В момента чета...
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 858 пъти
- Получил благодарност: 1722 пъти
Re: В момента чета...
Материала, които си публикувала тук, е невероятен ! Непременно да го съхраниш и да намериш начин да го популяризираш! Това е ПАМЕТ, това са корени, традиции, това е изконното, изначалното, на което се гради всичко останало. Надхвърля паметта на дядо ти и отива в паметта на нацията. Пак ще го чета, не мога да му се нарадвам
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
-
- Виенско кафе
- Мнения: 320
- Регистриран на: Ное 22, '14, 17:32
- Местоположение: село Тъжа
Re: В момента чета...
Обработих втори текст и се оказа, че не става само да се препише, а ще има по нещичко и от мен. Тъй де, само дано не забъркам някоя каша...
ГАРАТА
Бях много малък, когато слушах от възрастните хора, че рано или късно през нашата долина ще мине железница, както през Пловдив и Стара Загора. Преди 1912 бяха успели да пуснат трасето Стара Загора-Тулово-Горна Оряховица и през Първата световна война няколко души, които отивахме войници, наехме каруца от село, която ни закара до Тулово и оттам заминахме на бойното поле. През войната, която продължи 3 години, когато ни пускаха в отпуск, уж за по-право и по-бързо да се приберем у дома, слизахме от войнишкия влак на гара Белозем и пеша през Чоба, Аджар, през Средна гора, Александрово и в нашето село. Отпуската малка и гледахме да съкратим пътя, за да останем по-дълго при своите близки.
През 1921 година влака стигна до Казанлък и от Пловдив до Карлово, а за поставяне на релсовия път и пускане на влака по участъка Казанлък-Карлово, трябваше още дълги години да чакаме.
Най-после дългоочаквания момент дойде! Съобщиха ни, че на трети октомври, годината беше 1939, покрай наше село ще мине първия влак. А лентата ще среже не кой да е, а самия Цар наш, български. Мало и голямо се струпа на гарата, всички радостни и щастливи, че дочакахме най-сетне този час. Влака пристигна с пуфтене и от него слезе Царя наш, цар Борис ІІІ! Врява, олелия, всеки иска да се здрависа и поприказва с Царя. По едно време Царя погледна към Балкана и попита:
- Ами имате ли от Голямото село овчар, дето да се казва Петко Палазов?
- Имаме, имаме!- развикаха се от всички страни.-Той е тука!
- Нека да дойде да се видим.
Множеството избута най-отпред бай Петко Палаза. А той, дребен, жилав човечец, коса и брада щръкнали на всички страни, стиснал в треперещи ръце калпака, зер кога е виждал толкоз народ накуп. Здрависаха се и Царя го запита:
- Как си, здрав ли си? Помниш ли как се срещнахме в балкана и ти ме нахрани?
- Та ти ли беше тогава?-запита бай Петко- Ами що ме излъга че си турист?
- Ееее, щом съм в Балкана, съм турист.-му отвърна царя.
Размениха по няколко думи, царя се ръкува с още няколко души, сбогува се с всички и се качи на влака. Машиниста изсвири със свирката и влака потегли към следващата гара. Нали и там чакат първия влак!
А всички ние наобиколихме Петка. Любопитство ни гризе, отгде накъде царя се познава с наш Петко?!? А той, изпънал рамене, изпъчил гърди, ще се пръсне от гордост. И заразправя:
- Тряа да беше преди 3-4 лета. Пасъ си аз овцете горе, на Голяма Папратлива, стана икиндия, запладних айванчетата ,а аз седнах до едно кладенче да апна квото има в торбата. И пред мен като ми се изтипоса един турист, помъкнал някви треви в ръце. Поздравихме са и аз го поканих да апнем квото Бог дал. Чупнах му един комат от питката и 2-3 люти чушки и почнахме да адем. Ама по едно време тоя човек като почна да се дави, да кашля, да дърпа въздух навътре с уста…Уплаши ма! Отде да знам аз, че не е свикнал на наште люти чушки? Ами ако му изгори гръкляна или, Пази Боже джигеря?!? Ама аз му викам: Апи, апи, в Балкана сичко е по-сладко!Хеле по едно време угаси пожара чушкин с лебец, пийна си водичка от кладенчето, похортувахме си и вика да тръгвал, че път го чака. На изпроводяк ма попита как ми е името и са разделихме. Брех, брех, кво чудо, къв късмет! С царя ляп да ям, а аз да не съм го разбрал!
