Да научим за разказa "Вида" на И. Джуремов
Да научим за разказa "Вида" на И. Джуремов
Това е разказът,който се падна тази година на изпита по БЕЛ за 7-ми клас
ВИДА
Сърдит на всички богове и на целия свят се прибра старият, беловлас Вулица – князът на голямото славянско племе – северците. Скочи от коня си пъргаво, макар че много години се редяха на гърба му. Даде поводите на дъщеря си Вида. Жена му Тиха го посрещна и му помогна да се съблече и събуе. Тя не посмя нищо да попита. Откак едничкият им син Славун беше отвлечен с измама от ромеите, те се разбираха само с погледи…
Старият обикаляше земята – от изворите на Тича до морето, където живееше племето им, за да намери достоен мъж между тях, който да застане начело на северската войска. Българският хан му беше обещал да започне война с ромеите заради отвлечения Славун. Беше заръчал на стария княз да подготви племето си. Всичко беше добре, но нямаше кой да го поведе. Вулица беше стар, много стар за такъв поход. Между съплеменниците обаче не се намери сърцат мъж досега…Вярно е, че ромеите са страшна сила, а като Славун друг няма…
- Ех, как боговете не ме надариха с поне още един син! – заядосва се гласно Вулица, като дърпаше бялата си брада. – Десет деца ми се родиха, все дъщери и само един едничък син! Де да имах още един, брат брата да брани, да не остави Славун в чуждите ръце!Изгледах девет щерки, девет чужди късмета!...
Старият мъж запроклина и боговете, и себе си, и деветте си дъщери, като най-много кълнеше Вида – най-малката и единствено неомъжена дъщеря…
Застанала на пруста, след като прибра и нахрани бащиния си жребец, Вида се заслуша в лютите клетви на баща си. За първи път чуваше такива думи от бащините си уста…
Сълзи закапаха от очите на момичето. Втурна се към горницата на къщата и преди да отвори вратата, се спря задъхано. С ръка притисна сърцето си, което биеше разтревожено. Избърса сълзите си, бутна вратата и влезе. Баща й не я усети и продължаваше да пустосва. Вида постоя така за миг и сетне през сълзи продума:
- Тате, мили тате! – гласът й затрепера като духнат лист. Недей кълни, тате, не проклинай! Рожбите ти са дар от бога, не бива да се противиш на божията воля!
Старият се обърна като попарен. В първия миг той не схвана какво казва момичето. Но сетне, изведнъж проумял, се разлюти още повече… Де се е чуло и видяло такъв срам, такъв позор? Щерка да отвори уста против баща си!...
Вулица се готвеше да произнесе още по-страшни клетви против непокорната си дъщеря и дори вдигна ръка. В тоя миг обаче на портите се почука силно и клепалото заби зачестено – съобщение за беда…
По-злокобно от глутница гладни вълци завиха втурналите се към прохода ромейски пълчища. Виковете им смразиха кръвта на шепата защитници на Брегава и те побягнаха нагори към височините, сподирени от ромейските копия и стрели. Проходът беше свободен и пътят за столицата Плиска открит. Ромеите бързаха, докато е светло. Те бяха свикнали да се сражават в полята, а тук беше теснина със стръмни, почти отвесни скатове и надвиснала отгоре тъмна гора. Тук ромеите се чувстваха стеснени и притеснени. Бяха нападнали, защото бяха чули, че след отвличането на Славун, проходът не се охранява Изведнъж пред бягащите северски войски се пръква сянка. Източва се и се застоява. Счува се вик. Остри думи екват:
- Стойте, стойте, юнаци! – гласът трепери, не може да се разбере мъж ли, жена ли говори.
Спряха се бягащите. Пред тях от гъсталака изскочи жена, облечена цяла в бяло, с разпуснати дълги коси и пламнали от огън очи. Тя не говори, а заповядва:
- След мене, юнаци! Стиснете здраво копията си! Опънете силно лъковете си! Мене сам бог Перун ме праща, помощ да ви дам! Напред, жив да не остане нито един ромеец!
Войниците са омаяни от силните думи на жената. Та това е горска самодива! И сам Перун я изпраща, бог над всички богове!
- Напред, момци! Ще победим врага!
Мъжете стисват копия и мечове, опъват тетивата и тръгват след самодивата. Нейната смелост е смелост на всички! Нейната развяна коса е тяхното знаме!
