любов на книга :)

Публикувай отговор
Аватар
Анета
Кафевар/ка/
Мнения: 995
Регистриран на: Авг 25, '11, 12:28
Местоположение: Пловдив
Дал благодарност: 126 пъти
Получил благодарност: 78 пъти

Re: любов на книга :)

Мнение от Анета »

Прекрасно е! :nod:
Аватар
si111
Баш кафе майстор
Мнения: 2044
Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
Местоположение: Fiji
Обратна връзка:

Re: любов на книга :)

Мнение от si111 »

Ето още едно прекрасно... :dovolen:

Любов необяснима

Недялко Йорданов

Любов необяснима, любов невероятна,
...
не пухкава и зрима, не топла и приятна,

не лека и минутна,от щастие обзета

край печката уютна до плюшени пердета.



Любов необяснима, рискована и тайна,

любов необяснима, до болка всеодайна,

без никакви облаги, и ордени, и сметки,

изгаряна на клада, затваряна в решетки.



Любов необяснима, без думи и без звуци,

с разтворени зеници и стиснати юмруци,

от много любови единствено възможна,

за да останем хора в епохата тревожна.



Любов необяснима, най-истинска и свята,

прониквай във главите, навлизай във сърцата,

когато те обстрелват със бомби и куршуми,

когато те замерват със камъни и думи.



Любов необяснима и винаги нелесна,

понякога горчива, но непременно честна,

убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш

във чистите сърца на децата ни невръстни.



Любов необяснима, любов необяснима,

във всяка светла пролет, във всяка стращна зима,

ах, трябва да те има, да, трябва да те има,

любов необяснима, любов необяснима.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: любов на книга :)

Мнение от Албена »

[video][/video]
Аватар
si111
Баш кафе майстор
Мнения: 2044
Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
Местоположение: Fiji
Обратна връзка:

Re: любов на книга :)

Мнение от si111 »

Обичампростичките неща...

Изображение

Момче: Обичам те !
Момиче : Докажи го .. извикай го пред целия свят.
Момче: Обичам те (прошепва в ухото и )
Момиче : Защо го каза само на мен ?
Момче : Защото ти си моят свят!
Аватар
si111
Баш кафе майстор
Мнения: 2044
Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
Местоположение: Fiji
Обратна връзка:

Re: любов на книга :)

Мнение от si111 »

Понеже нямаме тема за ревноста и изневярата, а не ми се отваря, че съм оперирана от това чувство /ревността/ по рождение, а за изневярата имам подобни измерения, ще постна това истинско откровение тук:
" Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш... Носят те на ръце като царица към това небе. А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя. Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица. Добре, че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг! Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната и покорената, си спомня за един друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена. Това е най-голямата женска изневяра под носа на покорителя... "

~ Блага Димитрова - "Пътуване към себе си"
Аватар
si111
Баш кафе майстор
Мнения: 2044
Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
Местоположение: Fiji
Обратна връзка:

Re: любов на книга :)

Мнение от si111 »

Ники Комедвенска - по нещичко за всеки

Моята малка любов

Тя е малка любов. Като стръкче иглика,
срамежливо напъпило цвят.
А сърцето ми тъжно само я повика
и я скри от човешкия свят.

Да разпери листа, да ми светне в душата,
да осъмне денят ми суров.
Аз отдавна разбрах, че със сълзи полята,
не разцъфва голяма любов.

За голямата трябва сърце необятно -
тя е мътен порой. Хергеле!
И се раждаш по път, и умираш стократно
върху черни и бели криле.

И какво да я правя такава голяма?
Боже, двама да бяхме поне!
А сърцето ми орех... Къде да ги дяна
тия луднали диви коне?

