Роман с продължение ...

Потребителски аватар
milena02
Кафе машина
Мнения: 3601
Регистриран: ср юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 » нед мар 05, 2017 7:02 pm

Жоро Лалето се беше спотаил в храсталака пред общината и не смееше да мръдне. Още виждаше красивите, стоманени очи на полковник Петкова и още усещаше желязната хватка на мускулестите й ръце. Скромната квартира у леля Цвета сега му изглеждаше като недостижим рай. Това беше първото място, където лудата офицерка щеше да го потърси. Тинтява вероятно разчистваше помляната барака и се караше с полицая Спас, а таксиджията Григор отдавна беше изчезнал. Къде да отиде? Измъкна се от храсталака и надникна в кръчмата. Нямаше никой, освен бай Ставри и овчаря Жеко Пора, които се черпеха на една маса и оживено разговаряха. Лалето реши да потърси убежище другаде. Запромъква се из тъмните улици и почука на една стара порта. Баба Гица, препъвайки се по пътеката, отвори и ахна: "Гражданчето!" Тя това гражданче вече месеци наред го сънуваше, което не смееше да признае дори сама на себе си, но сега то й идваше на крака. Какво ли иска? Абе няма значение какво иска. Мусаката е във фурната, питата е втасала, а в раклата има бродирани чаршафи, останали от чеиза й. "Влизай, моето момче! - усмихна се баба Гица и като го хвана за 300-доларовата вратовръзка, вкара Жоро Лалето в кухничката си. Старицата отдавна мечтаеше някой да опита всички нейни специалитети, но нямаше кой. Внуците й бяха забегнали по ингилизко и не се вясваха. За кого ги беше правила тези мармелади, тези пистили, туршии, компоти, кисело зеле, парени чушки, суджуци, луканки, сушеници и сланини, а? А туй чиновниче слабичко изглежда.... "Сядай, сине! - покани го баба Гица и веднага сложи тигана на печката.

Потребителски аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 11390
Регистриран: нед юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф » нед мар 05, 2017 9:14 pm

- Оо, лельо Гице, - ридаеше в ръцете на старата жена потресеното Лале само след час. - Колко съм виновен пред теб, ако знаеш! А ти напълни душата и стомаха ми с най-великолепните неща, които съм вкусвал в живота си и сега съм ти роб до гроб...
Захвърли сакото Бициани, изу обущата Бугати, запретна ръкавите на копринената си риза и се хвърли в лехата с чубрица да плеви. Галеше простичките селски гергини, въздишаше пред туртите и хълцаше от възторг по стария трендафил. Баба Гица умилено го гледаше, поседнала на пънчето дето си почиваше вечер и току подвикваше без много жар:
- Ма немой, бре! Че си вапцаш гащите, я кви са убави.
- Здрасте, Гицее! - изцвили тънък фалцет откъм комшулука. Жеко Пора беше заврял острия си нос между дъските и го въртеше насам-натам, следвайки движенията на Лалето из градината. - Госке ли имаш? Гражданя е, гледам. Ма оти си го пущила да ти гази градината, мари?
- Не я гази он, Жеко, радва ѝ се. Глей го милото, ептен са чалдиса. Да има чалъм, целата ше я преплеви, бурен нема да остае.
''Абе тая мутра ми е позната отнякъде - терзаеше се Жеко - в някакви сводки на Управлението съм го виждал тоя франт. Само да се завърти с лице, да го мерна... Аа, той е! Жоро Лалето! Издирвания от Интерпол с червена бюлетина международен трафикант на ценни растителни видове, неуловимия крадец-аристократ. Какво прави той в това затрито село?!? Дали имам право да го арестувам? Как ще го изведа през границата... Пуу, все пак трябва да се допитам до Централата и пак някой друг ще обере крушите... не беше така, май бяха ларвите? Или лаврите? Или лавровишните?..."
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!

Потребителски аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4322
Регистриран: вт фев 02, 2010 10:57 am
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена » пон мар 06, 2017 12:56 pm

Полковник Петкова с маршова стъпка влезе в спалнята и изгледа строго завързания Симо. "Ще сътрудничиш ли или още ще ми се правиш на наивен? "- изрева тя.
Симо наистина не разбираше какво иска от него тази луда жена ,но вече му беше омръзнало да седи завързан ,а и му се ходеше до тоалетната ,затова се предаде - "Добре ,добре. Всичко признавам ,ще сътруднича ,всичко ,което поискаш ще направя ,само ме отвържи"
С доволна усмивка Петкова развърза ръцете на Симо и помагайки му да стане ,го притисна до стената .- "Казвай сега къде скрихте с твоята съучастница Тинчето ,всички откраднати цветя и луковици ?"

