В момента чета...

[Гео, граф]

Много си е добър Гемел, да знаете Особено за лятна почивка е супер - трите тома се лапат като пуканки. Мащабен епос си е отвсякъде - героите от Илиада на Омир са доста различни, на моменти неразпознаваеми, драмите са много, битките и те, митичните черти на историята са изчистени и тя звучи истинно. Харесвам такъв тип демитологизиране - с внимание към детайла, с уважение към изворите, но със собствено мнение .

В момента съм излязла малко от фентъзи-вълнАта и чета Зеленият крал на Пол-Лу Сюлицер. Онзи същия Сюлицер, за когото вече съм пяла дитирамби. Ами чудесно пише французина! Определят жанра му като трилър, аз бих го нарекла финансов танц. Героя му е не просто финансов гений, той е харизматичен, безпощаден, светкавичен като метеорит и също толкова поразяващ. Не разбирам и половината от случващото се, защото нямам елементарна представа от сделки и спекулации, но така ме е завихрил в торнадото, че не знам на кой свят съм. Както и всичките сътрудници на Реб Климрод впрочем. Обаче подозирам трагичен край. Май ше се реве ...

[Гео, граф]

Пак съм се отнесла и съм забравила да споделям четивата си с вас ...

След Зеления крал изчетох и Картел на Сюлицер. Прекрасно пише французина, не мога да му го отрека. Но взе да се повтаря. Никак не ми беше трудно да се досетя как ще се развие действието в поредния му финансов екшън. Все пак трилогията си остава Големия му връх. Поне за мен !

В почивните дни прочетох Сибола гори на Дж.А.А.Кори.



Третата книга от космическата поредица ме беше разочаровала до степен да не съм сигурна, че искам да чета четвъртата, но вярата ми в Кори (или Даниел Ейбрахам и Тай Франк в комплект ) се върна. Сибола е значително по-читаема и логична от Вратата на Абадон. Не е някакъв безумен връх, но ми хареса

После за ден-два изчетох и прехваления Полукрал на Абъркромби:



Пристрастна съм към ярки образи, богата и добре разказана история. От трите ми претенЗии Абъркромби ми предлага само добрия разказ. Пуканки ...

[Албена]

Гео,и за двете книги драпам. "Сибола гори " все е в читател като отида в библиотеката А "Полукрал"все още я няма там.Обаче ще дойде и моето време.Все някога ще ги докопам.
Прочетох "Стоманеното сърце " на Сандерсън ,обаче ме разочарова. По-нататък ще се пробвам с нещо друго от него.

[pepelqshka71]

Сега съм на "Царицата на прокълнатите" на Ан Райс, за да завърша цикъла с вампирите . Нещо не съм очарована, но ще я дочета. И си изтеглих Тери Брукс - Хрониките на Шанара- да минем малко на елфи

[Гео, граф]

Брандън Сандерсън не съм го започвала още, Бени. Един колега ми проглуши ушите с Мъглороден, а пък аз съм опак човек и много-много не обичам да чета това, което се славослови от всички, та за сега страня от него. Но имайки предвид голямото количество книги в Читанка.бг, все ще му дойде времето ...

Същата (или подобна) е историята ми с Ан Райс, Пепеляш, нея пък синковеца ме натиска да чета, а аз се дърпам от вампириадите. Тя също предстои, дори и само защото женските имена в този жанр не са кой знае колко много. С Тери Брукс ми е свързан далечен смътен спомен за нещо не съвсем така... ама стар човек съм, забравям !

В момента се наслаждавам на великолепния образен език на друга жена-писателка, която много обичам - Лоис Макмастър Бюджолд. Оставих да мине повечко време след колосалната й Бараярска сага, да поотшуми дълбокото ми сърдечно чувство към Майлс Воркосиган, да се освободи сърцето ми за друг герой ... Трите тома на Споделяюият нож не ме впечатлиха особено, но първата книга от поредицата Шалион ме завихри здраво ...

[dung]

Взех я с малко съмнения, просто защото нямах друго за четене, но сега изобщо не съжалявам!

[Гео, граф]

Голям срам за мен - цял месец не съм писала тук . Ама и другите не пишат ...

Дочетох трилогията Шалион на Бюджолд. След много силната първа книга, размиване във втората, неубедителна трета. И все пак си я обичам тази авторка !

После опитах да чета братя Стругацки - Хотел ''При загиналия алпинист''. Е не ми тръгна. Ужасно много ми напомняше шизофренното настроение на Зелазни в Една нощ през самотния октомври, която не харесвам особено и не я дочетох...