Затова тая малка ревниво я пазя -
светло коренче в мрачния свят.
В оня миг, в който свила юмрук те намразя,
да ми пръсне сърцето от цвят
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: любов на книга :)

Мнение от Гео, граф »

Книгата е любов :sheart: ... Някъде скоро прочетох нещо в смисъл който чете, живее много животи, който не чете, живее само един ( не цитирам точно, но идеята беше такава )

Изображение
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: любов на книга :)

Мнение от Гео, граф »

ЦВЕТЯ ОТ МАЯКОВСКИ

Най-трогателната история в живота на Маяковски се случила в Париж, когато той се влюбил в Татяна Яковлева.
Нищо не ги свързвало. Изтънчената руска емигрантка, възпитана с Пушкин и Тютчев, не възприемала нито дума от агресивните стихове на модния съветски поет, "ледоразбивач". Тя не възприемала и една негова дума в реалния живот - плашел я с неудържимата си страст. Не я трогнала кучешката му преданност, не я подкупила славата му. Сърцето и останало равнодушно.
И Маяковски се върнал в Москва сам.
От тази мигновено избухнала и несподелена любов му останала тайната печал, а на нас вълшебното стихотворение "Писмо до Татяна Яковлева".
А за нея останали цветята. Или по-точно казано - Цветята.
Целият хонорар за парижките си изяви Владимир Маяковски внесъл в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма, с условието няколко пъти в седмицата на Татяна Яковлева да бъдат доставяни букети от най-красивите и необичайни цветя - хортензии, пармски теменужки, черни лалета, чайни рози, орхидеи, астри или хризантеми.
Парижката фирма стриктно изпълнявала указанията на неуравновесения клиент и оттогава, година след година, а и по всяко време на годината на вратата на Татяна Яковлева чукали куриери с фантастични букети и единствената фраза:"От Маяковски".
В 30-та година него вече го нямало. Това известие и подействало като удар. Тя вече била свикнала той систематично да нахлува в живота и, била свикнала с факта, че го има, че е някъде там и и праща цветя. Те не се виждали, но съществуването на човек, който толкова много я обича, влияело на живота и, както луната влияе на всичко живо на земята с въртенето си около нея. Татяна не знаела как ще живее по-нататък без тази безумна любов, разтворена в цветята.
Но в разпорежданията към цветарската фирма нямало клауза относно смъртта му. И на следващия ден на прага и отново се явил куриерът с неизменния букет и неизменните думи: "От Маяковски".
Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всекиму се отдава да вдъхне реален живот на тези думи. Владимир Маяковски успял.
Цветята пристигали и в 30-та година, когато той починал, и в 40-та, когато за него вече били забравили.
В годините на Втората Световна, в окупирания от германците Париж Татяна оцеляла единствено благодарение на това, че продавала на булеварда тези разкошни букети. И ако всяко цвете било "обичам те", то в течение на няколко години думите на любовта му я спасявали от гладна смърт.
С годините куриерите остарявали пред очите и. На мястото на старите постъпвали нови и тези новите вече знаели, че стават част от историята на една велика любов. И като парола, която им дава пропуск за вечността, повтаряли със заговорническа усмивка:"От Маяковски". Цветята от поета се превърнали и в парижка история.
През 70-те години един съветски инженер, който бил чувал в младостта си историята от своята майка и мечтаел да научи продължението, успял да отиде Париж и да посети Татяна Яковлева. Тя приела охотно своя съотечественик и макар да отклонила въпросите за Маяковски, самият и дом бил живо доказателство за истинността на легендата. Цветята били навсякъде. Докато пиели чай, на вратата се позвънило. Той не видял повече през живота си такъв разкошен букет като този, зад който куриерът бил скрит почти изцяло, букет от златни японски хризантеми. И зад това проблясващо на слънцето великолепие, звънкият глас на куриера произнесъл:"От Маяковски".
Татяна Яковлева починала през 1991-ва година.


''... Я все равно
тебя
когда-нибудь возьму -
одну
или вдвоем с Парижем.''

Изображение

Източник: staniv.ru (копирано от фейсбук)
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”