***
Докато Жоро Лалето ,изпаднал в нирвана ,с окалян панталон и зелени петна по ръкавите на бялата си риза ,лежеше сред дъхавата чубрица и се взираше в леките бели облачета , нещо завибрира в джоба на панталона му.В първия момент Жоро не разбра какво става . Сепнато се изправи и извади телефона си .Имаше две съобщения .Първото беше снимка .Той ,в прегръдките на сержанта ,притиснат в ъгъла на бараката. Напълно невинната ситуация на тази снимка изглеждаше доста провокативно и компрометиращо. Второто съобщение гласеше - "Ако не искаш утре тази снимка да се окаже на първите страници на вестниците ,ела довечера ,в 23.00 до пресъхналия геран в дола извън селото."
http://www.youtube.com/watch?v=zCP6Ux0e ... re=related" onclick="window.open(this.href);return false;
http://albenapet.snimka.bg/flowers/sentpolii.540831.all" onclick="window.open(this.href);return false;

Потребителски аватар
milena02
Кафе машина
Мнения: 3601
Регистриран: ср юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 » пон мар 06, 2017 4:14 pm

Баретите на полковник Петкова унило маршируваха по пътя към селото. Не им се получаваше добре, понеже бяха гладни, а и достойнството им пострада сериозно. Да бъдат натръшкани като ученици от някаква си женица! Срам! Сега Петкова щеше да им отвърти по един шамар и да ги накара да й лъскат ботушите, докато са живи. Но по-страшното беше, че изпуснаха Тинчето и Симо да избягат. Кой знае къде бяха сега? В този миг измежду прхоляка на шосето се показа очукано такси, от което дънеше здраво "Деветата симфония" на Бетовен. Таксиджията Григор прибягваше към тази крайна мярка - класиката, само в моменти на силен душевен потрес. Той наби спирачки и свали прозореца.
- Слава, Богу, момчета, че срещам служители на закона! - изплака той и пъхна диск с арията "Кажи ми, Кармен, любиш ли ме ти?", понеже се беше поуспокоил.
- В онуй село - рече той и потръпна - се вихрят нечувани престъпления и разврат. Без малко не ме изнасилиха. Една луда по пеньоар и войнишки ботуши ми се метна в колата и ми изпъди клиента. 100 евро ми даде контето още преди да потеглим, а сега заради тая кукувица въртя празен курс. Не ходете там! Дайте да ви закарам обратно в града. Но пък ако искате към селото... да включа брояча.
Бойците се заковаха на място. Черното предателство на тяхната командирка започна да се очертава пред очите им. Така значи! Изпрати ги офицерката да преследват опасни бандити, хвърли ги в битка, остави ги ранени край пътя, а самата тя го е ударила на живот, щом се натиска из такситата с разни смугли красавци.
- Oh we're not gonna take it! - изрева като "Туистет Систър" най-големият левент.
- No, we ain't gonna take it! - хвана втория глас друг един юнак.
- Oh we're not gonna take it anymore… - образуваха хор останалите.
Отрядът на Петкова се натъпка един връз друг в таксито и бакшишът направи обратен завой на тясното шосе така, че помля половината лавандула в съседната нива. Дружината търсеше реванш и справедливост. Беше готова на бунт и щеше да го получи. Пък и, както казахме, беше гладна. След десет минути колата отново наби спирачки на позната улица, но гъските вече бяха почнали да свикват и този път даже "кряк" не казаха.
- Ей от тук изскочи лудата - посочи Григор портата на Симо.
Баретите бяха тренирани и умееха да действат дори без предводител. Моментално заеха позиции, нахлузиха бронираните жилетки и в индианска нишка се занизаха по градинската пътечка. След като обградиха къщата, най-якият изкърти с един шут вратата и отрядът нахлу в обсадения дом.
- Горе ръцете! - извикаха дружно, след като изкъртиха и вратата на спалнята.
Картината, която се разкри пред очите им, уби всичко детско в тях. Единствен Симо се зарадва на освободителите си, а кучката веднага се зае да им ближе ръцете от благодарност. Полковник Петкова направи опит да се загърне в остатъците от пеньоара си, който висеше на парцали, заради непредвиден епизод. Вярното и умно куче Глокси, след като не успя да налапа дулото на пистолета, реши да действа по-агресивно в защита на стопанина си. В мига, в който Петкова премести вниманието си от него към Симо и го притисна до стената, псето я атакува в гръб. Русите къдрици на офицерката мигом бяха олигавени, ботушите разръфани, а коприненият й халат направен на конци. Симо наблюдаваше отстрани домашния си любимец в действие и не можеше да му се нарадва. Накрая полковничката започна да пищи от ужас, а сега, изненадана в тази незавидна ситуация, тя приклекна в един ъгъл и се разплака от срам и унижение. Не й стигаше това, че уж послушното псе се оказа истинска фурия и я нахапа на най-неназовими места, а сега и войската й ставаше свидетел на резила. Как щеше да подчини отново тези мъжаги, след като я заварваха в ролята на крехка жена?!

