Роман с продължение ...

Публикувай отговор
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Докато Спас Кожухаров в изстъпление и с очи ,хвърлящи мълнии , навличаше униформата си и с тресящи се от възмущение ръце все не можеше да си закопчее панталона, Симо и неговата любима бяха спрели на една отбивка край пътя ,откъдето се откриваше прекрасна гледка към лавандуловите полета и още по-лавандуловите планини в далечината.Какво по-подходящомясто от това за първата целувка.Симо с огромно вълнение се вторачи в така желаните любими устни.Доближи се със затворени очи и с голяма нежност и премала едва ги докосна. В следващия момент подскочи надавайки вик ...
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

"А Глокси?"
През последните изпълнени с драматични събития дни и часове Симо напълно беше забравил за вярното си куче, което сигурно скимтеше гладно в колибата си и тъгуваше по стопанина си. Мъка сви сърцето му и топлите устни на неговата любима загубиха част от очарованието си. Тя усети как той се отдръпва и го погледна изненадано.
- Не мога! – проплака Симо. – Щастието не се гради върху чуждо нещастие. Изоставих една голяма любов самотна и бълхясала. Предадох най-скъпото си същество, най-преданото, най-всеотдайното… Създание, което съм държал в прегръдките си, пощил съм го, галил съм го, обичал съм го. А то ми е отвръщало с безпределна взаимност. Колко пъти съм целувал сладката муцунка, колко пъти тя ме е близвала с благодарност. О, колко подъл човек съм аз! О, какво наказание заслужавам!
- Всичко разбрах! – изправи се на фона на огрените от залеза планини негова изгора. – Върви! Върви при нея! Аз приемам съдбата си. Длъжен си да постъпиш като джентълмен, макар това да бъде моята прокоба. Ще се оттегля в тези сини планини, ще си построя колибка от борови клонки и ще остана там до края на живота си.
Симо първо зяпна, но после схвана замисъла:
- Но тя, Глокси, е кучка – поясни той.
- Естествено! – горчиво се усмихна любимата. – Естествено, че е кучка! Те, кучките, винаги печелят. А ние, добрите и скромни момичета, винаги губим. Прелъстила те е с лъскавата си козина, нали? С лигавите си джуки? С пъргавата си снага? С ловния си инстинкт? С безупречните си зъби? Завъртяла си е опашката и ти – хоп!
- Точно така си беше – призна Симо. – Знаеш ли как търчи? И за зъбите е вярно, а пък що зайци е бастисала…
- Тогава върви!
- Аз само ще ида да я взема и се връщам веднага. Защо през това време не влезеш в онази нива да си набереш лавандула? Пък после тримата ще продължим към залеза.
- Тримата ли? – изпищя любимата. – Никога повече няма да ме видиш, негоднико! Махай се от очите ми!
- Нервничка си, миличка, успокой се! Ей сегинка само за няма и половин час съм отишъл и съм се върнал с Глокси. Джинче с тоник ще ти донеса, честна дума!
