Роман с продължение ...

Публикувай отговор
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

- Не бе, брат, в книжарницата ... таковата - почеса се замаян Симо. - Иии, забравих, че й поръчах да ми намери Майсторът и Маргарита, а тя помни, мам ... да де, душицата сладка ! Ше зема да мръдна до банкомата да дръпна кеш, та да си я платя ...
- Марш пред мен, лешпер малоумен ! - ревна Гената. - Книги ш'ми чете, на ентелегентен ш'ми се пра'и. Я пред мене към Къра !
Въпросния Кър беше импровизираната лятна кръчма в дерето на края на квартала, в подножието на планината. Бяха си спретнали от подръчни материали навесче с пейки под него и си разпиваха безнаказано до нощите без да пречат на никого. От време на време даже някой ''мъртво уморен'' преспиваше там. Сега се беше събрала цялата банда аверчета с байковете и ги чакаха да се натуткат двамата, та да опънат към Дефилето. Якета, бутилки с вода и бира, пликове с храна се разпределяха по раниците, за да носят всички по равно. Симо с нежелание влачеше крака и местеше предмети безцелно. Мержелееха му се дълги бедра и игриви зеници, а тия тук безумци искаха да го погубят в бесните спускания в планината. ''Това е краят на човечеството в мое лице. Не биваше в никакъв случай тази сутрин да ставам толкова рано'' ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... Мръкна. Засвириха едни ми ти щурци - медено да ти стане на душата. От съседния гьол акапелно ревнаха жаби. Насмешливо примигваха звезди, омотани в необясними съзвездия. Симо слушаше нестройните юнашки гласове на приятелите си, подпрян уморено връз раницата : '' Пуста младост, мила мале, не се стига ...'' Въздъхна, надигна се изтежко и заяви :
- Момци, отнасям се към палатката. Да не фанете да ме търсите, като оня път на язовира.
- Щом се обаждаш, няма да те търсиме. Тогава се смота без никой да те види и оревахме орталъка да те търсиме, в това време ти си похъркваше весело в храстите, нали - Гената не прощава. - Зат'ва стой наблизо, 'ко обичаш ! На шамар разстояние ...
Симо не го чува вече, поел по пътеката към реката. Иска да топне крака и да усети хладината на Искъра. Клонче пуква под стъпките му, невидимо животинче се шмугва по-далече от тромавия човек, луната се движи между клоните заедно с него. В гладките води на вирчето се отразява парче нощно небе, барабар със светещите точици. Неочаквано под огледалото се плъзва неясна, слабо фосфоресцираща сянка. Симо невярващо ококори очи. Имаше си рибя опашка, но нагоре ... Ее, не, това просто не може да бъде ?!? ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
serena
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1401
Регистриран на: Мар 20, '12, 20:25
Местоположение: Варна

Re: Роман с продължение ...

Мнение от serena »

"А стига бе?!!"... Симо застина в недоумение, втренчил невярващ изумен поглед в приказното създание, което успя да фокусира под гладката водна повърхност. Проследи с очи движението на създанието, което само сребристия отблясък на опашката издаваше. Никакъв плясък, никаква вълничка дори нямаше, докато то се плъзгаше под водата. Единственото, което Симо можеше да прави в момента, беше да стои на брега и да наблюдава като хипнотизиран, без изобщо да се сети да вдигне увисналото си чене - толкова силно беше удивлението му. Внезапно създанието разцепи повърхността на вира с лек плясък на опашката и горната му половина се издигна на водата. Обляна от сребристата светлина на луната, русалката изглеждаше като видение от друг свят. Мама му стара, помисли си Симо, забравил за задната й половина, егати готината мадама!!! Възхитен до немай къде, той най-после съзнателно си затвори устата, за да не изглежда съвсем като последен глупак. Гледаше я, а тя си стоеше средата на вирчето, показала се наполовина над водата, с прекрасен изваян силует, оформен сякаш от най-добрия скулптор на вселената. Но не беше статуя, беше съвсем жива, гърдите й се подвигаха и спускаха, изящните ръце леко се плъзгаха напред-назад по водата, дългата влажна коса се стелеше на леки вълни по гърба й. Симо я гледаше безмълвно - цялата обсипана с капчици вода, нежна и деликатна, с изящни черти - и изведнъж видя как рибята опашка плясна лекичко зад нея. Това някак го върна на мисълта, че това не е каква да е мадама, а най-вероятно морска сирена, дошла в нашия свят незнайно откъде.
- Симо - чу той нежен глас в главата си - ти си Симо, нали?
- Ддаа - разбираемо заекна той, учуден дали си въобразява или русалките наистина владеят телепатия.
- Аз съм Серена - продължи русалката - и много бих искала с теб да се опознаем.
Симо вдигна невярващо вежди, удивен как едно тъй съвършено създание ще иска да се опознава с него. Точно пък с него... Той все пак беше реалист и си знаеше, че не изглежда твърде привлекателен за жените. Но тъй като все пак беше наясно с процеса на опознаване, като истински мъж най-напред се запита как по дяволите русалките правят секс?!! Серена наклони глава, сякаш прочела недостойните му мисли, усмихна се леко и каза:
- Не се притеснявай... - и втренчи очите си в неговите.
Симо почувства невероятната й притегателна сила, която го задърпа към нея, без той да може да се противопостави по какъвто и да е начин. Направи плаха крачка напред и нагази във вирчето. Тя продължаваше да го гледа, да се усмихва загадъчно и Симо почувства, че нищо друго не му трябва. Направи втора крачка и почувства ситните камъчета по дъното. Трета - и нагази до коленете, без мисъл да спре.
Времето, прекарано с котки и цветя, никога не е загубено.
Мириам
Кана кафе
Мнения: 527
Регистриран на: Окт 1, '13, 15:46

