Роман с продължение ...

Публикувай отговор
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Жоро Лалето се беше спотаил в храсталака пред общината и не смееше да мръдне. Още виждаше красивите, стоманени очи на полковник Петкова и още усещаше желязната хватка на мускулестите й ръце. Скромната квартира у леля Цвета сега му изглеждаше като недостижим рай. Това беше първото място, където лудата офицерка щеше да го потърси. Тинтява вероятно разчистваше помляната барака и се караше с полицая Спас, а таксиджията Григор отдавна беше изчезнал. Къде да отиде? Измъкна се от храсталака и надникна в кръчмата. Нямаше никой, освен бай Ставри и овчаря Жеко Пора, които се черпеха на една маса и оживено разговаряха. Лалето реши да потърси убежище другаде. Запромъква се из тъмните улици и почука на една стара порта. Баба Гица, препъвайки се по пътеката, отвори и ахна: "Гражданчето!" Тя това гражданче вече месеци наред го сънуваше, което не смееше да признае дори сама на себе си, но сега то й идваше на крака. Какво ли иска? Абе няма значение какво иска. Мусаката е във фурната, питата е втасала, а в раклата има бродирани чаршафи, останали от чеиза й. "Влизай, моето момче! - усмихна се баба Гица и като го хвана за 300-доларовата вратовръзка, вкара Жоро Лалето в кухничката си. Старицата отдавна мечтаеше някой да опита всички нейни специалитети, но нямаше кой. Внуците й бяха забегнали по ингилизко и не се вясваха. За кого ги беше правила тези мармелади, тези пистили, туршии, компоти, кисело зеле, парени чушки, суджуци, луканки, сушеници и сланини, а? А туй чиновниче слабичко изглежда.... "Сядай, сине! - покани го баба Гица и веднага сложи тигана на печката.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

- Оо, лельо Гице, - ридаеше в ръцете на старата жена потресеното Лале само след час. - Колко съм виновен пред теб, ако знаеш! А ти напълни душата и стомаха ми с най-великолепните неща, които съм вкусвал в живота си и сега съм ти роб до гроб...
Захвърли сакото Бициани, изу обущата Бугати, запретна ръкавите на копринената си риза и се хвърли в лехата с чубрица да плеви. Галеше простичките селски гергини, въздишаше пред туртите и хълцаше от възторг по стария трендафил. Баба Гица умилено го гледаше, поседнала на пънчето дето си почиваше вечер и току подвикваше без много жар:
- Ма немой, бре! Че си вапцаш гащите, я кви са убави.
- Здрасте, Гицее! - изцвили тънък фалцет откъм комшулука. Жеко Пора беше заврял острия си нос между дъските и го въртеше насам-натам, следвайки движенията на Лалето из градината. - Госке ли имаш? Гражданя е, гледам. Ма оти си го пущила да ти гази градината, мари?
- Не я гази он, Жеко, радва ѝ се. Глей го милото, ептен са чалдиса. Да има чалъм, целата ше я преплеви, бурен нема да остае.
''Абе тая мутра ми е позната отнякъде - терзаеше се Жеко - в някакви сводки на Управлението съм го виждал тоя франт. Само да се завърти с лице, да го мерна... Аа, той е! Жоро Лалето! Издирвания от Интерпол с червена бюлетина международен трафикант на ценни растителни видове, неуловимия крадец-аристократ. Какво прави той в това затрито село?!? Дали имам право да го арестувам? Как ще го изведа през границата... Пуу, все пак трябва да се допитам до Централата и пак някой друг ще обере крушите... не беше така, май бяха ларвите? Или лаврите? Или лавровишните?..."
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Полковник Петкова с маршова стъпка влезе в спалнята и изгледа строго завързания Симо. "Ще сътрудничиш ли или още ще ми се правиш на наивен? "- изрева тя.
Симо наистина не разбираше какво иска от него тази луда жена ,но вече му беше омръзнало да седи завързан ,а и му се ходеше до тоалетната ,затова се предаде - "Добре ,добре. Всичко признавам ,ще сътруднича ,всичко ,което поискаш ще направя ,само ме отвържи"
С доволна усмивка Петкова развърза ръцете на Симо и помагайки му да стане ,го притисна до стената .- "Казвай сега къде скрихте с твоята съучастница Тинчето ,всички откраднати цветя и луковици ?"

