Лирика

Потребителски аватар
dung
Кафевар/ка/
Мнения: 992
Регистриран: чет апр 16, 2015 3:04 pm
Местоположение: Раднево
x 53
x 48

вт юли 31, 2018 7:50 am

Агнета

Светът захапва полунощ,
а тя, разголила коляно,
като сестрата на Гаврош
стои на ъгъла. Пияна...

На деветнайсет... В кофти свят!
Обаче на кого му пука!
Жени с подобен занаят
са се родили на боклука.

И тя, навикнала на глад,
без хленчене и без въпроси
върви през белия ни свят
и грозната си орис носи.

А ние, другите, отсам,
не спираме и за минутка.
И ни е гнус, и ни е срам
от някаква си проститутка.

Но под изпитото лице
тече животът. И е просто –
най-блудните сред нас овце
от агнета говорят с Господ...

Ники Комедвенска
0 x

Потребителски аватар
dung
Кафевар/ка/
Мнения: 992
Регистриран: чет апр 16, 2015 3:04 pm
Местоположение: Раднево
x 53
x 48

пон авг 13, 2018 8:31 am

Сини очи

От Ивайло Тодоров

Имам сини очи,
но не си струвам риска!
Ако не можеш да спиш,
можеш да ги поискаш.
Ако не можеш без тях,
можеш да ги погледаш.
Те са родени за грях,
но забрави за победа!
Те ще те влюбят в тях
и ще направиш компромис,
и ще умираш от страх,
и за пощада ще молиш!
Има такава любов,
тя е безумна и сляпа!
Тя е корона и гроб,.
тя е и бездна и стряха.
Ще искаш да я спестиш,
да я удариш с приклада!
Нямаш ли я , ще откачиш.
Имаш ли я , ще те изгаря!

Имам сини очи,
но не залитай излишно!
Най - добре си върви,
преди да размислиш!
0 x
Потребителски аватар
dung
Кафевар/ка/
Мнения: 992
Регистриран: чет апр 16, 2015 3:04 pm
Местоположение: Раднево
x 53
x 48

чет авг 23, 2018 7:46 am

Боли ли те от чужди рани?
Поне веднъж дали се случи
с приятелска ръка да хванеш
човек, измръзнал като куче,
да се пребориш с ледовете,
обезкървили го до сянка
и да посееш като цвете,
поне една прашинка вяра,
та в тъмното да му проблесне
надежда в тънката си дрешка -
че хоризонта е небесен,
но добротата е човешка.

Христина Мачикян
0 x
Потребителски аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1566
Регистриран: ср мар 17, 2010 3:53 pm
x 22
x 45

вт сеп 04, 2018 4:21 pm

прочетох го снощи... не мога да се съвзема... Безпощадно като метафора . Жестоко... като самата действителност...
МРАК. Мракът на невежеството/безизходицата/безпаричието/
е толкова черен, че когато затвориш очи, става по-светло.

Вълче

Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.

Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.

Без да искаш, мамо,
стори го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!

Иван Методиев
0 x
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Потребителски аватар
clock
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1930
Регистриран: пон сеп 19, 2016 1:31 am
x 69
x 85

ср сеп 05, 2018 12:08 am

Джулс, разплака ме. И сълзите не искат да спират.
0 x

Потребителски аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1566
Регистриран: ср мар 17, 2010 3:53 pm
x 22
x 45

ср сеп 05, 2018 10:17 pm

clock написа:
ср сеп 05, 2018 12:08 am
Джулс, разплака ме. И сълзите не искат да спират.
И аз...
За първи път прочетох този автор... какво ли го е накарало да напише това???? Каква мъка...или безисходица!? Поклон.
0 x
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Потребителски аватар
Мария Николова
Наркоман
Мнения: 23279
Регистриран: съб ное 28, 2009 11:44 pm
Местоположение: Нова Загора
x 344
x 568

ср сеп 05, 2018 10:54 pm

Майката е всеопрощаваща.
А тук е детето.
Какво ли е вдъхновило това дълбоко, невъзможно разместване...
0 x
Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа.
Потребителски аватар
prijatel62
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1400
Регистриран: нед юли 05, 2015 7:19 pm
Местоположение: гр.Варна
x 31
x 70

нед сеп 09, 2018 10:02 pm

Отново годишнина от Съединението...неимоверно изстрадано. :tzvetentze:

ВЪРЗАН ХАЙДУТИН

- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
ръце до лактите!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са тънка пушка
по-здраво държали.
- Кажи, кажи, хайдут холан
твоята дружина
ще ти вадя, хайдут холан,
твои черни очи!
- Вади, вади, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са в тънка пушка
хубаво гледали.
- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
глава до рамене!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пуста останала -
кога глава ум немала
с вас да се разправи.

Българска народна песен
1 x
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
Потребителски аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 3915
Регистриран: пет мар 29, 2013 11:36 am
Местоположение: Русе, България
x 32
x 28

съб окт 13, 2018 11:07 am

Много любимо, от младостта...
:dovolen:

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

1959г.
Елисавета Багряна
0 x
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Потребителски аватар
маргото
Кафе машина
Мнения: 4812
Регистриран: съб окт 24, 2015 10:43 pm
Местоположение: Бяла Слатина
x 68
x 222

ср окт 17, 2018 12:15 am

В магазина влезе мъничко момченце,
погледна продавача със сълзи на очи...
"Продавате ли майки" чу го той да срича...
"Ако да, ти чичко, една ми избери"

"Искам да е стройна, весела, засмяна...
Искам да играем с нея всеки ден...
Искам, да е нежна мойта мила мама,
и да ме обича много...Само мен..."

