Роман с продължение ...

Публикувай отговор
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 708 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... Ама какво се е зачудил, след като вече сума време ходи след работа в оня модерен нетклуб, дето за час може да сменя самоличностите като питиетата. Имаше чувство, че е било преди някой и друг век когато яхаше едрата кафява кобила към Скалистите планини в ролята на беглец от закона, а из всички градчета на щата бяха разлепени циклостили с неговата рисунка в профил и анфас и надпис Wanted ! Dead or Alive ! ... Ха, още не е опитал космически преживявания ! Непременно ще ги пробва, само да се добере някак до в къщи, да удари да аспирина и да избута седмицата, че приключват ДДС-то в сряда. После ще се наградя с едно хубаво космическо приключение, усмихна се накриво Симо ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Мириам
Кана кафе
Мнения: 527
Регистриран на: Окт 1, '13, 15:46

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Мириам »

Най-после успя да стигне едвам-едвам до дома.Бръкна в дънките и започна да си търси ключа.Не го напипваше,започна да рови в другия джоб,положението беше същото,май нямаше как да влезе в къщи.Сега какво щеше да прави.И таз добра,толкова зле се чувстваше,а пустият му ключ,къде е?!
Обърна се наляво,надясно и го видя,точно до десният му крак.Симо изпита неописуемо успокоение,тежък камък му падна от сърцето.Вкара ключа в ключалката и си отключи.Вътре го лъхна така познатият и мил аромат на собствената му къща.Почти изпита умиление при вида на разхвърляните си дрехи,които бяха навсякъде-на нощното шкафче,на бюрото,по столовете,а някои и по земята.Отиде до кухнята и взе 2 аспирина.
"Трябва да поспя"-помисли си той.
След това се насочи бързо към неговото си легло,така необходимо му в моменти като този.Без да сваля дрехите,той дръпна одеалото и се настани удобно.След това се зави и бързо заспа.Но преди да го направи му мина мисълта,че от утре трябва нещо да се промени,да се вземе в ръце и да подреди живота си....
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 708 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... Дойде утрето. Слънчево, ухилено като хелоуинска тиква. През прозореца нахлуваше веселия шум на динамичен град. Влюбен кос пееше захласнато в някакво дърво, децата в училищния двор играеха баскетбол с дивашки викове, шофьорите на градския транспорт радостно попържаха. Идилия.

