Роман с продължение ...

Роман с продължение ...

Мнениеот Гео, граф » Нед Юли 17, 2011 8:58 pm

''Има ли желаещи да почнем романче, което да бъде писано от всички нас, по графомански, по съфорумски, по приятелски ? Слагаме заглавие, някой започва, друг продължава, трети се включва с бъзици, четвърти свива в съвсем друга посока ... и така романчето се пише с общи усилия. Ще е забавно, ще е литературно или близко до това определение :), ще обере доста от спама, който повечето от нас изпускат от себе си, в желанието си за форумно разтоварване. Навити ? 8-) ''

Идеята е заемка от друг форум, но е много свежарска, уверявам ви, опитвала съм ! Стига да има желаещи, разбира се ! :daaa:
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Аватар
Гео, граф
Наркоман
 
Мнения: 10716
Години: 54
Регистриран на: Нед Юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот evita » Нед Юли 17, 2011 9:01 pm

Да!Да!Да!
На каква тематика, или на кой каквото му падне?
Аватар
evita
Кафе машина
 
Мнения: 3521
Регистриран на: Пон Ное 23, 2009 8:20 pm
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот Гео, граф » Нед Юли 17, 2011 9:14 pm

За каквото се сетиш, каквото ти хрумне, в каквато ти се ще форма - кеф ти в петостъпен ямб, кеф ти в стил Даниил Хармс, или Артър Конън Дойл, или Достоевски, или Балзак, или Джером Джером, или Сидни Шелдън ... ама точно каквото ти скимне !!! Романтични, фентъзи, крими, приключенски, сантиментално-лигави, дълбоко философски, езотерични, еротични и всякакви стилове са допустими ( разбира се в рамките на добрия тон ). То това им е хубавото на този тип колективни произведения - внезапните кривулици на фантазията на предишния писал тласват мисълта ти в най-невероятна посока и се получава страшно забавно. Единственото условие е да се получава смислен текст, не всеки да си пише сам за себе си ... :scool:

Давай, Еви ! :arrow:
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Аватар
Гео, граф
Наркоман
 
Мнения: 10716
Години: 54
Регистриран на: Нед Юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот evita » Нед Юли 17, 2011 9:17 pm

Добрееее нека някой да започне ,да отпуши душите на четящите :nod:
Ще се престраша,няма да ми се смеете,ясно :svekurva: :lol:

Ноща бавно се спускаше над долината.Последните слънчеви лъчи игриво проблясваха по речната повърхност и сякаш бързаха за някъде.Горе от хълмовете се чуваше нахалното кискане на чакалите,дебнейки своята плячка под прикритието на нощта.
Мъж седеше на брега на потока и слушаше чакалите,чоплеше кафеникавите си зъби със стръкче трева и се почесваше по прошарената брада.Бръкна в джоба и извади пожълтяла измачкана снимка,която беше запечатала слънчевата усмивка на руса жена в синя рокля и бледо-розово чадърче.
...."мила моя Ребека,какво ти сториха...."
Мъжът поседя ,изплю тютюна и оседла кафявата едра кобила която пасеше на близо.Чакаше го път,но беше по разумно да пътува нощем.Все пак във всеки град беше разлепена обява и награда за главата му.
..."1000 $?!"...само толкова ли?" помисли си той и изрита пепел в огъня.Беше време да тръгва.

Следващия :mrgreen:
Аватар
evita
Кафе машина
 
Мнения: 3521
Регистриран на: Пон Ное 23, 2009 8:20 pm
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот Гео, граф » Нед Юли 17, 2011 10:27 pm

... Много дни бяха минали, откакто осъществи бягството си от затвора в Канзас. Вървеше все на запад. Искаше да стигне Калифорния. Ребека беше някъде там - зад планините, които се мержелееха като миражи на фона на залеза.
Странни неща се бяха случили със Саймън за седемте години, през които беше станал истински американец след като премина океана. В Европа нямаше място за него - политическа дейност можеха да развиват само богатите. Бедните трябваше да си налягат парцалите и да работят по 12-14 часа, ако не искаха да умрат от глад. С образованието си той можеше да се устрои на прилично платена държавна работа, да се ожени за пухкавата дъщеря на съседите, която му мяташе белтъци, минавайки край кантората и да преживее живота си в еснафско самодоволство. Но не и той ! Южняшката му кръв кипваше всеки път, когато видеше децата от фабриката. С изпитите лица, с недетските гладни очи. Полицията беше значително по-пипкава от приятелите му и успя да се качи на кораба без документи и пари, но с главата на раменете си. После Ню Йорк - не по-малко мръсен и опасен от Бирмингам. После убийственото пътуване към Обетованата земя, която се оказа населена с войнствени мъже на коне. Разбираше ги - той също би убивал, за да защити дома, семейството и рода си. И точно защото ги разбираше се забърка в тази история с войниците. Нямаше да го хванат, ако не беше видял Ребека ...
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Аватар
Гео, граф
Наркоман
 