Потребителски аватар
milena02
Кафе машина
Мнения: 3601
Регистриран: ср юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 » пон мар 06, 2017 6:09 pm

В това време Тинтява и сержант Кожухаров бурно изясняваха отношенията си в кухнята на цветарката. Самосъжалението на Тинчето беше прераснало в бяс и тя садистично третираше с кислородна вода ожулванията на полицая след инцидента в бараката. Поетът Шекспир е казал: "Че яростен е като пламъците адски гневът на пренебрегната жена". Умен човек, но му е бедна фантазията що чини пък гневът на пренебрегната градинарка! "Да си зарежа аз градината - нареждаше Тинчето, - да си оставя неопръскани листните въшки по розите; да не подхраня петуниите с хелатно желязо; да оставя охлювите да пълзят на воля.... за да му седя до главата край болничното ложе, а той да се търкаля с разни красавци в собствената ми барака.... Млък! Нито дума! А онзи, другият боклук, да изостави сама почтена жена насред пътя, заради някаква си кучка!"
- Ама чакай сега - успя все пак да се вреди Спас. - Никога не съм казвал, че си падам по теб. Ти сама си го измисли това.
- Тогава защо ме преследваше така настойчиво, а?
- За да те арестувам!
- Какво?
- Разконспирирана си, Агент02! Зная всичко за теб и за съучастника ти Симо! - скочи полицаят, демонстративно отлепи един лейкопласт от разраненото си коляно и изрева от болка. - Но има нещо, което вие двамата не знаете. И то е, че във вашата престъпна организация, има предател. Всеки път, когато замисляте злодеяние, някой ме информира. Ето виж! - и той извади мобилния си телефон и показа последните съобщения.
- Ти какво? - зяпна Тинчето. - Да не мислиш, че при тази градина, дето няма начало и край, аз ще ходя да крада на бабичките мушкатата? Ами че аз корен нямам вече къде да бодна. На въпросната баба Гица със собствените си ръце преди малко й отчупих седем резника от сакъзчетата. И тор щях да й дам, но си изгубих ключа от бараката. А ти самият твърдиш, че онова същество вътре е било крадец. Да не мислиш, че ще нарочно ще накарам някой да окраде собствените ми рози.
Сержант Кожухаров се замисли. Имаше логика.
- Може пък да те водят за носа.... - предположи накрая той. - Откога, гражданко Карамфилова, познавате гражданина Симо?
- Отде да знам, бре, човек! - възкликна Тинчето. - Взе да се върти наоколо, купи ми лопата, изкопа някоя и друга дупка и така... Знаеш как стават тия работи.
- А в какви отношения сте с подопечното му куче от женски пол, наричано Глокси?
- Я ме остави на мира, куко проклета! Иди сам да си ловиш проклетите кучки! - извика Тинтява и пак грабна памука и шишето с кислородна вода. Но думата се загнезди в съзнанието й: кучки, кучки, кучка, моята кучка, но тя, Глокси, е кучка.... Господи! Да, Глокси, разбира се, е кучка, но тя - Тинтява Карамфилова, определено е патка! И то много загубена патка. Тинчето моментално заряза пациента си на произвола на съдбата, изхвърча от кухнята и по пантофи се втурна към портата на Симо.

Потребителски аватар
milena02
Кафе машина
Мнения: 3601
Регистриран: ср юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 » вт мар 07, 2017 12:38 am

