В момента чета...

Потребителски аватар
mariyanag
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1076
Регистриран: чет ное 06, 2014 12:47 pm
Местоположение: София
x 47
x 20

чет яну 17, 2019 6:52 pm

Нещо се захванах с Айн Ранд и поредицата Атлас изправи рамене
https://chitanka.info/text/33690-atlas-izpravi-ramene
Ми за трамвая става, малко съм раздвоена, хем Оруелски /като се има в предвид и произхода на авторката/, хем едно към едно с Днес у нашенско. Не знам хамериканците, но ние сме точно в тази дилема Обективизма и Индивидуализма. Тук - там малко крайности, тук - там сблъсъци на характери, малко от туй, малко от онуй, ако не се впрягаш да търсиш много истинност, психология и философия - става.
0 x

Мариана Бечева
Кафе с мляко
Мнения: 246
Регистриран: съб ное 22, 2014 5:32 pm
Местоположение: село Тъжа
x 202
x 187

пет яну 18, 2019 9:00 pm

А аз чета за бродници- магесници, дето крадат максуля (берекета). И за овулчета, поникнали през изсушена змийска глава, които пазят нивата от заклинията магеснически. За самодиви и деветтях билки омайни... :dovolen:
0 x
Потребителски аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 12089
Регистриран: нед юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
x 760
x 1103

съб яну 26, 2019 10:31 am

Мариана Бечева написа:
пет яну 18, 2019 9:00 pm
А аз чета за бродници- магесници, дето крадат максуля (берекета). И за овулчета, поникнали през изсушена змийска глава, които пазят нивата от заклинията магеснически. За самодиви и деветтях билки омайни... :dovolen:
Книгата е...? Ми не е честно пък само да загатнеш и да не даваш повече обяснения, а ние да се чудим :sthinking:

............................................

Зачетох Йомсвикинг на Бьорн Андреас Бюл-Хансен, първи том от трилогия. Съвсем в началото съм, малко суховата ми се вижда, засега няма оформен герой, за когото да залепна. Ще видим нататък, че е бая голямшка.
Йомсвикингите ме впечатлиха още от Червеният змей на Бенгтсон. Мисля че там (или в сагата на Тим Северин, не помня със сигурност) имаше една митична битка, в която загинаха последните йомсвикинги. Има нещо самурайско в тях - чест, достойнство, вътрешно величие. И лудост. Обичам северните народи и тяхната литература и митология. Но не и съвременната, има нещо депресарско в нея :hmmmmmm:

Изображение
0 x
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Мариана Бечева
Кафе с мляко
Мнения: 246
Регистриран: съб ное 22, 2014 5:32 pm
Местоположение: село Тъжа
x 202
x 187

съб яну 26, 2019 11:22 am

Книгата е...? Ми не е честно пък само да загатнеш и да не даваш повече обяснения, а ние да се чудим :sthinking:
Извинявам се, че не поясних. Чета от старите тетрадки на нашия дядо и се опитвам да ги обработя.
Чета как се развалят магии, как да се предпазиш от тях, ритуали, обичаи, легенди... До преди 70-80 години се знаело,помнело и предавало векове наред. Жалко, че до нас почти нищо не е достигнало.
Част от последния текст, който обработих:
"... От най-сладкодумните беше баба Ивана Ачковца. Все ми викаше:"Пиши, пиши, Тодоре, че и ний, дъртите като измрем, сичко дет го знайм от наште баби, а те от тейните, ша са забрави. Че сяшните млади нъл ги знайш, не вяруват, глупости било,акъл нещът...А дано дойди време внуци и паравнуци да ти четат писаното!"
"... Ееее, Тодоре, и на туй ли да та уча!?! Ей на, пак ша пиши, две думи на кръст не мой да помни...
Кога ти искат огън, ша гребнеш с лопатката, ама преди да я подадеш, ша върнеш три въглена в огнището.
Ако даваш сол, ша повърнеш три крусца, ша ги фърлиш в огъня, да изпращят.
Ако ти искат подкваса, отнемаш от определеното за даване три пъти по малко и пускаш в чуждия съд три крусца сол. Същото се прави с кваса, ама и даваш троха от него на кучето си.
Ади, върви си по живо, по здраво! И пак да додиш, че имам ощи мноооого да ти разправям. И за песни от едно време сигурну ша са присетя."
12 x
Потребителски аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 12089
Регистриран: нед юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
x 760
x 1103

съб яну 26, 2019 11:37 am

Да можех, бих добавила още много сърчица като харесвания, Мариана :sheart: :sheart: :sheart: !

Благодаря ти, че споделяш и че правиш това, което правиш :sbow: !
2 x
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!

