любов на книга :)
- si111
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2044
- Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
- Местоположение: Fiji
- Обратна връзка:
Re: любов на книга :)
Ще те целуна.
Цветята нежно ще ти поднеса.
Ще те прегърна.
И двамата ще тръгнем през града.
- si111
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2044
- Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
- Местоположение: Fiji
- Обратна връзка:
Re: любов на книга :)
КЪСНА СРЕЩА
Давид Овадия
Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.
Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...
И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.
Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?
Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.
Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?
Нима ти имаш сили да изровиш,
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,
ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,
внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда – навън.
Re: любов на книга :)
Давид Овадия и Евтим Евтимов са мои любими поети на любовна лирика.Ето още малко от Давид Овадия
--------------------------------------------------------------------------------
Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Прекрасно е ,нали ?
--------------------------------------------------------------------------------
Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Прекрасно е ,нали ?
- si111
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2044
- Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
- Местоположение: Fiji
- Обратна връзка:
Re: любов на книга :)
Първи грях
Набъбваха зърната. Като грях...
Подмамиха го. Как да им откаже?
Ръцете му се плъзнаха по тях...
Да ги подмине? Не помисли даже!
Откъсна ги - по-черни от нощта,
и сокът им по пръстите се стече.
Лозницата отгоре изпищя,
измамена от някакво човече.
Начената бе крехката й плът.
Светът се сви, под облаците свъсен.
А беше й съвсем за първи път
от гроздовете, сочните, да късат.
Окапаха листата й от страх...
Или от есента, когато мина.
А в бъчвите, привикнало на грях,
кипеше младо, непокорно вино.
Ники Комедвенска
- paju4eto_Ligla
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2168
- Регистриран на: Ное 23, '09, 19:20
- Местоположение: София
Re: любов на книга :)
ПАТЕНТ
на М
Питаш дали и другите
съм обичала така.
Не. Няма две любови.
Нека другите кръстят чувствата си
както пожелаят.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Един лингвист ми каза:
Ескимосите нямат дума за лед.
Има син лед, бял лед, прозрачен лед,
сух лед и всякакъв друг.
Питаш ги: Как казвате лед изобщо?
Покажи ни го, казват, и ще го назовем.
Защото в света няма лед изобщо,
и няма абстрактен огън.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Другите да си намерят дума.
Радостина ("Ина") Григорова
на М
Питаш дали и другите
съм обичала така.
Не. Няма две любови.
Нека другите кръстят чувствата си
както пожелаят.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Един лингвист ми каза:
Ескимосите нямат дума за лед.
Има син лед, бял лед, прозрачен лед,
сух лед и всякакъв друг.
Питаш ги: Как казвате лед изобщо?
Покажи ни го, казват, и ще го назовем.
Защото в света няма лед изобщо,
и няма абстрактен огън.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Другите да си намерят дума.
Радостина ("Ина") Григорова
Re: любов на книга :)
Облак
.от Камелия Кондова
Чашата му изведнъж засвети.
И...не знам в какво се влюбих първо.
Може би в цвета на питието,
за да позволя да ме прегърне.
Беше точно моето зелено –
смело и съвсем категорично.
Никакви нюанси на съмнение.
После...беше лесно да обичам.
Моят ангел /води се пазител/
се опитва в пътя да ме вкарва:
„Луда си – обичаш със очите,
но това, зеленото, е брадва!
Ще ти разсече на две сърцето,
ей така – додето ти се смееш,
а пък той си пие питието.
Ти с коя половина ще живееш?!
Де да беше далтонист –ми вика –
но сега, какво да сторя чудо?!”
Любовта мирише на мастика.
Ментата е само за заблуда!
Как ме обича художник - или околосветско пътешествие по кожата ми /1994 -2011/.
от Камелия Кондова
Защото най-сетне забравих как Се обича художник...
Защото сърцето отдавна в един акварел се разтвори,
живях здравословно, защото не вярвах, че може
човекът без думи с ръцете си да ме изговори.
Живях на ръба на душата, плътта поощрявах –
да ходи на лекар и други тела да развежда:
добре ли са с кръвното та по-бавно да остаряват...,
закусват ли сутрин, боядисват ли белите вежди...
Защото си мислих – отказах си кожата вече
да вика в леглото: ей, аз съм мислеща кожа!
Не те ли е срам да ме римуваш със вечност,
не ти ли е ясно, че само в мига съм възможна?
Защото разбрах, че само сега пада здрачът -
прекрасен палач , когато любов се затрива.
Защото за сбогом отдавна отказвам да плача,
но искам заслужено да си отида красива.
Защото осъмнах внезапно тъй гола и празна,
че даже смъртта да ме изпълни не може...
.
.от Камелия Кондова
Чашата му изведнъж засвети.
И...не знам в какво се влюбих първо.
Може би в цвета на питието,
за да позволя да ме прегърне.
Беше точно моето зелено –
смело и съвсем категорично.
Никакви нюанси на съмнение.
После...беше лесно да обичам.
Моят ангел /води се пазител/
се опитва в пътя да ме вкарва:
„Луда си – обичаш със очите,
но това, зеленото, е брадва!
Ще ти разсече на две сърцето,
ей така – додето ти се смееш,
а пък той си пие питието.
Ти с коя половина ще живееш?!
Де да беше далтонист –ми вика –
но сега, какво да сторя чудо?!”
Любовта мирише на мастика.
Ментата е само за заблуда!
Как ме обича художник - или околосветско пътешествие по кожата ми /1994 -2011/.
от Камелия Кондова
Защото най-сетне забравих как Се обича художник...
Защото сърцето отдавна в един акварел се разтвори,
живях здравословно, защото не вярвах, че може
човекът без думи с ръцете си да ме изговори.
Живях на ръба на душата, плътта поощрявах –
да ходи на лекар и други тела да развежда:
добре ли са с кръвното та по-бавно да остаряват...,
закусват ли сутрин, боядисват ли белите вежди...
Защото си мислих – отказах си кожата вече
да вика в леглото: ей, аз съм мислеща кожа!
Не те ли е срам да ме римуваш със вечност,
не ти ли е ясно, че само в мига съм възможна?
Защото разбрах, че само сега пада здрачът -
прекрасен палач , когато любов се затрива.
Защото за сбогом отдавна отказвам да плача,
но искам заслужено да си отида красива.
Защото осъмнах внезапно тъй гола и празна,
че даже смъртта да ме изпълни не може...
.
- si111
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2044
- Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
- Местоположение: Fiji
- Обратна връзка:
Re: любов на книга :)
Големия...
Среднощен телефон
Прости детинщината моя,
че ти звъня по никой час:
на самотата в покоя
ми е потребен нечий глас.
Щом цялото пространство нямо
с хиляда гласа ме коси,
един-единствен търся само -
от всичките да ме спаси.
Д. Дамянов
Среднощен телефон
Прости детинщината моя,
че ти звъня по никой час:
на самотата в покоя
ми е потребен нечий глас.
Щом цялото пространство нямо
с хиляда гласа ме коси,
един-единствен търся само -
от всичките да ме спаси.
Д. Дамянов
- si111
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2044
- Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
- Местоположение: Fiji
- Обратна връзка:
Re: любов на книга :)
БЕЗ ЛЮБОВ
Блага Димитрова
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.