ГАРАТА
Бях много малък, когато слушах от възрастните хора, че рано или късно през нашата долина ще мине железница, както през Пловдив и Стара Загора. Преди 1912 бяха успели да пуснат трасето Стара Загора-Тулово-Горна Оряховица и през Първата световна война няколко души, които отивахме войници, наехме каруца от село, която ни закара до Тулово и оттам заминахме на бойното поле. През войната, която продължи 3 години, когато ни пускаха в отпуск, уж за по-право и по-бързо да се приберем у дома, слизахме от войнишкия влак на гара Белозем и пеша през Чоба, Аджар, през Средна гора, Александрово и в нашето село. Отпуската малка и гледахме да съкратим пътя, за да останем по-дълго при своите близки.
През 1921 година влака стигна до Казанлък и от Пловдив до Карлово, а за поставяне на релсовия път и пускане на влака по участъка Казанлък-Карлово, трябваше още дълги години да чакаме.
Най-после дългоочаквания момент дойде! Съобщиха ни, че на трети октомври, годината беше 1939, покрай наше село ще мине първия влак. А лентата ще среже не кой да е, а самия Цар наш, български. Мало и голямо се струпа на гарата, всички радостни и щастливи, че дочакахме най-сетне този час. Влака пристигна с пуфтене и от него слезе Царя наш, цар Борис ІІІ! Врява, олелия, всеки иска да се здрависа и поприказва с Царя. По едно време Царя погледна към Балкана и попита:
- Ами имате ли от Голямото село овчар, дето да се казва Петко Палазов?
- Имаме, имаме!- развикаха се от всички страни.-Той е тука!
- Нека да дойде да се видим.
Множеството избута най-отпред бай Петко Палаза. А той, дребен, жилав човечец, коса и брада щръкнали на всички страни, стиснал в треперещи ръце калпака, зер кога е виждал толкоз народ накуп. Здрависаха се и Царя го запита:
- Как си, здрав ли си? Помниш ли как се срещнахме в балкана и ти ме нахрани?
- Та ти ли беше тогава?-запита бай Петко- Ами що ме излъга че си турист?
- Ееее, щом съм в Балкана, съм турист.-му отвърна царя.
Размениха по няколко думи, царя се ръкува с още няколко души, сбогува се с всички и се качи на влака. Машиниста изсвири със свирката и влака потегли към следващата гара. Нали и там чакат първия влак!
А всички ние наобиколихме Петка. Любопитство ни гризе, отгде накъде царя се познава с наш Петко?!? А той, изпънал рамене, изпъчил гърди, ще се пръсне от гордост. И заразправя:
- Тряа да беше преди 3-4 лета. Пасъ си аз овцете горе, на Голяма Папратлива, стана икиндия, запладних айванчетата ,а аз седнах до едно кладенче да апна квото има в торбата. И пред мен като ми се изтипоса един турист, помъкнал някви треви в ръце. Поздравихме са и аз го поканих да апнем квото Бог дал. Чупнах му един комат от питката и 2-3 люти чушки и почнахме да адем. Ама по едно време тоя човек като почна да се дави, да кашля, да дърпа въздух навътре с уста…Уплаши ма! Отде да знам аз, че не е свикнал на наште люти чушки? Ами ако му изгори гръкляна или, Пази Боже джигеря?!? Ама аз му викам: Апи, апи, в Балкана сичко е по-сладко!Хеле по едно време угаси пожара чушкин с лебец, пийна си водичка от кладенчето, похортувахме си и вика да тръгвал, че път го чака. На изпроводяк ма попита как ми е името и са разделихме. Брех, брех, кво чудо, къв късмет! С царя ляп да ям, а аз да не съм го разбрал!
Re: В момента чета...
ехаааа, каква история само....
Мариана, ти там съкровище имаш направо
Мариана, ти там съкровище имаш направо
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: В момента чета...
Марианка, ако ми се довериш като на редактор, поемам ръкописа! Много работа предстои, защото явно това е огромен куп записки и от тях трябва да се извади есенцията и то така, че да върви като единно повествование, вече ти го казах. Но литературната част на мисията не ме притеснява; има куп други подробности. Изключително важно е да се нацели правилното издателство, което да направи адекватна рекламна кампания и аз мисля, че зная и кой точно ще се заинтересува. Да пукна, ако "Хермес" не лапнат ръкописа след успеха на "Калуня Каля"! Друг е въпросът, ако искате на принципа "самиздат", но не те съветвам. Ще се видите в чудо с разпространението и целият ви труд ще се обезсмисли, книгата пак няма да стигне до хората. Преди да започнете каквото и да било, вижте с мъжа ти как стои въпросът с авторските права. Ако има 50 години от смъртта на дядото, права вече няма. Но иначе правата върху текста са на неговите наследници. Един от тях ако каже, че не иска публикуване на сборника, възниква казус.
