Вечните български стихове

Публикувай отговор
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Вечните български стихове

Мнение от calico »

аз затова обичам Георги Константинов, при него няма сълзливи драми
има стихове за обикновени, и за необикновени неща http://liternet.bg/library/bl/k/gkon.htm- някои неща
страхотен поет е за мене

ето ти нещо дето може да ти хареса, Наа

В сезонните болки, в случайните свади,
в съдбовния възел на тъмни причини
безмълвно си казвам:
Не се изоставяй!
Не давай моторчето в теб да изстине!

От себе си махай ръждата набола.
Духа си напрягай до сетната става...
Не се изоставяй
на чуждата воля!
На свойта неволя не се изоставяй!

Не се изоставяй в прегръдка щастлива.
Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...
Издишвай мъглата!
В снега не заспивай!
Не спирай в средата на свойта посока!

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
naa
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1542
Регистриран на: Яну 16, '11, 13:12

Re: Вечните български стихове

Мнение от naa »

Горо ле, горо зелена,

пътят ми не е оттука,

ала оттука ще мина,

че имаш сянка дебела,

че имаш трева зелена

и бистра вода студена.
------------------------------------------------------------------------
http://shtastie.snimka.bg/nature/juni2013.797618" onclick="window.open(this.href);return false;

Чисто е не там, където чистят, а там, където не цапат.
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Вечните български стихове

Мнение от calico »

и пак от Г.К.

БАЛКАНСКИ ПИГМЕЙ

Малък човек с голяма уста -
зинал,
решил да погълне света.

Иска богатство
и почетни постове.
Иска дворец
на Канарските острови.
Иска охрана
и аудитория.
Иска голяма
роля в историята...

Само че гледа
на педя от земята...
Казвам му името.
И пускам водата.

**************

Колко мъдро
обясняваш любовта!...
А край теб
пространсто е пусто...
Чувството
обърква мисълта.
Мисълта смирява всяко чувство.

****************

ГЛОБАЛНАТА СУША


Докато сънуваме,
докато ядем,
докато гримасничим
под своите маски -
на нашата
синя планета
всеки ден
сто километра земя
се превръщат в пустиня.
Неусетно пожълтява
земният атлас.
По древните хълмове
тръгват сипеи...
Сахара настъпва към нас!
Сахара в тревите.
Сахара в горите.
Сахара в душите...
Приижда суша
в човешкия пейзаж.
Увяхват чувствата.
И хуморът бяга...
А хуморът, точно той,
е последният ни шанс.
(Хумор
на латински
значи
Влага).


***************

СЪВЕТ


Може би
ви изглежда наивен съветът...
Но с реалния риск да сгреша,
ще ви кажа:
Ходете пеша, момчета!
Всекидневно ходете пеша!
Ако може - не влизайте
във лимузина.
Ако може - не чакайте
влак.
По паважа вървете,
нагазвайте в глина,
стъпки слагайте в новия сняг.
По земята вървете -
не вземайте лифта.
Тихо слушайте говор горещ...
И обувки купете си
няколко чифта.
И ги скъсайте с бодър вървеж!
Медицината
тук ме подкрепя напълно:
В ранно утро - стани и ходи!..
Предполагам,
така ще живеете дълго.
И след вас ще останат
следи.
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Re: Вечните български стихове

Мнение от Миша »

Да се завърнеш в бащината къща…


Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.



Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина…



О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина


Помниш ли, помниш ли ....

ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!


Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

Димчо Дебелянов
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
violi16
Кафевар/ка/
Мнения: 899
Регистриран на: Юли 25, '10, 17:00

Re: Вечните български стихове

Мнение от violi16 »

Мише, благодаря ти , че ни го припомни, най - нежния ! :!: :idea:
http://violi16.snimka.bg/flowers/2014.821675" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 4142
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
Местоположение: Русе, България
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 6 пъти

Re: Вечните български стихове

Мнение от ivanina »

Миша написа:ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА
...................................
Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.

Никола Гигов
...Миша , Миша ...предизвика сълзите ми! :cry:
Все пак ти благодаря! :tzeluvka:
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Re: Вечните български стихове

Мнение от Миша »

Моята молитва

"Благословен бог наш..."



О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...



Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;



не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;



не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;



не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;



не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!



А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!



Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.



Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!



Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...



Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"



Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!



Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.



Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!



А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!


Майце си

Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?



Бащино ли съм пропил имане,

тебе ли покрих с дълбоки рани,

та мойта младост, мале, зелена

съхне и вехне люто язвена?!



Весел ме гледат мили другари,

че с тях наедно и аз се смея,

но те не знаят, че аз веч тлея,

че мойта младост слана попари!



Отде да знаят? Приятел нямам

да му разкрия що в душа тая;

кого аз любя и в какво вярвам -

мечти и мисли - от що страдая.



Освен теб, мале, никого нямам,

ти си за мене любов и вяра;

но тука вече не се надявам

тебе да любя: сърце догаря!



Много аз, мале, много мечтаях

щастие, слава да видим двама,

сила усещах - що не желаях?

Но за вси желби приготви яма!



Една сал клета, една остана:

в прегръдки твои мили да падна,

та туй сърце младо, таз душа страдна

да се оплачат тебе горкана...



Баща и сестра и братя мили

аз да прегърна искам без злоба,

пък тогаз нека измръзнат жили,

пък тогаз нека изгния в гроба!
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Re: Вечните български стихове

Мнение от Миша »

Време за пролет :dovolen:

ПРОЛЕТ
Кирил Христов

Ти чул ли си как свири чичопей,
когато пролетта се кичи в бяло,
синигерът със страстните му трели,
цвъртеж на лястовичка полетяла.

Упойван ли си с мирис на трева,
с ухание на теменужки диви,
куп бисерчета в тъмната гора,
с които се закичват самодиви.

Целуван ли си ти във ранно утро
от слънцето окъпано в росата,
когато леко тих ветрец подухва
и нежно те погалва по косата.

Заспивал ли си вечер уморен,
когато вънка влюбен славей пее,
от пролетта погълнат, покорен,
в далечната луна очи зареял.
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Re: Вечните български стихове

Мнение от Миша »

Хайде, бе хора, пролет е, никой ли не обича пролетни стихове :hmmm: :snif:

ПРОЛЕТ


Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

Петя Дубарова
10.03.1979
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
Аватар
kangel (Камелия)
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1352
Регистриран на: Апр 7, '13, 22:56
Местоположение: София

Re: Вечните български стихове

Мнение от kangel (Камелия) »

ПРОЛЕТ
Никол Вапцаров

Гълъбите гукат
в близката гора
По тревата падат
сребърни пера.
Мене ми е леко
като никой път –
чувствам се ефирен,
чувствам се
без плът.

През елите бликат
слънчеви лъчи.
Ще затворя свойте
блеснали очи,
но пак ще усетя
с чудна яснота
как ще ме целуне
топло пролетта.

Волно във простора птиците летят.
Пеят и извиват серпантинен път.
В песента познавам химна вдъхновен,
с който ще посрещнем утрешния ден.

И още една ...

ПРОЛЕТ
Никол Вапцаров

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”