Мнения: 10716
Години: 54
Регистриран на: Нед Юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот Албена » Пон Юли 18, 2011 8:32 am

Всъщност, нямаше никаква Ребека. Само бързо задъхано приключение след яко напиване в бара.Даже не помнеше името й. Нарече я Ребека , а снимката намери в една хотелска стая. Смешна романтична снимка на жена с розово чадърче,забравена или захвърлена от някого.Беше толкова самотен,че си измисляше живот и хората в него.Не беше лежал и в затвора ,но това му изглеждаше като много мъжкарска добавка в измисления му живот.Сега беше безнадеждно влюбен мъж,тръгнал да въдворява справедливост.Мъжкар на кон,беглец от затвора.Не беше лош избор за днес.Имаше още час да изживее този живот.После щеше да върне коня в в конюшнята,да се преоблече за официалната вечеря с бизнес партньорите . А утре щеще да си измисли друг живот. В очите на хората беше скучен служител в счетоводна кантора. Никой не знаеше неговата тайна. По лицето му пропълзя тържествуваща усмивка.Утре можеше да бъде какъвто си иска.Нямаше нужда да чака до някой друг живот. Беше свободен.Можеше да бъде всеки.
Аватар
Албена
Кафе машина
 
Мнения: 4158
Години: 50
Регистриран на: Вто Фев 02, 2010 10:57 am
Местоположение: Габрово
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот Гео, граф » Пон Юли 18, 2011 9:47 pm

... Можеше да бъде не само бягащ от закона каубой, можеше да бъде и стеснителен зъботехник на свободна практика с хоби отглеждането на цветя. Четеше всякакви книги, ровеше в градската библиотека в отдел Ботаника, прехвърляше сайт след сайт в мрежата, за да научава все повече за любимото хоби, когато попадна на този форум. Зачете се в темата за сенполиите, прехвърли тази за хемерокалисите, забрави се в Нашите градини и усети, че е осъмнал, едва когато часовника му зазвъня в 7. Изхвърча навън с незакопчано най-горно копче на ризата, което вече беше обезпокоително за педант като него. Цял ден пред очите му между цифрите разцъфваха разкошни цветове, покълваха семена, отваряха се росни пъпки и чат-пат някой проплакваше в съзнанието му, че не може да се отърве от белокрилките по фуксиите си ...
- Симо ! - извади го от унеса шефа му. - Месечния отчет го искам на бюрото си преди края на годината. Ако обичаш ! - точеше сарказма като разтопен кашкавал.
- Да, шефе ! Разбира се, шефе ! Аз днес малко ... не се чувствам добре, но ще се справя !
- Нда, ще видим ! - едрата биковита фигура, увенчана с малка главичка и пет дълги косъма, заметнати артистично наляво, се фръцна и излезе от стаята.
- Миче ма, дай на тоя идиот Симо още работа, че да му мине махмурлука. Хъхъхъ ...
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Аватар
Гео, граф
Наркоман
 
Мнения: 10716
Години: 54
Регистриран на: Нед Юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот gonel » Вто Юли 19, 2011 3:53 pm

Земя ли бе, небе ли бе... Къде всъщност се намираше?
Неговата изтънчена и нежна душа не заслужаваше такъв убийствено обикновен живот!!! И без този обикновен живот, как щеше да живее всъщност?
Той се изправи бавно в стола си. Огледа с широко отворени очи пространството околовръз - редицата шкафове с редиците папки, като в бавна анимация се превърнаха в сиво-синя скала, нарязана на блокове от шисти и пясъци; ето я Мичето - с голямата гръд и с голямото сърце - изведнъж се вля в линиите на добричък, пухкав хипопо... А по-натам, сякаш птеродактили бяха накацали върху морените на бавен склон... Не бяха ли на това място колегите от офиса!?
Прииска му се да пристъпи, по почуства мек зелен килим в краката си, да оглежда всеки стък и дърво и да открива непознати растения и цветове... Да възкликне "а, това е дива орхидея!", да се удиви на крехкостта и смелостта й да съществува сама в природата... Явор, Ясен и Калина... Сянка, трепет, хлад и сън... Явор, Ясен и Калина... Явор, Ясен и Калина...
-Явор, Ясен и Калина започват оперативка, включваш се и ти, добре ли си душко? - беше Мичето...
Добре де, приземиха го... Но каква точно беше орхидеята, която му се мярна? Не трябваше да изпуска тази мисъл от главата си, тази нишка трябваше да съществува... Беше бледо жълта и на капки... Не трябваше да изпуска този образ!
Търся хибискуси Black Dragon, Magnifique, Zoey!
Аватар
gonel
Кафевар/ка/
 
