо като „Къпиново вино“ и съм тръгнала с голямата кошница:))))) А и доста такава литература се навъди в последно време- вече дори не ги чета.

[Гео, граф]

Срамота, четящи, срамота ! Може ли никой да не пише тук от три месеца, м ???

Четох Три ябълки паднаха от небето на Нарине Абгарян. Вълшебна книга Толкова доброта, съпричастие, радостна тъга и тъжна радост, любов към света, хората и всичко живо, вселенска мъдрост и любов има в нея, че се усещах уютно като в майчина прегръдка, докато я четях. Болезнено трагична на моменти, деликатно смешна в други, фино поетична, с една дума - магическа. Такава нежна книга отдавна не бях чела! Благодаря сърдечно на Албенка за настояването и на една фб-приятелка, която непоколебимо ми я тикна в ръцете.

Още малко мои размисли върху книгата. Явно Маркес продължава да е магнетично привлекателен, след като има толкова много книги, повлияни от неговите Сто години самота. Алиенде е най-добрата му ученичка (даже според мен на моменти е по-добра, съвсем по женски), Стефан Цанев направи великолепни български Сто години с Мравки и богове, ето сега и младата арменка Абгарян. Очевидно темата е безсмъртна...

След Трите ябълки изпитах силна нужда да чета още нещо такова магически силно и разтърсващо и си препрочетох Ева Луна на Алиенде. Невероятната чилийка ме накара да изгълтам книгата й за два дни и ми достави неизразимо удоволствие. За трети или четвърти път !

[renimoss]

Аз в мемента препрочитам за втори път Северозападен романь и продължението му Автуномията на Стоян Николов-Торлака.
Когато ги четох първия път усилието беше да разбера езика (уникален северозападен от начало до край) и се забвлявах от случките и начина, по който са описани - натурален цинизъм, и не можах достатъчно да вникна в по-дълбоката същност на повествованието. Сега преоткривам сюжета в нова светлина и виждам дълбоката човечност и тъга на описаните герои на фона на цялата бруталност на тяхното ежедневие. Смешно и тъжно или тъжно и смешно, но накрая оптимистично.
Горещо го препоръчвам!
Има един недостатък, но той започва да се забелязва на второ четене при мен - започваш да мислиш на северозападен дилект, а понякога и да говориш (особено зад волана)

ПС: Гео, любопитно ми е дали прочете всичките излезли книги на Игра на тронове и какво мислиш за тях? Аз, под твое влияние, прочетох първа част и много ме грабна, после обаче гледах малко от първи сезон на филма и за сега не мога да седна да прочета останалите (подарих ги на ММ миналата Коледа и той вече ги привършва).

[Гео, граф]

... започваш да мислиш на северозападен дилект, а понякога и да говориш (особено зад волана)

Рени, имам колега от онова село, пЪрдон град Криводол и с годините съм се наслушала на този диалект, защото той никак не се опитва да се погражданчи и да говори префърцунено (разбирай литературно). Та май е крайно време да се запозная с Торлака, не си първата, която е вдъхновена и очарована от него. Зад волана предполагам, че си особено колоритна

Гео, любопитно ми е дали прочете всичките излезли книги на Игра на тронове и какво мислиш за тях? Аз, под твое влияние, прочетох първа част и много ме грабна, после обаче гледах малко от първи сезон на филма и за сега не мога да седна да прочета останалите (подарих ги на ММ миналата Коледа и той вече ги привършва).

Грешка, пиле! Не гледай сериала ! Ако държиш да го гледаш, първо прочети книгите, иначе става такава манджа, че не знаеш на кой свят си. Филма без книгата е много трудно разбираем, няма как да хванеш всички причинно-следствени връзки, защото се препуска през текста и се набляга на екшъна. Аз издържах втора серия на първия сезон, ама до средата (май го писах някъде вече). Не обичам да си причинявам филм по книга. Предпочитам аз да съм си режисьора и аз да си определям как ще изглеждат персонажите. Иначе за книгите - първа е стрраахоооотна, във втора се сговняват нещата (извини ме за клачианския израз ), трета е брутална и най-малко ми хареса, четвърта е хубава, а пета (Танц с дракони) е по-хубава дори и от първа. Това е моята градация . Чакам бай Мартин да се стегне и да допише поредицата, щот се излага вече. Чувам някакви неща, които се случват в шести сезон, но не ме интересуват. Искам си книгите. Пък !