И Симо запали колата, оставяйки на пътя голямата си любов. След като си изплака очите, тя извади мобилния си телефон и набра трицифрен номер. „Ало, полицията ли е? В беда съм. Намирам се в непозната местност, след като един мръсник ме изостави тук. Моля, помогнете ми! Казвам се…“
След две минути радиостанцията на полицая Спас Кожухаров запищя на умряло. Той светкавично се включи и след като драсна два реда в бележника си кимна: „Прието, колеги! Отивам към местопроизшествието!“. Съдбата му помагаше. „Пипнах ли ви, пиленца?“ – ликуваше той.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Полковник Петкова доволно запали цигара и започна да се любува на подопечните си бойци. Тя самата, тъй като пазеше талия, беше куснала само едно шкембе и боцнала 7-8 кебапчета, но тези момци й напълниха душата.... Още щом като под строй влязоха в селската кръчма, развалиха редиците и се нахвърлиха като изгладнели вълци върху кръчмаря бай Ставри. Човекът им събра няколко маси, постла им чисти вестници и преди да се втурне към печката, им наряза целия си запас от луканка, сирене и сланина. От там насетне се развихри пиршество, достойно за перото на Рабле: то не бяха пържоли, не беше пача, не бяха кюфтета, картофи, кисело зеле, свинска глава, телешка плешка, пиле на шиш, пържени гъби, пълнени чушки, кокоша яхния, варен джолан, друсан кебап, кордон бльо, бон строганов, печени бъбреци, миш-маш и т.н. Някъде по средата на оргията на местния овчар Жеко му се наложи да гътне най-ваклото си агне, за да даде своя принос за изхранването на родната армия. Полковник Петкова се пръскаше от гордост, докато се радваше на юнаците си, които защитиха честта на ротата достойно и се окичиха с вечна слава. Легенди щяха да се разказват в това селце за храбростта и доблестта, с които унищожиха даже запасите на хоремага, да не говорим, че пълна бъчва в ничий зимник не остана, защото скромният асортимент на кръчмаря скоро привърши и дружината наизвади пищовите си. Така че, за да се избегне кръвопролитието, местните започнаха да носят бурета с ракия, а пък виното го докарваха с каруци както си беше в каците. Най-накрая армията се засити и взе да се оглежда за жени.
- Бай Ставри! - провикна се най-напористия левент и се оригна.
Кръчмарят се материализира до масата с разширени от ужас очи, понеже в килера му вече освен мишки нищо друго не беше останало.
- Слушай сега, мой човек - обърна се към него воинът. - Ти патриот ли си?
- Че как да не съм! - побърза да го увери бай Ставри и за достоверност запя: "Горда Стара планинааааааа"
- Зарежи ги тия глупости! - попари националния му екстаз момъкът. - Кажи сега, като си патриот, коя е най-засуканата булка в селото?
- Много са, сине, то в наше село момите са все убавици... Ама има една, дето всичко, що е мъжко, й се е меракладисало, Тинтява й викат.
- Тинтява ли? - изрева мъжкият хор. - Да не е Тинчето, дето има 300 рози?
- Същата! - потръпна бай Ставри, понеже още помнеше последния път, когато откликна на молбата й да разчисти клонаците след резитбата. Въпреки че лакомо хвърляха око през дувара, повечето мъже от селото старателно заобикаляха портата на Тинчето, понеже таз изкусителка щом видеше човек в панталони, моментално го въвличаше в двора си и му връчваше я гребло, я кирка. Само едно лудо-младо - Симчо, доброволно се навираше между шамарите.
- Че ние от нея идем! - ахна армията и се спогледа. И както се спогледа, така взе да връща лентата и да превърта различни епизоди. Тинчето с мокра от пръскачката фланелка; Тинчето по избелели къси панталонки; Тинчето се навежда да плеви... Докато живееха в нейния свят, на момчетата им идваше жива да одерат своята домакиня и не го направиха само от страх пред полковник Петкова, но сега - на пълен стомах и на замаяна от виното глава, нещата изглеждаха различно.
- Какви сме идиоти! - извикаха в един глас те. - Да се връщаме обратно! Без друго работата в градината вече я свършихме. Време е за любов!
И наскачаха така, сякаш им беше свирено "тревога".
В този момент в позакърпената си парадна униформа и изпълнен със справедлив гняв, в кръчмата нахълта блюстителят на закона Спас Кожухаров. При вида на остатъците по масата и купчината кокали от почти цялото съдържание на Ноевия ковчег, гневът му от справедлив прерасна в гръмотевичен.
- Не ви ли е срам, бре, келеши? - разлюти се той. - Вие подрепления ли сте или пияници? Изоставихте другаря си сам да се бори с най-коварната мафия на Балканите, за да плюскате тука кебапчета и шкембе. По следите съм на престъпен синдикат, а братята ми по оръжие къркат направо от каците... Петкова, строй ги, бе, мацко!
- Никой освен мен не може да заповядва на отряда ми - изсъска полковник Петкова и смачка фаса си в пепелника. - Още по-малко пък някакъв си пиклив сержант. Какво е произшествието, гнидо? Доложи!