***
Докато Жоро Лалето ,изпаднал в нирвана ,с окалян панталон и зелени петна по ръкавите на бялата си риза ,лежеше сред дъхавата чубрица и се взираше в леките бели облачета , нещо завибрира в джоба на панталона му.В първия момент Жоро не разбра какво става . Сепнато се изправи и извади телефона си .Имаше две съобщения .Първото беше снимка .Той ,в прегръдките на сержанта ,притиснат в ъгъла на бараката. Напълно невинната ситуация на тази снимка изглеждаше доста провокативно и компрометиращо. Второто съобщение гласеше - "Ако не искаш утре тази снимка да се окаже на първите страници на вестниците ,ела довечера ,в 23.00 до пресъхналия геран в дола извън селото."
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Баретите на полковник Петкова унило маршируваха по пътя към селото. Не им се получаваше добре, понеже бяха гладни, а и достойнството им пострада сериозно. Да бъдат натръшкани като ученици от някаква си женица! Срам! Сега Петкова щеше да им отвърти по един шамар и да ги накара да й лъскат ботушите, докато са живи. Но по-страшното беше, че изпуснаха Тинчето и Симо да избягат. Кой знае къде бяха сега? В този миг измежду прхоляка на шосето се показа очукано такси, от което дънеше здраво "Деветата симфония" на Бетовен. Таксиджията Григор прибягваше към тази крайна мярка - класиката, само в моменти на силен душевен потрес. Той наби спирачки и свали прозореца.
- Слава, Богу, момчета, че срещам служители на закона! - изплака той и пъхна диск с арията "Кажи ми, Кармен, любиш ли ме ти?", понеже се беше поуспокоил.
- В онуй село - рече той и потръпна - се вихрят нечувани престъпления и разврат. Без малко не ме изнасилиха. Една луда по пеньоар и войнишки ботуши ми се метна в колата и ми изпъди клиента. 100 евро ми даде контето още преди да потеглим, а сега заради тая кукувица въртя празен курс. Не ходете там! Дайте да ви закарам обратно в града. Но пък ако искате към селото... да включа брояча.
Бойците се заковаха на място. Черното предателство на тяхната командирка започна да се очертава пред очите им. Така значи! Изпрати ги офицерката да преследват опасни бандити, хвърли ги в битка, остави ги ранени край пътя, а самата тя го е ударила на живот, щом се натиска из такситата с разни смугли красавци.
- Oh we're not gonna take it! - изрева като "Туистет Систър" най-големият левент.
- No, we ain't gonna take it! - хвана втория глас друг един юнак.
- Oh we're not gonna take it anymore… - образуваха хор останалите.
Отрядът на Петкова се натъпка един връз друг в таксито и бакшишът направи обратен завой на тясното шосе така, че помля половината лавандула в съседната нива. Дружината търсеше реванш и справедливост. Беше готова на бунт и щеше да го получи. Пък и, както казахме, беше гладна. След десет минути колата отново наби спирачки на позната улица, но гъските вече бяха почнали да свикват и този път даже "кряк" не казаха.
- Ей от тук изскочи лудата - посочи Григор портата на Симо.
Баретите бяха тренирани и умееха да действат дори без предводител. Моментално заеха позиции, нахлузиха бронираните жилетки и в индианска нишка се занизаха по градинската пътечка. След като обградиха къщата, най-якият изкърти с един шут вратата и отрядът нахлу в обсадения дом.
- Горе ръцете! - извикаха дружно, след като изкъртиха и вратата на спалнята.
Картината, която се разкри пред очите им, уби всичко детско в тях. Единствен Симо се зарадва на освободителите си, а кучката веднага се зае да им ближе ръцете от благодарност. Полковник Петкова направи опит да се загърне в остатъците от пеньоара си, който висеше на парцали, заради непредвиден епизод. Вярното и умно куче Глокси, след като не успя да налапа дулото на пистолета, реши да действа по-агресивно в защита на стопанина си. В мига, в който Петкова премести вниманието си от него към Симо и го притисна до стената, псето я атакува в гръб. Русите къдрици на офицерката мигом бяха олигавени, ботушите разръфани, а коприненият й халат направен на конци. Симо наблюдаваше отстрани домашния си любимец в действие и не можеше да му се нарадва. Накрая полковничката започна да пищи от ужас, а сега, изненадана в тази незавидна ситуация, тя приклекна в един ъгъл и се разплака от срам и унижение. Не й стигаше това, че уж послушното псе се оказа истинска фурия и я нахапа на най-неназовими места, а сега и войската й ставаше свидетел на резила. Как щеше да подчини отново тези мъжаги, след като я заварваха в ролята на крехка жена?!
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

В това време Тинтява и сержант Кожухаров бурно изясняваха отношенията си в кухнята на цветарката. Самосъжалението на Тинчето беше прераснало в бяс и тя садистично третираше с кислородна вода ожулванията на полицая след инцидента в бараката. Поетът Шекспир е казал: "Че яростен е като пламъците адски гневът на пренебрегната жена". Умен човек, но му е бедна фантазията що чини пък гневът на пренебрегната градинарка! "Да си зарежа аз градината - нареждаше Тинчето, - да си оставя неопръскани листните въшки по розите; да не подхраня петуниите с хелатно желязо; да оставя охлювите да пълзят на воля.... за да му седя до главата край болничното ложе, а той да се търкаля с разни красавци в собствената ми барака.... Млък! Нито дума! А онзи, другият боклук, да изостави сама почтена жена насред пътя, заради някаква си кучка!"
- Ама чакай сега - успя все пак да се вреди Спас. - Никога не съм казвал, че си падам по теб. Ти сама си го измисли това.
- Тогава защо ме преследваше така настойчиво, а?
- За да те арестувам!
- Какво?
- Разконспирирана си, Агент02! Зная всичко за теб и за съучастника ти Симо! - скочи полицаят, демонстративно отлепи един лейкопласт от разраненото си коляно и изрева от болка. - Но има нещо, което вие двамата не знаете. И то е, че във вашата престъпна организация, има предател. Всеки път, когато замисляте злодеяние, някой ме информира. Ето виж! - и той извади мобилния си телефон и показа последните съобщения.
- Ти какво? - зяпна Тинчето. - Да не мислиш, че при тази градина, дето няма начало и край, аз ще ходя да крада на бабичките мушкатата? Ами че аз корен нямам вече къде да бодна. На въпросната баба Гица със собствените си ръце преди малко й отчупих седем резника от сакъзчетата. И тор щях да й дам, но си изгубих ключа от бараката. А ти самият твърдиш, че онова същество вътре е било крадец. Да не мислиш, че ще нарочно ще накарам някой да окраде собствените ми рози.
Сержант Кожухаров се замисли. Имаше логика.
- Може пък да те водят за носа.... - предположи накрая той. - Откога, гражданко Карамфилова, познавате гражданина Симо?
- Отде да знам, бре, човек! - възкликна Тинчето. - Взе да се върти наоколо, купи ми лопата, изкопа някоя и друга дупка и така... Знаеш как стават тия работи.
- А в какви отношения сте с подопечното му куче от женски пол, наричано Глокси?
- Я ме остави на мира, куко проклета! Иди сам да си ловиш проклетите кучки! - извика Тинтява и пак грабна памука и шишето с кислородна вода. Но думата се загнезди в съзнанието й: кучки, кучки, кучка, моята кучка, но тя, Глокси, е кучка.... Господи! Да, Глокси, разбира се, е кучка, но тя - Тинтява Карамфилова, определено е патка! И то много загубена патка. Тинчето моментално заряза пациента си на произвола на съдбата, изхвърча от кухнята и по пантофи се втурна към портата на Симо.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Гургулица Спиридонова – за краткост баба Гица, разчисти паяжините, които бяха направили плътна завеса пред стълбите към тавана и отключи катинара на този забравен от години склад за вехтории. След като се промъкна сред разни кашони с пукнати саксии, стари закачалки и бракувани бидони, тя се добра до един дъбов сандък, който не беше отварян от векове. Пъхна ключето, капакът изскърца и след като се отвори, вътре лъснаха съкровищата, събирани цял живот. Баба Гица отмести портрета на покойния си съпруг Минчо и изпод него измъкна годежната си розова рокля от муселин. После внимателно пренареди съдържанието на раклата, преодоля още веднъж препятствията до вратата и внимателно заключи тавана. Долу, в спалнята си, Гургулица изтръска роклята от нафталина, с треперещи пръсти я разкопча и я облече връз поизносения си комбенезон. После извади от чекмеджето едно гранясало червило, което през 60-е Минчо й купи на селския панаир за спомен, и прилежно положи един пласт на устните си. Застана пред огледалото и се взря в собствения си образ. Розовата рокля обгръщаше идеално тялото й, червилото й придаваше дяволит чар. „Не съм мръднала! – зарадва се баба Гица. – Каквато хубавица си бях, такава си останах. Да се пукнат младите булки! Кой ще ми даде 72 години, а?“ И тя направи пирует в муселинената си рокля. След което врътна с машата две букли над ушите си, сложи три капки парфюм в деколтето, усмихна се за последен път на огледалото, ахна като видя колко показва часовникът и изтрополи с високите си кондури по стълбите.
Поводът за тази празнична премяна беше една загадъчна бележка, която сутринта откри прикрепена с тел към градинската порта. „Уважаема госпожо Спиридонова – гласеше посланието. – Гургулице моя! Мога ли да се надявам на изключителното Ви благоволение да ми окажете честта да вечеряте с мен? Запазена е маса в кръчмата „При Ставри“ за вторник в 20 часа. Ако ме дарите с тази извънмерна любезност, ще ме направите най-щастливия мъж на света! Мога ли, о, богиньо, да разчитам на дръзката мечта да притисна устни към божествената Ви ръка? О, музо! Ако жестокото Ви сърце отхвърли молбата ми, ще се оттегля завинаги в манастир и до края на дните си ще се опитвам да изкупя с пост и молитва дързостта да се надявам на щастието да бъдете моя завинаги! Очаквам!
С обожание:

