Любимо първо изречение. Или пък последно?
-
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1098
- Регистриран на: Ное 29, '09, 23:15
- Местоположение: Бургас
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
"Въй" и "Уть" сигурно казват някъде към село Маринка или Димчево. Аз от малък си казвам Въъ или по-гръмогласната му форма ВЪ-ЪЪЪ, а не съм и чувал мои познати да употребяват така разпространеното клише "ВЪЙ" натрапено за бургаско.bouquet написа:Не е "Въъъъ", а е ВЪЙ!
Лимонът по форма е жълт.
Теорията за съответствията, оформила се още в недрата на декадентството, е в основата на цялата естетика на символизма.
Теорията за съответствията, оформила се още в недрата на декадентството, е в основата на цялата естетика на символизма.
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Едно мъничко, но тематично откъсче....
Пак снежинки танцуват,
пак снежинки летят.
С тебешир нарисуван
пред стъклата танцува светът.
Мойта хубава бяла Снежанка
пак пристига с елен и шейна,
и звънят милиони камбанки,
от небето струи светлина.
Блага вест ли лети над земята,
над живота и труден, и лек.
Виж - на купчина ей там децата
правят първия снежен човек.
P.S. Това е по памет. Никога не съм виждала напечатаното произведение, само съм го слушала. Би трябвало да е "Снежанка" , Д. Дамянов. Ако някой ми го намери цялото, ще съм безкрайно задължена. Но за съжаление не гарантирам за точността на сведенията, които давам.
Пак снежинки танцуват,
пак снежинки летят.
С тебешир нарисуван
пред стъклата танцува светът.
Мойта хубава бяла Снежанка
пак пристига с елен и шейна,
и звънят милиони камбанки,
от небето струи светлина.
Блага вест ли лети над земята,
над живота и труден, и лек.
Виж - на купчина ей там децата
правят първия снежен човек.
P.S. Това е по памет. Никога не съм виждала напечатаното произведение, само съм го слушала. Би трябвало да е "Снежанка" , Д. Дамянов. Ако някой ми го намери цялото, ще съм безкрайно задължена. Но за съжаление не гарантирам за точността на сведенията, които давам.
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Това с Въй, вЪъ и въХ ми напомни друг немного долюбван (от мен) местен пОет :
"- Тъпчо ?
- Въх ...
- Ръбчо?
- Въх...
- На състезанието във неделя
дума няма да обеля"
"- Тъпчо ?
- Въх ...
- Ръбчо?
- Въх...
- На състезанието във неделя
дума няма да обеля"
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Ето какво прочетох в мойта книга,което много ми хареса(всъщност много неща ми харесаха ).
"Ако искате да придизвикате омраза,която да трае десетилетия и да не угасне,докато сте живи,достатъчно е да отправите някаква язвителна критика,независимо доколко убедени сте в правотата й.
Когато общувате с хора помнете,че имате работа не с трезвомислещи същества,а със същества,изтъкани от емоции и предубеждения, мотивирани от гордост и суета."
"Ако искате да придизвикате омраза,която да трае десетилетия и да не угасне,докато сте живи,достатъчно е да отправите някаква язвителна критика,независимо доколко убедени сте в правотата й.
Когато общувате с хора помнете,че имате работа не с трезвомислещи същества,а със същества,изтъкани от емоции и предубеждения, мотивирани от гордост и суета."
Последно промяна от maili на Яну 9, '10, 14:32, променено общо 1 път.
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Скоро четох "На автостоп към себе си", и много ме впечатли нещо. За съжаление не мога да го цитирам дословно, затова няма да слагам кавички.
Ако искаш да разбереш какъв си, напиши нещо за себе си. След това напиши обратното. И помисли дали второто не е вярно.
Ако искаш да разбереш какъв си, напиши нещо за себе си. След това напиши обратното. И помисли дали второто не е вярно.
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Едно от любимите ми стихотворения. Не видях отделно тема за поезия и надявам се няма да ме мъмрите много.
Пречувствие за нещо светло
разкъса тъмния ми ден.
И някак бавно, неусетно
изгряваш тихичко до мен.
Разбира се не съм самотен.
Изгряваш тихичко до мен...
Предчувствието, като котка
изчезва в тъмния ми ден.
