Роман с продължение ...

Публикувай отговор
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Виждайки мълниите в очите на Симето,гласът на любимата му леко потрепери ."Ама ,Симе,той като дойде полицаят аз тъкмо се мъчех да откопая оня люляк ,там до оградата и той ...той ми помогна.Теб като те няма...И се оклаля и като дръпна по-силно един корен и панталона му се разпра ... И как да го оставя така човека ,виж ,целият люляк е изчистил.Знаеш ли колко рози ще сложа сега на това място! Ми видя ли ,Симе ,не е това ,което си мислиш! И тя се доближи до Симо,усмихна му се с премрежен поглед и спусна тънките си нежни пръсти по мускулестата му ръка започвайки от рамото ,вплитайки накрая пръсти в неговите. Симо усети как губи почва под краката си .Всичката му злост ,ярост и ревност излетяха яко дим и устните му се отпуснаха в щастлива влюбена усмивка.
РОУЗ

Re: Роман с продължение ...

Мнение от РОУЗ »

В корема му запърхаха пеперуди, в главата - птичи песни, в ушите на Симо зазвъня музика, нежна, любовна...той усети, че губи почва под краката си, идеше му да полети...постепенно звуците се усилиха, музиката ставаше все по-силна, по-отчетлива...изневяра...обичай ме.....плачеш....сълзи....
Симо се огледа объркано, беше загубил представа за време, за място...пред къщата беше спрял автомобил, музиката дънеше, нахлуваше на талази в стаята през отворения прозорец, прокрадваше се между саксиите със сентполии, пълзеше и безмилостно нашепваше думи, които се забиваха като нож в сърцето на Симо.

Какво от туй, че други ме целува,
нали съм твоя аз сега и до зори.
Недей тъгува за мойта изневяра,
обичай ме, макар и с болка и тъга....

Тра...лала...лала...
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

"А този полицай какво изобщо е правил в твоя двор? - върна се към реалността Симо и очите му се проясниха от блясъка на чистия ум. - За да чисти люляк, все някак е влезнал" - продължи логическата верига той.
Полицаят изпъчи гърди изпод хавлията, огледа се предпазливо, надзърна и под дивана и сниши глас: "Работата е там, че разследвам престъпление. Някой е откраднал на баба Гица пет саксии с мушкато". Симо се олюля. Откакто неизвестен злосторник отмъкна шише сливовица от мазето на дядо Нане, подобно злодеяние не се беше случвало в това мирно селце. А и тогава въпросният "неизвестен злосторник" само след два часа вече беше известен, понеже се беше проснал насред мегдана с празно шише в ръка и мухи винарки като ореол около главата. "Цели пет мушката? - не повярва на ушите си той. - Искаш да кажеш всичките?" Полицаят кимна и отново се отпусна в креслото. Този път и Симо се настани до него и двамата угрижено боднаха от киселите краставички, а Любимата побърза да им налее ракия.
"Не можем да овладеем престъпността, господин Симо - въздъхна полицаят. - Ние ги хващаме, те ги пускат. Ето преди седмица получаваме сигнал от баба Гица, че й няма мушкатата. Идвам на местопрестъплението, установявам фактите и тръгвам по следата. Откъде, питам, бабо Гицо, имаш тези мушката? "Ми че отде, баби - вика тя. - Комшийското момче Симчо ми ги засади. Той пък ги взел от съседката, пък тя от някаква английска поръчка. Кво й туй не знам, ма много хубаво цъфтят". Ние в полицията не сме вчерашни. Моментално ми стана ясно - контрабанда! Контрабанда и нищо друго! Ама откъде тръгва веригата, къде стига - трябва да се установи. Отивам аз да търся свидетеля - няма го. Така че притиснах до стената неговата изгора... Образно казано, образно казано, остави ножа на мястото му... Госпожата хъка-мъка, пък накрая си призна. Вярно било, английски били мушкатата, но на нея също някой й ги дал. И така кълбото започна да се разплита. Каква ти контрабанда! Цяла престъпна мрежа, пуснала пипалата си из цялата страна. Докладвам аз в управлението, а те викат: "О, ние отдавна я дебнем тази мафия. Интерпол също са вдигнали ръце от тях - холандската, полската и белгийската агентура са пропищели. Но най-после май ще ги спипаме, защото ти си попаднал на един от техните функционери под кодовото име Агент02". Бря! Пак притиснах госпожата... Абе, образно казано, бе, човек, остави тая вилица... И този път се добрах до истината. Гениални престъпници, брей - всеки върши злодеянията си под партизанско име за конспирация. Кой иначе би се нарекъл Пепеляшка, ако не го чакаха дваесе години у панделката, а? Може ли да се казваш Къщичка, ако не се укриваш от закона? За да се добера до пълния списък на заподозрените, ми се наложи да местя люляци. И не само. Плевих, копах, косих, оградата боядисах и черчеве едно смених. Парадната ми униформа стана на парцал, но накрая мацето пропя... Кротко, бе, приятел... Какъв беше ужасът ми обаче, когато стоплих, че вторият ми основен свидетел - Симо Симов, собственоръчно засадил криминалните мушката, не случайно го няма, а най-вероятно е отвлечен от престъпната банда. Намериха се и очевидци на това как го влачат към някакви коли. Къде да го търся сега? Госпожата вика: споко, ако не са му отрязали ушите, той първо тука ще дойде, а и къде ще ходиш по хавлия? И така седнах да те чакам. Казвай сега измъчваха ли те злодеите?"
- Бе поизмъчиха ме, ма чак пък толкоз! - отвърна Симо и разкърши рамене. - Даже мусака ми правиха, пък и окото хващаха бая.
- Това е Стокхолмски синдром! - хвана се за главата полицаят. - Известен феномен, похитените се влюбват в похитителите.
- Ма аз не съм влюбен в похитителите - възрази Симо и погледна към любимата си.
В този момент полицейски сирени разцепиха идиличната тишина на селото и пред портата скърцайки с гуми и вдигайки пушилка се наредиха пет патрулни коли, от които наизскачаха въоръжени барети.
- Това са подкрепленията! - зарадва се полицаят.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... - Ах, тъкмо навреме идват! - радостно плесна с ръце домакинята. - Имам цяла плантация рози да режа, значи мога да разчитам да извлекат клонаците. Нали ще помогнат! - примига сладко-сладко.
- Ми... - измучаха двамата в един глас и с еднакво вдигане на рамене. В този момент се изсипаха баретите - с камуфлажките, с бронираните жилетки, с маските и големите железа в ръцете.
- Леле, момчета, колко сте бързи! И колко сте едри! Ауу, какви мускули! Знаете ли, градинската мебел в неолитния кът малко се е разместила от зимното слягане на почвата, дали бихте били така добри да я пооправите? Само трябва да се подсипат малко камъни в основата, а отгоре затъпквате с почва. Симе, дай на хората лопати. Господин полицай, униформата ти е зашита, ето, обличай и бягай в мазето, там отляво до вратата е подпряна кирката, взимаш я и довършваш люляка, ама гледай да не останат корени, ей! Ти, момко, ела с мен да ти покажа къде имам разклатена плоча на пътеката, трябва да се подравни. А ти можеш да се справиш с ножицата, нали? Лозата е за изрязване, сега ще ти покажа как се прави, да го знаеш от мен. А вие, останалите,...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
РОУЗ

