Самият Тери Пратчет 8-)

[Гео, граф]

Малко мога да говоря за любимеца ми, но за сметка на това пък мога да го цитирам безкрай

= '' А хората преставали да градят търпеливо своите малки къщи от късчета разум в хаоса на Вселената и започвали да се интересуват от самия хаос - отчасти защото било доста по-лесно да си експерт по хаоса, но предимно защото той предлага наистина хубави десени, които стават за апликация на тениска.''

= '' Спомням си как баба ми казваше,че една жена трябва винаги да носи нещо върху себе си в леглото,защото това поддържало мъжкия интерес,поради което аз като цяло намирам за уместно да си лягам със шапката.'' - Леля Ог

= '' Гутен ден, голем брато, майне домакине ! Троа бири пер нас, порке е мор, сил ну зле.
- Защо пък сил ну зле ? - попита Баба
- На чужд език това е моля - заяви Леля''

= "Ангуа се затрудни, като при всеки разговор с Ноби по сложни въпроси. Китките й описваха плавни движения, сякаш месеха тестото на мислите й.
- Исках да кажа ... Ти нали знаеш как наричат мъжете, които носят рокли и перуки ?
- Знам, госпожице.
- Наистина ли ?
- Да, госпожице. Съдии."

= ''— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от... фантазии, за да понасят живота ?
— ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
— И затова си имаме феи ? Дядо Прас ? Дребни гад ...
— ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
— За да повярваме и в големите ?
— ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА...
— Нямат нищо общо помежду си.
— НИМА ? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА ... ''ПРАВОТА'', ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.''

= "Би трябвало да има специална дума за кратките мигове точно след събуждането, когато съзнанието е запълнено с топло розово нищо. Лежиш си, а главата ти е абсолютно празна откъм мисъл, ако изключим подозрението, че към теб се носят, подобно на размахан чорап, пълен с мокър пясък в тъмна уличка, всички вчерашни преживелици, без които преспокойно би могъл да минеш. Те водят до убеждението, че в ужасното ти бъдеще има един светъл лъч - утехата, че махмурлука може да те довърши."

= ''Леля Ог тръгна да си ляга и погледна под леглото дали случайно не се е скрил някой мъж там. Де да се знае, може на човек да му излезне късмета ...''

=
'' ‎... и после от входа на пещерата се подаде главата на Двуцветко.
- Има ли някой там долу ? Ало ?
- Хей ! - изкрещя Ринсуинд. - Как се радвам да те видя !
- Не знам. Как ? - попита Двуцветко.
- Какво как ? - попита Ринсуинд.''

[joannka]

Eeee,как ме развеселиии....Мнооого сладурско!

[donkata]

Оооо, любимият автор!

А сега да поговорим за костенурката и орела.

Костенурката е създание, което живее на земята. Невъзможно е да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея. Хоризонтите ѝ се простират едва на няколко инча разстояние. Развива скорост, колкото да хване маруля. Оцеляла е, докато останалата част от еволюцията е преминала покрай нея, най-общо поради това, че не представлява заплаха за никого и че създава твърде големи проблеми, докато я изядеш.

А ето го сега орелът. Създание на въздуха и на високите места, чиито хоризонти стигат чак до края на света. Със зрение толкова остро, че може да забележи шумоленето на някое дребно писукащо животинче на половин миля разстояние. Целият — сила, целият — власт. Мълниеносна смърт на криле. Нокти и хватка, способни да превърнат в основно ястие всичко, по-малко от самия него и поне да откъснат хапка в движение от всяко нещо, по-голямо от него.

И въпреки това, орелът е в състояние да седи с часове върху зъберите на скалите и да изследва царствата по света, докато не съзре движение в далечината, и тогава ще започне да се съсредоточава, съсредоточава, съсредоточава върху малката черупка, която се клатушка сред гъсталаците там долу, в пустинята. И тогава ще се спусне стремглаво…

И само минута по-късно костенурката открива, че светът изпада от нея. И за пръв път го вижда, вече не от един инч разстояние, а цели петстотин стъпки над него, и си мисли: Какъв голям приятел ми е орелът!

И тогава орелът я пуска.

И почти винаги костенурката полита към смъртта си. Всички знаят защо костенурката прави това. Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш. Никой не знае защо орелът прави това. По една костенурка има достатъчно месо за хапване, но като се вземат предвид усилията, които е необходимо да се положат докато я изядеш, на практика по всичко останало има далеч по-хубаво ядене. Всичко се свежда просто до удоволствието на орлите да измъчват костенурките.

Но, разбира се, това, което орелът не разбира е, че участва в много груба форма на естествен подбор.

