Любимо първо изречение. Или пък последно?

[ida_ili64]

Защото понятие "никога",за мен е много относително,но тук темата е за любимо изречение ,а не защо ми е любимо .

[botan]

"Никога не казвай никога!"

Всъщност това е доста интересно изречение, благодаря ти, че сподели, за да си излея философията.
За мен е абсолютно потиворечащо си със себе си изречение, замисляли сте се, че винаги като кажеш "никога не казвай никога" си казал всъщност думата не един а цели два пъти и то първия път е използвана точно такак както се забранява в изречението.
Харесва ми изречението ти, харесвам неща които те карат да се замислиш.

[lila]

На това не му ли се викаше двойно отрицание

[ida_ili64]

Точно така,Лила,браво на теб! Двойното отрицание дава един "+" резултат,макар,че ако се разглежда бройката на отрицателните елементи-те са три: 2 пъти никога и едно"не".
Но всъщност моята сентенция за живота се гради върху идеята,че човек никога не трябва да се зарича за нещата от живота,с тежестта на клетва или-закон,просто никой не знае,какъв завой ще направи житейския му път,с кого и какво ще се пресече и т.н.

[Tanet]

"Вината малкия винаги се крие на едно и също място: в човека,който е достатъчно слаб за да я носи"
Ст.Киинг "Трите Карти"

"Трезва глава,затворена уста
гледай добре,пести си думите"
Ст.Кинг "Вълците от Кала"

"Ти си целта,ти си прицелът.Чрез теб животът се опитва,бори се да достигне уникален връх. Бъди щастлив заради това! Бъди благодарен за това! Животът се опитва да постигне уникална цел чрез теб и тази цел може да се постигне единствено чрез теб - никой друг не може да я достигне, за нея си предназначен Ти!...
Ошо "Книга на тайните 3"

"Ако намерите без да търсите,то е защото дълго сте търсили без да намирате"
май Пикасо ,но се съм сигурна.

[Fado]

Капитан Флум бе преследван от натрапчивата мисъл, че някоя нощ вождът Бял Полуовес ще се приближи на пръсти до леглото му, когато той е заспал дълбоко, и ще му пререже гърлото от едното ухо до другото. Тази идея бе вдъхната на капитан Флум от самия вожд Бял Полуовес, който една нощ отиде на пръсти до леглото му, тъкмо когато капитанът задремваше и изсъска злокобно, че някоя нощ, когато той, капитан Флум, е заспал дълбоко, вождът Бял Полуовес ще му пререже гърлото от едното ухо до другото. Капитан Флум се вледени и широко разтворените му очи се втренчиха в пияните очи на вожда Бял Полуовес, които блестяха само на няколко инча от лицето му.
— Защо? — успя да изграчи най-после капитан Флум.
— А защо не? — бе отговорът на вожда Бял Полуовес.

Джоузеф Хелър, Параграф 22

[Satori]

Али - откъде ги копаш тия стихове? Хубави са

Фадо - напомни ми един от любимите ми пасажи от "Параграф 22"

Сестра Сю Ан Дъкет беше висока, суха, зряла, стройна жена с издаден, добре закръглен задник, малки гърди и ъгловати, аскетични, типични за Нова Англия черти на лицето, които еднакво можеха да се нарекат и твърде хубави, и твърде грозни. Кожата й беше бледорозова, очите малки, носът и брадичката тънки и заострени. Тя беше способна, пъргава, строга и умна. Не бягаше от задълженията си и не загубваше самообладание в моменти на криза. Беше зряла личност, осланяше се на собствените си сили и в нищо не се нуждаеше от никого. Йосарян се съжали над нея и реши да й помогне.

[al.yank]

това е сайта
http://blog.bg/" onclick="window.open(this.href);return false;
май в категория "лични страници" беше
страхотни неща има

[lila]

ЛУННА СВЕТЛИНА

Пол Верлен

Душата ти – един избран пейзаж,
където всички в луди бергамаски
летят, бушуват – маскарад блестящ,
но тъжни са под пищните си маски.

Възпяват с вечно модната тъга
страстта, живота хубав и мечтите,
Не вярват в щастието и сега –
и песента им слива се с лъчите.

с лъчите на печалната луна,
тъй че замират в парка глъч и трели
и водоскокът плаче в тишина.
О, тъжен плач сред статуите бели.

Превод:К. Кадийски

[Албена]

Много харесвам Христо Фотев.Често с приятели осъмвахме с негови стихове,джаз и вино.Как бързо се изнизва времето...
И още един много любим поет - Борис Хистов. По негови стихове Тодор Колев изпя три много хубави песни - "Жената Мария", "Сватбата на мама","Самотният човек"

ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ


Върти ни живота под жаркото слънце
и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.