Никос Казандзакис или богоравен ли е човекът ?

Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15823
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 718 пъти
Получил благодарност: 1499 пъти

Никос Казандзакис или богоравен ли е човекът ?

Мнение от Гео, граф »

Темата "В момента чета ...'' е точно като да имаме тема "В момента цъфти..." :lol:. Сама себе си провокирах със самостоятелната тема за Георги Данаилов и си викам що пък да не пускаме отделни теми за любими автори . И пускам едно свое мнение отпреди няколко години в друг форум :arrow: вярно малко претенциозно, ама пъл от сърце ;)

Запознахме се с Никос когато бях на 19, а той отдавна вече не беше в нашия свят. Беше отишъл при своя Бог, който и да беше той, както и да се наричаше - Буда, Маркс или Христос. Сграбчи ме за врата, разтърси ме като 220 волта и ме сломи с безкрайната си Любов, Страст, Вяра, Мъдрост, Алтруизъм ... Не съм се борила с него. Приех го като религия ( не ме съдете, така го усещам ! ). С малките, ежедневните думи той казва големите, общочовешките неща. И ги прогаря като клеймо в главата ми. Завинаги. Необратимо ... ''Що за бяс е това, мисля си аз сега, когато ми дойде акълът, що за бяс е това да се нахвърляш, да хапеш един друг човек, без да ти е сторил нещо, да му отрязваш носа, за му отсичаш ухото, да му разпаряш корема и да викаш господа да слезе да ти помогне – ще рече, и той да реже носове и уши и да разпаря кореми? Но по онова време, видиш ли, кръвта ми кипеше, къде ти акъл да се замисля за тия работи! Правилните, честни мисли искат спокойствие, старини, беззъби уста. Когато си беззъб, лесно е да кажеш: “Срамота, момчета, не хапете!” Но когато имаш всичките си трийсет и два зъба… Звяр е човекът на младини, див звяр, хора яде!'' ...

После дойде Капитан Михалис. Четох я една седмица. Всяка страница по десетки пъти. Бях в планината и навън валеше сняг, а пред мен се материализираше най-великия мъж, който се е раждал някога на тази земя. Когато си прочетох последните страници, реших, че със смъртта на капитан Михалис са свършили мъжете. Това, разбира се, не беше вярно, но дълго време се взирах наоколо си, за да открия поне подобието му ...

Потресох се, когато разбрах, че Казандзакис пише Змия и лилия ( Драконът и Лилията ) когато е само на 22 години. Не е възможна такава Любов на тези години, казвах си. Убийствена Любов. Единствена. Последна. А това е първата му публикувана книга ...

Христос отново разпнат. Последното изкушение. Темата за Бога никога не застава встрани. Само темата за Жената може да се равнява с Бога. Както Той, така и Тя винаги са с главни букви. ''Сякаш Христос беше някакво лекарство, което човек взема само когато заболее тежко; докато е жив и здрав и яде и пие и люби, не му трябва'' ... и още : ''Слушай, чедо мое: Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!'' ... и пак : ''Половинчатите работи - половинчатите приказки, половинчатите грехове, половинчатите добрини докараха света до днешния му хал. Стигни бре, човече, до края, карай и се не бой! Повече го е гнус Господ от половинчатия дявол, отколкото от архидявола!'' ...
А за жената казва : ''Има само една Жена в света. Една жена, с много лица.'' ... "На жената само това й е в главата - болно нещо е тя, ти казвам, жалостиво. Ако не й кажеш, че я обичаш и я желаеш, започва да плаче. Може и хич да не те иска, да се гнуси дори от теб, може да ти откаже - това е друга работа! Може. Но тя иска всеки, който я види, да я пожелае. Това е то, което иска, горката, стори й хатъра!" ... или : ''Бледомургава, висока, с големи очи; преминала беше вече първата си младост, навлизаше в неспокойната медена горчивина на есента.''
... И друго : "Веднъж минавах през едно селце. Един грохнал деветдесетгодишен старец садеше бадемово дръвче. "Ей, дядка! - викам му аз. - Бадем ли садиш?" А той, както се беше навел, извърна се и ми рече:"Аз, чедо, върша работата си така, като че ли съм безсмъртен!" - "А пък аз - отвърнах - върша работата си така, сякаш всеки миг ще умра!" Кой от двама ни имаше право, началство?"