Гургулица Спиридонова – за краткост баба Гица, разчисти паяжините, които бяха направили плътна завеса пред стълбите към тавана и отключи катинара на този забравен от години склад за вехтории. След като се промъкна сред разни кашони с пукнати саксии, стари закачалки и бракувани бидони, тя се добра до един дъбов сандък, който не беше отварян от векове. Пъхна ключето, капакът изскърца и след като се отвори, вътре лъснаха съкровищата, събирани цял живот. Баба Гица отмести портрета на покойния си съпруг Минчо и изпод него измъкна годежната си розова рокля от муселин. После внимателно пренареди съдържанието на раклата, преодоля още веднъж препятствията до вратата и внимателно заключи тавана. Долу, в спалнята си, Гургулица изтръска роклята от нафталина, с треперещи пръсти я разкопча и я облече връз поизносения си комбенезон. После извади от чекмеджето едно гранясало червило, което през 60-е Минчо й купи на селския панаир за спомен, и прилежно положи един пласт на устните си. Застана пред огледалото и се взря в собствения си образ. Розовата рокля обгръщаше идеално тялото й, червилото й придаваше дяволит чар. „Не съм мръднала! – зарадва се баба Гица. – Каквато хубавица си бях, такава си останах. Да се пукнат младите булки! Кой ще ми даде 72 години, а?“ И тя направи пирует в муселинената си рокля. След което врътна с машата две букли над ушите си, сложи три капки парфюм в деколтето, усмихна се за последен път на огледалото, ахна като видя колко показва часовникът и изтрополи с високите си кондури по стълбите.
Поводът за тази празнична премяна беше една загадъчна бележка, която сутринта откри прикрепена с тел към градинската порта. „Уважаема госпожо Спиридонова – гласеше посланието. – Гургулице моя! Мога ли да се надявам на изключителното Ви благоволение да ми окажете честта да вечеряте с мен? Запазена е маса в кръчмата „При Ставри“ за вторник в 20 часа. Ако ме дарите с тази извънмерна любезност, ще ме направите най-щастливия мъж на света! Мога ли, о, богиньо, да разчитам на дръзката мечта да притисна устни към божествената Ви ръка? О, музо! Ако жестокото Ви сърце отхвърли молбата ми, ще се оттегля завинаги в манастир и до края на дните си ще се опитвам да изкупя с пост и молитва дързостта да се надявам на щастието да бъдете моя завинаги! Очаквам!
С обожание:

И тук химикалката беше свършила. Баба Гица обаче се досещаше кой е непознатият обожател. Има си хас! Снощи едва успя да изкъшка Жоро Лалето от градината си. Франтът се беше вкопчил в люляка, лееше сълзи на разкаяние и не искаше да си върви. Накрая се съгласи да си иде до квартирата на леля Цвета само защото костюмът му действително представляваше жалка гледка след часовете търкаляне сред чубрицата. Но на изпроводяк обеща при първа възможност да се върне. И ето ти сега! Покана за среща. Никой освен гражданчето не би си извъртял езика да накъдри такава префърцунена покана, в това тя беше сигурна. Но как да постъпи? „Много е млад – мина й през ума, - какво ще кажат внучетата в ингилизко?“ Но после пък си помисли: „Бре я ги виж Мадона и Дженифър Лопес. Гаджетата им са на по 20 години! Че тя, Гургулица Спиридонова, с какво е по лоша от тях?!“
В същото време бай Ставри застилаше ослепително бяла покривка на най-хубавата маса. След като нареди приборите и чашите, кръчмарят отскочи до полето да търси диви маргаритки, понеже онези, които растяха на поляната пред пивницата отдавна бяха свършили. Пристъпваше напето в очакване на сюблимния момент. Вече имаше какво да предложи на възлюблената си. Освен собственик на перспективна кръчма, от вчера беше и новоизлюпен агент на ЦРУ. Къде Гица е виждала Джеймс Бонд от плът и кръв?!

Потребителски аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4322
Регистриран: вт фев 02, 2010 10:57 am
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена » вт мар 07, 2017 8:35 am

На Лалето не му пукаше особено ,че ще го уличат в интимна връзка с мъж. Проблемът беше ,че този мъж е полицай и на въпросната снимка беше с униформа. Това го злепоставяше пред неговите хора.Щяха да си помислят ,че играе двойна игра.Това беше проблем ,голям проблем.Няма как ще трябва да отиде на срещата довечера.
Жоро изхвърли захабените си панталони и риза и реши днес да се откаже от костюмите, навличайки тесни дънки и риза на карета. Самодоволно се усмихна пред огледалото. Беше достоен за световните модни подиуми ,каквото и да навлечеше върху тялото си. Реши да посети кръчмата и да напипа пулса на селските новини.
На завоя ,току пред вратата на кръчмата срещна баба Гица.Някак различна му се стори. С нова рокля ,червило и походка на девойка. Виждайки го баба Гица кръшно се изсмя ,намигна му и се шмугна в кръчмата преди него. От удивление пред тази откровено сексуална задявка , Жоро Лалето замръзна на пътя с разширени от изненада очи.Знаеше си ,че е неотразим ,ама чак пък толкова!
http://www.youtube.com/watch?v=zCP6Ux0e ... re=related" onclick="window.open(this.href);return false;
http://albenapet.snimka.bg/flowers/sentpolii.540831.all" onclick="window.open(this.href);return false;

