В момента чета...

[Гео, граф]

Фермин ,определено ми е любимец... '

О, да, няма женска душа, която да не се влюби безрезервно в тоя хлевоуст домофилософ ! Само че в Лабиринта неговото присъствие и участие беше твърде малко, особено в сравнение със Сянката

[Гео, граф]

В момента чета Чудовището Хоклайн на Ричард Бротиган. Въпреки, че нямат нищо общо, по някакъв особен начин го свързах с Даниил Хармс. Може би заради пародийната фантастико-комедия или заради черното звучене, знам ли ... Не се превъзнасям по обърканото бийт-поколение и Бротиган ми е странен

[calico]

Гео, все се каня да ти кажа нещо за подписа ти.
Навремето четях много, художествена литература де, щото ся пак чета ама друго. Чела съм всичко- и класика, и фантастика, и криминалета и кво ли не. Да ме извинява твоя Замятин, ама нито една- нито една!!! книга не съм прочела без предварително да й прочета края, каквато и да е книгата. Иначе не ми е интересно, и губя от книгата, щото трябва да следя трепетно сюжета. Пък така като си го знам, и вече се наслаждавам на писаното, че и подробности фащам. Та не е прав тоз човек в подписа ти, за мен не е прав. -э струва си да четеш и още как, след като знаеш края. той сюжета не е всичко.

[Гео, граф]

... Та не е прав тоз човек в подписа ти, за мен не е прав. -э струва си да четеш и още как, след като знаеш края. той сюжета не е всичко.

Всеки луд с номера си, Калико

[pepelqshka71]

Изчетох де що имаше издадена и неиздадена книга за вампири (ама хубавите работи свършват бързо), та сега съм на Сара Дж. Маас
"Двор от рози и бодли". Малко ми е скучна, но ще се опитам да изчета и трите книги.

Всеки луд с номера си, ...

Аз съм само от лудите - без номер

[Гео, граф]

Цяла седмица вече чета Творци на съвпадения на Йов Блум. Дъвча я толкова дълго съвсем не защото не ми харесва, напротив, много даже ми е интересна, но време не ми остава. В нея има нещо, което няма как да не е занимавало мислите на всички ни в някакъв момент, а именно: случайни ли са нещата, които стават в живота ни, има ли такова нещо като съвпадения или случайности, сами ли вземаме решенията си, имаме ли наистина избор или някой/нещо/някъде създава ситуациите, които ни подтикват да направиме това или онова... Няма намеса на божество или съдба, има професионализъм в много рядката професия творци на съвпадения. Любопитна съм как ще завърши

[Noel]

Последно прочетена.Много добра.За всичко одвъд видимото през очите на едно дете.
Привършвам Последният еднорог.

За страхът,вярата и смелостта да разберем кои сме.

[Гео, граф]

''... Има два вида хора на този свят: едните виждат във всеки избор възможността да спечелят нещо, а другите виждат във всеки избор компромиса, който трябва да направят.
Хората са свободни, но забравят това през цялото време. Хората се надяват по различен начин. И се страхуват по различен начин. Има хора, които предупреждават себе си, че ако направят X, ще им се случи Y и такива, които убеждават себе си защо Y е добра причина да се въздържат от Х. Това привидно е едно и също нещо, едно и също уравнение, но винаги има разлика между това да изследваш възможностите и да сочиш препятствията. Куражът наистина е важен, но хората не разбират какво значи кураж. Всеки избор предполага да се откажеш от нещо, а нужният кураж да направиш тази жертва, зависи от това колко силно желаеш друго. Защото в крайна сметка не можеш винаги да правиш правилни избори. Понякога ще грешиш. И не само понякога.
Разликата е проста. Щастливите хора гледат на живота си като поредица от избори. Нещастните хора виждат само серия от жертви, които правят. Преди всяко действие, което предприемате, когато творите съвпадение, трябва да проверите с какъв тип човек работите - който е изпълнен с надежда или който е изпълнен със страх. Изглеждат еднакви. Но не са."