Re: Роман с продължение ...

Мнение от РОУЗ »

Симо следеше изпод вежди случващото се, студена пот изби по челото му, мравки започнаха да пълзят по тила му, стискаше и отпускаше лепкави длани, взорът му се стрелкаше като на хищник наляво-надясно, полицаят с халата вече му изглеждаше като капка вода пред океана от мъже, който заплашваше да го залее и удави...ужас! Ужас!
- Какво да правя, какво да правя?!? Трябва да направя нещо, но какво, какво?!? Симо, стегни се брат, мисли, мисли, само не се паникьосвай! Ти мъж ли си или лукова глава, ще позволиш ли някой друг да оплеви лехите на любимата, да прекопае розите, да подкастри храстите! Ох, май имам нужда от една чашка, ей така, за кураж! Не, няма чашка, друго трябва да е решението, друууго!
Малката Ида

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Малката Ида »

-Сетих се!
Симо грабна пръскачката,пълна с раундъп...
-Сега ще напръскам всичко,цветенце да не остане...ще ги питам тогаз какво ще правят ...А Тя,Тя ще ми прости,нали ме обича...дали ме обича?Боже, дали ме обича?
Симо се събуди,целия плувнал в пот...
Аватар
Noel
Наркоман
Мнения: 10630
Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
Местоположение: София кв. Борово
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Noel »