Потребителски аватар
ToBo
Чист кофеин
Мнения: 7708
Регистриран: съб апр 21, 2012 8:41 pm
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от ToBo » вт мар 07, 2017 11:41 pm

Симо клечеше в храстите до пътя пред градината на Тинчето. В едната си ръка стискаше измърляна торба с малкото му дрехи, които бяха оцелели след посещението на полковник Петкова. В другата се гърчеше Глокси. Тя някак искаше да разфасова още нещо днес, а не виждаше обозрима цел. Беше неспокойна в нощната тишина на селото.
Селото. Защо му трябваше да идва тук? Живееше си най-добре като юпи в града, разнообразявайки ежедневието с мимолетни контакти и сладки изживявания в скучните счетоводителски нощи. Но един ден Я видя на входа на метрото и знаеше, че ще я последва тук...
Тя го беше зачеркнала. И предала. Заради едно куче. Но той Я причакваше и щеше да си вземе Ребека обратно. Нямаше да я остави при Нея. Ребека беше първият му бел. Щеше да си го вземе, каквото и да му струва, и да се измъкне покрай пресъхналия геран извън селото. Никой не минаваше нощем покрай герана и нямаше кой да забележи окаяника с кучето и лопатата, тръгнал да търси нов път и надежда.
Никога не е късно да засадиш клематис...

Потребителски аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4322
Регистриран: вт фев 02, 2010 10:57 am
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена » ср мар 08, 2017 8:32 am

Жоро Лалето,след срещата с баба Гица ,реши да не влиза в кръчмата и прекара остатъка от деня подготвяйки се за довечера. Изрови от тайника в тавана на квартирата си пистолета,който беше взел за всеки случай и сега щеше да му свърши работа. Облече черен костюм с тъмно лилава риза и седна до прозореца с чаша уиски в ръка.
През няколко улици от него сержант Кожухаров също се подготвяше за тази среща.Реши да не облича униформата си .Дънки и черна тениска щяха да свършат работа ,а щеше по-лесно да се прикрие в тъмното с черни дрехи. Спас се тръшна по гръб в леглото и ,чакайки нощта неусетно заспа.
Когато се събуди ,в стаята вече беше тъмно.Погледна часовника си ."Време е !"И потегли към сухия геран.
Наближи мястото и се ослуша .Не се чуваше нищо .Явно беше сам .Тръгна по-смело към герана и извика от изненада ,когато някой се нахвърли върху него,повали го на земята и Спас усети дулото на пистолет ,опряно в коляното си.
Не беше съвсем тъмно .Имаше пълнолуние и Кожухаров ,успя по скъпия ,твърде познат му парфюм и тънъкото ,гъвкаво тяло да познае нападателя си.Макар и слаб Лаллето беше силен и здраво притискаше Спас към земята."Значи ти си бил ,дребно вредно полицайче такова ! Решил си мен да изнудваш ,мен - Жоро Лалето! Май не си наясно с кого си имаш работа!" Казвай за кого работиш ,иначе ,като начало ще ти прострелям крака !"
Сержат Кожухаров загуби и ума и дума."За никого не работя .Мен също ме изнудват .Определиха ми среща тук.Пусни ме!" "Да бе ,ей сега ти повятвах! Казвай ,защото не се шегувам.Броя до десет и ,ако не чуя името на поръчителя , стрелям."
Сержант Кожухаров се уплаши не на шега .На лунната светлина очите на Лалето изглеждаха стоманени и зли. Мозъкът на Спас заработи на бързи обороти ."Какво да правя ,какво ?! Спомни си думите на шефа си ,които той обичаше често да повтаря -Критичните ситуации изискват кричини решения" И, в паниката и страха си ,не успявайки да измисли нищо друго, Спас надигна лице и страстно впи устни в устните на Лалето,очаквайки всеки един момент да получи куршум в коляното.Усети как тялото на Лалето се вцепенява от изненада и след това горещо отговаря на целувката му.
Даже и не разбраха ,че сплетените им тела попаднаха по лъча на нечие фенерче. Стресна ги мъжки глас "А,стига ,бе!Какво става тук!" После чуха лай и усетиха мокрите целувки на Глокси ,която реши ,че тези търкалящи се по земята хора, я канят да си поиграе с тях.
http://www.youtube.com/watch?v=zCP6Ux0e ... re=related" onclick="window.open(this.href);return false;
http://albenapet.snimka.bg/flowers/sentpolii.540831.all" onclick="window.open(this.href);return false;

Потребителски аватар
Малката Ида
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1502
Регистриран: пон мар 14, 2016 7:04 pm

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Малката Ида » ср мар 08, 2017 8:58 pm

Аз съм агент на ФБР...агент Купър.Знаех си че совите не са това което са!Сега се изправете бавно,да се поразходим...
А някъде едничка пеперуда
с крилцата си ще прави ураган...