Мнения: 902
Години: 44
Регистриран на: Вто Фев 23, 2010 9:27 am
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот ravik » Вто Юли 19, 2011 3:56 pm

Реши, че щом започнаха да му се привиждат пак цветя, явно е време за цигара. Майната й на работата. Ще мине и без него за 15 минути.
Излезе пред офиса. Откакто онези нагли непушачи се размрънкаха, че им се нарушават правата, вече се пуши само навън пред офиса. В студ и пек, все навън. А днес беше пек... От онези горещи дни, в които виждаш как маранята ти размазва погледа, едвам дишаш, водата се стича във врата ти. Ха, поне новата колежка и тя е навън....
Недей спа! Отивай на SPA!
Цветята ми: http://community.webshots.com/user/ravique
Аватар
ravik
Кафе машина
 
Мнения: 4975
Регистриран на: Пон Ное 23, 2009 5:09 pm
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот gonel » Вто Юли 19, 2011 4:27 pm

На пръв поглед не я беше оценил. Но сега... всеки детайл беше в най-добрата търсена форма - бяло овално лице, плътни устни с извити ъгълчета нагоре, сиво-зелени очи, естествена изсветляла кестенява коса... Не можеше да се каже, че е адски слаба... Но леко заоблените форми много точно очертаваха типично женско тяло... Типичен женски индивид!
Беше сигурен, че вече са я набелязали! Да, всъщност в момента, в който установи всичко това, вече беше убеден!
И ето доказателството - телефонът му прозвъня:
- Ало?
- Да, вижаме те... Добра е, да, носител е на много добър материал!
- Здрасти, ти как си? - пак ще играе роля...
- Поговори да я преслушаме... Очертава се добро клониране... Браво, ти я откри, опитът ще е твой!
- Да, малко съм зает, ще ти звънна... Да, ще направя каквото мога за теб, разбира се... До скоро!
"Защо не! Ще имам свой собствен опит!!! Най-накрая..." След всичките екземлпяри, които осигури и прикри, това му се стори като малка отплата... А какъв талант имаше!!!

- Как е, много жега днес...
А как свенливо се усмихваше Ния... Това беше само плюс към материала, който носеше, но не и за нея... Йес! И днес накрая нещо хубаво!!!
Търся хибискуси Black Dragon, Magnifique, Zoey!
Аватар
gonel
Кафевар/ка/
 
Мнения: 902
Години: 44
Регистриран на: Вто Фев 23, 2010 9:27 am
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот Албена » Вто Юли 19, 2011 5:47 pm

Красивата наивна Ния! Лесна плячка!Усмивка на лукав котарак,докопал врабче ,прелетя през лицето му.Не беше никак трудно да я уговори да вечерят някъде след работа .Знаеше къде точно ще я заведе.Романтично малко ресторантче извън града. Симо едва дочака края на работния ден. Шефът ги задържа до късно.Вече беше започнало да притъмнява.Ния,удивително свежа и красива след тежкия ден ,седна до него в колата му.Симо ръсеше чар и омайност.Беше добър.Колата летеше по пътя.Последните светлинки на града останаха зад тях.Не след дълго Симо отби по тесен път и спря до малко ресторантче с градина .Изобилна зеленина обвиваше всичко и образуваше естествена преграда между масите.Седнаха в най-тъмния ъгъл.Потънаха бавно в сладкия опиващ аромат на лятната нощ.Всичко се нареждаше според неговия замисъл.Той ухажваше Ния,тя малко непохватно флиртуваше с него. Телефонът на Симо иззвъня.Той се извини и се отдалечи от масата.Застана с гръб към нея и с ядосан тон прошушна да него безпокоят и че всичко върви по плана. Обърна се с широка ,преливаща от чар усмивка,която бавно угасна в недоумение.Ния беше изчезнала...
Аватар
Албена
Кафе машина
 
Мнения: 4158
Години: 50
Регистриран на: Вто Фев 02, 2010 10:57 am
Местоположение: Габрово
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот evita » Вто Юли 19, 2011 11:06 pm

