Любими мисли и подобни....

[calico]

"Силата на планината не е в камъка стоящ на върха и, а в монолитната и основа”- Аллатра

[Emilly1212]

„Първият истински пролетен ден е като усещането, когато за първи път момче те хване за ръка. Поток от топлина те залива и всичко блести със свежо, цветно сияние, карайки те да забравиш за всичко студено и сурово, сякаш зимата никога не е съществувала.” - Рикел Гудрих

„Ако хората не се обичаха, нямаше да виждам никакъв смисъл в пролетта.” - Виктор Юго

[kim]

"Щом търсиш доброта, у хората не остава лошотия.
Ако сърцето не изгори...очите не се насълзяват..."
Rumi

[kim]

"Не тъгувай и не се ядосвай на никой...
Благодари на предателите,
че те учат на вярност...
Бъди признателен на излъгалите те,
че ти помагат да оцениш Истината...
Помоли се за тези, които те правят нещастен,
за това, че спомагат по-дълбоко да почувстваш Щастието...
Обичай всички!
И лошите и добрите в живота ти...
Живота затова е толкова прекрасен,
Че те кара бялото от черното да отличиш..."
Мевляна (Rumi)

[prijatel62]

"Приказката"

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Дамян Дамянов

[kim]

"...– Дядо Боже е много хитър, синко.Току сложи на пътя ти я малък камък, я малък предател та да те види дали стъпваш внимателно. И като си удариш пръста и душата, смее се, щото знае, че следващия път ще ги прескочиш и ще продължиш здрав.
– А големия камък и големия предател?
– Големите камъни, чедо, са за голяма стъпка. Те ще те учат на избор. На решение. Или ще ги заобиколиш, или ще намериш начин да ги преместиш, или ще ги надвиеш, или ще се уплашиш и ще се върнеш назад.
Видиш ли голям камък, значи Господ вярва, че си готов да действаш. А големият предател винаги е най- близо. И затова най- трудно се вижда. Но това е неговият избор, не твоят.
Големият предател е страхлив, сине. Инак няма да е предател, а враг. Но ти не се страхувай, а се учи да обичаш.
Любовта побеждава всеки страх – и твоя, и чуждия."

Мария Лалева "Живот в скалите"


"Най-грозно съ́ди виновният, чедо. Малкият виновен човек. Най-безмилостно и най-шумно. Ще притури върху човешката ти вина и неговата присъда. Онази, дето му е отгоре. Защото не може да я понесе, но усеща, че вече му е прочетена. И търси под дърво и камък друг виновен, за да му я стовари на главата, та дано се освободи. Затова малкият човек съди двойно. Но да знаеш, че в тая вселена няма как да се спъна аз, пък да си счупиш крака ти.
Такъв човек трябва да помилваш двойно в душата си, както той двойно те е съдил. И няма значение дали ще е чул и разбрал прошката ти.
Свободният след това ще си ти.

Мария Лалева "Живот в скалите"

[Breda]

"Никак не ми харесват високомерните хора, които поставят себе си над другите. Така ми се ще да им дам рубла и да им кажа: "Научи си цената и ми върни рестото".

Лев Толстой

[Breda]

"Глупавата жена обича да е нещастна – така се изживява по-романтично..."
"Хората се хвалят с нещастията си като с постижения."
"Има духовни клошари, удавени в слузта на безутешните си разсъждения."

Венцеслав Константинов

[Еличка]

Много лирика, я малко реалност:

"ПОМНИТЕ ЛИ ПО НАШЕ ВРЕМЕ КАК БЕШЕ,НЯМАШЕ ПСИХОЛОЗИ,ДОКТОРИ.

ИЗПЛЮЩЯТ ТИ ДВА ШАМАРА И ПСИХИКАТА ТИ СЕ СТАБИЛИЗИРА..."

[Shami]

Елче