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Мириам »

И така Симо почувства нещо силно,разтърсващо и вълнуващо.Не му се беше случвало преди.Вкусът на русалката беше меден,цветен,замайващ.
Серена,Серена ,Серена....
Изведнъж се чу цопване, разплискване на всички посоки,а Симо изпъшка.Сепна се,намираше се под водата и се мъчеше да си поеме въздух.Едно,две,три-нещо му пречеше и му тежеше като воденичен камък.Опита се да се размърда,да стигне повърхността,но краката му отказваха.Имаше чувството,че бетон ги е залепил за тинестата почва.
Умирам-помисли си той-тук,задавен с вода,като някой глупак,а уж плувам добре.
В следващите минути Симо се мъчеше и опитваше отново,но така и не можа да си поеме дъх.
Като на кадър се изсипаха различни моменти от живота му,някои приятни,други не толкова...
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... ''Що, беее, що 'се аз се забъркам с шантави мадами ???'' се мярна в замиращото съзнание. Рязко се изтръгна от магическите ръце, от косите, оплели лицето му, от вълшебните очи. Мощен тласък го изхвърли над водата. Озадачен разбра, че има още дни под слънцето едва когато започна да плюе омесени с пясък водорасли. ''Нали нямаше русалки ?!? Мамка му кой ме излъга, че няма русалки !? Уф !". Обърна се към водата. Там нищо не подсказваше повече живот от някоя и друга мренка и две-три жаби. ''Искам в къщи !'' - идеше му да ревне на глас. Сви се на камъка, гълташе въздуха на пресекулки, очите му продължаваха да претърсват вира когато някой кихна в ухото му. Топъл дъх парна бузата му. Втрещи се. Кой знае какъв митичен звяр се е намърдал зад него. Симо бавно завъртя глава. Едро, гуреливо овчарско псе точеше лиги от веселяшки ухилената си морда. "Господи !!! Ше си умра ей така някой ден !". Потупа песа по главата, надигна се оставяйки локвичка на камъка и повлече крака към лагера. Кучето равнодушно пое подире му и пак кихна. "Наздраве !'' механично каза Симо. ''Благодаря !'' отвърна културен глас ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
troll

Re: Роман с продължение ...

Мнение от troll »

Обърна се и видя трола.
т.е. не че беше виждал трол, но беше сигурен, че това е трол. То Симо и русалка не беше виждал, но моменталически я разпозна, а и сега все за нея мислеше.
197! каза трола.
Какво 197? попита Симо.
Ами ние, троловете, кихаме по 400 пъти през живота си, каза трола.И сега е 197-я път! Ако не беше Шаро, щеше да си история.
Симо не се страхуваше от трола, въпреки, че беше страшничък.А се страхуваше от Серена въпреки, че беше красива, но беше привлечен от нея, а от трола не се чустваше привлечен, а удобно някак.
От друга страна, троловете ядяха хора.
Българските счетоводители отдавна не стават за ядене.четеше мислите му трола.От друга страна ти ми се виждаш различен.
Тоя от де знае, че съм счетоводил, при туй български. блесна в главата на Симо.
Майа! каза трола. Всичко е майа!
А тя ми каза, че се казва Серена ?!?! се разтревожи Симо.Защо?
Въпроси. Винаги повече въпроси отколкото отговори в живота на Симо.Затова му е толкова интересно.
А в туй време трола взе, че изчезна, изгуби се. Но туй не изненада Симо. Който беше видял Серена не се изненадва от нищо. Имаше и някаква Ребека, но туй беше далеч. Много далеч.
Беше гладен и му се спеше.
Серена!
Къде си?
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... - Не мога повече, бе, писнА мииии ! Ма много ми писнА, басииии ! - разкрещя се бедния Симо след изчезналото същество. - Кой ме нахака да живея в тоя паноптикум ? То не бе паралелна реалност, то не бяха отвличания, то не бяха операции ! И коварни мадами като Ния и готината книжарка, сега русалката Серена, трол некакъв броди около града, даже в градината на Смърт по едно време се разхождах. Искам си скучния живот, искам си месечните справки за ДДС-то и да не се будя в паника къде съм, защо съм там и кой ме е завел ! И да не ми се рови в мислите всеки срещнат и да ми говори направо в главата !

