Хорхе Букай в България

[orkud]

Малко знам за автора и не бих искала да пиша много. Мисля, че той сам се представя по добре

ЗАПИСКИ ОТ КНИГАТА НА ХОРХЕ БУКАЙ "НЕКА ТИ РАЗКАЖА"

не върви пред мен, защото няма да мога да те следвам.
не върви зад мен, защото мога да те загубя.
не върви под мен, защото мога да те настъпя.
не върви над мен, защото мога да реша, че ми тежиш.
върви до мен, защото сме равни.

когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш,
че то е най-малкото и в теб.

свободният човек, който познава себе си,
е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво,
когато дава и когато получава.

ако срещнеш самовлюбени хора, не трябва да ги мразиш.
те сигурно вече си имат достатъчно проблеми със себе си.

нищо свястно не може да се постигне с усилие.

бях прекарал голяма част от живота си,
търсейки някой друг да ми каже какво е добро и какво лошо.
търсех да видя себе си в погледа на другите.
търсех вън да от себе си това, което всъщност винаги е било в мен.
под собствената ми кухня.

съкровището е в мен самия, че винаги е било тук
и че не мога да го изгубя.
източник .bis.bg



ИСКАМ ДА МЕ ИЗСЛУШВАШ,БЕЗ ДА МЕ СЪДИШ.

ИСКАМ ДА МИ ВЯРВАШ,БЕЗ ДА ИЗИСКВАШ.

ИСКАМ ПОМОЩТА ТИ,НО НЕ И ДА РЕШАВАШ ВМЕСТО МЕН.

ИСКАМ ГРИЖИТЕ ТИ,НО НЕ И ДА МЕ ОБЕЗЛИЧАВАШ.

ИСКАМ ДА МЕ ГЛЕДАШ,БЕЗ ДА ПРОЕКТИРАШ ТВОИТЕ НЕЩА У МЕН.

ИСКАМ ДА МЕ ПОДКРЕПЯШ,БЕЗ ДА СЕ НАГЪРБВАШ С МЕН.

ИСКАМ ДА МЕ ЗАЩИТАВАШ БЕЗ ЛЪЖИ.

ИСКАМ ДА СИ БЛИЗО,БЕЗ ДА МЕ ЗАВЗЕМАШ.

ИСКАМ ДА ПОЗНАВАШ МОИТЕ ЧЕРТИ,КОИТО НАЙ- СИЛНО ТЕ ОТВРАЩАВАТ.

ИСКАМ ДА ГИ ПРИЕМЕШ,БЕЗ ДА СЕ ОПИТВАШ ДА ГИ ПРОМЕНИШ.

ИСКАМ ДА ЗНАЕШ….ЧЕ ДНЕС МОЖЕШ ДА РАЗЧИТАШ НА МЕН…

БЕЗУСЛОВНО



Окования слон

-Не мога–казах му. -Не мога!
-Сигурен ли си?- попита ме той.
-Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, ,че не мога.
Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
-Нека ти разкажа…..
И без да чака отговор, започна да разказава.

Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона ,който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демострираше невроятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук явно има някаква загадка.Какво го спира тогава? Защо не бяга?
Когато бях на шест–седем години още вярвах, ,че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някои от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.

Тогава зададох съвсем ясно въпроса :“Щом е дресиран, защо го оковават ?„.
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участа си.
Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си….

–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме в главата : “Не мога, не мога и никога няма да мога.”
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и никога няма да мога”.

Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:
-Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.
Единствения начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа….
Цялата си душа!

източник az-moga.com

има и още много, но мисля, че казаното дотук говори достатъчно

[bouquet]

Купих си две книги, прочетох три, но да си призная, освен това за окования слон, нищо друго не ми хареса! Книгите ги подарих, дано им се радват, че аз съжалих, че дадох пари за тях. Според мен това е четиво от рода на....любимеца на манекенките Куелю

[orkud]

Ей, доживях и аз да се наредя при манекенки

[calico]

Ей, доживях и аз да се наредя при манекенки

а не се учудвай де, ми ти си готова за мисис България

Няма значение откъде идва мъдростта. Дали от Куельо, или от кварталния пияница. Важното е да има уши да се чуе както каза един познат преди 2000 години

[JuliS]

Открих Хорке преди доста време... Една от книгите му ми стана настолно и неразделно четиво при дупки и депресии.
Приказката за слона е просто достъпна.
А колко много смисъл има в приказката за малките обувки????
Или за това какво трябва...
Манекенките едва ли биха я разбрали - нищо че може да стане мода като Куельо....
Истината е, че трябва да си готов за Хорхе.
Истината е, че неможеш да препускаш през книгите му. Трябва да прочетеш книгата - да я осмислиш , да изпиташ нужда отново да я прочетеш... и когато си "починеш" от емоциите да посегнеш към следващата. На 26 се сдобих с "Да се обичаме с отворени очи" и само си я гледам. Още не съм преглътнала последната / Писма до Клаудия" за да посегна към нея. Истината е , че Хорхе е уникален ъсс своета простота и логичност.
Това на мен страшно ми допада! Хорхе не само се чете - Хорке се осъзнава
Тук ще намерите най-важните неща във първата книга.
За съжаление още не съм узряла да напиша САМА всичко това за втората , третата... но и това ще стане....
http://www.klamerche.com/2010/02/blog-post.html" onclick="window.open(this.href);return false;