След това се потопих в богатия език на Гай Гавриел Кай и неговата книга Лъвовете на Ал-Расан



Истинско бужу за всеки любител на историческото фентъзи ! Действието съвсем очевидно се развива на Пиренеите, в средновековна Иберия, в края на арабското владичество. Приключението се развива покрай политиката на дребните северни кралства и западащия халифат на юг. Драматични събития се редуват с лирични моменти, харизматични добри герои със зли, самонадеяни и безпардонни такива. Историята сякаш е по-скоро лична, на фона на близки до истинските събития. Харесва ми това, че Кай не се помотва в дълбокомъдри промишления, а цепи директно през напрегнатите приключения и ме принуждаваше задъхано да чета. Не мога да не споделя един сюблимен момент, който ме накара да настръхна:

''... — Той заслужава един добър урок! — мрачно каза Гарсия де Рада.
И тогава тя го застреля. Просто вдигна лъка и пусна стрелата с едно-единствено грациозно движение. Право в гърлото му.
— Заслужава добър урок… — замислено повтори Миранда Белмонте д’Алведа, загледана в мъжа под стените, когото току-що беше убила.''

Как ви звучи, а?

Ето какво съм написала в една група във фейсбук, дето си говорим за книжки: ''Пълни ми душата пустия му канадец - разкошни образи създава! Има двама, заради които разполових сърцето си - Амар ибн Хайран (интелигентен, убиец, голям поет, велик воин, естет, красавец, епикуреец, с чувство за хумор, безотговорен по неговите собствени думи) и Родриго Белмонте (също воин, умерен, вярващ, верен, опасен, безумно влюбен в жена си и примиращ от страх от нея - има за какво ). Два огледални образа, за които подозирам че или ще бъдат свързани с дълбоко приятелство или ще се наложи да се избият взаимно, което ще ме потопи в скръб вселенска.
Успоредно с тях двамата, но без да им отстъпва по внушение, е щурата докторка Джехане бет Исхак - самостоятелна, свободолюбива, хлевоуста, принципна, последователна, упорита и разбира се привлекателна. Има и други чудесни образи (като горецитираната супруга на Родриго), но тези тримата особено ме плениха.''

[Гео, граф]

Преди ден завърших Убиецът на Шута, първата книга от трилогията на Робин Хоб (всъщност това е трета поред трилогия за едни и същи герои). Първите шест книги силно ме впечатлиха и с кеф се метнах връз новата ...



Робин Хоб е по-скоро ''женски'' автор (тя всъщност е жена, това е псевдоним). Няма го дивия екшън, който се харесва на мъжете. Разказа тече умозрително, съзерцателно, с изключително внимание към детайла и емоциите на героите - изражение на лицето, мимика с податка към мислите им, с внимание към всяко тяхно действие, което си има дълбок смисъл. Хоб е много обстоятелствена при описанието на мотивацията на героя си. Детайлно подробна, точно това е един от чаровете й. Не съм разочарована, но Фиц е остарял, което ме натъжи . Въпреки битието му на убиец има една мекотата на образа му, дължаща се на авторката (вероятно). Книгата е меланхолична, бях го забравила... Освен това по-гаден издателски трик за край на пореден том от свършване на книгата в най-сюблимния момент не мисля че има ! Сега ще гриза нокти в отчаяние и ще гадая какво ще се случи с героите в следващия том, който още не е издаден, а за третия ще чакам да се допише, преведе и издаде ...

[pepelqshka71]

Ох Гео, обожавам да те чета ТЕБ . Обясняваш толкова завладаващо, че вече не смогвам да те настигна с книгите. Особено сега, когато захванах "Братството на черния кинжал" . Пак вампири

[Гео, граф]

Хахаха, Пепеляш, виж какво съм написала ... с кеф да ме четеш !

... Истинско бужу за всеки любител на историческото фентъзи...

Луда съм полудяла по фентъзи/фантастика, особено откакто пиша в тази фб-група за любители на жанра. Непрекъснато някой се възторгва от книга/автор/герой и на мен ми се палят фитилите, чета по нощИте като обсебена, всеки свободен момент също - докато готвя в кухнята, на масата ми стои книгата, докато пътувам за работа, права на спирката... откачена работа, да ти кажа ! А най-забавното е, че се дърляме много сериозно в групата - тоя герой бил такъв, не - онакъв, оня автор пишел така, не - онака... сещаш ли се как някакво любимо действие може да конфронтира хората, макар че сме възрастни, четящи и уж толерантни люде. Тя и Бени може да разкаже, макар че е значително по-внимателна от мен - аз самоотвержено се мятам в мелето още от вратата ! Забавляваме се яко ...