Вечните български стихове

Публикувай отговор
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Вечните български стихове

Мнение от Миша »

Реших да пусна такава тема,провокирана от репликата на Букетчето за забравеното ботьовско стихотворение "Зададе се облак темен",помислих си колко ли такива съкровища пропускаме в забързаното си ежедневие,а не бива,нека си спомним за тях-забравени стихове на нашите поети.И дядо ми, и баща ми обичаха да четат стихове,помня дългите вечери без ток по тошово време,в които в тъмнината слушах дълбоките им изразителни гласове,които редяха балада след балада....после и аз се включих,хубаво време беше,но сега съзнавам,че пропуснах да предам тази традиция на децата си :oops: :ufff:

Ще започна със Зададе се облак,за всички,които са го забравили




ЗАДАДЕ СЕ ОБЛАК ТЕМЕН

Зададе се облак темен
откъм гора, от Балкана;
дали ще е дъждец дребен,
или ще е буря срашна?


Ех, мой дядо, тежко време!
Ралото се едвам влачи
и след него сееш семе,
пот от чело, град от очи!


Кажи, дядо, защо плачеш
над тези дълги бразди черни;
от чер облак ли се плашиш,
или мрат ти деца дребни?


Кажи, дядо, че аз помня
какъв юнак напред беше;
бог да прости баба Стойна,
тя пееше, ти ореше.


Друг път - помниш? - лани беше:
аз заминах през гората,
сред юнаци ти седеше
като баща със брадата.


Какъв беше ти тогава!
Сега плачеш - защо, дядо?
Байрак ли се не развява,
или нямаш сърце младо?


Ех, мой синко! Що ме питаш?
Чуй тоз гарван, де там грачи...
Но в село нели отиваш,
ще да видиш защо плаче


стар войвода след туй рало!
Там селото се е сбрало
на мегданя, за да гледа
мойте момци, мойте чеда!


Ти ще видиш там набити
на прътове, на върлини
на момците ми главите -
избиха се две дружини!


Двама братя воеводи,
двамата ми верни сина:
скарали се кой да води
бащината си дружина!


Тесни били планините
за несговорна дружина!
И стърчат им днес главите,
за да плаче кой как мине.


Боже, с гръм ти разсипи ме!
Ветре, в прах ти разнеси ме!
Да не гледам деца малки
и техните клети майки,


окол пръте как се късат -
ръце вдигат към главите,
и как после ще се мъчат
голи, боси и пребити."


Закапаха едри капки,
летят, крякат гъски, патки:
буря страшна ще да ревне,
нели не са капки дребни,


секи тича, в село бяга,
дядо не ще да разпряга.
- Хайде, дядо, да вървиме.
"Стой, да умра помогни ми!"

Христо Ботев
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
Di_Va
Кафе машина
Мнения: 4867
Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
Дал благодарност: 306 пъти
Получил благодарност: 266 пъти

Re: Вечните български стихове

Мнение от Di_Va »

Искаше ми се да сложа някакава лирика тук като контрапункт, че много тъжно и бенадеждно ми е с тоз "облак темен" и понеже много харесвам Дамян Дамянов и Михаил Белчев, реших да търся нещо от тях. За свой срам трябва да кажа, че не съм посягала към поезия от години :eeeh: , мисля че това стихотворение на Д.Дамянов е някак оптимистично и реших да го споделя с вас:

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

То като прочетеш заглавието не лъха много на оптимизъм, но иначе си е такова :hihihi:
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Re: Вечните български стихове

Мнение от Миша »

Ето нещо оптимистично,познато и любимо :dovolen:

ПРОЛЕТ

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!
Н.Вапцаров
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
Di_Va
Кафе машина
Мнения: 4867
Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
Дал благодарност: 306 пъти
Получил благодарност: 266 пъти

Re: Вечните български стихове

Мнение от Di_Va »

О, аз харесвам Вапцаров, макар че любимо негово ми е Прощално, хич не е оптимистично, но на мен ми звучи много красиво, ето го

ПРОЩАЛНО
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Re: Вечните български стихове

Мнение от Миша »

Въпреки

Въпреки всички превратности – можеш!
Можеш до край да останеш такъв:
с твоя характер до болка тревожен,
с твоята ясна и яростна кръв.
Нека бушуват насрещни вихрушки,
нека пропуква небесния свод.
Нека гиганти от грозни градушки
в кал да превърнат обилния плод.
Всичко се случва. Природата има
свои прекрасни и страшни права.
Няма в живота ни пролет без зима,
няма под камъка свежа трева.
Гледай как пада орелът столетен:
там от високия сетен предел,
пада без песен, без подвиг заветен,
но и в смъртта си остава орел.
В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!



ЖИВЕЙ!


