В момента чета...
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15876
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 845 пъти
- Получил благодарност: 1695 пъти
Re: В момента чета...
Благодаря за доверието, Лакомник ! Но вече малко ме е страх да правя такъв тип пространни мнения, защото след всичките ми емоционални славословия на Вървеше по пътя човек на Чиладзе няколко човека си я купиха, пък никой дума не мъцна за нея. Което ми говори, че не винаги това, което мен ме впечатлява и възхищава, действа по същия начин и на останалите.
В интерес на истината книгата на Улицкая е странна като структура, не е стройно разказана история с герои и сюжет. Точно обратното. Изградена е от писма и документи, фрагментарно, даже безсюжетно. От читателя се изисква изострено внимание към датировките, изпращачите, получателите, местата, в които се развиват събитията. Силвия Недкова (тя ни е съфорумка и тук, но пише много повече във фейсбук) я определи като ''пъзел, от който събираш не просто животи, а световъззрения, определящи живота на човечеството. Религия, вяра, оцеляване, война, любов, сблъсъци и съединение – всичко в тази необикновена и много чиста книга е на мястото си - като камък на брега.'' Но след като привикнеш към накъсаното действие и започнеш да правиш взаимовръзките, историята тръгва в руслото, в което я е пуснала Улицкая. Тогава започват да възникват и въпросите, тревогите, размислите. За себе си съм решила да дам време на текста да ''втаса'' в главата ми и отново да го прочета. Дано не те подведа с мнението си, Лакомник !
....................................................
И тъй като така или иначе съм влязла в темата отново, ще споделя какво чета от вчера -
Гулаш от турул на Кшищоф Варга.
Книгата е за Унгария. За унгарските митове и меланхолии, за националните комплекси след ред поражения; за унгарските носталгии по загубените 2/3 от територията след Трианонския договор*; за историческите личности, белязали 11-вековната ѝ история; за митичната несъществуваща птица турул, приличаща на орел, ама не съвсем; за изчезващите очарователни кръчмици и гарови ресторанти; за събраните в специален парк паметници от социализма, където те посрещат краката на Сталин, отрязани под коленете; за химна на самоубийците - песента Тъжна неделя; за будапещенския сплин; за улички, трамваи, лъскави площади, тъжни месарници, винени барове, в които автора наблюдава и срязва до кокал унгарската идентичност, прави ѝ дисекция пред читателя, разкрива своето усещане за унгарския национален характер.
В разказа му няма хронология, не е и необходима, всичко е смесено в носталгично-пародиен калейдоскоп - времето на войните и времето на мира, моментите на триумф и поражения - ''историята играе безмилостното си представление, комедията дел арте преминва в бруталистичен театър."
Според Варга унгарската тъга се дължи на националната кухня. "Мен винаги след обилно будапещенско хранене ме обземат меланхолия, мъка, печал и апатия." Със спокойна веселост разказва за унгарския гулаш, топла хурка (кървавица), мазни обеди с приятели на баща му, паприкована сланина, палинка и класическа супа от шаран, без да превръща повествованието в кулинарна книга, но през цялото време физически усещаш миризмите на евтините ресторантчета, където обядват оцапани работници, чиновници и типове с месингови ланци. Междувременно, нетърсейки причини, разсъждава върху националните възходи и падения.
На гърба на книгата пише: "Кшищоф е поляк, Варга - унгарец.'' Издателите определят жанра като литературен репортаж. Какъвто и да е, Варга се е справил впечатляващо.
............................................
*Трианонския договор е част от Версайската система договори, бележеща края на Първата световна война. Според тях Антантата подлага на драстични корекции в териториален план, на репарации и минимизиране на армиите на всички губещи страни - Турция, България (Ньойския договор), Унгария, Германия и Австрия.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15876
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 845 пъти
- Получил благодарност: 1695 пъти
Re: В момента чета...
Чета Искрено ваш Шурик на Людмила Улицкая. Отново съм във възторг от тази авторка след запознанството ни чрез книгата за Даниел Щайн. Историята се плиска на спокойни малки вълнички, а всъщност това са големите житейски талази, но Улицкая някак успява да са ги смири и да създаде усещането за тихо есенно езеро. Покрай главния си герой авторката е създала цяла галерия женски образи, като всеки един е пълноценен и завършен - от майката и бабата, през колежките и шефките, до странните случайни познанства. Всички те са активни самостоятелни жени, понякога повърхностни, често агресивни, но всъщност са дълбоко самотни и нещастни. А Шурик, изпълнен с благородство, безкористност и доброжелателност, се опитва да направи всички около себе си щастливи, което естествено не е възможно. Към края на книгата съм и ми се натрупва чувството за употребяване на главния герой от всичките тези жени наоколо му, та чак ме хваща яд на него - ами няма такива самоотвержено благородни души в реалността пък...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- mariyanag
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1810
- Регистриран на: Ное 6, '14, 12:47
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 109 пъти
- Получил благодарност: 35 пъти
Re: В момента чета...
