В момента чета...

Публикувай отговор
Лакомник
Виенско кафе
Мнения: 444
Регистриран на: Яну 16, '18, 22:57
Местоположение: Пловдив

Re: В момента чета...

Мнение от Лакомник »

Гео, граф написа: Юни 13, '18, 14:33

Японският любовник, Исабел Алиенде. Най-после, алилуя :D !!! От някое време бях спряла да я чета, защото я усетих как се плъзна към комерса, а аз трудно прощавам такива работи. На нея обаче простих, защото в тази книга тя отново е добрата стара Шехерезада, с дълбоките разрези на съдбите на героите си, със замайващите им приключения, с космополитните любови на героините си, тихата битка с обществените нрави когато става дума за сърдечни дела, с богатата палитра образи, за всеки от които тя има история... Въобще и изобщо прекрасна :sheart: !
Невероятно е някой друг да формулира твоите мисли!Точно тази книга приключих снощи!
И аз малко несигурно посегнах към нея/не исках да се разочаровам/...Но само заради “Инес,моя душа”мога да и простя всичко😁
Но”Японският любовник” е отново онази Исабел-интимна,споделяща,прекрасна!!!
Лакомник
Виенско кафе
Мнения: 444
Регистриран на: Яну 16, '18, 22:57
Местоположение: Пловдив

Re: В момента чета...

Мнение от Лакомник »

Гео, граф написа: Апр 27, '18, 14:43 Какво мислите за тези ''убийци''? Истина ли са тези твърдения?

Изображение
Да! От гледна точка на статуквото!Та те го взривяват!
Интересен пост,останал без отговор :hmmm:
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: В момента чета...

Мнение от Гео, граф »

Лакомник написа: Авг 27, '18, 21:47 Да! От гледна точка на статуквото!Та те го взривяват!
Интересен пост,останал без отговор :hmmm:
Съгласна съм за взривяването на статуквото - трудно ми е да си представя как щеше да изглежда съвременната литература без всички тези колоси, които отвориха нови пътища пред човешкия разум :nod:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: В момента чета...

Мнение от Гео, граф »

''Даниел Щайн, преводач'' на Людмила Улицкая

Изображение

Счупени животи, разбити съдби, унизени сърца - следствие на голямата война. Света е Вавилонска кула, всеки човек в нея говори на собствен език и никой никого не разбира. Късат парченца от тялото на Бог - всеки за себе си, със своите си оправдания, с безкрайно важните си оправдания пред смъртта. А Той е посвещавал проповедите си на Живота - жив бог за живи хора. Героите на Улицкая се спират ту тук, ту там, душите им се мятат и не успяват да намерят мястото си и все търсят Истината.
''Принципът на Истината. Заради него човекът може да бъде унищожен. На мен не ми трябва такава истина, която унищожава човека. Нещо повече, който унищожава Човека, унищожава и Бога.'' казва отец Даниел. И още: "Човек може да знае само онова, което е способен да побере". Аз явно побирам малко. Не съм вярваща, не съм и атеист, една приятелка казва за мен, че съм православен агностик. Не знам какво съм, но темата за Господ ме вълнува. Тази книга повдига много въпроси, човешките отговори са многопосочни, божествените, преминали през човешките обяснения, са неубедителни. ''Нека всеки върви към Бог по своя път." казва Улицкая...

"Когато нашата земя остарее и бъде навита като стар килим, когато сухите кости въстанат - ще ни съдят не по това на какъв език сме се молили, а по това дали сме намерили в сърцата си състрадание и милост. Ето нашата цел. Друго нямаме.
Свещеник от Католическата църква Даниел Щайн"


Това е първия ми досег с творчеството на Улицкая и няма да е последен. Да, структурата ѝ е нестандартна, на някой може да му досади това скачане от документ в документ, в различни години, от всякакви хора. На пръв поглед хаотично, но всъщност авторката предизвиква читателя да бъде внимателен и да търси сам взаимовръзките.
Героите са много и калейдоскопични, каквото е и повествованието. Но харизматичния Даниел Щайн е средоточието, около което гравитират всички те и рано или по-късно в живота си, а някои в самия му край, стигат до него. Объркани, дезориентирани те намират утеха и разбиране, посока и спокойствие. Метафоричността на призванието на отец Даниел е заявена още в заглавието на книгата. В живота си той изпълнява какви ли не функции, но в крайна сметка струва ми се, че смисъла на съществуването му е да бъде преводач. И не само да превежда от различни езици. Той превежда докосналите се до него хора към друго духовно ниво или както сам казва: "А не търсиш ли Христа? Той е тук, на тази земя. Защо трябва да го търсиш в църковните учения, които са се появили хиляда години след Неговата смърт? Търси го тук... Работата е там, че половината си живот съм прекарал сред хора, търсещи Господ в книгите и обредите, които сами са измислили. А да Го срещнем може навсякъде! И в православието, и в литургията, и на брега на реката, и в болницата, и в краварника... Но най-близо е да го търсим в душата си.''
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Лакомник
Виенско кафе
Мнения: 444
Регистриран на: Яну 16, '18, 22:57
Местоположение: Пловдив

Re: В момента чета...

Мнение от Лакомник »

Ще се чете :ieeemyzh:
След тази анотация! :daaa:
Гео :tzeluvka:
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: В момента чета...

Мнение от Гео, граф »

Лакомник написа: Сеп 26, '18, 13:44 Ще се чете :ieeemyzh:
След тази анотация! :daaa:
Гео :tzeluvka:
Благодаря за доверието, Лакомник :sblush: ! Но вече малко ме е страх да правя такъв тип пространни мнения, защото след всичките ми емоционални славословия на Вървеше по пътя човек на Чиладзе няколко човека си я купиха, пък никой дума не мъцна за нея. Което ми говори, че не винаги това, което мен ме впечатлява и възхищава, действа по същия начин и на останалите.