След малко, като откъсната пряспа сняг о старопланински връх, помитащи всичко по пътя си, северците се спуснаха върху ромейските войски, които пъплеха из прохода. Затриха всички до един, а предводителя им, брат на кесаря, хванаха в плен, за да го разменят със своя роден юнак Славун…
Стихна боят. В крайна почуда всички видяха, че не самодива ги е предвождала в лютата битка, а сама Вида мома, най-малката дъщеря на княз Вулица…
Бащата като научи, се просълзи от умиление и възхита. Прегърна дъщеря си и я благослови, като изрече бащина благословия:
- Нека и последният, който дойде на нашата земя, щерко, да научи за твоя чутовен подвиг!
Българският хан нареди пък да й се издигне дворец с кули на онова място, където тя срещна в тъмната нощ бягащите северски войски и ги поведе към победа.
ВИДА
Сърдит на всички богове и на целия свят се прибра старият, беловлас Вулица – князът на голямото славянско племе – северците. Скочи от коня си пъргаво, макар че много години се редяха на гърба му. Даде поводите на дъщеря си Вида. Жена му Тиха го посрещна и му помогна да се съблече и събуе. Тя не посмя нищо да попита. Откак едничкият им син Славун беше отвлечен с измама от ромеите, те се разбираха само с погледи…
Старият обикаляше земята – от изворите на Тича до морето, където живееше племето им, за да намери достоен мъж между тях, който да застане начело на северската войска. Българският хан му беше обещал да започне война с ромеите заради отвлечения Славун. Беше заръчал на стария княз да подготви племето си. Всичко беше добре, но нямаше кой да го поведе. Вулица беше стар, много стар за такъв поход. Между съплеменниците обаче не се намери сърцат мъж досега…Вярно е, че ромеите са страшна сила, а като Славун друг няма…
- Ех, как боговете не ме надариха с поне още един син! – заядосва се гласно Вулица, като дърпаше бялата си брада. – Десет деца ми се родиха, все дъщери и само един едничък син! Де да имах още един, брат брата да брани, да не остави Славун в чуждите ръце!Изгледах девет щерки, девет чужди късмета!...
Старият мъж запроклина и боговете, и себе си, и деветте си дъщери, като най-много кълнеше Вида – най-малката и единствено неомъжена дъщеря…
Застанала на пруста, след като прибра и нахрани бащиния си жребец, Вида се заслуша в лютите клетви на баща си. За първи път чуваше такива думи от бащините си уста…
Сълзи закапаха от очите на момичето. Втурна се към горницата на къщата и преди да отвори вратата, се спря задъхано. С ръка притисна сърцето си, което биеше разтревожено. Избърса сълзите си, бутна вратата и влезе. Баща й не я усети и продължаваше да пустосва. Вида постоя така за миг и сетне през сълзи продума:
- Тате, мили тате! – гласът й затрепера като духнат лист. Недей кълни, тате, не проклинай! Рожбите ти са дар от бога, не бива да се противиш на божията воля!
Старият се обърна като попарен. В първия миг той не схвана какво казва момичето. Но сетне, изведнъж проумял, се разлюти още повече… Де се е чуло и видяло такъв срам, такъв позор? Щерка да отвори уста против баща си!...
Вулица се готвеше да произнесе още по-страшни клетви против непокорната си дъщеря и дори вдигна ръка. В тоя миг обаче на портите се почука силно и клепалото заби зачестено – съобщение за беда…
По-злокобно от глутница гладни вълци завиха втурналите се към прохода ромейски пълчища. Виковете им смразиха кръвта на шепата защитници на Брегава и те побягнаха нагори към височините, сподирени от ромейските копия и стрели. Проходът беше свободен и пътят за столицата Плиска открит. Ромеите бързаха, докато е светло. Те бяха свикнали да се сражават в полята, а тук беше теснина със стръмни, почти отвесни скатове и надвиснала отгоре тъмна гора. Тук ромеите се чувстваха стеснени и притеснени. Бяха нападнали, защото бяха чули, че след отвличането на Славун, проходът не се охранява Изведнъж пред бягащите северски войски се пръква сянка. Източва се и се застоява. Счува се вик. Остри думи екват:
- Стойте, стойте, юнаци! – гласът трепери, не може да се разбере мъж ли, жена ли говори.
