В момента чета...

Потребителски аватар
mariyanag
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1078
Регистриран: чет ное 06, 2014 12:47 pm
Местоположение: София
x 22
x 8

чет яну 17, 2019 6:52 pm

Нещо се захванах с Айн Ранд и поредицата Атлас изправи рамене
https://chitanka.info/text/33690-atlas-izpravi-ramene
Ми за трамвая става, малко съм раздвоена, хем Оруелски /като се има в предвид и произхода на авторката/, хем едно към едно с Днес у нашенско. Не знам хамериканците, но ние сме точно в тази дилема Обективизма и Индивидуализма. Тук - там малко крайности, тук - там сблъсъци на характери, малко от туй, малко от онуй, ако не се впрягаш да търсиш много истинност, психология и философия - става.
0 x

Мариана Бечева
Двойно кафе
Мнения: 199
Регистриран: съб ное 22, 2014 5:32 pm
Местоположение: село Тъжа
x 44
x 86

пет яну 18, 2019 9:00 pm

А аз чета за бродници- магесници, дето крадат максуля (берекета). И за овулчета, поникнали през изсушена змийска глава, които пазят нивата от заклинията магеснически. За самодиви и деветтях билки омайни... :dovolen:
0 x
Потребителски аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 11841
Регистриран: нед юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
x 118
x 250

съб яну 26, 2019 10:31 am

Мариана Бечева написа:
пет яну 18, 2019 9:00 pm
А аз чета за бродници- магесници, дето крадат максуля (берекета). И за овулчета, поникнали през изсушена змийска глава, които пазят нивата от заклинията магеснически. За самодиви и деветтях билки омайни... :dovolen:
Книгата е...? Ми не е честно пък само да загатнеш и да не даваш повече обяснения, а ние да се чудим :sthinking:

............................................

Зачетох Йомсвикинг на Бьорн Андреас Бюл-Хансен, първи том от трилогия. Съвсем в началото съм, малко суховата ми се вижда, засега няма оформен герой, за когото да залепна. Ще видим нататък, че е бая голямшка.
Йомсвикингите ме впечатлиха още от Червеният змей на Бенгтсон. Мисля че там (или в сагата на Тим Северин, не помня със сигурност) имаше една митична битка, в която загинаха последните йомсвикинги. Има нещо самурайско в тях - чест, достойнство, вътрешно величие. И лудост. Обичам северните народи и тяхната литература и митология. Но не и съвременната, има нещо депресарско в нея :hmmmmmm:

Изображение
0 x
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Мариана Бечева
Двойно кафе
Мнения: 199
Регистриран: съб ное 22, 2014 5:32 pm
Местоположение: село Тъжа
x 44
x 86

съб яну 26, 2019 11:22 am

Книгата е...? Ми не е честно пък само да загатнеш и да не даваш повече обяснения, а ние да се чудим :sthinking:
Извинявам се, че не поясних. Чета от старите тетрадки на нашия дядо и се опитвам да ги обработя.
Чета как се развалят магии, как да се предпазиш от тях, ритуали, обичаи, легенди... До преди 70-80 години се знаело,помнело и предавало векове наред. Жалко, че до нас почти нищо не е достигнало.
Част от последния текст, който обработих:
"... От най-сладкодумните беше баба Ивана Ачковца. Все ми викаше:"Пиши, пиши, Тодоре, че и ний, дъртите като измрем, сичко дет го знайм от наште баби, а те от тейните, ша са забрави. Че сяшните млади нъл ги знайш, не вяруват, глупости било,акъл нещът...А дано дойди време внуци и паравнуци да ти четат писаното!"
"... Ееее, Тодоре, и на туй ли да та уча!?! Ей на, пак ша пиши, две думи на кръст не мой да помни...
Кога ти искат огън, ша гребнеш с лопатката, ама преди да я подадеш, ша върнеш три въглена в огнището.
Ако даваш сол, ша повърнеш три крусца, ша ги фърлиш в огъня, да изпращят.
Ако ти искат подкваса, отнемаш от определеното за даване три пъти по малко и пускаш в чуждия съд три крусца сол. Същото се прави с кваса, ама и даваш троха от него на кучето си.
Ади, върви си по живо, по здраво! И пак да додиш, че имам ощи мноооого да ти разправям. И за песни от едно време сигурну ша са присетя."
10 x
Потребителски аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 11841
Регистриран: нед юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
x 118
x 250

съб яну 26, 2019 11:37 am

Да можех, бих добавила още много сърчица като харесвания, Мариана :sheart: :sheart: :sheart: !

Благодаря ти, че споделяш и че правиш това, което правиш :sbow: !
2 x
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!

Потребителски аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10622
Регистриран: пон ное 23, 2009 10:06 pm
Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
x 22
x 55
Контакти:

пет фев 01, 2019 1:01 pm

Въпросът относно грипа при мен не е дали ще ме тръшне, а кога ще ме тръшне. Е, настъпи и този заветен момент /разбира се в изключително неподходящо време/ но пък предвидливо преди това прерових една антикварна книжарница и разбира се се завърнах победоносно с няколко бижута...на няколко етапа.
В момента чета "Звезди гаснат в планината", което е сборник с разкази околко някои от най-интересните растения в българската флора, заплетени с лични истории на знаменити ботаници. Първоначално като я видях я прелистих и видях портрета на един от господата, с чийто ръкопис в стил средновековен готик имам най-голям проблем при разчитането. Ядосах му се пак при мисълта колко ме е мъчил и колко още ще ме мъчи, а и видях печатни проблеми и си казах твърдо и решително, че няма да я купя! Пък! Точка. Край! ...за това на следващият ден, в късният предиобед вече я четях в захлас. Книгата се оказа безкрайно ценна находка. Представлява една особено важна връзка между онова време и съвремието, която осезателно ми липсваше. Било ми е споменавано за тези хора, но цялото това минало все ми е било чуждо, далечно и непонятно, а за моя най-голяма (трагикомична) изненада се оказва, че всъщност няма кой знае колко голяма разлика.
4 x
Потребителски аватар
Milena Orchid
Кана кафе
Мнения: 529
Регистриран: чет ное 26, 2009 6:09 pm
Местоположение: Троян
x 270
x 94
Контакти:

пет фев 08, 2019 4:24 pm

– Дядо Боже е много хитър, синко.
Току сложи на пътя ти я малък камък, я малък предател та да те види дали стъпваш внимателно. И като си удариш пръста и душата, смее се, щото знае, че следващия път ще ги прескочиш и ще продължиш здрав.
– А големия камък и големия предател?
– Големите камъни, чедо, са за голяма стъпка. Те ще те учат на избор. На решение.
Или ще ги заобиколиш, или ще намериш начин да ги преместиш, или ще ги надвиеш, или ще се уплашиш и ще се върнеш назад.
Видиш ли голям камък, значи Господ вярва, че си готов да действаш.
А големият предател винаги е най- близо. И затова най- трудно се вижда.
Но това е неговият избор, не твоят.
Големият предател е страхлив, сине. Инак няма да е предател, а враг.
Но ти не се страхувай, а се учи да обичаш.
Любовта побеждава всеки страх – и твоя, и чуждия.
Най-грозно съ́ди виновният, чедо. Малкият виновен човек. Най-безмилостно и най-шумно.
Ще притури върху човешката ти вина и неговата присъда. Онази, дето му е отгоре.
Защото не може да я понесе, но усеща, че вече му е прочетена.
И търси под дърво и камък друг виновен, за да му я стовари на главата, та дано се освободи. Затова малкият човек съди двойно.
Но да знаеш, че в тая вселена няма как да се спъна аз, пък да си счупиш крака ти.
Такъв човек трябва да помилваш двойно в душата си, както той двойно те е съдил. И няма значение дали ще е чул и разбрал прошката ти.
Свободният след това ще си ти.

Из „Живот в скалите“ от МАРИЯ ЛАЛЕВА
9 x
Потребителски аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 11841
Регистриран: нед юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
x 118
x 250

ср фев 13, 2019 10:43 am

Няколко книги започвах и зарязвах, нищо не ми приковава вниманието в момента. Толкова нелитературно рядко ми е било :snif: ...

Иначе все пак чета Стоунър на Джон Уилямс, съвсем в началото съм и още не мога да ''усетя'' книгата. Навява ми самота, неудовлетвореност и самокритичност. Героят е наглед обикновено момче от провинциална Америка, попаднало в университет, за да учи агрономство. Почти случайна среща с английската литература завърта живота му в друга посока. Както написа една приятелка "Стоунър е тъжно звучаща книга за един забележителен човек."

Изображение
0 x
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Потребителски аватар
greeneyed
Чист кофеин
Мнения: 7144
Регистриран: пон ное 30, 2009 3:11 pm
Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
x 77
x 103

чет фев 14, 2019 4:13 pm

Прочетох отново На изток от рая- много тежка ми беше този път, цялата лошотия събрана в едни хора, други пък- чисти като детска сълза, наивни до безумие и събрани да живеят заедно ... И мъдър китаец има . :nod:
Живот в скалите - прочетох я, и тя тежка , тъжна...ама си е българска, съвременна :daaa:
Сега ще търся нещо леко и весело.
1 x
Роза на сянка не вирее, източва се, не цъфти, боледува.

"Не искайте много – не можете да му платите цената" Ванга

моите цветя
Златка Трънова
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1077
Регистриран: вт сеп 20, 2016 10:56 pm
Местоположение: Стара Загора
x 51
x 45

чет фев 14, 2019 8:03 pm

И аз съм на вълна Стайнбек. Прочетох Зимата на нашето недоволство . Много ми хареса. Сега чета Тортила Флет.
0 x
Потребителски аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 11841
Регистриран: нед юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
x 118
x 250

съб фев 16, 2019 3:55 pm

"Като съвсем млад Стоунър бе възприемал любовта като абсолютно състояние на битието, до което, ако ти провърви, можеш и да намериш достъп, вече на зряла възраст бе решил, че тя е раят на някаква мнима религия, към който трябва да гледаш развеселено и невярващо, с познато леко презрение и смутена тъга. Сега, на средна възраст, Стоунър започна да проумява, че любовта не е нито благословение, нито илюзия, той я виждаше като акт на човешко съзряване, като състояние, което миг след миг и ден след ден сътворяваме и променяме с волята, ума и сърцето си."

''... човекът, когото обичаш в началото, не е човекът, когото обичаш накрая, а също че любовта не е цел, а процес, чрез който един човек се опитва да опознае друг.''

Стоунър
Джон Уилямс
2 x
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!

Отговори

Върни се в “Литературен кръг за аматьори”