- По следите съм на Тинтява Карамфилова! Оказа се, че тя и нейният Симо са главатарите на цветарската банда. Разполагам с доказателства. Всички ние станахме жертва на лукавството на престъпниците.
Но докато офицерката анализираше военното положение, подопечните й нададоха радостен вой: "Тинтява... Нашата Тинтява... Тинчето!" И в разбъркани редици се втурнаха през вратата. Спас извади свирката си и я наду така, че лястовичките изпопадаха от жиците. "Мирно!" - изрева и полковничката и баретите се заковаха на място. "Сержант Кожухаров - обърна се към колегата си тя, - назначавам ви за ръководител на операцията. Къде е издирваното лице Тинтява Карамфилова?". Полицаят отвори бележника си.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

В това време Тинчето ,приседнала на един камък край пътя ,бършеше сълзи и сополи и горко се самосъжаляваше. Как можа да се върже на думите на този смотльо Симо! Вместо сега да преплитат страстно тела и да стенат в изнемога,този идиот я заряза заради някаква кучка."Край със Симето! Не ми трябва помощта му вече!"-през стиснати зъби шепнеше Тинчето и изхълцвайки, отново размаза сопол по ръкава си.
Някъде отдалеч долетя звук от сирени. Тинчето се ослуша."Божке ,да не е полицията? Идват да ме спасят."Тя скочи от камъка.Смъкна надолу късата си поличка, пооправи си блузката и захвърли в близкте храсти ризата ,в чиито ръкави беше търсила утеха ,бършейки сълзи.
От близкия завой излетя полицейска кола ,наби спирачки до Тинчето и от там ,с пистолет в ръка изскочи Сержант Кожухаров . "Ау ,помисли си Тинчето ,как не съм забелязала колко красив, силен и героичен е този сержант.' И с засилка се втурна към Кожухаров ,увисвайки на врата му и обвивайки нозе около кръста му.Срежантът от изненада едва не падна и мигом забрави, че всъщност се канеше да арестува тази жена ,а не да я дъжи на ръце .Стомахът му се присви и коленете му омекнаха ,щом си даде сметка ,че Тичето диша горещо във врата му и силно притиска тялото си в неговото. Двамата се трополиха в тревата край пътя и последното ,което видя сержант Кожухаров бяха изумените погледи на колегите му ,преди да загуби съзнанияе ,нацелвайки с глава същия камък ,на който доскоро седеше Тинчето.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Симо паркира пред скромната си къщурка, ритна портата и се втурна към кучешката колибка. Очакваше да го посрещне обичайният радостен лай, но това не се случи.
- Глокси? - извика той.
Мълчание. Само котаракът Каспър дотича отнякъде и се отърка в крака му.
- Глокси? Къде си, скъпа? - повтори той.
- Тук съм, скъпи! - долетя женски глас от разтворените прозорци на къщата.
Бря! Симо се втрещи. Че е умно, псето, той в това не се съмняваше. Че е по свястно от кой да е човек, това също. Но пък чак да проговори...
Извади ключа си, което се оказа ненужно, тъй като входната врата беше отворена. Симо надникна в кухнята - нямаше никой. Провери банята, дневната и килера и накрая със свито сърце започна да изкачва стълбите към спалнята. Без съмнение в къщата имаше крадец. И най-вероятно това беше същият злосторник, който отмъкна мушкатата на баба Гица. Злодеят сигурно вършееше из целия район. Но защо пък ще го вика, вместо да скочи през прозореца и да изчезне в неизвестна посока заедно с фикуса?! Че и "скъпи" го нарече... Симо колебливо открехна вратата на спалнята и надникна. Полковник Петкова се беше излегнала само по войнишки ботуши на ергенското му легло, а в краката й се гушеше Глокси.
- Ела, боецо! - измърка тя. - Ние с теб успяхме да заблудим противника, но не довършихме една работа...
- Пак ли ти? - възмути се Симо. - Не трябва ли един офицер да е нон стоп при армията си, а не в хорските кревати? Напоследък видя ли легло, ти все си вътре.