И тук химикалката беше свършила. Баба Гица обаче се досещаше кой е непознатият обожател. Има си хас! Снощи едва успя да изкъшка Жоро Лалето от градината си. Франтът се беше вкопчил в люляка, лееше сълзи на разкаяние и не искаше да си върви. Накрая се съгласи да си иде до квартирата на леля Цвета само защото костюмът му действително представляваше жалка гледка след часовете търкаляне сред чубрицата. Но на изпроводяк обеща при първа възможност да се върне. И ето ти сега! Покана за среща. Никой освен гражданчето не би си извъртял езика да накъдри такава префърцунена покана, в това тя беше сигурна. Но как да постъпи? „Много е млад – мина й през ума, - какво ще кажат внучетата в ингилизко?“ Но после пък си помисли: „Бре я ги виж Мадона и Дженифър Лопес. Гаджетата им са на по 20 години! Че тя, Гургулица Спиридонова, с какво е по лоша от тях?!“
В същото време бай Ставри застилаше ослепително бяла покривка на най-хубавата маса. След като нареди приборите и чашите, кръчмарят отскочи до полето да търси диви маргаритки, понеже онези, които растяха на поляната пред пивницата отдавна бяха свършили. Пристъпваше напето в очакване на сюблимния момент. Вече имаше какво да предложи на възлюблената си. Освен собственик на перспективна кръчма, от вчера беше и новоизлюпен агент на ЦРУ. Къде Гица е виждала Джеймс Бонд от плът и кръв?!
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

На Лалето не му пукаше особено ,че ще го уличат в интимна връзка с мъж. Проблемът беше ,че този мъж е полицай и на въпросната снимка беше с униформа. Това го злепоставяше пред неговите хора.Щяха да си помислят ,че играе двойна игра.Това беше проблем ,голям проблем.Няма как ще трябва да отиде на срещата довечера.
Жоро изхвърли захабените си панталони и риза и реши днес да се откаже от костюмите, навличайки тесни дънки и риза на карета. Самодоволно се усмихна пред огледалото. Беше достоен за световните модни подиуми ,каквото и да навлечеше върху тялото си. Реши да посети кръчмата и да напипа пулса на селските новини.
На завоя ,току пред вратата на кръчмата срещна баба Гица.Някак различна му се стори. С нова рокля ,червило и походка на девойка. Виждайки го баба Гица кръшно се изсмя ,намигна му и се шмугна в кръчмата преди него. От удивление пред тази откровено сексуална задявка , Жоро Лалето замръзна на пътя с разширени от изненада очи.Знаеше си ,че е неотразим ,ама чак пък толкова!
Аватар
ToBo
Чист кофеин
Мнения: 7642
Регистриран на: Апр 21, '12, 20:41
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от ToBo »