Спряха се бягащите. Пред тях от гъсталака изскочи жена, облечена цяла в бяло, с разпуснати дълги коси и пламнали от огън очи. Тя не говори, а заповядва:
- След мене, юнаци! Стиснете здраво копията си! Опънете силно лъковете си! Мене сам бог Перун ме праща, помощ да ви дам! Напред, жив да не остане нито един ромеец!
Войниците са омаяни от силните думи на жената. Та това е горска самодива! И сам Перун я изпраща, бог над всички богове!
- Напред, момци! Ще победим врага!
Мъжете стисват копия и мечове, опъват тетивата и тръгват след самодивата. Нейната смелост е смелост на всички! Нейната развяна коса е тяхното знаме!
След малко, като откъсната пряспа сняг о старопланински връх, помитащи всичко по пътя си, северците се спуснаха върху ромейските войски, които пъплеха из прохода. Затриха всички до един, а предводителя им, брат на кесаря, хванаха в плен, за да го разменят със своя роден юнак Славун…
Стихна боят. В крайна почуда всички видяха, че не самодива ги е предвождала в лютата битка, а сама Вида мома, най-малката дъщеря на княз Вулица…
Бащата като научи, се просълзи от умиление и възхита. Прегърна дъщеря си и я благослови, като изрече бащина благословия:
- Нека и последният, който дойде на нашата земя, щерко, да научи за твоя чутовен подвиг!
Българският хан нареди пък да й се издигне дворец с кули на онова място, където тя срещна в тъмната нощ бягащите северски войски и ги поведе към победа.
Няма нужда да се ядосвате за нещо, което може да се промени. А ако не може да се промени, съвсем няма смисъл.
Re: Да научим за разказът "Вида" на и.Джуремов
Ники, благодаря.
Тъкмо се бях засилила да търся текста.
Тъкмо се бях засилила да търся текста.
Re: Да научим за разказът "Вида" на и.Джуремов
Моят син каза, че всичко било лесно и излезе с приятели
Няма нужда да се ядосвате за нещо, което може да се промени. А ако не може да се промени, съвсем няма смисъл.
Re: Да научим за разказът "Вида" на и.Джуремов
Трябва да го прочетат и прераскажат ли, какво точно се изисква от този разказ, че не съм много запозната с изпитите?
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
- vodo-leika
- Кафе машина
- Мнения: 4962
- Регистриран на: Ное 25, '09, 20:29
Re: Да научим за разказът "Вида" на и.Джуремов
Преразказ, но от името на даден герой - така нареченият трансформиращ преразказ, все едно Хензел и Гретел, ама преразказана от името на вещица . На мен ми се вижда в пъти по-добро от това да възпроизвеждат зазубрени анализи.Titi написа:Трябва да го прочетат и прераскажат ли, какво точно се изисква от този разказ, че не съм много запозната с изпитите?
Re: Да научим за разказът "Вида" на и.Джуремов
Наистина сякаш това е по-добър вариант.
Дано децата ви са се справили , но от позицията на минала по този път се чудя дали си е струвало хабенето на нерви - бях подлудила моето дете.
На второто мисля да му го спестя.
Дано децата ви са се справили , но от позицията на минала по този път се чудя дали си е струвало хабенето на нерви - бях подлудила моето дете.
На второто мисля да му го спестя.
“Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.”
Re: Да научим за разказът "Вида" на и.Джуремов
Толкоз ли няма по-стойностни разкази, та тоя са избрали?!
- johnstalker
- Наркоман
- Мнения: 11814
- Регистриран на: Дек 19, '09, 23:08
- Местоположение: Троян, България, Европа, Земя
- Дал благодарност: 148 пъти
- Получил благодарност: 189 пъти
- Обратна връзка:
Re: Да научим за разказът "Вида" на и.Джуремов
Важното е да е непознат..Satori написа:Толкоз ли няма по-стойностни разкази, та тоя са избрали?!
Re: Да научим за разказът "Вида" на и.Джуремов
И има потенциал за ученически бисери.
По първоначални отзиви на проверяващи ромеите честичко се бъркат с роми и римляни.
- johnstalker
- Наркоман
- Мнения: 11814
- Регистриран на: Дек 19, '09, 23:08
- Местоположение: Троян, България, Европа, Земя
- Дал благодарност: 148 пъти
- Получил благодарност: 189 пъти
- Обратна връзка:
Re: Да научим за разказът "Вида" на и.Джуремов
Мда.. и имайки предвид колко сме затъпяващ народ, ще има супер яки бисери и тази година