Живей, когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко, а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, Приятелю, живей!…

Матей Шопкин
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
Аватар
Titi
Чист кофеин
Мнения: 7181
Регистриран на: Ное 25, '09, 10:51
Местоположение: София

Re: Вечните български стихове

Мнение от Titi »

Филм
Човешка, простичка, банална,
развиваше се любовта.
Макар и тъй сантиментална,
отдън душа ме трогна тя.
Тя в мен събуди всички болки.
И там, върху екрана бял,
въртяха се не двете ролки -
въртеше се животът цял.
Въртяха се в една окръжност
прощални погледи, слова.
А пък на мен ми беше тъжно
и без това, и без това....
Но някой захихика в здрача
и аз се сепнах изведнъж:
на мен се смееха - че плача....

Измъкнах се.Валеше дъжд.
Аз бавно тръгнах в този злобен
град, пълен с присмех, дъжд и дим,
щастлив, че още съм способен
да се разплача и от филм.

Дамян Дамянов
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Вечните български стихове

Мнение от Албена »

--------------------------------------------------------------------------------

И нощите са стъклено студени.
И въздуха не омагьозва никого.
Земята е сама за себе си.
Луната е сама за себе си.
И всички сме сами за себе си
във нощите на януари.
И струва ни се, че измислица -
чудесна и велика, но измислица -
са били и тревите,
и цветята,
и дърветата.

Във себе си е вгледано дървото.
Не вярвайте! Привидна е смъртта му.
И мъртвата му фигура, която
напомня пра-прастарите релефи
на пещерните хора е измамна...
Дървото е затворило очите си -
усмихва се във себе си дървото.
И мисли - непрекъснато работи
фантазията му, дълбоко скрита
в привидно овъглените му корени.
Дървото се усмихва. Не мислете,
че ни презира. Радва се дървото.
И мисли, че приличаме на него
по чистота, усилие и щастие...
Че някъде дълбоко в себе си,
където са големите ни корени,
ний вярваме по-силно и от него
в тревите и цветята, и дърветата...

Христо Фотев
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Вечните български стихове

Мнение от Гео, граф »

Много обичам стиховете на Валери Петров :ssun: :sflower:

Пролет е ...

Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква с почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.

А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва, едвам
когато през входа отворен за хората,
топката влиза в кварталния храм.

И от тук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут ...

Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд –
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят !

Валери Петров
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
al.yank
Кафе машина
Мнения: 3786
Регистриран на: Ное 27, '09, 23:24
Местоположение: Варна

Re: Вечните български стихове

Мнение от al.yank »

ТЯ ИМА МНОГО ИМЕНА И МАСКИ,
но иначе се казва просто смърт.
Помни я между чаши, между ласки,
бъди пред нея насмешлив и твърд,
ала пред неотменната загадка
не надвишавай скромния си ръст -
като въздишка обичта е кратка,
животът е като въздишка къс.
.
Теб може даже да те величаят,
дори да те издигнат до върха.
Наситят ли ти се, ще дойде краят
и ти ще се намериш пак в прахта.
.
Но нека твойта мъка бъде сладка.
Стани! И време не губи за мъст.
Като въздишка любовта е кратка,
животът е като въздишка къс.
.
Че след едно неотвратимо лято
във есента прохладна, нейде там
ще дойде оня страшен ден, когато
със себе си ти ще приседнеш сам
и, в миг разлистил старата тетрадка,
ще сбираш стих по стих и къс по къс –
една любов, като въздишка кратка,
един живот, като въздишка къс.
АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ

Обичам Андрей Германов!
Истината рядко е чиста и никога проста!
http://bonko.snimka.bg/hobby/moite-cvetya.30518
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Вечните български стихове

Мнение от Албена »

Хайде , дъжд , ела да плачеш,
аз съм, който не разбира.
Тоя свят е пеленаче
с много баби и вампири.

Питам те, добро сърце...
Но в сърцето е водата,
тя играе в тъмнината
без крака и без ръце.

Нарисувах гълъб в храсти,
а зад храстите - душа.
И от много, много щастие
седнах и ми прилоша...

Румен Денев

Не е от най- известните и издавани автори,но много ми харесва с особенната образност и страст в стиховете.


И още едно от Р.Денев

Някога ще заколя
твоите сто любовника
и ще ги скрия в подмолите
на морето отровно.

Ще седна гърбом към пътя,
за да чакам смърта и дявола,
и ще преглъщам навътре
виното като удавник.

Ще сипе небесното сито
звезди и пепел отгоре ми,
ще побеляват косите ми,
докато сам си говоря.

Като извънземни гости,
ще дойдат при мен пеперудите
и ще ме вземе дядо господ
в своята райска лудница....
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”