Един ден костенурката ще се научи да лети.

[Мария Николова]

Отивам да си търся легло, под което може да се скрие нещо по-обемно от листче хартийка, за да надничам за късмета си под него.

[Гео, граф]

Отивам да си търся легло, под което може да се скрие нещо по-обемно от листче хартийка, за да надничам за късмета си под него.

Мимет, ти обаче не можеш да се сравняваш с леля Ог , по-скоро с Маграт ...

Продължавам с цитатите :

= От гледна точка на костенурката дори най-красивият човек е само ходила, далече щръкнала глава и някъде там горе долният край на чифт ноздри.

= Както всеки студент по история знае, славата увенчава не този изследовател, който пръв стъпи с крак върху девствената земя, а този, който пръв успее да прибере въпросния крак вкъщи. А ако кракът му все още е прикрепен към тялото, това се счита за бонус.

= - Умрял е от отравяне с тежки метали.
- Как така?
- Три меча в корема ...

= Дай на човека огън и той ще се топли цял ден, подпали му чергата и ще те помни за цял живот.

[Албена]

Обожавам Тери Пратчет ! Най-сигурното лекарство против тъга,униние и депресия.

„Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.“

„Естественият подбор се грижи професионалните герои, които в решителния момент си задават въпроси като "А каква е всъщност моята цел в живота?", бързо да се прощават и с целта, и с живота.“

"ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!" - Смърт на Диска

"Сержант Колън, мислеше си той, докато се препъваше из плесенясалия мрак. Ето един човек, който обичаше тъмнината. Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната сутрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане."


Коен бе потресен.
- Огньове от книги?
- Да. Ужасно, нали?
- Така е - каза Коен.
Той смяташе, че това е отвратително. Човек, прекарал целия си животбез удобство, под открито небе, знае стойността на хубавата дебела книга, която би трябвало да разпалва готварските огньове най-малко един сезон, ако се внимава как се късат страниците.

Това беше музика, която не само можеше да избяга, но пътьом занавън можеше да обере и банка. Беше музика със запретнати ръкави и разкопчано горно копче, която вдигаше шапка за поздрав, усмихваше се и крадеше златото.
Беше музика, която стигаше чак до нозете, без да се обади на господин Мозъка.

[Гео, граф]

= Стонът ехтеше над сечището печален като цял месец все от понеделници.

= ... но нищо не се случваше. Последва още едно нищо, което също не се случваше ...

= Имаше заседания. Постоянно имаше заседания. Бяха скучни, което отчасти беше причината да има заседания. Скучното обича да си има компания ...

= Там пишеше : ''Няма нужда да си луд, за да работиш тук. Ние ще се погрижим за това."

= Те изглеждаха като калайджии, но нито един от тях не можеше да калайдиса котле. Това, което правеха те, беше да продават невидими неща. Като ги продадяха, те продължаваха да си ги имат. Те продаваха нещо, от което всеки има нужда, но рядко го иска. Те продаваха ключа от Вселената на хора, които изобщо не подозираха, че Вселената била заключен ...

[Пчела]

Мноооого любим автор! Най-обичам книгите за вещиците и за Смърт, и за невидимия университет

— НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.
— Не, сър - каза Морт.
— ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.
— Наистина ли е имало?
— ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО.


— От какво е това вино? От смачкани очни ябълки на октопод?
— Морско грозде - отговори старецът.
— Чудесно - каза Ринсуинд и гаврътна една чаша. - Не е лошо. Може би само е малко солено.
— Морското грозде е вид малка медуза - обясни непознатият. - А сега наистина ми се струва, че трябва да ви се представя. Защо приятелят ти е придобил такъв странен цвят?
— Вероятно културен шок - отговори Двуцветко.


...и тогава Деканът произнесе мантрата, подтиквала научния напредък през вековете:
"Я дайте да смесим всичко и да видим какво ще стане"

[Гео, граф]

= Двуцветко беше турист - първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше идиот.

= Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира.

= Сержант Колън, мислеше си той, докато се препъваше из плесенясалия мрак. Ето един човек, който обичаше тъмнината. Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната сутрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане.

= — Какви студенти, бе ? - изръмжа Архиканцлерът.
— Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите ? Нали сме в университет ? Те са задължителна част от пейзажа като плъховете.

= Veni, vermini, vomini - дойдох, натрясках се, издрайфах се.

Vizi, veneri, vamoozi - посетих, прихванах срамна болест, чупих се ...

[Гео, граф]

"Странни същества са хората. Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си герой или правителство."

Тери Пратчет