Рапорт пред ел Греко ... ''Казах на бадема: Брате, поговори ми за Бога !И бадемът цъфна!''

Впрочем през 1957г. Казандзакис не успява да спечели Нобелова награда. Само с един глас повече наградата се печели от Камю. Умира от левкемия същата година. Гръцката църква му отказва християнско погребение заради образа на Христос в Последното изкушение и романа дълги години не е издаван в Гърция. Той сам избира епитафията за своя гроб "Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм".
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Никос Казандзакис или богоравен ли е човекът ?

Мнение от milena02 »

Ей, не мирясваш ти, Гео, читателю наш! Откъде пък за Казандзакис се присети сега?! Аз съм го чела в невръстна гимназиална възраст, но затова пък - целия. Само "Рапорт пред Ел Греко" не беше издадена по онова време - 80-е години. Помня, че най ме впечатли "Христос отново разпнат", която не му е сред шедьоврите. А със "Змия и лилия" имам романтична история. Един обожател ми оставяше на прага букети цветя, придружени с картички. И на всяка картичка - различен цитат от "Змия и лилия". Така ухажваха навремето, културно! Между другото, това е идея да взема да препрочета Казандзакис на дърти години...
И после: що не чете Милена нови книги? Ми, щото ме подкокоросвате, затова!
Аватар
bouquet
Чист кофеин
Мнения: 7054
Регистриран на: Дек 9, '09, 22:02
Получил благодарност: 1 път

Re: Никос Казандзакис или богоравен ли е човекът ?

Мнение от bouquet »

Сутринта пожелах на всички днес приятна изненада да им се случи. Тази тема днес е моята приятна изненада :nod: Загледах се днес в Хеликон в книгите на Никос. Чела съм само Алексис Зорбас, но много ми хареса и до сега не ми е попадала друга негова книга. Хареса ми много анотацията на Последното изкушение и мисля нея да си пожелая от Дядо Коледа
Търся добри хора
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15823
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 718 пъти
Получил благодарност: 1499 пъти

Re: Никос Казандзакис или богоравен ли е човекът ?

Мнение от Гео, граф »

Двама зарибени за един следобед. Не е лошо 8-) ! Тогава продължавам :arrow:

''И захвана Зорбас полуекзалтирано, полуподигравателно, да съчинява легендата за сътворението на човека :
- Събудил се господ една сутрин кисел. "Какъв господ съм аз - рекъл, - като си нямам хора, които да ме възхваляват и да ме проклинат, та да ми минава времето ! Дотегна ми вече да живея сам като бухал. Пфу !" Плюл си на ръцете, запретнал ръкави, турил си очилата. Взел шепа пръст, плюл в нея, направил я на кал, размачкал я хубавичко, направил от нея едно човече и го поставил на слънце. След седем дни го вдигнал - то се било изпекло. Погледнал го господ, засмял се.
- Да ме вземат дяволите - рекъл - ама този е същинска изправена свиня! Едно исках, друго излезе. Загазих, отиде !
Сграбчил го за врата, ударил му един ритник :
- Хайде, махай се ! Върви да правиш и други свинчета, твоя е земята ! Друм ! Раз, два, марш !
Ала той, мойто момче, не бил свиня; носел мека шапка, наметнато на раменете палто, панталон с ръб и цървулки с червени пискюли. А на пояса си бил затъкнал - дяволът сигурно ще да му я е дал ! - широка двуостра наточена кама, на която пишело : "Ще те затрия !"
Това бил човекът; протегнал господ ръка, за да му я целуне, но човекът засукал мустак и рекъл :
- Стори бре, старо, път да мина ! '' ...

