Любимо първо изречение. Или пък последно?
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Fado написа:От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.
Емили Дикинсън
Търся добри хора
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Едно време се дразнех на учителката ми по математика и ненавиждах фразата, с която ме засичаше, когато се оправдавах що нямам домашно. Колкото по-растях, толкова по-разбирах колко точна е тази приказка. Жената отдавна я няма на тоя свят, беше пред пенсия когато ме учеше, обаче аз за цял живот запомних и вече много често употребявам фразата: "Ако искаш да направиш нещо, намираш начин. Ако не искаш - намираш оправдание."
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Я, колко е прашасала тази темичка! Да я изтупам малко, м?
Най-кратките литературни шедьоври:
1. Хемингуей се хванал на бас, че ще напише разказ само от шест(английски) думи, които ще трогнат всеки.
Спечелил го:
” Продават се детски обувки. Неносени.”
2. Фредерик Браун е написал най-кратката история на ужасите:
“В стаята седеше последният човек на земята. На вратата се почука.”
3. О. Хенри победил в конкурс за най-кратък разказ, който си имал и завръзка, и кулминация, и развръзка:
“Шофьорът запали цигара и се наведе над резервоара да провери дали е останал бензин. Покойникът беше на двайсет и три години.”
4. Англичаните също са провеждали конкурси за най-кратък разказ. В един от тях условието било на всяка цена да бъдат споменати кралицата, Бог и сексът. Първо място спечелил разказът:
“О, Боже - възкликна кралицата. - Бременна съм, а не знам от кого.”
5. В конкурса за най-кратка биография победила възрастна французойка, която написала:
“ Преди бях с гладко лице и смачкана пола,
сега е обратното.”
6. Виктор Юго изпратил на издателя си ръкописа на романа”Клетниците” със съпровождащо писмо:
“?”
На което получил отговор:
“!”
7. Ето и целия “Роман без заглавие” на писателя Владимир Блинов:
“Недей! Аз сама!” ( Не надо! Я сама.)
8. Романът “Динозавър” на Аугусто Монтересо също се състои само от едно изречение:
“Когато той се събуди, динозавърът беше още там.”
9. Най-класическият пример за прословутата лаконичност на древните спартанци е отговорът на писмото, изпратено от македонския цар Филип || , покорил много гръцки градове:
“Съветвам ви веднага да се предадете, защото ако армията ми влезе в земите ви, ще унищожа вашите градини, ще поробя хората и ще разруша града.”
На което спартанските управници отвърнали писмено:
“Ако”.
Най-кратките литературни шедьоври:
1. Хемингуей се хванал на бас, че ще напише разказ само от шест(английски) думи, които ще трогнат всеки.
Спечелил го:
” Продават се детски обувки. Неносени.”
2. Фредерик Браун е написал най-кратката история на ужасите:
“В стаята седеше последният човек на земята. На вратата се почука.”
3. О. Хенри победил в конкурс за най-кратък разказ, който си имал и завръзка, и кулминация, и развръзка:
“Шофьорът запали цигара и се наведе над резервоара да провери дали е останал бензин. Покойникът беше на двайсет и три години.”
4. Англичаните също са провеждали конкурси за най-кратък разказ. В един от тях условието било на всяка цена да бъдат споменати кралицата, Бог и сексът. Първо място спечелил разказът:
“О, Боже - възкликна кралицата. - Бременна съм, а не знам от кого.”
5. В конкурса за най-кратка биография победила възрастна французойка, която написала:
“ Преди бях с гладко лице и смачкана пола,
сега е обратното.”
6. Виктор Юго изпратил на издателя си ръкописа на романа”Клетниците” със съпровождащо писмо:
“?”
На което получил отговор:
“!”
7. Ето и целия “Роман без заглавие” на писателя Владимир Блинов:
“Недей! Аз сама!” ( Не надо! Я сама.)
8. Романът “Динозавър” на Аугусто Монтересо също се състои само от едно изречение:
“Когато той се събуди, динозавърът беше още там.”
9. Най-класическият пример за прословутата лаконичност на древните спартанци е отговорът на писмото, изпратено от македонския цар Филип || , покорил много гръцки градове:
“Съветвам ви веднага да се предадете, защото ако армията ми влезе в земите ви, ще унищожа вашите градини, ще поробя хората и ще разруша града.”
На което спартанските управници отвърнали писмено:
“Ако”.
"Нека бъдем благодарни на хората,които ни правят щастливи, те са вълшебните градинари, които карат душите ни да цъфтят."
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31649
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 979 пъти
- Получил благодарност: 2230 пъти
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Ленин имал помощник на име Раковски. Много обичал съкращенията в речта и трудно го разбирали.
Една сутрин Ленин го поздравил:
- Дурак! /в превод Глупак/
Раковски огорчен и смаян. Ленин пояснил:
ДоброУтроРаковски
Една сутрин Ленин го поздравил:
- Дурак! /в превод Глупак/
Раковски огорчен и смаян. Ленин пояснил:
ДоброУтроРаковски
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Kафенце
- Мнения: 1
- Регистриран на: Фев 6, '21, 16:41
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Пророци бяха предричали дълги години раждането на дете, което в дни на вечен мир ще води лъвовеme, a тe — ослепели npeд взора му — кротко ще го следват. И мълвяха големите папируси на пророците, че това дете ще стане цар на Бене Израеля — u спаси- тел на света го бяха назвали книжниците на Избрания народ. А желязната реч на наби Иешайаху му предричаше раждане в ясли, зовеше влъхви, царе и съдници да му се поклонят - и молеше Вечния да прати своята едра звезда, за да ги доведе до пещерата. Защото не знаеха пророците, че Обещаният ще се роди незнайно в залутан градец. Тържество чакаха те, че лъжа бе забулила техния мрачен поглед, та суетни останаха словата на тази скъдна надежда. Не можеше цар да се роди вече, защото властта на Рома тегнеше над цял свят и Железните орли избиваха вредом потомците на вси царски колена. Не смееше спасител да навести вселената, защото човек човека не може да изкупи — и самин Бог не би позволил това: чут ли е — да страда друг за людски грехове? Не можеше миротворец да поведе лъвовете, защото животът е бран, а светът — бранно поле. И онзи, който идеше, не носеше на света мир, но — меч. ...Лъжа бяха словата на пророците. И затова никой не позна, че в тази студена нощ се ражда Мешиах. Хората спяха, забравили вси свети предричания, защото знаеха, че ще ги разбуди внезапно незнайна светлина, щом Вечният роди своя Син. А Син Божи се роди - и ничий сън не биде потре-вожен от звезди, личби и видения. Малкото дете не смути съня на земните царе. Та никой не разбра, че през нощта се е родил Обещания.
Хората не се развличат с Интернет. Интернет се развлича с хората.