Постепенно тона му се успокои, нареждаше под нос като огорчено дете. Оставаше само да каже - ше видите вие колко ше ви е мъчно като умра ...

Довлече се някакси до лагера. Всичко живо се беше изпонзтръшкало кой къде свари, огъня догаряше, китарата беше паднала от ръцете на Гената, който щастливо похъркваше в скута на една девойка. Симо пропълзя в една не много пълна палатка, разбута телата и се намести криво-ляво между тях. Въздъхна, успокоен от близоста на приятелите и се унесе ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Мириам
Кана кафе
Мнения: 527
Регистриран на: Окт 1, '13, 15:46

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Мириам »

По едно време в съня си се сепна.Отвори очи изплашен,мъчейки се да отгатне къде се намира.Тъмнина,мрак и студ.Отново присви очи,нищо.
"Ех,сега пък,къде съм"!?
После чу равномерното дишане на приятелите си и се поуспокой.В следващия миг в главата му бушуваха мисли за русалката,за трола,голямото куче.Чудеше се да ли това бе станало наистина или бе някакъв странен сън.Но съзнанието му отказваше да приеме,че беше сънувал тези неща.
"Дали пък не е от алкохола"-помисли си той-Кой знае какво менте сме пили.Опита се да си спомни какво беше пил,колко и кога.Не беше сигурен.Бръкна в джоба на дънките си и установи,че телефона му го нямаше.
"Във водата е,няма начин,истина е.Всичко е истина,сега какво да правя"...
troll

Re: Роман с продължение ...

Мнение от troll »

И тогава чу познатата мелодия.Това беше един супер, мега хит на ЕкстраНина.А Симого беше турил на телефона си. И сега той звучеше мощно насред гората в лагера.
Симо сръчно разрита спящите около него, които почнаха неразбрано да мрънкат.
Един път измъкнал се от палатката, той видя светлината на телефона, беше на десетина метра. оВзе ги за почти половин секунда.Номерът беше непознат, но Симо отговори, чувстваше се някак задължен.
Чу: Извинете! Грешка!
Беше Серена.
След туй затвори.ъ
Симо приседна на земята.При счетоводителите драмите съа тихи , но дълбоки. При адвокатите е обратно. Е как грешка?!? си мислеше Симо.Искаше да тича, през гората, и да скочи във вира при Серена, но си даваше сметка,че не може да тича, а и не знаеше накъде. Може би тя е искала да го заведе на едно друго място, а тъпото куче не му даде.Симо разбра за секунда какво е пропуснал, но после се унесе.
Той беше свикнал да пропуска.
Мириам
Кана кафе
Мнения: 527
Регистриран на: Окт 1, '13, 15:46

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Мириам »

Заспа дълбоко.Този алкохол не го оставяше дълго буден,явно беше в повече.
Отново сънува Серена.Този път съня му не беше приятен.Русалката имаше глава на животно,на незнайно,непознато животно,но беше отвратително за него.
Водеше го по планини и през реки,стискаше го здраво за ръката и той не можеше да се освободи.Точно когато го заведе до един вир и понечи да го целуне,Симо се събуди облян в пот.Какво му ставаше,не се беше чувствал така.Беше изпълнен с ужас от кошмарния сън и в същото време отново се надяваше да види Серена.Стана и се запъти към реката.Искаше да я зърне или да може да поговори с нея на езика й.Но следа от нея нямаше.Огледа се,нощта беше преминала, слънцето си проправяше път по склона,които ги заобикаляше.
"Каква нощ.Полудявам ли?Да ли да не отида на психиатър?"
Реши да поразпита приятелите си за нещо необичайно,но се чудеше как да започне.И тогава...
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”