Ама съвсем случайно някоя добра душа да е успяла да свали Трилогия Бьорндал на Трюгве Гюлбрансен?
Някак си съм си свалила само първата част и сега ме дърпа да го допрочета, ама в Читанка нещо са го поспряли мъничко.
Някак си съм си свалила само първата част и сега ме дърпа да го допрочета, ама в Читанка нещо са го поспряли мъничко.
- pepelqshka71
- Чист кофеин
- Мнения: 7661
- Регистриран на: Мар 31, '13, 11:42
- Местоположение: Козлодуй
- Дал благодарност: 2184 пъти
- Получил благодарност: 1217 пъти
Re: В момента чета...
А аз продължавам с вампирите
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите..."
,,познанието минава през етапите - чела съм , учила съм го , практикувала съм го , правила съм го 15 години, не ми харесва"
,,познанието минава през етапите - чела съм , учила съм го , практикувала съм го , правила съм го 15 години, не ми харесва"
- pepelqshka71
- Чист кофеин
- Мнения: 7661
- Регистриран на: Мар 31, '13, 11:42
- Местоположение: Козлодуй
- Дал благодарност: 2184 пъти
- Получил благодарност: 1217 пъти
Re: В момента чета...
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите..."
,,познанието минава през етапите - чела съм , учила съм го , практикувала съм го , правила съм го 15 години, не ми харесва"
,,познанието минава през етапите - чела съм , учила съм го , практикувала съм го , правила съм го 15 години, не ми харесва"
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15876
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 845 пъти
- Получил благодарност: 1695 пъти
Re: В момента чета...
Ай, как намазах и аз, веднага си я дръпнах ! Все се надявах Улицкая да завърши книгата с мъничко светлинка в тунела на живота на Шурик, но не би. Така както американците мрат да спасяват света и да го шашкат с бутафориите си, руснаците пък си умират да се потопят до веждите в мировата си скръб, да я удавят в алкохол и самобичуване ...pepelqshka71 написа: ↑Окт 9, '18, 09:20Има я в рулит
https://www.rulit.me/author/gyulbransen ... 37512.html
Затова пък сега ще си зарадвам душицата с ново фентъзи . Пепеляш, ти си истинско съкровище !!!
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15876
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 845 пъти
- Получил благодарност: 1695 пъти
Re: В момента чета...
На Пепеляшка ще благодариш, Мериън, аз само намазах покрай тебе
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15876
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 845 пъти
- Получил благодарност: 1695 пъти
Re: В момента чета...
"Понякога имах чувството, че се придвижвам през строителните отпадъци на историята.''
Книгата е ''Може би Естер'' на младата украинска писателка Катя Петровская, издателство Парадокс. Особена книга. Написана от украинка на немски, което е повече от странно. На пръв поглед. Представлява историята на нейното семейство стотина години назад, изградена от фрагменти, от смътни полуспомени за изгубени през войните и революциите роднини от родословното ѝ дърво, случайно припомнени малки случки с различни хора, не винаги придружени от име. Семейство, в което има „един фермер, много учители, един провокатор, един физик и един лирик, но преди всичко – легенди“. Едно пътуване във времето в търсене на корените въз основа на разкази, дочути разговори, някоя и друга снимка, дори открити във фейсбук живи хора, чиито дири са се изгубили преди 70 години и за тях е останала само мъглата на мъчителен спомен. Обикаляйки местата, където са живели хора, чиито лица вече трудно се разпознават, събирайки и слепвайки мънички детайли, частици от техните животи, Петровская постепенно разкрива пред нас пъзела на световната история от началото на XX век.
А може би Естер е действителен човек. Не знам, но се надявам да разбера...
Книгата е ''Може би Естер'' на младата украинска писателка Катя Петровская, издателство Парадокс. Особена книга. Написана от украинка на немски, което е повече от странно. На пръв поглед. Представлява историята на нейното семейство стотина години назад, изградена от фрагменти, от смътни полуспомени за изгубени през войните и революциите роднини от родословното ѝ дърво, случайно припомнени малки случки с различни хора, не винаги придружени от име. Семейство, в което има „един фермер, много учители, един провокатор, един физик и един лирик, но преди всичко – легенди“. Едно пътуване във времето в търсене на корените въз основа на разкази, дочути разговори, някоя и друга снимка, дори открити във фейсбук живи хора, чиито дири са се изгубили преди 70 години и за тях е останала само мъглата на мъчителен спомен. Обикаляйки местата, където са живели хора, чиито лица вече трудно се разпознават, събирайки и слепвайки мънички детайли, частици от техните животи, Петровская постепенно разкрива пред нас пъзела на световната история от началото на XX век.
А може би Естер е действителен човек. Не знам, но се надявам да разбера...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд