"young adult" литературата

[vodo-leika]

Оказах се фен. След целодневния интелектуален труд имам нужда просто да почета лека книга, със сюжет и интрига.

http://azcheta.com/ot-purvata-hronologi ... ult-kniga/

Сродни души?

[Гео, граф]

За да не стои празна тази тема, помествам материала на Иван Стамболийски. А и таргет-групата на Холивуд е young&adult, така че статията си е точно за тук

''Да си писател винаги е било готино. Това е най-романтичната професия, но в наши дни нейната романтиката е поизчезнала. Писането на романи в 21 век се засича с хронометър и в точни, кратки срокове, а всяка загубена секунда отгоре струва пари. А парите са най-важната и голяма мерна единица за успех днес. Ако поне един от романите ти не е филмиран или най-малкото - закупен за филмиране, значи нещо в твоето писане не е наред. Никой не го интересува дали някога си печелил награди за писане, освен ако не е "Оскар" за сценарии.
Историята на Хемингуей
Имам една любима случка с писатели. Ърнест Хемингуей решил да се пробва като сценарист в Холивуд. Отишъл в едно от най-големите студиа в Холивуд, където му осигурили бюро и пишеща машина, за да работи на място. След час или два при него дошъл продуцент и му казал, че до края на деня е хубаво да има идея за филм, разработена на синопсис, и написани поне първи десет страници от първия драфт.
Хемингуей, който си пафкал като пич на бюрото, казал, че той не пише така, че му трябва вдъхновение и време за да изгради идея в главата си. Едва тогава щял да седне да пише. А самият текст, който ТОЙ щял да одобри за показване, щял да бъде готов поне след няколко месеца.
Продуцентът бил потресен - в Холивуд не се работи така.
Хемингуей също бил потресен - той не можел да пише на конвейер. Така набързо приключила злощастната кариера на един от най-големите писатели на 20 век в сценаристиката.
За сметка на това, най-известните му романи, както и животът му, вече имат своите екранизации, и само чакаме Холивуд да се присети пак, за да направи нов кино прочит на тях.
Защото в 21 век, Холивуд филмира книги със скоростта, с която Хемингуей е пушил пури.
Сценаристите дебнат за следващия хит като хищници, а на прицел са основно тийнейджърите. Няма YA (young&adult) роман, който да не е излязъл, да не е станал хит и да не е бил закупен от някое студио за екранизация. Искате да имате собствен филм? Напишете книга и останалото е въпрос на време.
Най-влиятелните
Джон Грийн, Вероника Рот, Сюзън Колинс и Дж. К. Роулинг са едва част от авторите, които тази година влязоха в ТОП 100 на "Най-влиятелните звезди" според списание Forbes. Дан Браун и Стивън Кинг също са там, редом до други свои колеги.
Освен Америка, манията за филмиране обхвана и по-големите държави в Европа, както и част от скандинавските страни. Все пак има нещо, в което скандинавците са ненадминати: те пишат перфектна криминална литература.
Успехът не е гарантиран
Разбира се, като всяко вманиачаване и това крие своите рискове. Само миналата година станахме свидетели на поне пет големи кино-франчайза по книги, които се провалиха с гръм и трясък. И макар студиото да беше заплатило тлъсти суми за правата им, то филми се оказа, че няма да има.
Но сполучливи екранизации има
"Хари Потър", "Игрите на глада", "Боен клуб", "Момичето с драконовата татуировка" и "Властелинът на пръстените" са част от тях. И ако си мислите, че Холивуд не смогва да филмира - бъркате! Истината е, че горките автори не смогват да напишат историите си, преди студиото да ги купи.
"Ад" на Дан Браун
Когато Дан Браун пуска последната си книга "Ад", промоцията за нея започва да тече месеци по-рано, като се знае точната дата, час и място, на което книгата ще се появи за първи път. Правата й за филмирането са закупени още преди да е написана. За да може да се хване вълната на успеха, студиото зарязва направата на "Изгубеният символ" (предпоследният роман на Дан Браун) и се залавя да работи по "Ад".
Същото важи и за романите на Джон Грийн.
И макар самият Грийн да иска да изчака и да работи по дълго по сценария, от студиото обявяват, че нямат време. След успеха на "Вината в нашите звезди" те искат да хванат тази, така или иначе доста невярна публика от тийнове и фенове на четенето.
От хартия на малък екран
В началото бе киното, после се появиха сериалите. Мини телевизионното кино, както го наричат мои приятели, също налази книгите и вече е готово с няколко проекта по романи. Най-големият - "Вакантен пост" на Джоан Роулинг е закупен от BBC и HBO едновременно, които си стискат ръцете и вече работят по мини-сериала. "Истинска кръв" (книжната поредица е дело на Шарлийн Харис) и "Истински детектив" (вдъхновен от „Кралят в жълто" на Чеймбърс) са едва малка част от телевизионните сериали, които разчитат на факта, че литературата продава перфектно сезони.
Освен "Вакантен пост", който се очаква да излезе по малките екрани догодина, може да очакваме и "Случаите на Флавия Де Лус", поредица на Алън Брадли за младо момиче детектив, което живее в Англия в началото на XX век, както и "Ловци на глави" - единствената книга на норвежеца Ю Несбьо, която не е част от поредицата му за Хари Хуле и е закупена от HBO за направата на сериал.
Четенето е cool, а писателите отново са рок-звезди.
И въпреки, че много експерти предричаха край на книгите, когато киното, телевизията и интернет навлязат толкова в живота ни, че да не можем без тях - това не се случи. Тя, нейно величество книгата, пак намери начин да се адаптира и да остане. Защото, каквото и да си говорим, четенето на книги отново е модерно. Особено модерно е да си прочел нещо, преди да го видиш на екран и да кажеш, че този автор го знаеш, или си го „открил" преди приятелите си. И така трябва да бъде, иначе ще се наложи Холивуд да затвори врати и да загаси лампите за доста дълго време.''

[mimeta]

Как съм я изпуснала тази тема! Веднага се включвам!
Така, цял живот се боря с английския и въпреки, че го уча от първи клас (гоня 40-те) така и не го научих като хората. Обаче обичам книги, така че започнах да слушам аудиокниги на английски, благодарение на което много ми се подобри разбирането. Бяхме на някакво изложение в Германия и като дойдеше някой с особен акцент в ангилйския само аз му разбирах. Човекът говореше на английски, аз превеждах на колегите, а те му отговаряха на английски .
Слушането започнах от Хари Потър - лесно и дъъъълго. Всяка дума се повтаря 1000 пъти, така че я чуваш в различен контекст и разбираш какво означава. Освен това първата книга е писана на най-лесен език, който постепенно се развива и в последната вече е по-сложен. После минах на юношеска литература. Хем е все още разбираемо за мен, хем знам какво се чете от младите. Пробвах и книги за възрастни, но там вече ми е труден езикът, не разбирам достатъчно че да ми е интересно.
От юношеските слушам главно "постапокалиптична антиутопия", демек Джордж Орвел, но по-интересно написано
Много ми харесаха Игрите на глада, серията "Грозните" на Скот Уестърфийлд и серията "Изборът" на Кийра Кас. Книгите ги слушах, но допълващите новели не ги намерих като аудио, така че си купих книгата и я прочетох - една от първите прочетени книги на английски.
Следващите не са точно юношески, но щом ги разбирам на английски, ще ги спомена:
Съмърсет Моъм - разкази, Да убиеш присмехулник и Джурасик парк

[Гео, граф]

Ами явно никой не чете детско-юношеска литература, Мимета, още по-малко пък пише за нея. Аз обаче имам нужда от детското (сигур веч се вдетинявам ) и си доставям удоволствието чат-пат. Последно четох Ортодокс на Григор Гачев. Весела детска книжка, смесен жанр фентъзи-фантастика. Автора е замесил забавните приключения в далечното бъдеще на две буйни, палави деца от различни светове. Петърчо от Ортодокс и Христина от Академия се срещат, подгонени от необузданите си фантазии, безкрайните си въпроси към възрастните, постоянно предизвиквани от неясните им обяснения и забрани, търсещи и аналитични съвсем не по детски. Създадените от Григор Гачев светове не са нещо ново. Ортодокс е консервативна теологична територия в ранното Средновековие, а Академия е технологичното бъдеще без нуждата от Бог, тоест коренно противоположни и едва ли не взаимноизключващи се. Но при Петърчо и Христина половинчатости няма. Те са директни и наричат нещата с истинските им имена, питат-разпитват, докато не разнищят всичко до вътъка, че и оттатък, а възрастните най-често отговарят на въпросите с отчаяното: Ооооох!...

''– Самодивите са духове, Петърчо. Призраци, така да се каже. Като жени, бели и облечени в бели дрехи, един вид като булки на сватба. Ходят само нощем и светят в мрака. И са, тъй да се каже, като прозрачни – виждаш през тях. Танцуват вещерски танци из горите или по запуснати и изоставени места, и други подобни. И правят магии – разболяват добитъка, урочасват хората или вещите, носят нещастие. Всякакви лоши неща, и други такива работи. И прочие.
– А откъде се взимат? И тях ли щъркели ги носят, като нас? Или сигурно гарвани?
– Дяволът ги е създал. Така е речено.
– Как така ги е създал? Нали само Господ може да създава? – Помнех добре как отец Никодим ми го каза преди месец. И се ядоса, като го попитах откъде се знае и кой е питал дявола дали може. И още повече, като предположих, че може дяволът да създава тайно, или да не е пробвал и да не знае, че може. Замалко не отнесох пръчката.
Отец Геласий си избърса челото. След това ме изгледа строго:
– Така пише в старите писания. Дето са ги писали най-мъдрите светци.
– А те как са го научили? – любопитствах аз. – Били са на гости на дявола и са го гледали как ги създава ли? Или са слизали тайно в Ада? И как са ги пуснали там, като са били светци? Били са тайно от Господ приятели с дяволите ли?... Ох, ухото миииии...
Защо ли, като почна да разпитвам, все попадам на неща, дето не е хубаво да се питат? И на лоши думи?''

Та значи в историята има самодиви, караконджоли, лекуваща икона, клуб по шах, Възлови и Релейни светове и Отговорници по тях, хората са разделени на Стандартни, Аугментирани и Безтелесни... С две думи голяма галимация, но най-интересното е, че въпреки всичко децата неотклонно изискват свободата си, което се превръща в основна тема на книгата.

''… Така става и когато съдим хората. Добрият човек вижда у тях най-вече доброто, лошият – лошото. Знаят, че има и друго, но то заема съвсем малка част от света, какъвто е в очите им. Нали?... – Затова и добрият човек живее в свят от добри хора, достойният – в свят от достойни, а ненаситният – в свят от ненаситни. Въпреки че наглед живеят един до друг – продължи отец Самуил. – Добрият непрекъснато среща добро, достойният – достойни постъпки, а ненаситния непрекъснато го крадат и мамят. А на този, що пилее чуждия труд и живот, непрекъснато му пилеят неговите и лишават съществуването му от смисъл… И да, всеки от тях знае, че в света има и друго. Но в техния свят то е съвсем мъничко, а почти всичко е каквито са те самите.''