В момента чета...

[Гео, граф]

Един живот не стига ...

[vodo-leika]

Да ви дам малко отчет!
Изчетох последната книга на "Милениум" - не ме впечатли. На моменти има изрази, които си мисля, че карат Ларшонг да се върти в гроба, ама това си е мое виждане.
Иначе трябва да ви похваля една крими серия - Луиз Пени и инспектор Гамаш! Ако харесвате жанра, непременно си ги вземете. Първата буквално я изчетох за един ден. Действието се развива в идилично село в Квебек, Канада, освен самата интрига отделя внимание на отделните герои, на взаимоотношенията между хората. Чете се леко и бързо (най-подходяща е за студен неделен ден с кафе и кроасан в леглото), стана ми много мило това място, дано и на вас ви хареса!

[Албена]

Отдавна съм си набелязала Луис Пени,но все не мога да стигна до нея. Май са три книгите й на български.
За любителите на криминалета препоръчвам книгите на Фред Варгас за инспектор Жан-Батист Адамсберг - „Бягай и не бързай да се връщаш“, „Ветровете на Нептун“, "Във вечната гора", "Човекът със сините кръгове" и "Едно незайно място".
Фред Варгас е жена - историчка и археолог ,но и талантлив писател.

[Гео, граф]

Брях, добре че момичетата вдигнаха темата, та да видя, че не съм споделяла последната си литературна любов - Вълкодав на Мария Семьонова (по вина на Миша и dung - с благодарност ). От сега си знам, че ще се ядосвам, защото на български са преведени само първите два от пет тома, но колкото-толкова.



''Това е точно моя тип фентъзи . С малко, даже мнооого малко фантастични елементи, магията се съдържа по-скоро в недоизречените неща, нежели в писаното слово. Личи си фината женска писателска ръка - историята е по-скоро камерна, студийна, лична, а не колосален/батален епос. Лиричния герой е точно каквито харесвам - мълчалив, безпощаден воин, с дълбоко чувство за справедливост, алтруист, почитащ клетвите и традициите, закрилник на слабите - абе герой отсекъде! Ненапразно толкова обичам Гералт, Квоте, Фицрицарин. Е, Вълкодав е точно от тази порода. Една идейка хумор нямаше да му се отрази зле, но така го е замислила Семьонова, така го е написала... Описанията на битките в тази книга нямат онази първична мъжка кръвожадна жестокост. Даже в тези моменти авторката проявява внимание към читателската психика и не поднася ачик бруталиите. Специфичното редуване на прозата на боя с лириката в диалога със Смъртта сигурно ще кажете, че е женски похват, но е зашеметителен!'' - тези думи написах в групата за любители на фентъзи във фейсбук, когато дочитах първия том. Сега вече навлизам в приключенията от втория - Право на двубой



В него ритъма на повествованието сякаш се промени, самия Вълкодав се промени - израстна, стана по-разсъдлив, по-овладян, по-мъдър. Същия крив мълчаливец си е, пак се хвърля в битка при всеки намек за несправедливост, но с една идея милосърдие, което липсваше в първия том и естествено често си пати от това милосърдие ...

Освен това Семьонова, като всеки голям фентъзи-автор, създал друг свят, го намества в географска реалност, което лично мен (по обясними причини ) ме докарва до екстаз



Впрочем по тази поредица има филм - Волкодав из рода Серых Псов. Първия голям руски проект на тази тема. Погледнах част от него - не следва плътно книгата, има собствен живот, интригата върви по свой път. Критиката громи продукцията, но касовия й успех е безспорен . А пък Александър Бухаров в ролята на Вълкодав е... хм, много чаровен с тези белези ! Този на лявата буза си е негов собствен.

[Албена]

Гео,Игра на тронове чета в Читанка ,а познай какво си вчех вчера от библиотеката "Вълкодав" и уж започнах само малко от началото ,а сега не мога да се спра и пак зарязах Мартин.

[Гео, граф]

Гео,Игра на тронове чета в Читанка ,а познай какво си вчех вчера от библиотеката "Вълкодав" и уж започнах само малко от началото ,а сега не мога да се спра и пак зарязах Мартин.

Лош човек съм аз, Бени, само те отклонявам от поетия път ...
....................................................................................................

За Песента ти трябва малко по-дълга и сериозна нагласа. Все пак това не е личната, камерна история на Вълкодав или на Квоте примерно. Това е епос! Както Хипериона изискваше пълното ти внимание и концентрация така и Играта. Героите са много и голяма част от тях са главни, историите на всеки от действащите лица вървят паралелно, всяко събитие е последица от нещо, случило се преди време, често не разбираш кой за какво се бори, точно защото не можеш да наместиш действието във времето и мястото. Ето ти карта на Седемте кралства и още една, на български, разделена на Север и Юг. И това само за да докажа колко е важна географията







А това е по-обширна карта на Света на огън и лед. Само че още ти е рано да започнеш да се ориентираш по нея. Но ще дойде момента, когато ще ти се иска да разбереш къде, аджеба, отива този или онзи герой

[dung]

В момента завършвам "Право на двубой".
Не е точно по темата, но обещах на една приятелка да питам тук. Преди години е чела една книга, която много й е харесала и иска да я прочете пак, но не помни нито заглавието, нито автора. Разказвало се е за една полякиня, която отива да живее във Франция. За да препечели пари и за да усъвършенства езика започва да чете книга на възрастна французойка, която е живяла в Испания по време на втората световна война.
Попадал ли е някой на тази история?

[dung]

"Тайна с цвят на праскова" от Сара Адисън Алън. Малко е сладникава, но се чете на един дъх. Чудесно "женско" четиво.

[renimoss]

Гео ме провокира с тези карти (които и аз обичам) да зачета Игра на тронове. Отдавна се чудех, но все някак си не събирах смелост. Като маниак почитател на цялото творчество на Толкин (и не толкова маниашки, но все пак почитател на Землемория), се опасявах, че няма да харесам друг фентъзи епос. Е, сбърках. Малко мрачен ми идва (липсва ми финезът на Толкин), но се чете наистина на един дъх, въпреки обема (обичам дебеееели книги!).

[Гео, граф]

Ах, каква съм подстрекателка начииии ! Обичам да подстрекавам! Рени, доволна съм от себе си

.............................................................

Допреди две-три години се кълнях, че мразя да чета поредици и че няма да чета поредици по дяволите... а напоследък основно с това се препитава литературната ми душа ...

След Вълкодав започнах Троя на Дейвид Гемел.



За сефте чета негови книги. Завърших Повелителят на сребърния лък и започнах втората - Гръмотевичният щит. Мъча се да се сетя за коя книга казвах, че ми прилича на сценарий за филм ?... Е такъв ми е и Троя. Приятно е чат-пат да си говорят героите, но като чета основно пряка реч, много ми напомня драматургична пиеса, дето режисьора решава как да изглеждат изпълнителите и какви да бъдат декорите. Не е баш така разбира се, малко преекспонирам, но усещането ми е такова. А, да, и от време на време Гемел изплющява някакво философско-поучително изречение, което стои като бяла кръпка връз старо лекьосано наметало и което на моменти откровено ме дразни. Пример - бият се, тепат се, фърчат глави и мечове, свършва боя и най-разпаления боец, дето допреди малко се е държал като берсерк, посядва кротко и с тих, задушевен глас обяснява нещата от живота на близкостоящия... Както и да е, май съм станала прекалено претенциозна и критична. С две думи - историята си тече, хората са си хора, макар и герои, а войните винаги са търговски - Елена дори не е красавица