И друго :

''- Всичко хубаво на този свят е измислено от сатаната. Красивата жена, пролетта, виното, всичко това е направил сатаната; а господ е направил калугерите, постите, градинския чай, грозните жени, пфу, да се не видят макар ! ... ''


И още малко :

'' - Началство - обади се неочаквано пак Зорбас, - как го казваха онзи хаймана, древния бог, дето не оставял женско на този свят на мира ? Чувал съм нещо такова. Боядисвал си, казва, и той брадата, татуирвал ли ръцете със сърца и сирени, маскирал се, казва, превръщал се на бик, на лебед, на коч или магаре, с извинение, според мерака на всяка фуста. Я ми кажи името му, жив да си !
- Струва ми се, че говориш за Зевс; как се сети за него ?
- Господ да успокои душата му ! - каза Зорбас, като издигна ръце към небето. - Много е видял, много е изпатил, истински великомъченик, слушай ме мен, началство, знам ги аз тия работи ... Само аз знам какво е изтеглил. Обичал е наистина жените, ама не така, както мислите вие, писарушките, не, съвсем не ! Жал му е било на него за тях, разбирал е мерака на всяка една, жертва е ставал за тях ... Нямал е никакъв кеф, ти казвам за любовни работи, често пъти е бил и капнал, и с право - как да свари да се оправи с толкова много народ, горкия ! ... Прибирал се в къщи на разсъмване и казвал : ''Ах, кога най-сетне и аз, Христе боже, ще легна да се наспя ? Не мога вече да се държа на краката си !" - и изведнъж чувал въздишка - долу на земята някоя жена отмятала завивките си, излизала на терасата си , въздишала. И веднага сърцето на Зевс се разтапяло от умиление. ''Ах, ах, трябва да сляза пак на земята, горкия аз, една жена въздъхна, трябва да сляза да я утеша ! '' ... :D
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
bouquet
Чист кофеин
Мнения: 7054
Регистриран на: Дек 9, '09, 22:02
Получил благодарност: 1 път

Re: Никос Казандзакис или богоравен ли е човекът ?

Мнение от bouquet »

Дядо Коледа ми е изпълнил желанието :D :D :D
Имам Последното изкушение, но първо дочитам една книга и следващата седмица започвам да и се наслаждавам........
Търся добри хора
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15823
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 718 пъти
Получил благодарност: 1499 пъти

Re: Никос Казандзакис или богоравен ли е човекът ?

Мнение от Гео, граф »

Още малко спомени от миналото :

Всъщност когато за пръв път четох Алексис Зорбас ( първата ми книга от Казандзакис ) се чувствах като много слаб и недорасъл спаринг-партньор на автора - млатеше ме по брадичката, по носа, правеше ми аркада след аркада, бъбреците ми пулсираха, ушите ми звъняха като чанове, а главата ми със съдържимото в нея беше съвсем мека. Ходех занесена и неадекватна. Все едно ме държеше за раменете и ме тресеше като дайре. Тая философия, сурова и първична като живота, който живееха на острова, ме обсеби от тогава та до днес. Когато се задръстя с твърде многословни интровертни образи, винаги с удоволствие посягам към някоя негова книга, за да ми се проветри мозъка и да ми се освежат възприятията, да погледна света с очите на току-що пристигнал. Каквото и да открия още през живота си на читател, Казандзакис ще си остане голямата ми любов ! :sheart:

На този пост една съфорумка ми написа :

'' Гледай ти, Гео, колко лесно било да обикнеш някой - да те ступа правилно и да го прави редовно и си негова за цял живот :D А аз мислех, че домашното насилие е отживелица ;) ''

Замислих се и действително повечето автори, които са ми любими по някакъв начин са ме хванали за реверите и са ме стръскали едно хубаво, та не само съм ги запомнила, ами съм ги обикнала. Когато не ме докосва едно писание и ми се затварят очичките на втората страница ... какво да говорим - скука :sdull:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15823
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 718 пъти
Получил благодарност: 1499 пъти

Re: Никос Казандзакис или богоравен ли е човекът ?

Мнение от Гео, граф »

"Всеки ден да умираш. Всеки ден да се раждаш. Всеки ден да се отказваш от това, което имаш. Най-висшата добродетел не е да си свободен, а да се бориш за свобода.''

Никос Казандзакис
18 февруари 1883 г. - 26 октомври 1957 г.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”