Странно ми е, че определят Творци на съвпадения като YA (юношеска литература казано по старому). Нежно докосване до житейски истини, фини прозрения, тънка ирония и въпроси без отговор, които към края се превръщат в отговори без въпроси. Книгата на Йов Блум е деликатна. Разсъжденията за житейските избори, любовта, живота като цяло са ненатрапчиви като паяжина, но въздействат на друго, дълбоко заложено ниво по едва доловим начин. Дори главните герои сякаш са нереални, въображаеми - изтъкани от мисли, усещания, спомени, мечти, крехки сенки, изящни съществувания. Гай, Емили и Ерик са творци на съвпадения - създатели на синхроничности, чиито смисъл е да срещат хората, да променят съдбите им по неуловим, ненатрапчив начин, ласкаво побутвайки това, грижливо намествайки онова, за да променят живота им към по-добро... Фантастично красива книга! Нежна, добра, деликатна както вече казах. За случайностите, за съвпаденията при вземане на най-незначителното решение, за Избора, за възможността да видиш цялата картина. Четох я две седмици. За мен това е огромен период. Все нещо се случваше, все трябваше да правя нещо тутакси, тозчас и незабавно, все за нея не ми оставаше време. А тя си стоеше и ме чакаше търпеливо в подсъзнанието ми, тананикаше си унесено и не ме напрягаше, само ми напомняше за себе си. Хипнотизирана съм от нея. Ще изчакам малко и трябва да я прочета пак - бавно и съсредоточено. Тя не заслужава да тичаш през нея. Това е книга, която се преживява...

[Гео, граф]

За трети път (от три прочетени книги) Умберто Еко ме сюрпризира. Този път го направи с Баудолино . Със сълзи се смях на първа глава, в която Баудолино пише безобразно като днешен гимназист, само дето не ползва шльокавица, после при съставянето на фалшивото писмо от отец Йоан, сега стигнах до обсадата на Александрия и спасяването ѝ посредством кравата Росана :

''Фридрих:
— Кой си ти, откъде идеш, чия е тази крава?
И Галяудо, макар да не разбрал нито дума, отвърнал на най-съвършен простонароден език от Палеа:
— Незнам, небях там, нямнищобщо. Ей тъй минавам, изобщо несъм явиждал, квай таз крава?...
— Кажи му да не се прави на глупак, че ще го обеся на ей това дърво! В това вонящо село, в това разбойническо свърталище все жито ли дават на кравите да ядат?
Галяудо:
— Ганемасено, ганемаслама, начи требе да раним добитъка с квото има, начи съжито… и сграх.''

[Lizi]

Реших да прочета "Когато Ницше плака" на Ървин Ялом. Нещо обаче не ми върви . Много ми е тегав някак.
Единственото ми интересно нещо е ,че Ницше страда от мигрена точно като мен и много добре са описани всички медицински показания за мигрената. За съжаление медицината не е кой знае колко напреднала в тази област и все още няма открито лекарсво.

[Lizi]

Една книга, която според мен учителите трябва задължително да изучават в университета.

[bouquet]

И какво, ако я изучават? .....Всички знаем, че има голямо насилие и в градините, и в училищата, че и в доста домове, в които мислим, че живеят добри семейства....И?
Лично на мен тази книга не ми хареса.
Но за сметка на това бих ви препоръчала Чудо. Разбрах, че е и филмирана тази книга
https://www.bard.bg/book/?id=1625

[Гео, граф]

Омотала съм се в братята Стругацки и по-точно в техния концептуален сборник Неуговорени срещи. Нали съм си прост хуманитарен мозък (доколкото въобще...кхъм, нали ), трудно възприемам екзистенцията във фантастиката, че и антиутопична за разкош ...

В серията за Прогресорите и Странниците братята са включили четири романа: Пикник край пътя, Охлюв по стръмното, Бръмбар в мравуняка и Милиард години до свършека на света. Метафизичната мощ на романите им с зашифрована в подтекста проблематика изисква немалко интелектуално усилие. Дълбоко законспирирани в налудничавите ситуации са разсъжденията върху съществуването на човечеството и евентуалния му контакт с друг разум. Склонна съм да се съглася с твърдението на Бердяев, че руснаците принципно са или апокалиптици или нихилисти, вечно заиграващи се със свършека на света. Дали заради имперската си позиция или заради специфичния национален характер, или поради друга причина, невидима за мен, но при много руски автори наблюдавам тези залитания. При Стругацки няма високотехнологични джаджи, няма магически фокуси. Определят ги като апокалиптични реалисти заради непрекъснатото драматично-трагично напомняне за несигурността на живота на човечеството. Социален песимизъм прозира във всички произведения на Неуговорени срещи. Техните герои се сблъскват с хамлетовски морално-етични дилеми да се набъркат ли в събитията или да не се набъркат, следвани от емоционални сривове (поне в първите три романа, четвъртия не съм завършила). Тези сривове бележат своеобразния бунт на героите срещу наложеното от законите бездействие, срещу историческата неизбежност и псевдохуманната идеология.