Потребителски аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10221
Регистриран: пон ное 23, 2009 10:06 pm
Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
x 28
x 73
Контакти:

пет фев 01, 2019 1:01 pm

Въпросът относно грипа при мен не е дали ще ме тръшне, а кога ще ме тръшне. Е, настъпи и този заветен момент /разбира се в изключително неподходящо време/ но пък предвидливо преди това прерових една антикварна книжарница и разбира се се завърнах победоносно с няколко бижута...на няколко етапа.
В момента чета "Звезди гаснат в планината", което е сборник с разкази околко някои от най-интересните растения в българската флора, заплетени с лични истории на знаменити ботаници. Първоначално като я видях я прелистих и видях портрета на един от господата, с чийто ръкопис в стил средновековен готик имам най-голям проблем при разчитането. Ядосах му се пак при мисълта колко ме е мъчил и колко още ще ме мъчи, а и видях печатни проблеми и си казах твърдо и решително, че няма да я купя! Пък! Точка. Край! ...за това на следващият ден, в късният предиобед вече я четях в захлас. Книгата се оказа безкрайно ценна находка. Представлява една особено важна връзка между онова време и съвремието, която осезателно ми липсваше. Било ми е споменавано за тези хора, но цялото това минало все ми е било чуждо, далечно и непонятно, а за моя най-голяма (трагикомична) изненада се оказва, че всъщност няма кой знае колко голяма разлика.
4 x
Потребителски аватар
Milena Orchid
Кана кафе
Мнения: 585
Регистриран: чет ное 26, 2009 6:09 pm
Местоположение: Троян
x 1101
x 398
Контакти:

пет фев 08, 2019 4:24 pm

– Дядо Боже е много хитър, синко.
Току сложи на пътя ти я малък камък, я малък предател та да те види дали стъпваш внимателно. И като си удариш пръста и душата, смее се, щото знае, че следващия път ще ги прескочиш и ще продължиш здрав.
– А големия камък и големия предател?
– Големите камъни, чедо, са за голяма стъпка. Те ще те учат на избор. На решение.
Или ще ги заобиколиш, или ще намериш начин да ги преместиш, или ще ги надвиеш, или ще се уплашиш и ще се върнеш назад.
Видиш ли голям камък, значи Господ вярва, че си готов да действаш.
А големият предател винаги е най- близо. И затова най- трудно се вижда.
Но това е неговият избор, не твоят.
Големият предател е страхлив, сине. Инак няма да е предател, а враг.
Но ти не се страхувай, а се учи да обичаш.
Любовта побеждава всеки страх – и твоя, и чуждия.
Най-грозно съ́ди виновният, чедо. Малкият виновен човек. Най-безмилостно и най-шумно.
Ще притури върху човешката ти вина и неговата присъда. Онази, дето му е отгоре.
Защото не може да я понесе, но усеща, че вече му е прочетена.
И търси под дърво и камък друг виновен, за да му я стовари на главата, та дано се освободи. Затова малкият човек съди двойно.
Но да знаеш, че в тая вселена няма как да се спъна аз, пък да си счупиш крака ти.
Такъв човек трябва да помилваш двойно в душата си, както той двойно те е съдил. И няма значение дали ще е чул и разбрал прошката ти.
Свободният след това ще си ти.

Из „Живот в скалите“ от МАРИЯ ЛАЛЕВА
10 x
Потребителски аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 12089
Регистриран: нед юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
x 760
x 1103

ср фев 13, 2019 10:43 am

Няколко книги започвах и зарязвах, нищо не ми приковава вниманието в момента. Толкова нелитературно рядко ми е било :snif: ...

Иначе все пак чета Стоунър на Джон Уилямс, съвсем в началото съм и още не мога да ''усетя'' книгата. Навява ми самота, неудовлетвореност и самокритичност. Героят е наглед обикновено момче от провинциална Америка, попаднало в университет, за да учи агрономство. Почти случайна среща с английската литература завърта живота му в друга посока. Както написа една приятелка "Стоунър е тъжно звучаща книга за един забележителен човек."

Изображение
0 x
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Потребителски аватар
greeneyed
Чист кофеин
Мнения: 7215
Регистриран: пон ное 30, 2009 3:11 pm
Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
x 232
x 549

чет фев 14, 2019 4:13 pm

Прочетох отново На изток от рая- много тежка ми беше този път, цялата лошотия събрана в едни хора, други пък- чисти като детска сълза, наивни до безумие и събрани да живеят заедно ... И мъдър китаец има . :nod:
Живот в скалите - прочетох я, и тя тежка , тъжна...ама си е българска, съвременна :daaa:
Сега ще търся нещо леко и весело.
1 x
Роза на сянка не вирее, източва се, не цъфти, боледува.

"Не искайте много – не можете да му платите цената" Ванга

моите цветя
Златка Трънова
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1129
Регистриран: вт сеп 20, 2016 10:56 pm
Местоположение: Стара Загора
x 333
x 210

чет фев 14, 2019 8:03 pm

И аз съм на вълна Стайнбек. Прочетох Зимата на нашето недоволство . Много ми хареса. Сега чета Тортила Флет.
0 x
Потребителски аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 12089
Регистриран: нед юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
x 760
x 1103

съб фев 16, 2019 3:55 pm

"Като съвсем млад Стоунър бе възприемал любовта като абсолютно състояние на битието, до което, ако ти провърви, можеш и да намериш достъп, вече на зряла възраст бе решил, че тя е раят на някаква мнима религия, към който трябва да гледаш развеселено и невярващо, с познато леко презрение и смутена тъга. Сега, на средна възраст, Стоунър започна да проумява, че любовта не е нито благословение, нито илюзия, той я виждаше като акт на човешко съзряване, като състояние, което миг след миг и ден след ден сътворяваме и променяме с волята, ума и сърцето си."

''... човекът, когото обичаш в началото, не е човекът, когото обичаш накрая, а също че любовта не е цел, а процес, чрез който един човек се опитва да опознае друг.''

Стоунър
Джон Уилямс
2 x
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Потребителски аватар
dung
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1032
Регистриран: чет апр 16, 2015 3:04 pm
Местоположение: Раднево
x 241
x 227

пет фев 22, 2019 5:11 pm

В момента чета "Паула" на Исабел Алиенде, но нещо ми върви много мудно. А другите й романи ги прочетох на един дъх.
Май ще я зарежа по средата...
0 x
Мариана Бечева
Кафе с мляко
Мнения: 246
Регистриран: съб ное 22, 2014 5:32 pm
Местоположение: село Тъжа
x 202
x 187

ср фев 27, 2019 6:23 pm

Днес се рових из нета, за да търся какво е писал дядо Вазов за моя роден край и го открих в " Пътеписи".
Ами... за пореден път словата му ме накараха да се гордея че съм БЪЛГАРКА!
Споделям текста с вас, а ако съм сгрешила темата, моля за извинение.
из " ПЪТЕПИСИ"
ИВАН ВАЗОВ.
„…Минахме Тунджа, която още три пъти ще се минува. Тя тече тука, скрита в тайнствените сенки на високи гъсталаци, из които, навярно, ноще изскачат русалките да се къпят в огрените от месечината вълни. Не зная по-омайно-романтическа река от Тунджа, която прави хиляди прелестни завои из прекрасните долини, блести, синее се, сребри се под чистото небе, между шумести дървеса, и представлява жив образ на един безбурен и блажен живот.Тя е горда с произхождението си: тя извира из могъщите плещи на двата най-големи гиганта на Стара планина – Юмрукчал и Марагидик, отдето ручи и сестра й Тъжа, която, види се, носи името й, гърми по снежни урви, скача от стръмни скали в бездните на планината, а след един час – тиха, мила, тече измежду трендафилови градини, като една победоносна царица, която празнува триумфа си. Рояк ручейки и поточета балкански весело търчат из долината и идат да уголемят свитата й.
Слънцето залязваше. Море от пламъци, рубини и топази блещеше зад зелените бърда пред нас. Горите и хълмовете, и усоите ставаха любовно тайнствени под златната ведрина на вечерния час. Шумата мълвеше наоколо тихо със зефирите и полските щурци-пискуни пущаха редки звънливи ноти из утихналия въздух… Сладки благовония, като из парфюмираните пазви на една фаворитка, разнасяха около нас една страстна упоителна атмосфера…
А Средна гора все повече и повече тъмнееше в лазурната дрезгавина, а разкошната долина сладко и успокоително затихваше, като че ще чете вечернята си молитва, при курението на трендафиловия си аромат, към небесата, а царствения Юмрукчал все още показва на изток бялата си тиара, обляна с последните издихающи розови зари на слънцето и с първите сребристи лучи на месеца…
Хубаво си Отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоя образ, мил и величествен, стои неизгладимо в душата ми, която те люби, милува и слави. Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля, и райски картини! И колчем ги пак видя, като че то е първи път, а се възхищавам от тях и душата ми се обръща на лира и иска да пее. Само ти, Отечество, само твоята божествена природа вечно съхранява те за мене очарованието си, което е пленявало детинството ми, и младостта ми, и тая възраст на разочарования -дни на жестоки изпитания и мъки. Когато всичките цветя в сърцето ми завехнаха: когато надеждите и младежките ми пориви се сломиха като крилата на устрелен орел: когато в тежката житейска борба умряха много мои идеали, изсушиха се всичките извари за щастие и радост-само ти не ме оставяш още и нежно ми разгръщаш обятия и шепнеш на моето ожесточено сърце думи на примирение, на чародейна утеха и на поезия… Бъди благословено, Отечество мое: бъди честит, балкански раю! Бъди голяма и славна, о, чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми, дето ще се зеленее гробът ми!“
2 x
Потребителски аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 12089
Регистриран: нед юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
x 760
x 1103

чет фев 28, 2019 12:29 pm

Името Дина Рубина говори ли ви нещо? На мен не, но съвсем съзнателно си купих книгата ѝ само заради впечатляващата корица:

Изображение

Нищо общо няма корицата със съдържанието, от мен да го знаете. Но не е и нужно, със същия успех можеше да е едноцветна само с имената на книгата и авторката, няма значение. Четох я бавно, на малки глътки, с връщане и препрочитане. Исках да цитирам нещо, но не мога да подбера - трябва да я препиша цялата.

За сюжета ще спомена само, че се върти около любов. Любовта на Петка към Лиза, която избухва в момента, в който осемгодишния Петруха вижда в количката пред един магазин бебето Лиза с огненочервените къдрици, грабва я и си я занася в къщи, за да си е само негова. Ама една такава странна, обсесивна съвсем по руски любов, загадъчна, понякога страховита или пък мистична. Любов на твореца към Жената, която може да бъде въплътена в куклата, която от своя страна е съвършено копие на Жената... абе объркано е! Трудно ми е да пиша за книги, в които постоянно изригват или бълбукат вулканични чувства. До средата че и повече ми се въртеше мисълчица за девиации, но не, никакво отклонение от нормите на една любов. Просто тя е толкова колосална, че обикновен човек като мен не може да я обхване с поглед, трябва да отстъпи назад и да вдигне много високо глава, за да успее. Съзнавам, че звуча малко шизо, но и книгата има такъв нюанс. За да ме разбере някой, трябва да я прочете.

Езикът на Рубина е важен. Даже помоему езикът е един от героите в историята. Нестандартен, експресивен, жив, без повторение на фраза, без грапавина в цялостното звучене, понякога плашещ, след това нежен - точно каквито са и героите. Можеш да интерпретираш езика според себе си, да откриваш всякакви ракурси в него.

Все пак един цитат иначе няма да съм аз 8-) :

"След това цял час и половина тези двама полуидиоти бавно минаваха от стелаж на стелаж, отваряха шкафове, оглеждаха, пипаха и дори вадеха кукли от витрините; спореха, прекъсваха се един друг и си бутаха ръцете, изразяваха възторга си, без да се притесняват от нецензурни думи, кикотеха се, категорично не се съгласяваха един с друг; връщаха се към предишните витрини, та да погледнат още веднъж някоя амиенска марионетка на Лафльор от края на XVIIIв. например (поредния Петрушка с лилава кадифена камизола, панталони до коленете и червено-бели чорапи), или пък да опипат цял отряд порцеланови кирайски "дребосъчета'' от края на XV... или с лакоми гримаси възторжено да помиришат една английска восъчна кукла, намерена от професора на битака в Амстердам през хиляда деветстотин - боже мой! - седемдесет и втора, представяте ли си!...
Млъкна, оставил ръцете си да скучаят на ръба на масата като пианист на ръба на клавиатурата, все едно се колебаеше дали да продължи или на госта вече му стига...
И внезапно, неизвестно откъде, най-вероятно изпод масата, запищя пронизително гласче:
- Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме още в този миг, мръсник с мръсник!!!
Беше жестока шега разбира се, професорът скочи от стола и почна да се оглежда - безумни черни очи над жълтата престилка. А Петя, за да не го измъчва повече, разкопча сакото си и мълчаливо посочи с брадичка вътрешния си джоб, от който все едно иззад параван надничаше малка нахална кукла и продължаваше да крещи:
- Цял ден ме държиш тука, все едно съм за боклука! Не те е срам, аз к'во ще ям? Простак с простак, ти се наяде, а на Петрушка що не даде?
- О, Господи... - изпъшка професора като разтриваше гърдите си. - На всичкото отгоре сте и вентролок?! Ами предупреждавайте де!...
"

Във възторг съм от Рубина! Любовта в книгата ѝ е онази с изгубения разум. Улиците на Прага, Лвов и Южносахалинск са живи, дишащи, почти разумни - също като куклите в ръцете на Петруха. Не мога да пиша повече, тази книга ме обсебва!
2 x
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Потребителски аватар
dung
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1032
Регистриран: чет апр 16, 2015 3:04 pm
Местоположение: Раднево
x 241
x 227

чет фев 28, 2019 7:14 pm

От Дина Рубина съм чела "По слънчевата страна на улицата". И тя е разтърсваща.
Бях писала за нея в "Резюмирай и познай", но никой не я позна... Явно никой не я е чел. :snif: А определено си заслужава!
0 x
Отговори

Върни се в “Литературен кръг за аматьори”