Потребителски аватар
ToBo
Чист кофеин
Мнения: 7708
Регистриран: съб апр 21, 2012 8:41 pm
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от ToBo » ср мар 08, 2017 9:31 pm

Тримата замръзнаха, после прихнаха... Откъде се беше взел бай Ставри тук? Не можеше той да ги е подмамил. Че и агент! Той беше агент на скарата и шкембето, и толкова. Обаче... въоръжен и като че ли много сериозен.
Скрит в близкия храсталак, жалък остатък от добрите времена, когато геранът беше пълен, Жеко овчарят се търкаляше с надуто, червено като алена роза лице. За толкова години оперативна работа никога не беше се смял така. А сега трябваше да се смее безшумно на всичкото отгоре.
Симо набързо разгледа ситуацията и реши, че бай Ставри е зает с двамата вплетени на земята хубостници. Хвърли се като планински рис в храстите встрани, приземи се с тежък тътен върху Жеко, след което изврещя от ужас и не се сдържа:
-Всички ли в това село сте малоумни идиоти, бе? Само тя ли е нормална? Нормална? Добре де, горе долу...
Помисли си "Боже, тя мисли, че полицаят е нормален, защото не е от селото. Трябва да й кажа".
Но нямаше време за мислене. Новоизлюпеният агент си беше изпуснал нервите и стреляше като луд с Калашник във всички посоки. Симо се сурна обратно към селото, опитвайки да си припомни известни и неизвестни молитви от детството си...
Никога не е късно да засадиш клематис...

Потребителски аватар
milena02
Кафе машина
Мнения: 3601
Регистриран: ср юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 » чет мар 09, 2017 2:36 am

Гургулица Спиридонова разпръсна около себе си ухание на престоял 30 години в раклата „Шанел“ и се насочи към масата, която разпозна като празнично наредена. Очакваше само след миг и Жоро Лалето да влезе, вече си бяха разменили свенливи усмивки на входа. Отвори чантичката си, извади огледалце и набързо напудри носа си. Сърцето й щеше да се пръсне. Боже! А ако й направеше предложение? Какво ще каже после на внучетата? Бе то новото поколение е модерно – утеши се тя. – Гледай ги, живеят си мъж с мъж, жена с жена, деца в епруветки си правят, бръснат си краката… Голяма работа! А Мадона? А Дженифъл Лопес? А Юлияна Дончева? Ми ще приеме, какво толкова… Какъв апетит имаше това момче за суджук! А щом го има за суджук, то…. Но размишленията й бяха прекъснати от собственика на пивницата бай Ставри, който се материализира до масата като дух от бутилка. Беше в празнична бяла престилка и най-хубавата си готварска шапка. Носеше букетче от нещо, което някога е било маргаритки, понеже сега на всяко стебълце се мъдреше по едно единствено листенце. „Сто пъти си ме обичала досега!“ – изблея той и се тръшна на стола срещу нея. Очите му светеха с решителен любовен плам. Баба Гица придърпа полите на роклята си и тревожно се огледа. Какво ще си помисли за нея Жоро, ако влезе в този момент! Че е евтина мадама от бара, която пие с всеки?! „Я да се махаш от масата ми – просъска тя и пак извади огледалцето си. – Иди по-добре да видиш шампанското дали се е охладило добре!“
- Разбира се, божествена! – скочи бай Ставри. – Още от обяд съм го сложил в хладилника. Едни стриди ще хапнеш ли?
- Не! Вечерята ще я поръча кавалерът ми – обяви баба Гица и притеснено погледна стенния часовник. – Неотложни бизнес дела го задържат извън това подозрително заведение, но всеки момент ще пристигне.
- Да нарежа малко сланинка тогава? – не разбра кръчмарят.
- Може! – съгласи се Гургулица.
- Отлитам на крилете на любовта! – измяука Ставри и се юрна към килера. Обаче в момента, в който извади рибицата на свинята, телефонът му звънна и един познат глас каза: „Орелът вика орлицата“. „Пуякът пуйчи пуйката“ – прошепна гостилничарят. „Пич – рече онзи. – Това ще ти е първата задача. Един вид – проба. Отивай моментално при пресъхналия геран. Нищо не питай. Всичко е секретно. Инструкциите – после“. И затвори. Бай Ставри разбра какво значи да си на отговорна работа. Нямаше как, трябваше да тръгва. Докато се измъкваше през задния вход на кръчмата със съжаление видя как прекрасната Гургулица полага нов слой червило на божествените си устни. Но той вече беше агент Купър и дългът стоеше над всичко. Онова, което се случи по-късно, промени живота му завинаги. Сега той стреляше като обезумял и не знеше кой, защо и как го забърка в тази каша. Не знаеше дори откъде се е сдобил с калашник.

Потребителски аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4322
Регистриран: вт фев 02, 2010 10:57 am
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена » чет мар 09, 2017 8:10 am

Тази вечер Жоро Лалето все пак стреля ,но не в новоизлюпения си обожател ,а в бай Ставри,който изтърва калашника,хвана се за крака и започна да пищи като момиченце. "Аааа, не ща да съм агент ,щом ще боли толкова". Жеко се втурна към него ,за да провери дали ще оживее и със силното желание той сам да го довърши ,ако Ставри не спре на момента да квичи.
Преди да дойде в селото Спас беше изучил цялата му топография и география ,затова сега ,хващайки Лалето за ръка ,уверено го поведе през шубраците към близката гора. Лалето малко се поопъна ,но после го последва мълчешком.Сега бяха съюзници и даже май нещо повече. Жалко ,че Лалето не можеше да види лицето на Спас в този момент. Обтегнатите му от стрес и ярки емоции черти ,бавно се разтапяха в щастлива усмивка. Те бяха оживяли и той тичаше през гората ,държейки за ръка най-прекрасния мъж ,който някога беше срещал .
http://www.youtube.com/watch?v=zCP6Ux0e ... re=related" onclick="window.open(this.href);return false;
http://albenapet.snimka.bg/flowers/sentpolii.540831.all" onclick="window.open(this.href);return false;

Потребителски аватар
milena02
Кафе машина
Мнения: 3601
Регистриран: ср юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 » чет мар 09, 2017 6:28 pm