- Е, и аз си имам право на почивка - усмихна се полковничката. - Прехвърлих операцията на оня бунак Кожухаров, че да си осигуря малко лично време. За теб.
Петкова не лъжеше. В Московската школа често им повтаряха никога да не пренебрегват съблазняването в шпионажа. Да прелъстиш противника, значи да установиш контрол върху него. И ако гнидата Спас е прав и този тук е действително един от главатарите на цветарската мафия, какъв по-надежден начин да го разконспирира. Целият й отряд беше изпратен да залови девойчето, за което се подозираше, че е опасният Агент02. Юнаците добре похапнаха и тя не се съмняваше, че ще се справят. Но този момък... Той беше особено подозрителен. Пък и сладък, трябваше да признае.
- Виж какво, вземам кучето и си тръгвам! - отсече Симо и посегна към животното.
Със светкавично движение Петкова бръкна под възглавницата, извади пистолет и го опря в главата на Глокси.
- Ами, тръгвай си! - рече тя, а красивите й очи го гледаха в упор.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Сержант Кожухаров се събуди със зверска болка в главата."Уффф,майка му стара,пак съм се напил!",но пред отворените му очи изплува някакъв бял таван ,абсолютно не приличащ на окачения такъв в спалнята му. В същия момент една гореща и мека ръка се впи в дланта му и ,с мъка обръщайки глава настрани ,очите му срещнаха разтревожения поглед на Тинчето. "Спасчо ,Спасенце,миличък ,как си? Толкова съжалявам ,че си удари заради мен главата,Но не се притеснявай .Докторът каза ,че си добре и още днес можеш да си тръгнеш от болницата.Аз ще съм до теб.Ще се грижа за теб.Боже ,толкова си красив и мъжествен.Няма да те дам на никого ."
"Каква става тук? -с пресъхнали устни попита Спас- Ти защо си при мен ,защо не си арестувана?"
'Да бе ще ме арестуват те мене.Ми аз съм ходила пет години на карате.Разхвърлях ги всички по пътя ,повиках бърза помощ и дойдох с линейката с теб в болницата.Ще ме арестуват ,моля ти се ,че съм била направила опит да те убия! Тия са луди ! Как ще те убивам! Ми аз съм безумно влюбена в тебе ,миличък!"
Спас усети как му се завива свят ,таванът отплува на някъде и той с облекчение потъна в спасителната тъмнина .
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Докато баретите, охкайки и пъшкайки, се изправяха на четири крака край шосето, сержант Кожухаров потъваше в небитието, Глокси се опитваше да налапа цевта на пистолета, а Симо се обливаше в пот, над градината на Тинчето се спускаше здрач. В кротката привечер аромата си изпускаха ориенталските лилиуми и дамаските рози, цветчета затваряха енотерите и ипомеите, стебла изправяха рудбекиите и ехинацеите. И точно, когато луната изгря над смълчаното селце, една черна сянка прескочи дувара на Тинтява и се потули измежду лозниците. След като намери надеждно укритие, високият слаб мъж се огледа наоколо. "Господи!" - едва не извика той. Онова, което видя, надмина и най-смелите му очаквания. Подобно вълнение опитният крадец отдавна не беше изпитвал. Тренираният му поглед обходи градината и умът му веднага започна да пресмята цената на тези съкровища. Че тук, заровени в земята, лежаха хиляди, много хиляди... Луда ли беше тази жена?! Защо взех само един чувал! - упрекна се той.