И някак бавно неусенто
разкъса тъмния ми ден
предчувствието - много светло -
изгряло тихичко до мен.
Любомир Качков
Пречувствие за нещо светло
разкъса тъмния ми ден.
И някак бавно, неусетно
изгряваш тихичко до мен.
Разбира се не съм самотен.
Изгряваш тихичко до мен...
Предчувствието, като котка
изчезва в тъмния ми ден.
И някак бавно неусенто
разкъса тъмния ми ден
предчувствието - много светло -
изгряло тихичко до мен.
Любомир Качков
Когато ти стане толкова трудно и си мислиш, че не можеш да продължиш - не ти остава нищо друго, освен да продължиш!
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
А ето и моето любимо:
ПТИЦА МИ МИНА ПЪТ
Имат си някои важен роднина,
други се трудат,
трети пълзят. –
А на мен ми върви ей така, без причина –
просто –
птица ми мина път.
Колко години все крак ми подлагат,
и все краката
свои трошат.
Как бих могъл бе, глупаци, да падна –
щом птица
ми е минала път?
Одумват ми всеки стих и момиче,
клеветят ме
и колкото по-клеветят –
толкова хората по ме обичат:
- Птица
дано ти мине път! –
Вярват ми, вярвам им, от вяра замаян
раменете започват
да ме сърбят
и ето политам, летя след оная
птица,
дето ми мина път.
Летя над зависти, любов и омрази,
клетките ми
от смях звънят...
Боже, пази не мен – пази онази
птица,
дето ми мина път.
И още едно от същият автор:
Душата ми плаче за сняг,
за чисто, за бяло душата ми плаче.
Видях много земи, много свят.
Видях герои, видях палачи.
Душата ми плаче за сняг!
Доста живях! Колко остава?
Чака ме моя бряг-
ругатни или слава-нямам представа.
Душата ми плаче за сняг!
Чиста следа в снега да оставя...
ПТИЦА МИ МИНА ПЪТ
Имат си някои важен роднина,
други се трудат,
трети пълзят. –
А на мен ми върви ей така, без причина –
просто –
птица ми мина път.
Колко години все крак ми подлагат,
и все краката
свои трошат.
Как бих могъл бе, глупаци, да падна –
щом птица
ми е минала път?
Одумват ми всеки стих и момиче,
клеветят ме
и колкото по-клеветят –
толкова хората по ме обичат:
- Птица
дано ти мине път! –
Вярват ми, вярвам им, от вяра замаян
раменете започват
да ме сърбят
и ето политам, летя след оная
птица,
дето ми мина път.
Летя над зависти, любов и омрази,
клетките ми
от смях звънят...
Боже, пази не мен – пази онази
птица,
дето ми мина път.
И още едно от същият автор:
Душата ми плаче за сняг,
за чисто, за бяло душата ми плаче.
Видях много земи, много свят.
Видях герои, видях палачи.
Душата ми плаче за сняг!
Доста живях! Колко остава?
Чака ме моя бряг-
ругатни или слава-нямам представа.
Душата ми плаче за сняг!
Чиста следа в снега да оставя...
“Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.”
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Това е любимото ми стохотворение от Стефан Цанев
Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.
Търся добри хора
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10776
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 243 пъти
- Получил благодарност: 460 пъти
- Обратна връзка:
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Аз пък имам едно много любимо на Джани Родари
Морето
Едно бедно детенце познавам, което
е виждало само на картинки морето.
Решил съм през юли да го взема на плажа,
и "Гледай морето!", така ще му кажа.
Но страх ме е много, че когато го види,
ще останат наоколо само пясък и миди,
защото с очите си момченцето, зная,
щв изпие морето от края до края!
Морето
Едно бедно детенце познавам, което
е виждало само на картинки морето.
Решил съм през юли да го взема на плажа,
и "Гледай морето!", така ще му кажа.
Но страх ме е много, че когато го види,
ще останат наоколо само пясък и миди,
защото с очите си момченцето, зная,
щв изпие морето от края до края!
Insta: ex_hort
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Тая тема да я прекръстим "Любимо стихотворение" то май и аз съм в кюпа по-горе
Любимото ми изречение е "добре де, ще видя." Означава - със сигурност няма я бъде тая
Любимото ми изречение е "добре де, ще видя." Означава - със сигурност няма я бъде тая