" Искам също чичко, приказки да знае,
за да ми разказва докато заспа...
Искам да ме цунка, гушка и ме пази
от злите таласъми, от тъмното в нощта..."

"Имате ли чичко, колко ли ще струва
мойта мила майка... Моля те кажи!"
И протегна плахо двете си ръчички,
стискащи с усилие мъничко пари...

Продавачът трепна, тъжно се усмихна
от мъката в душата гласът му затрептя...
Всичко беше виждал, всичко беше чувал,
но не бе подготвен, точно за това...

Изкочи той навън при малкото момченце,
притисна го до себе си и с него зарида...
"От тоз момент нататък, аз съм твойта майка,
от тоз момент нататък, аз съм ти баща..."

Добромир Радев
0 x
Потребителски аватар
prijatel62
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1400
Регистриран: нед юли 05, 2015 7:19 pm
Местоположение: гр.Варна
x 31
x 70

нед окт 28, 2018 2:52 pm

"Но, чуйте, всеки е убивал
свой любим човек -
един с отровно нежен поглед,
друг с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият - с кама."

Оскар Уайлд
2 x
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
Потребителски аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 3915
Регистриран: пет мар 29, 2013 11:36 am
Местоположение: Русе, България
x 32
x 28

чет дек 27, 2018 8:59 am

Доста тъжно, но.....реалност. :hmmmmmm:
Честито Рождество! и дано да е за всеки Божията любов. :snif:

ПОСЛЕДЕН УРОК

Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи,слаба ,невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка,маниер,гърбът - превит.

Бях все зает,началник-в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.

Божидар Коцев
1 x
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Потребителски аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1566
Регистриран: ср мар 17, 2010 3:53 pm
x 22
x 45

пон яну 28, 2019 9:57 am

Със гняв откъснах всички страници.
На суетата! -
с която се залъгвах...пишейки
Живея във измислен свят,
във който улицата ме прие
със свойте истини.
Във калните ѝ локви се огледах -
за да намеря пътя
до паветата,
за дълго приютили майките
на НАШИТЕ деца,
така и неприети ...
От хората!
Убити от СИСТЕМАТА!
И от усмивките,
които вечер влизат в домовете ни.
Със чужди мисли... непоискани.
Ехидни , арогантни...и безБожни -
преливащи в икони от екраните,
но твърде "подравнени" в свойта същност.
Светът е мъртъв! -
Той отдавна гръб обърна ни -
при все , че сме чедата Му!
Защото мъртви сме в душите си!
...
Затъпкахме в калта си семето,
което ще остане...непоникнало.
И плевели сме -
зад решетките на времето...
Така и не разбрали, че децата ни -
са нашето безсмъртие.
...
Така и не намерих Пътя Ти...
Към себе си!
JuliS
3 x
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Потребителски аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1566
Регистриран: ср мар 17, 2010 3:53 pm
x 22
x 45

ср яну 30, 2019 9:27 pm

Светът е в краката ми
бял и студен.
Сляпа в мъглата -
търся място за Теб.
По стъклото със нокти
дълбая леда -
написвайки самотата ...
Не се справям сама.
Израствам от спомени.
Изтръпвам от дни.
Драскотина в сърцето ми
виновно крещи.
Призрачни сънища
изгубват се в мен.
Светът е в очите ми....
сив, отегчен.
Затварям вратата му
....
няма място за мен.
JuliS
1 x
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Потребителски аватар
kim
Наркоман
Мнения: 10210
Регистриран: чет авг 23, 2012 3:40 pm
x 105
x 331

нед фев 24, 2019 12:15 am

kim написа:
вт юли 11, 2017 11:01 pm
- Добър ден , продаваш ли сърце
- Остана ми едно такова , наранено ...
- Не мога да го взема , имам две ,
едно горещо , и едно студено !
С горещото говоря с другите ....
Пред тях на показ всеки ден е то ,
а на студеното сърце услугите
за мен остават , знаеш ли защо ?
Защото всеки път когато се намирам
на някой в прах потънал кръстопът ,
в студеното сърце се взирам ,
и там откривам правилният път . ..
Но остави това , ръце продаваш ли ?
- Продавам , но уви са хладни ....
- Такива имам вече , вледеняващи ,
на мен ръце ми трябват жадни ,
да милват нежно , и прегръщат здраво ,
да вдигат всичко нависоко в небесата ,
а не в безсилие увиснали направо
да падат , да се влачат по земята ....
Последно питам , имаш ли очи ?
- Продавам две , но жалко че са слепи ...
- Такива търся , с тях не ще личи
безцветното във дните ми нелепи ,
С очи на сляп , ще виждам по - добре
Къде и как лъжите се пресичат ,
Кога ръцете всъщност са ръце ,
И как сърцата почват да обичат . ....
Marvin Boil
2 x
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
Отговори

Върни се в “Литературен кръг за аматьори”