В интерес на истината книгата на Улицкая е странна като структура, не е стройно разказана история с герои и сюжет. Точно обратното. Изградена е от писма и документи, фрагментарно, даже безсюжетно. От читателя се изисква изострено внимание към датировките, изпращачите, получателите, местата, в които се развиват събитията. Силвия Недкова (тя ни е съфорумка и тук, но пише много повече във фейсбук) я определи като ''пъзел, от който събираш не просто животи, а световъззрения, определящи живота на човечеството. Религия, вяра, оцеляване, война, любов, сблъсъци и съединение – всичко в тази необикновена и много чиста книга е на мястото си - като камък на брега.'' Но след като привикнеш към накъсаното действие и започнеш да правиш взаимовръзките, историята тръгва в руслото, в което я е пуснала Улицкая. Тогава започват да възникват и въпросите, тревогите, размислите. За себе си съм решила да дам време на текста да ''втаса'' в главата ми и отново да го прочета. Дано не те подведа с мнението си, Лакомник :hmmmmmm: :stiskam: !

....................................................

И тъй като така или иначе съм влязла в темата отново, ще споделя какво чета от вчера -

Гулаш от турул на Кшищоф Варга.

Изображение

Книгата е за Унгария. За унгарските митове и меланхолии, за националните комплекси след ред поражения; за унгарските носталгии по загубените 2/3 от територията след Трианонския договор*; за историческите личности, белязали 11-вековната ѝ история; за митичната несъществуваща птица турул, приличаща на орел, ама не съвсем; за изчезващите очарователни кръчмици и гарови ресторанти; за събраните в специален парк паметници от социализма, където те посрещат краката на Сталин, отрязани под коленете; за химна на самоубийците - песента Тъжна неделя; за будапещенския сплин; за улички, трамваи, лъскави площади, тъжни месарници, винени барове, в които автора наблюдава и срязва до кокал унгарската идентичност, прави ѝ дисекция пред читателя, разкрива своето усещане за унгарския национален характер.
В разказа му няма хронология, не е и необходима, всичко е смесено в носталгично-пародиен калейдоскоп - времето на войните и времето на мира, моментите на триумф и поражения - ''историята играе безмилостното си представление, комедията дел арте преминва в бруталистичен театър."

Според Варга унгарската тъга се дължи на националната кухня. "Мен винаги след обилно будапещенско хранене ме обземат меланхолия, мъка, печал и апатия." Със спокойна веселост разказва за унгарския гулаш, топла хурка (кървавица), мазни обеди с приятели на баща му, паприкована сланина, палинка и класическа супа от шаран, без да превръща повествованието в кулинарна книга, но през цялото време физически усещаш миризмите на евтините ресторантчета, където обядват оцапани работници, чиновници и типове с месингови ланци. Междувременно, нетърсейки причини, разсъждава върху националните възходи и падения.

На гърба на книгата пише: "Кшищоф е поляк, Варга - унгарец.'' Издателите определят жанра като литературен репортаж. Какъвто и да е, Варга се е справил впечатляващо.

............................................

*Трианонския договор е част от Версайската система договори, бележеща края на Първата световна война. Според тях Антантата подлага на драстични корекции в териториален план, на репарации и минимизиране на армиите на всички губещи страни - Турция, България (Ньойския договор), Унгария, Германия и Австрия.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Лакомник
Виенско кафе
Мнения: 444
Регистриран на: Яну 16, '18, 22:57
Местоположение: Пловдив

Re: В момента чета...

Мнение от Лакомник »

:dovolen: Вече ме заинтригува...
След като я прочета,ще споделя.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: В момента чета...

Мнение от Гео, граф »

Чета Искрено ваш Шурик на Людмила Улицкая. Отново съм във възторг от тази авторка след запознанството ни чрез книгата за Даниел Щайн. Историята се плиска на спокойни малки вълнички, а всъщност това са големите житейски талази, но Улицкая някак успява да са ги смири и да създаде усещането за тихо есенно езеро. Покрай главния си герой авторката е създала цяла галерия женски образи, като всеки един е пълноценен и завършен - от майката и бабата, през колежките и шефките, до странните случайни познанства. Всички те са активни самостоятелни жени, понякога повърхностни, често агресивни, но всъщност са дълбоко самотни и нещастни. А Шурик, изпълнен с благородство, безкористност и доброжелателност, се опитва да направи всички около себе си щастливи, което естествено не е възможно. Към края на книгата съм и ми се натрупва чувството за употребяване на главния герой от всичките тези жени наоколо му, та чак ме хваща яд на него - ами няма такива самоотвержено благородни души в реалността пък... :hmmmmmm:

Изображение
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
mariyanag
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1807
Регистриран на: Ное 6, '14, 12:47
Местоположение: София
Дал благодарност: 101 пъти
Получил благодарност: 34 пъти

Re: В момента чета...

Мнение от mariyanag »

Ама съвсем случайно някоя добра душа да е успяла да свали Трилогия Бьорндал на Трюгве Гюлбрансен?
Някак си съм си свалила само първата част и сега ме дърпа да го допрочета, ама в Читанка нещо са го поспряли мъничко.
Аватар
pepelqshka71
Чист кофеин
Мнения: 7593
Регистриран на: Мар 31, '13, 11:42
Местоположение: Козлодуй
Дал благодарност: 1875 пъти
Получил благодарност: 1003 пъти

Re: В момента чета...

Мнение от pepelqshka71 »

А аз продължавам с вампирите :hihihi:
Изображение
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите..."
,,познанието минава през етапите - чела съм , учила съм го , практикувала съм го , правила съм го 15 години, не ми харесва"
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”