Докато мъжете се стреляха и целуваха, Тинчето запъхтяна стигна портата на Симо. Изтича по пътечката, но когато се изправи пред разбитата входна врата на къщата, се стъписа. Какво ставаше тук? Нима крадецът на мушката не е пощадил и този дом? А ако е убил любимия й, докато той е защитавал фикуса си?! "Господи! - прошепна тя и се хвана за сърцето. - Само ако не бях толкова тъпа, щях да се върна заедно с него за Глокси и за чаша джин-тоник, а не да го оставя сам в това змийско гнездо". С пресъхнало гърло Тинтява изкачи стълбите, а като видя и изкъртената врата на спалнята, вече се приготви за най-страшното. Пребледняла пристъпи вътре и ужасените й очи видяха на пода трупа на... ама това беше жена! И то бая добре сложена! Тинчето побутна с крак тленните останки, те се сгърчиха и се разхлипаха. Бря! От дюшемето се надигна полковник Петкова и с размазан грим и разчорлени руси коси се хвърли на шията на Тинтява.
- Сестро! - ридаеше тя. - Сестро моя! Добре, че дойде!
- Какво се е случило, бе, Петкова? - смаяно попита Тинчето, понеже познаваше тази жена като желязната лейди, а сега я виждаше в насипен вид.
- Всичко свърши! - задави се в сълзи офицерката. - Край! Животът ми вече няма смисъл.
- Да не те е прелъстил и изоставил някой мръсник? - ахна Тинтява.
- Много бяха мръсниците! - изхлипа Петкова.
- Ужас! - пребледня Тинчето.
- Но лошото е, че не ме прелъстиха, а само ме изоставиха! - неутешимо плачеше полковничката. - Целият ми отряд, когато видя, че съм само една крехка жена, ми би шута и отиде да яде шкембе и кебапчета. Изпуснах си заради тях заподозрения и злото му куче.
- Разказвай, миличка! - Тинчето седна на кревата и придърпа чорлавата Петкова до себе си. - Кажи ми всичко, което ти тежи, че да ти олекне.
Петкова подсмъркна няколко пъти, понечи да обърше нос с ръкава на пеньоара, но се сети, че е на парцали, така че се омота с чаршафа и пак се разрева.
- Тинче, приятелко, нямаш представа какво детство съм имала. Баща ми беше генерал, майка ми - майор. В къщи - ред, дисциплина и бой нон стоп. Всяка сутрин - физзарядка, всяка вечер - строева подготовка, през уикендите - карате, през ваканциите - тренировки на терен. Единствената радост, която имах, беше една градинка пред блока, където си садях лаленца, теменужки, лилиумчета и ехинацейки. И един ден... след като не можех да вдигна 45 лицеви опори от раз, баща ми слезе долу и с подкованите си ботуши изпотъпка всичките ми цветя. Оттогава.... И Петкова се задави в ридания....
- Стоп! - извика Тинчето. - Това е достатъчно, мила сестрице! Не връщай този ужасен спомен! Преживяла си най-големия душевен потрес на света. Но си в правилните обятия. Никой не би те разбрал по-добре от мен. Между другото как се казваш?
- Теменужка ми е цивилното име, ако това питаш. Приятно ми е! - и Петкова издуха носа си в чаршафа на Симо.
- Нуше, сестро любима, аз ще ти помогна - извика Тинчето. - Ще ти отделя една леха от двора да си насадиш отново най-прекрасните лалета и флоксове. Семена ще ти дам, луковици, резници, ризоми, коренища - каквото кажеш всичко ще ти дам!
- Искам си подкреплението! Искам си момците! - разрева се пак Теменужка Петкова. - Гадините се предадоха под чужд флаг в кръчмата "При Ставри". С мен е свършено!
- Сестро, ти нямаш идея какви подкрепления ще ти осигуря! - усмихна се Тинчето и извади телефона си.
Полковничката изтри сълзите си и стана свидетел на следното.
- Ало, Лаленце? - набра първия номер Тинтява. - Това не е учебна тревога! Имам нужда от теб! Веднага! Да, може и кекс да изпечеш. Чакам!
- Ало, Анемоне? Тук да си до един час. Носи баницата! Да, и чопни две пръчки от китайската роза.
- Ало, Роуз? Не ме интересува, че си в Китай. Да, страшна ти беше оная торта... Чакам!
- Ало, Азарина? Миличка, спешно при мен! Хубаво де, ще я опитаме вишновката...
- Ало, Графиньо? Че кво като си на Мусала? Слизаш и идваш! Хубаво, донеси един-два романа да си ги менкаме...
"Мамууууу! - втрещи се полковник Петкова. - Московската школа направо си е за закриване... Каква организация! Каква логистика! Каква свръзка! Каква оперативност! Какъв размах! Каква конспирация! Каква съвършена маскировка зад неразгадаеми кодови имена! Много имаме да учим ние, българските спец полицаи, от тези професионалисти! И Теменужка реши. "Минавам от тъмната страна - каза си тя. - От днес нататък съм част от цветарската мафия. Моите хора ме изоставиха, а тези доблестни бандюги са готови от Китай да долетят и от Мусала да доприпкат, за да ми се притекат на помощ".

Потребителски аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 11390
Регистриран: нед юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф » пет мар 10, 2017 10:45 am

Мина, не мина час и настана урсулицата. Първа пристигна Миша, защото беше най-близо. Носеше две щайги разсади и торба лучета. Веднага след нея доприпка Роуз с фамозна торта, на вратата почти се сблъска с Лаленцето, което пъшкаше под тежестта на кекс, плик с незнайни коренища и чувал с току-що изскубани храсти. Азаринка потропваше с шишета вишновка, Бел довлачи чувал с рози и всякакви бодили, след минутка Ноел се появи с феерия от развяващи се треволяци, а около Ава весело подскачаше и прилайваше Ава. Със свирещи спирачки пред къщата се закова кола, от която слезнаха Венче и Зеленко и започнаха да разтоварват кашони, пликове и подноси. Маргаритения носеше в ръце необозримо количество иглолистни и побутваше още едно с крак. Графинята теглеше след себе си очевидно тежък сак, от който заизважда книги и сентполии. Дал се стовари на местопроизшествието като Тунгуския метеорит, изсипа няколко кила растения и попиля натегнатата атмосфера с фелдфебелски хумор. Таксиджията Григор докара Анемоне с голямата усмивка и червените карамфилчета и едва успя да свали всичките саксийки, чинийки, тавички с покълнали семена и артистични шалове. Пристигаха още и още... Полковник Теменужка Петкова се видя в рая. Приемаше подаръци, прегръщаше непознати жени, които ѝ се усмихваха насърчително и я успокояваха, съветваха и приласкаваха, както никой никога през живота ѝ не беше правил. И тя разбра колко много е изпуснала от този живот и колко добре се чувства в цветарската мафия. ''Край! Отидох, та се не видях. Ни заплата искам от Управлението, ни колеги-предатели ме интересуват вече. Реших - ставам мафиотка!!!"
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!

Отговори

Върни се в “Литературен кръг за аматьори”