"С царя ляп да ям" - велико заглавие поне на този разказ! Виждам я книгата. Просто я виждам.
"С царя ляп да ям" - велико заглавие поне на този разказ! Виждам я книгата. Просто я виждам.
-
- Виенско кафе
- Мнения: 320
- Регистриран на: Ное 22, '14, 17:32
- Местоположение: село Тъжа
Re: В момента чета...
Предложението ти е чудна Коледна изненада! Изключително благодарна съм, дори не смеех да мечтая за такава възможност!
Дядото на моя мъж е починал на 15. 12.1966 г., проблем с авторските права би трябвало да няма.
Явно е дошло времето труда му да види бял свят.
Чудни истории е писал, има и снимков материал, но и работата е много. Двата разказа, които споделих тук, се наложи да преработя, за да стане добро за четене (според моето усещане). А разказа на бай Петко е изцяло моя работа, по 3 негови изречения.
Тези дни ще обсъдя предложението ти с моите близки и след празниците ще те информирам да решението им.
Дядото на моя мъж е починал на 15. 12.1966 г., проблем с авторските права би трябвало да няма.
Явно е дошло времето труда му да види бял свят.
Чудни истории е писал, има и снимков материал, но и работата е много. Двата разказа, които споделих тук, се наложи да преработя, за да стане добро за четене (според моето усещане). А разказа на бай Петко е изцяло моя работа, по 3 негови изречения.
Тези дни ще обсъдя предложението ти с моите близки и след празниците ще те информирам да решението им.
- zeleno
- Наркоман
- Мнения: 13713
- Регистриран на: Ное 23, '10, 15:59
- Дал благодарност: 199 пъти
- Получил благодарност: 387 пъти
Re: В момента чета...
малко тривиално , след последните постове ...
в момента чета Анатомията на Питър от Джош Базел
май няма да си легна преди 12 , много ми харесва
в момента чета Анатомията на Питър от Джош Базел
май няма да си легна преди 12 , много ми харесва
Re: В момента чета...
Само да вметна, че срока на действие на авторското право е 70 години
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: В момента чета...
Утре ще проверя, Ани, но мисля, че го промениха според нашето законодателство на 50 години. Промяната беше някъде в края на 90-е години, но може и да греша. Преди време имаше един такъв скандал с наследниците на Елин Пелин, които искаха да го извадят от читанките. Но пак казвам, ще проверя.
Re: В момента чета...
Коя е причината да откажат на Хайтов?Мариана Бечева написа: ↑Дек 17, '18, 15:43 Едва ли ММ ще разреши да ги предам на чужди хора, щом преди много години са отказали на Николай Хайтов. Сигурна съм, че етнолозите ще ги "лапнат като топъл хляб".
За мен е важно, че си го прочела и ти е било много интересно.
С какви намерения дядото е събирал тези материали в продължение на толкова години и какви са вашите представи, очаквания и желания сега за тях?
Според мен книгата не е най-добрият формат. Имате материали за цял музей!
Поради естеството на събрания архив, много по-въздействащо би било той да се пресъздаде в документален филм.
В него ВМ може да разказва/озвучава историите, на фона на кадри от местата, за които се разказва в спомените и запазени снимки на някои от "героите".
Местни фолклорни групи пък могат да озвучат и възродят част от 500-те песни.
И прочее в този дух...
Книга лесно се издава, можете във всеки момент и сами да го направите.
Но не избързвайте с решението, обмислете го добре. Това културно наследство е много ценно и заслужава по-мащабно реализиране. Консултирайте се и със специалисти, и с институции. Може да се съвместят култура (етнография) и туризъм (екопътека до някои от най-интересните места) чрез някоя програма с европейско финансиране и по този начин да се популяризира и региона, ако местните нямат нищо против. А вашата инициатива може да положи началото на цяла поредица такива проекти в различни краища на страната...
-
- Виенско кафе
- Мнения: 320
- Регистриран на: Ное 22, '14, 17:32
- Местоположение: село Тъжа
Re: В момента чета...
Честито Рождество Христово на всички цветари и книгомани форумски!
Hope, мечтата ми е повече хора да чуят, видят и обикнат това прекрасно място, късче от рая, дето е на "пъпа" на България! А какво мога да направя аз и как ще се случат нещата, времето ще покаже.
Ето възторжените слова на Чудомир, с които описва наше село:
https://chitanka.info/text/21409-goljamo-selo
Hope, мечтата ми е повече хора да чуят, видят и обикнат това прекрасно място, късче от рая, дето е на "пъпа" на България! А какво мога да направя аз и как ще се случат нещата, времето ще покаже.
Ето възторжените слова на Чудомир, с които описва наше село:
https://chitanka.info/text/21409-goljamo-selo