....Поогледа се...не нямаше я в сепарето.Хмммм.Парфюмът и витаеше във въздуха и преди да се обърне отново усети лек натиск отзад.Ния беше забила дулото на малкия "Смит енд Уесън"32 АСР подарък от баща и генерал Нейчев.
-А мръднА,А ти отлетеха топките-изчурулика Ния.-Дай ключовете от колата.Симо невярващ на очите си подаде бавно ключовете.Леко притеснен започна-
-амаа Нияяя,да не е станала грешка някаква?Коя си ти?Какви са тия работи?
-Мълчи,копеле такова!Тръгвай!Ти ще караш!
Симо вървеше пред нея сконфузен,тя го наблюдаваше и през това време извади телефона си.
.."алооо,татко!.....ъхъ..да да..Идвам!Приготви лабораторията!
:snurd:
Аватар
evita
Кафе машина
 
Мнения: 3521
Регистриран на: Пон Ное 23, 2009 8:20 pm
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот gonel » Сря Юли 20, 2011 4:52 pm

"Какво е животът всъщност!? Някаква мисъл в някакво тяло! Избор - никакъв! Някаква среда и мъки да се задържиш в нея... И едно неистово чакане на петъка... Обичам да е петък! Следва волно отдаване на нощния лов... Ах, този див и кървав лов!
Не, мислех за живота! Какво е той...
Защо мисля за живота въобще! Защо трябва да реша, какво е той! Къде съм задълбал сега...
Добре, важно е за мен явно...
А мога ли да се откажа - не, вижте к'во, на мен ми писнА, ще си ходя и ще пробвам със следващия живот...
Сигурно мога... И после, как да сравня кой е по-добре...
Да, и преди стигах до тук!
Да, точно... Например отказвам сегашното сервирано, идва следващото, а къде ми е дневника???"
Той лежеше в полусън на студената метална маса...
Търся хибискуси Black Dragon, Magnifique, Zoey!
Аватар
gonel
Кафевар/ка/
 
Мнения: 902
Години: 44
Регистриран на: Вто Фев 23, 2010 9:27 am
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот Гео, граф » Сря Юли 20, 2011 10:39 pm

... и в черепа му кънтеше натрапчива музика - Лейди Гага упорито мелеше за някакви папараци. Завъртя бавно главата си, за да огледа помещението. Е тая точно глава не беше негова. Някой я беше заменил с ламаринена кофа, по която блъскаше смахнат барабанист. Лампи. Силно блеснали светлини. Почувства се неудобно на масата и с мъка се извъртя да седне. Зад светлините имаше хора, чуваше шепота им, усещаше движението им. Залитна към неясните сенки, но някой внимателно го подхвана за лакътя. Завъртя цялото си тяло, защото се беше схванал и се вцепени. До него стоеше призрачен силует с неясни форми, с елегантна едра глава и невероятни аметистови очи на изящно лице. Симо беше категоричен - няма начин да е истина, егати въображението имам ?! Какво ли са ми правили на тая маса, та сънувам такива безумия ? Огледа тихата фигура насреща си, после се втренчи с присвити очи към масата, за да установи, че това изобщо не е маса, а някаква висока софа, като кушетка в кабинета на психиатър; че светлините съвсем не са насочени към него; че съществата наоколо миролюбиво общуваха помежду си с пестеливи знаци и тихи звуци.
- Саймън ! - името му прозвуча директно в главата му ...
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Аватар
Гео, граф
Наркоман
 
Мнения: 10716
Години: 54
Регистриран на: Нед Юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
Пол: Жена

Re: Роман с продължение ...

Мнениеот orkud » Сря Юли 20, 2011 10:58 pm

Е... си мамата, хлъцна Симо! Тоя ми чете мислите! Ами сега? Кое, кое да не си спомням? Мозъка му прескачаше панически мужду важни и маловажни случки и разбираше, че всичко това се чува не само от него, а от всички останали ....... да, че теглих три на ум на шефа, и за закачката с жена му в офиса, докато всички бяха на съвещание, за ... срама на плаца пред всички, като излъгах и обвиних друг ..... за скритите бутилки в шкафа и ... за тайните по време на командировките .. за тайнствения живот, който водеше на ум.
Не е на ум, Симо? Съвсем наяве си е ! Точно затова си тук! Оказа се, че ти съвсем реално си пътуваш в измеренията!
Затова след всички изследвания ше ти поставим задача! Няма да ти хареса много, но нямаме по подходящ от теб!
Някак инстинктивно Симо разбра - ДДС то и отчетите са бели къхъри и мечтан блян пред това, което щеше да чуе .
Аватар
orkud
Кафе машина
 
Мнения: 3591
Регистриран на: Сря Дек 02, 2009 1:34 pm
Пол: Жена

Следваща

Назад към Литературен кръг за аматьори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта