Любимо първо изречение. Или пък последно?

[el pistolero]

Не е "Въъъъ", а е ВЪЙ!

"Въй" и "Уть" сигурно казват някъде към село Маринка или Димчево. Аз от малък си казвам Въъ или по-гръмогласната му форма ВЪ-ЪЪЪ, а не съм и чувал мои познати да употребяват така разпространеното клише "ВЪЙ" натрапено за бургаско.

[5ia]

Едно мъничко, но тематично откъсче....

Пак снежинки танцуват,
пак снежинки летят.
С тебешир нарисуван
пред стъклата танцува светът.
Мойта хубава бяла Снежанка
пак пристига с елен и шейна,
и звънят милиони камбанки,
от небето струи светлина.
Блага вест ли лети над земята,
над живота и труден, и лек.
Виж - на купчина ей там децата
правят първия снежен човек.

P.S. Това е по памет. Никога не съм виждала напечатаното произведение, само съм го слушала. Би трябвало да е "Снежанка" , Д. Дамянов. Ако някой ми го намери цялото, ще съм безкрайно задължена. Но за съжаление не гарантирам за точността на сведенията, които давам.

[lila]

Това с Въй, вЪъ и въХ ми напомни друг немного долюбван (от мен) местен пОет :
"- Тъпчо ?
- Въх ...
- Ръбчо?
- Въх...
- На състезанието във неделя
дума няма да обеля"

[maili]

Ето какво прочетох в мойта книга,което много ми хареса(всъщност много неща ми харесаха ).
"Ако искате да придизвикате омраза,която да трае десетилетия и да не угасне,докато сте живи,достатъчно е да отправите някаква язвителна критика,независимо доколко убедени сте в правотата й.
Когато общувате с хора помнете,че имате работа не с трезвомислещи същества,а със същества,изтъкани от емоции и предубеждения, мотивирани от гордост и суета."

[5ia]

Скоро четох "На автостоп към себе си", и много ме впечатли нещо. За съжаление не мога да го цитирам дословно, затова няма да слагам кавички.
Ако искаш да разбереш какъв си, напиши нещо за себе си. След това напиши обратното. И помисли дали второто не е вярно.

[jina_ina]

Едно от любимите ми стихотворения. Не видях отделно тема за поезия и надявам се няма да ме мъмрите много.

Пречувствие за нещо светло
разкъса тъмния ми ден.
И някак бавно, неусетно
изгряваш тихичко до мен.

Разбира се не съм самотен.
Изгряваш тихичко до мен...
Предчувствието, като котка
изчезва в тъмния ми ден.

И някак бавно неусенто
разкъса тъмния ми ден
предчувствието - много светло -
изгряло тихичко до мен.

Любомир Качков

[dora]

А ето и моето любимо:
ПТИЦА МИ МИНА ПЪТ

Имат си някои важен роднина,
други се трудат,
трети пълзят. –
А на мен ми върви ей така, без причина –
просто –
птица ми мина път.

Колко години все крак ми подлагат,
и все краката
свои трошат.
Как бих могъл бе, глупаци, да падна –
щом птица
ми е минала път?

Одумват ми всеки стих и момиче,
клеветят ме
и колкото по-клеветят –
толкова хората по ме обичат:
- Птица
дано ти мине път! –

Вярват ми, вярвам им, от вяра замаян
раменете започват
да ме сърбят
и ето политам, летя след оная
птица,
дето ми мина път.

Летя над зависти, любов и омрази,
клетките ми
от смях звънят...
Боже, пази не мен – пази онази
птица,
дето ми мина път.

И още едно от същият автор:

Душата ми плаче за сняг,
за чисто, за бяло душата ми плаче.
Видях много земи, много свят.
Видях герои, видях палачи.
Душата ми плаче за сняг!
Доста живях! Колко остава?
Чака ме моя бряг-
ругатни или слава-нямам представа.
Душата ми плаче за сняг!
Чиста следа в снега да оставя...

[bouquet]

Това е любимото ми стохотворение от Стефан Цанев
Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.

[botan]

Аз пък имам едно много любимо на Джани Родари

Морето

Едно бедно детенце познавам, което
е виждало само на картинки морето.

Решил съм през юли да го взема на плажа,
и "Гледай морето!", така ще му кажа.

Но страх ме е много, че когато го види,
ще останат наоколо само пясък и миди,

защото с очите си момченцето, зная,
щв изпие морето от края до края!

[lila]

Тая тема да я прекръстим "Любимо стихотворение" то май и аз съм в кюпа по-горе
Любимото ми изречение е "добре де, ще видя." Означава - със сигурност няма я бъде тая