Максим Камерер е главния герой на цикъла (без Пикникът). Наивно ухиления интелигент случайно аварира на Саракш, където картината на катастрофален упадък, на етически, икономически и морален застой, разултат от жесток социален експеримент, покъртително напомня определен период от руската история в началото на XXв. Наблюдавайки израстването му, виждам зрелия прогресор Максим в Бръмбъра. Там той отново трябва да взема решения ако не в полза на работата, поне за себе си. Отдела за извънредни произшествия на Комитет за контрол (КОМКОН), в който работи Максим, пък поразително ми напомня кагебейска структура, силова , надзаконова, творяща добро, което не е пожелано. Човека като биологичен вид силно се страхува от необяснимите неща, от непознатите явления, защото се усеща застрашен. Тук зад кулисите присъстват Странниците - друга цивилизация, посетила Земята в някакъв момент. Те са невидимата заплаха. Кой знае защо заплаха, а не доброжелателност. Сигурно заради социално-историческия момент, в който творят братята. Този момент физически се усеща в творбите им. Сред декорите на научната фантастика на Стругацки прозира традиционния съветски бит.

Из интервю с Борис Натанович Стругацки преди няколко години:

''Аз съм безусловен и безспорен оптимист. „Питате ме: Защо е велик човекът? Защото е създал втора природа? Защото е задвижил почти космически сили? Защото за съвсем кратко време е завладял планетата и е открил прозорец към Вселената? Не! Защото въпреки това е оцелял и има намерение да оцелее и по-нататък”. Това е от „Пикник край пътя”, 1971 г. И днес мисля така. Аз знам: човечеството е огромна хомеостатично устойчива, дяволски енергоемка маса от хора, изтъкана от талантливи, упорити, приспособяващи се към всичко, сменящи се едно след друго поколения. И на това не му се вижда краят. Те се раждат, страдат и умират, те побеждават и търпят поражения, работят до припадък, убиват се взаимно, убиват планетата, но отново и отново създават нещо ново и разгадават неизвестното. С векове те почти не се променят, минават хилядолетия, а тях, както винаги, ги движи законът на авантата, зла ленива маймуна живее във всеки един от тях, но с всяко поколение се раждат „желаещите странното” (носители на новото и доброто в „Опит за бягство“, 1962 г. – бел. ред.) и на това също не му се вижда краят. Нищо няма да ги спре – никаква сила, даже няма да ги забави, в реалния свят няма такава сила - освен космическа катастрофа, и те ще продължат да увеличават количеството и качеството на своите умения и знания – да творят прогрес, който няма край. И може би някога най-накрая все пак ще изпитат потребност от Възпитания човек, ще създадат „Високата теория на възпитанието“ и ще построят света от „XXII век“. А може би – не. Може би ще минат и без това – просто ще продължат нататък по същия познат път, но все едно, движението няма да има край - с тази разлика, че светът им ще бъде друг – навярно няма да е лош, но вече не ще бъде така светъл. Ето, всичко това аз наричам оптимизъм.''

Щастие за всеки даром и нека никой не бъде пренебрегнат, козина по човката! Така бих извикала, ама когато завърша цикъла, массаракш!

[Lizi]

И какво, ако я изучават? .....Всички знаем, че има голямо насилие и в градините, и в училищата, че и в доста домове, в които мислим, че живеят добри семейства....И?
Лично на мен тази книга не ми хареса.
Но за сметка на това бих ви препоръчала Чудо. Разбрах, че е и филмирана тази книга
https://www.bard.bg/book/?id=1625

"Чудо" я имаме и я четем. Но в училищата наистина нищо не се прави от учителите в случай на тормоз. А би трябвало.
Гео на мен Стругацки ми бяха много любими в едни по-ранни години .