Уф, и днес ли на бачкане !? Симо се протегна с изпукване, хапна мазна баница в закусвалнята на ъгъла, метна сакото на рамо и пое бавно към офиса. Днес нямаше много работа и не бързаше. Началството беше в командировка, така че споко, няма да се напрягаме. Довечера обаче ще мръдне до нетклуба и ще си измисли някакво лежерно, мързеливо приключение, мечтаеше пътьом Симо. Малка релаксираща разходка из Рим може би. Или да полежи на слънце на някоя горска поляна, а пчеличките да жужат дружелюбно наоколо. А може би не трябва да ходи на работа, вместо това да отиде в басейна да поплува ... Мързеше го до болка, мързеше го чак да мисли ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 708 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... мързеше го да гледа. Обаче не пропусна да закове подсъзнателно стройната елегантна блондинка, която мина пред него като видение и потъна във входа към метрото. Освен че изглеждаше шеметно, в очите му се наби счупената лопата в ръката й, с привързана панделка на дръжката, която тя носеше гордо щръкнала нагоре като жезъл на кралица. Виждали ли сте как сменя посоката котка, на която поднасяш риба? Ей така и наш Симе удари силно ляв крак на тротоара и зави след нея, а после хлътна в подвижните двери на метростанцията. Купи билет и за по-бързо претича по стълбите, кой да ти се влачи едва-едва с ескалатора, трескаво огледа перона и я видя. Пред нея стоеше униформено ченге и й говореше нещо със строг вид. Тя му отговори, усмихна се чаровно, врътна се на пети и скочи в потеглящия вагон заедно с нелепата си лопата. Само светкавичната реакция на нашия герой му помогна да влети задъхан през съседната врата. Занаднича над главите на хората към другия вагон и без проблем я откри. Лопатата горделиво се поклащаше в ритъма на движението. Симо си запробива път към нея, без да знае какви са собствените му намерения. Всичко се разви буквално за секунди и ако някой го попиташе защо последва хубавицата с лопатата в метрото, категорично нямаше да може да обясни. Както и на себе си впрочем...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Успя да се добере до нея из отзад,разбутвайки хората и се зазяпа в тила й. Подскочи стреснато ,когато тя се обърна и го измери с поглед.После се усмихна пленително и му подаде нещо.В първия момент не можа да разбере какво е ,но го пое."Бихте ли взели тази теменужка? Подарявам ви я ,защото нямам градина,където да я посадя" След което,с гордо вдигната лопата, слезе от току-що спрялата мотриса.
Симо остана да зяпа подире й с облещен поглед и теменужка в ръката."Това е знак от съдбата! Тази теменужка не е случайна и тази жена не е случайна!" Знаеше ,че утре по същото време ще я чака на входа на метрото.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Този път обаче тя го позна първа.
- О, Симе? Ти ли си? - обърна се блондинката към нашия герой.
- Я! Комши! Не те познах с тия градски дрехи... - смути се момъкът. - Това... "нашата лопата" ли е? Нещо май поочукана ми се вижда... Напролет нова ще ти купя.
- Нашата лопата си е на село, Симе, тази е друга. Рекли приятелките ми да ме зарадват и ей на - гледай какъв ръждясал кюрек са ми подарили - въздъхна блондинката. - Не всички имат твоята класа, Симе, и твоя вкус към земеделските сечива.
- А какво искаше оня с фуражката? Да не те задяваше? - сви юмруци Симо и загледа лошо.
- И да ме задява, и да не ме задява, никакъв шанс - успокои го тя. - От пръв поглед ми стана ясно що за левак е. Обзалагам се, че една дупка не е изкопал през живота си. Има такива хора, комши. Гледаш го мъж като скала, а дадеш ли му храстореза най-много бирата да си отвори с него. И моят хубостник е такъв. Помолих го веднъж да размести двайсетина рози, а той взел, че ги разместил с фотошопа и ми ги показа на картинка. Добре че си ми ти за утеха. Я, това нов мазол ли ти е тука? Красота!
В този момент високоговорителите обявиха: "Станция "Ломско шосе" и Симо с неохота слезе да хваща селския райс. А блондинката стисна до болка ръждивата лопата и се размечта за онази, другата, скътана на тайно място в градинската барака и в сърцето й.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Симо залиташе в препълнения автобус и беше толкова вглъбен в мислите си ,че не усещаше как го настъпват и ръгат с лакти."Абе какви са тия приятелки!!! Да подарят такъв счупелник на моята любима! Това лопата ли е?! Че и панделка й вързали!" Ядът и възмущението постепенно отстъпваха и на лицето му изгря щастлива усмивчица.Днес му беше щастлив денТой я срещна ! Нея - своята Богиня.Мислеше си колко много време има до пролетта ,когато отново ще може да крие в зида вдъхновените си стихове.Какво ли да й подари този път? Мотика? Не! Гребло?Хм! Трябва да е нещо символично ! Изведнъж се сети - колове за домати! Ще ги отсече и издяла да са прави и гладки ,ще ги заостри в единия - да са като стрелите ,с които тя прободе сърцето му. Разбира се ,ще измисли и подходящо стихче .За стрелите на Амур.Сърцето му премаля от радост ,предствяй ки си как тя в омая чете поемата му и после забива коловете в градината си.
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Роман с продължение ...

Мнение от JuliS »

И...римите сами се подредиха пред очите му..изящни, всеобхващащи и...

За теб любима цяла зима ще мечтая...
Със плам ще дялам...през деня...
Прави, твърди колци за домати...
Които ще "преобразявам" през нощта!
А щом на пролет кукуряка цъфне,
Ще се завърна - да ги подаря..
..на Нея
О,Господи..тъй зимата е дълга..
Как без лопатата ...
...ще оцелея..

Въздъхна тъжно..и се загледа в първите снежинки, които плахо докосваха земята..
Даааа...до пролетта има много време!
И осъзнал това, сърцето му като че ли спря...
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Роман с продължение ...

Мнение от calico »

....
Нооо...какво е това?
Симо се надигна и подуши въздуха. Даааа, това е...о, да, да!!! Киселото зеле е станало!!!
Оная миризма се носеше лекичко и на едва доловими вълни откъм саята.
Е, сега вече може да се поживее мъничко. Не че пак няма да изпада в любовен делириум, но с киселото зеле и ракийката е друго, има живот, имаааа.... А като заколят през три къщи прасета, ще му донесат като всяка година и сланинка, и бахур, че и малко осмянка. И то- ей я на, Нова година дошла. После само януари да изкара и да дойде време за резитба на лозята, а те кокичетата тръгнат ли и вече любимата ще дойде поне за ден или два. Не е същото като цяло лято, нооооо..почва се, почва се. Птички, лалета, пчелички, ще дойде време и за разсадите- а там изненадаааа. Симо поклати доволно глава- колците, колцитееееее, ееех, живот....
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Роман с продължение ...

Мнение от JuliS »

И така унесен в мечти, за кисело зелце, ракийка, сланинка ...и колци... Симо се унесе в блажен сън. Не искаше да сънува , искаше просто да поспи, да събере сили за следващият реален, студен, зимен ден - без нея!
Така и направи. Скоро лекото му похъркване се превърна в дълбок стържещ звук и Симо изпадна в безпаметен , дълбок и лишен от картини сън!
И тогава...
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”