Жоро Лалето, както го наричаха в престъпния свят, беше планирал този обир дълго и старателно. Всеки ход беше пресметнат с хирургическа точност. Първата му стъпка беше да си осигури желязно алиби. Така той нае стая в близост до обекта - у леля Цвета, най-добрата приятелка на баба Гицка. Представи се като поразклатил здравето си чиновник, на когото докторите са предписали разходки на чист въздух. По този начин никой не се учудваше, че по цял ден кръстосва улиците и наднича из дворовете. Няколко дребни плячки, като английските мушката на старицата и някой и друг зюмбюл, които продаде на черната борса, му осигуриха препитание на първо време. Голямата му цел обаче представляваше тази градина, която беше виждал из разни форуми и за която мечтаеше отдавна. Въпросът беше как да проникне в нея, след като шашавата стопанка не се откъсваше от двора, а пък онзи навлек - обожателят й, я следваше по петите. А когато и полицаят Спас и подкрепленията му се появиха на сцената, Жоро Лалето се разтревожи. Скоро обаче, като видя идиотизма на баретите, които се поведоха по акъла на лудата, разбра, че козовете са у него. А и играта на котка и мишка му вдигаше адреналина. Спотаен в ъгъла на селската кръчма пред чаша айрян, той пръв научаваше най-новите клюки и беше наясно, че полицията е тръгнала по погрешна следа. Никой не подозираше кой стои зад дръзките обири. Скрит зад пердетата на своята хазяйка, Лалето видя бягството на Тинтява и Симо. Стана свидетел и на юнашкия гуляй на бойците, преди на пияна глава да се юрнат да издирват бегълците. Проследи и похотливата полковничка до любовното гнездо на онзи тъпак. Теренът беше свободен. Настъпи неговият час. Крадецът извади шперц и под прикритието на мрака лесно отвори катинара на градинската барака. Фенерчето му освети онова, което му трябваше - един бел и прилежно сгънати брезентови чували. "Ще напълня първо два чувала с луковици, а после ще се върна за розите. Ако остане време, може и някое многогодишно да гушна. До разсъмване има цели осем часа" - направи план на черното си дело той.
РОУЗ

Re: Роман с продължение ...

Мнение от РОУЗ »

Докато тършуваше из бараката, на Жорето му се стори, че чува стъпки, много внимателно, с котешки стъпки се примъкна към стената на бараката и долепи ухо до прясно боядисаните дъски.
Някъде в далечината лаеха кучета, ревеше магаре, жабите от близкото блато се опитваха да надвикат щурците, но измежду какафонията от типичните за една лятна вечер звуци опитният крадец успя да долови щракването на катинара.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Спас отново изплува от небитието ,но сега беше в пълно съзнание и ,опасявайки се да не попадне под любовните трели на Тинчето ,леко отвори едно око и се огледа.Въздъхна облекчено .Беше сам в стаята. Върху болничното шкафче до леглото му имаше ваза с рози и кутия трюфели.До вазата някои беше оставил мобилният му телефон и Спас ,тъкмо протегна ръка към него ,когато той изписука.Беше получил съобщение от непознат номер.Съобщението съдържаше само една снимка на мъж ,небрежно облегнал рамо на оградата на баба Гица. Сърцето на Спас прескочи няколко удара и след това запрепуска като лудо. Той можеше да познае този силует при всякакви обстоятелства.И ,макар че очите на мъжа не се виждаха ясно ,понеже гледаше някъде в страни , Спас знаеше ,че под гъстите тъмни ресници очите му греят в неописуеми отенъци на синьо и зелено.
Спомни си първата им среща ,когато преди две години го арестува на летището. Жоро Лалето - един от главните играчи на холандските цветни борси. С малко светъл и повече тъмен бизнес. Винаги елегантен и с куп прелитащи около него манекенки . Тогава шефът му нареди да го разпита и като го поизмъчи малко да го пусне ,тъй като това било само "акция за сплашване". В момента ,в който сержант Кожухаров седна срещу Жоро Лалето ,изгуби ума и дума .В него се взираха сини очи ,с меки зелени проблясъци. Лалето бавно вдигна ръка и проката дългите си пръсти през черните къдри ,обрамчващи лицето му и ъгълчетата на устните му се извиха в лека иронична усмивка. Спас преглътна и сведе поглед."Боже ,какво става тук?! Лалето не си пада по мъже .Той винаги има поне по две любовници едновременно. Защо така се е втренчил в мен?"
Сержант Кожухаров губеше почва под краката си .Без да вдига поглед стана от стола и каза "Свободен си " Преди да излезе се обърна ,за да види как Лалето леко му намига.