Симо клечеше в храстите до пътя пред градината на Тинчето. В едната си ръка стискаше измърляна торба с малкото му дрехи, които бяха оцелели след посещението на полковник Петкова. В другата се гърчеше Глокси. Тя някак искаше да разфасова още нещо днес, а не виждаше обозрима цел. Беше неспокойна в нощната тишина на селото.
Селото. Защо му трябваше да идва тук? Живееше си най-добре като юпи в града, разнообразявайки ежедневието с мимолетни контакти и сладки изживявания в скучните счетоводителски нощи. Но един ден Я видя на входа на метрото и знаеше, че ще я последва тук...
Тя го беше зачеркнала. И предала. Заради едно куче. Но той Я причакваше и щеше да си вземе Ребека обратно. Нямаше да я остави при Нея. Ребека беше първият му бел. Щеше да си го вземе, каквото и да му струва, и да се измъкне покрай пресъхналия геран извън селото. Никой не минаваше нощем покрай герана и нямаше кой да забележи окаяника с кучето и лопатата, тръгнал да търси нов път и надежда.
Никога не е късно да засадиш клематис...
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Жоро Лалето,след срещата с баба Гица ,реши да не влиза в кръчмата и прекара остатъка от деня подготвяйки се за довечера. Изрови от тайника в тавана на квартирата си пистолета,който беше взел за всеки случай и сега щеше да му свърши работа. Облече черен костюм с тъмно лилава риза и седна до прозореца с чаша уиски в ръка.
През няколко улици от него сержант Кожухаров също се подготвяше за тази среща.Реши да не облича униформата си .Дънки и черна тениска щяха да свършат работа ,а щеше по-лесно да се прикрие в тъмното с черни дрехи. Спас се тръшна по гръб в леглото и ,чакайки нощта неусетно заспа.
Когато се събуди ,в стаята вече беше тъмно.Погледна часовника си ."Време е !"И потегли към сухия геран.
Наближи мястото и се ослуша .Не се чуваше нищо .Явно беше сам .Тръгна по-смело към герана и извика от изненада ,когато някой се нахвърли върху него,повали го на земята и Спас усети дулото на пистолет ,опряно в коляното си.
Не беше съвсем тъмно .Имаше пълнолуние и Кожухаров ,успя по скъпия ,твърде познат му парфюм и тънъкото ,гъвкаво тяло да познае нападателя си.Макар и слаб Лаллето беше силен и здраво притискаше Спас към земята."Значи ти си бил ,дребно вредно полицайче такова ! Решил си мен да изнудваш ,мен - Жоро Лалето! Май не си наясно с кого си имаш работа!" Казвай за кого работиш ,иначе ,като начало ще ти прострелям крака !"
Сержат Кожухаров загуби и ума и дума."За никого не работя .Мен също ме изнудват .Определиха ми среща тук.Пусни ме!" "Да бе ,ей сега ти повятвах! Казвай ,защото не се шегувам.Броя до десет и ,ако не чуя името на поръчителя , стрелям."
Сержант Кожухаров се уплаши не на шега .На лунната светлина очите на Лалето изглеждаха стоманени и зли. Мозъкът на Спас заработи на бързи обороти ."Какво да правя ,какво ?! Спомни си думите на шефа си ,които той обичаше често да повтаря -Критичните ситуации изискват кричини решения" И, в паниката и страха си ,не успявайки да измисли нищо друго, Спас надигна лице и страстно впи устни в устните на Лалето,очаквайки всеки един момент да получи куршум в коляното.Усети как тялото на Лалето се вцепенява от изненада и след това горещо отговаря на целувката му.
Даже и не разбраха ,че сплетените им тела попаднаха по лъча на нечие фенерче. Стресна ги мъжки глас "А,стига ,бе!Какво става тук!" После чуха лай и усетиха мокрите целувки на Глокси ,която реши ,че тези търкалящи се по земята хора, я канят да си поиграе с тях.
Малката Ида

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Малката Ида »

Аз съм агент на ФБР...агент Купър.Знаех си че совите не са това което са!Сега се изправете бавно,да се поразходим...
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”