До него лежеше русокосо създание,неволно преметнало кичур върху лицето си.Симо се вгледа полусънен.Непокорната къдра прикриваше бръчици не толкова невинни,а между полуотворените устни и ергенската му захабено възглаве се точеше топла слюнка,напомняща досадна следа от черупчест градински вредител....
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Сънят бавно напускаше Симо и го връщаше в реалността. Но той не можеше да повярва на щастието си. Най-после вселената се бе смилила над него и най-после той, окаяният влюбен, лежеше разсъблечен в хладните чаршафи, а обожаваното създание спеше сгушено в прегръдките му. Каза си „О миг, поспри!“ и затвори блажено очи. В съзнанието му започна да се прожектира вълшебен филм. След малко любимата ще се събуди, ще се протегне лениво като котка и ще измърка: „Любов моя, ненагледен мой, ще направиш ли кафенце, преди да идем да полеем марулите?“ А той ще скочи пъргаво, ще зареди кафеварката, ще изтича в градината и ще откъсне най-красивата роза, ще я сложи във вазичка и така ще поднесе кафето й в леглото. Притисна се към топлото й голо тяло и нежно погали дългите й коси. И в този миг сякаш електрически ток го разтърси така, че го изстреля от дюшека и го скупчи ужасен в другия му край. Неговата любима беше с къса коса! Къса! Къса! – за да не й се заплита из трънаците, така казваше. Симо панически придърпа чаршафа и се уви като индийски гуру. Умът му отказваше да работи, разширените му от ужас очи изучаваха спящата непозната. Можеше да се закълне, че я вижда за първи път. Може би пък не беше истинска, а? Може би пък още спи и сънува? Колебливо стисна палеца на левия й крак, колкото да се увери, че това е химера.
– Горе ръцете! – изрева непознатата и се изправи в кревата като дяволче от кутия.
- Ти, ти… коя си? – прошепна Симо и послушно вдигна ръце, а чаршафът се свлече от треперещото му тяло.
- Полковник Петкова! Имам честта да доложа, сър! – представи се блондинката и козирува по устав.
- А аз… аз къде съм? – едва промълви Симо.
- В стаята за гости на вашата съседка.
- Но вие какво правите тук?
- Тук съм по служба. Дългът ме позова и аз се отзовах. Докато войниците ми обсаждаха градината, аз бях на разузнаване из селото.
- Да няма война? – разтревожи се Симо.
- И то каква! – тръсна къдрици жената с безчет пагони. – Навън из двора идет война народная, священная война! А ти какво си се увил като пашкул? Вставай на смертный бой!
- Кой ни е нападнал? – опита се да проумее политическата ситуация Симо.
- Кой ли не? Троскот, глухарчета, листни въшки, акари, колорадски бръмбари, стеблопробивачи. Но най-страшни от всички врагове са охлювите. С една дума борим се с фашистской силой тёмною, с проклятою ордой. Ще ме прощаваш, завършила съм Московската школа.
„Но защо сме голи? – работеше трескаво умът на Симо. – Във война сме – добре. Обсадени сме – ок. Ще се сражаваме за честта на родината – и това се ядва. Но защо сме голи?“
Но не успя да зададе този въпрос на полковник Петкова, защото тя се впусна в обсъждане на стратегията и тактиката, че и на философия я изби.
- Моето момче – каза тя. – Футуролозите трябва да ги застрелям със служебното си оръжие! Нищо не познаха! Казваха, че Третата световна война ще се води с дипломация. Излез навън да видиш какво е. Брадви, кирки, мечетета, боздугани, търнокопи, храсторези, ножове. Взривно устройство заложиха в корените на люляците, че иначе не ставаше. И биологичното оръжие се пусна в ход, нищо че е забранено от военната конвенция на НАТО – това нуреле, рандъп, моспилан, Би58 за нищо ги нямат… Ти извади голям късмет. Точно преди да започнат военните действия са те пратили за лопата в мазето. Там вместо лопата си докопал дамаджаната с ракия и си се анестизирал . Така успяхме да те евакуираме преди да падне първата бомба – един стар орех.
- А ние защо сме голи? – все пак се вреди в монолога Симо.
Но не дочака отговор, защото вратата се отвори и усмихната влезе домакинята със сребърен поднос в ръце, на който се мъдреха каничка и чиния с прясно изпечени курабийки.
- Полковник Петковаааааа – сладко изблея тя. – Закусчицатаааааа..“
Но в този миг се вкамени и подносът с трясък падна от безжизнените й пръсти.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Симо със силен страдалчески глас извика "Не е това ,за което си мислиш! Ние обсъждахме тактиките за бой с противника ,които ще ни доведат до окончателна победа." "Ггггголи...?!!!' - запелтечи милата му. "Е-смотолеви Симето-тъкмо това се опитвах да разбера и аз.
'Всичко мога да обясня-каза полковник Петкова- Аз сама съблякох Симо ,а след това и себе си.Всичко това е за заблуда на противника.Докато чуждото разузнаване мисли ,че се занимаваме с любовни трепети и ласки ,ние ще създадем най-гениалния и зловещ план за унищожаването на вражеските елементи и всякаква подобна сволоч.Можеш и ти да се присъединиш към нас- каза полковничката ,гледайки право в ошашавените очи на любимата му - но първо трябва да се съблечеш"
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

- Аз мисля да ви оставя да бистрите тактиките – каза с достойнство домакинята и като преглътна напиращите в очите й сълзи взе да събира курабийките от пода.
- Ей, това вие цивилните за пет пари акъл нямате! – извика полковник Петкова, скочи от леглото и наметна един пеньоар. – Я лягай тука веднага! Марш! Това е заповед!
- За нищо на света! – проплака ранената в сърцето любима.
- Нищо ли? – вдигна вежди офицерката. – А мисълта, че само след час армията от бойното поле ще огладнее и ще започне: „Дай салатка, дай ракийка, дай кюфтета, сипи бира, донеси шкембе, нарежи суджук, изпържи тиквички, изпечи пържоли, свари свински крачета, завърти една баница? Ти кво ще праиш, ма? Армията трябва да се храни! Иначе ще дезертира! Така че аз отивам да си поведа войниците под строй към селската кръчма, а за вас двамата ще кажа, че сте в лазарета. Обаче в лазарет по кален анцунг не се лежи, така че сваляй гащите и лягай тука!
Полковник Петкова козирува още веднъж за убедителност и излезе през вратата като развяваше полите на пеньоара си.
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”