От тогава не го беше срещал ,но щеше да излъже ,ако каже ,че не се беше сещал за него. Не,Спас Кожухаров не се интересуваше мъже .Напоследък даже и от жени .Интересуваше се само от Жоро Лалето.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Тинтява притеснено следеше километража на таксито, с което пътуваше към селото. Шофьорът хич не си даваше зор, караше яваш-яваш и припяваше на чалгата, която се носеше от радиото. По едно време даже предложи да спрат за кафе.
- Господине! - разяри се Тинчето. - Сто пъти ви казах, че ме чака човек на легло. А аз трябва спешно да полея сандъчетата и бордюрите. Спирате пред портата, стоите там половин час и после се връщаме обратно в болницата. И повече скорост, моля!
- Как кайш, госпожа! - вдигна рамене бакшишът и превключи на станция с македонска музика.
Лавандуловите ниви взеха да прелитат покрай прозорците на таксито, тополите се заредиха и познатият пейзаж взе да оживява пред очите на Тинтява. Пристигаха.
- Как те викат? - обади се таксиджията, докато завиваше в отбивката към селцето. - Ей тъй, да знам, ако се изгубиш някъде и ме оставиш да вися отвън кат прани гащи. Аз съм Григор.
- Тинтява - отвърна кисело тя. - Не ми е приятно. Понеже пълзиш като охлюв.
- Да ме глобят ли искаш, ма? - озъби се шофьорът и от нерви пусна хеви метъл.
Най-накрая паркира пред портата на Тинчето и тя чевръсто изхвърча от колата. Трябваше час по скоро да полее, че до мръкнало да успее да се върне в болницата, където гаснеше горкият Спасчо, душичката златна. Ако останеше време, щеше да отскочи до кръчмата на бай Ставри за буркан таратор, че да му занесе. Изтича до стаята си и смени тениската и полата с обичайния кален анцунг, взе връзката ключове от антрето и се запъти към бараката, където стояха маркучите. Нито един от ключовете обаче не влезе в катинара. Тинчето внимателно разгледа връзката и преброи наличностите. Ключ от портата, ключ от входната врата, ключ от клозета, ключ от мазето, ключ от.... Къде е ключът от бараката? - ахна тя. Но времето напредваше и стопанката се отказа да анализира проблема, а грабна кофата от чешмата и започна да полива цветята. Жоро Лалето си отдъхна. Сърцето му беше спряло да бие, докато лудата градинарка напираше ключалката. Нямаше представа кой и защо го е затворил в бараката, но се надяваше все да намери някакъв изход. Да бъде спипан от стопанката на имота обаче, не беше този изход.
- Комши, чедо, тука ли си? - чу се старчески глас иззад дувара.
- Тук съм бабо, Гице. Казвай бързо, че нямам време! - обади се Тинтява.
- Ще ми чопнеш ли, дъще, няколко резника от сакъзчетата? Откак ми няма мушкатата, баби, ни ям, ни спя, отмиля ми животът... Та белким се залъжа.
- Ох, бабо Гице.... таксито ме чака.... Добре, де, добре.... Ей сега.
И Тинчето скърши няколко тлъсти резника и ги подаде през зида на старицата.
- Господ да те поживи, чедо! - просълзи се тя. - И Богородица да те пази! А едно чувалче за тор ще ми дадеш ли?
- Изгубила съм си ключа от бараката, бабо Гице, хайде че бързам! - взе да нервничи Тинчето.
- Че да извикаме Симчо да помогне, момчето. Колко му е да разбие един катинар.
Тинчето не чуваше, понеже пълнеше поредната кофа и водата шуртеше със страшна сила. Жоро Лалето се вледени и панически затърси изход. От мухльото не го беше страх, но мисълта, че с него ще довтаса и полковник Петкова го хвърляше в ужас. Вече си беше имал работа с нея веднъж на Челското изложение, където го спипа, докато приватизираше едни нарциси, и нощта, която прекара с офицерката в ареста, щеше да му държи влага докато е жив. Само още едно такова преживяване и той, Жоро Лалето, беше готов да се подложи на доброволна кастрация.
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”