Sequoiadendron (Гигантска секвоя)

Снимка: Милена

Sequoiadendron е род с един единствен представител Sequoidendron giganteum – гигантска секвоя, който е огромно вечно зелено дърво, със симетрична конусовидна корона в ранна възраст, която разваля симетрията и по-скоро става кълбовидна с годините като остава 1-2 масивни клона да висят (стърчат) извън ‘кълбото’, ей така за разкош. Eстественият му хабитат е Сиера Невада (Калифорния), надморска височина 1500–2500 м и зоната му на студоустойчивост е 7-ма (USDA hardiness zone 7). Кората на това прелестно дърво е с червеникав цвят, устойчива към огън и достигаща дебелина до 60 см. Смята се, че това е едно от най-високите дървета в наши дни, достигащо 90-95 м в родната си Калифорния, с диаметър на ствола в основата над 7 м. Възможно е да достигне възраст над 2000 години.

Гигантската секвоя расте на добре дренирани, но задължително винаги влажни почви, с алкално, неутрално или киселинно PH, песъкливи или глинести. Не тъпчете корените на секвоята прекалено силно, тъй като са изключително нежни и повърхностни при младите растения. Тези корени осигуряват храната за секвоята и ако ги прекъснем, най-вероятно ще загубим и самото растение. Секвоите понасят сянка и пълно слънце, устойчиви са на силни ветрове.

Според RHS Encyclopedia of Conifers, Sequoiadendron и Sequoia са два различни, но много близки рода от семейство Кипарисови (Cupressaceae). Родът Sequoia, също както и рода Sequoiadendron, има един единствен представител Sequoia sempervirens. Естествено Sequoia sempervirens е разпространена в много тясна ивица по тихоокеанското крайбрежие на двата съседни щата Калифорния и Орегон, на надморска височина до 750 м. Твърдо посочената зона на студоустойчивост на род Sequoia в Енциклопедията е USDA hardiness zone 8 и поради тази причина мисля, че когато на български казваме ‘секвоя’, имаме предвид Sequoiadendron giganteum, а не Sequoia sempervirens.

Автор: Margaritenia

Редакция: Hobbykafe

Може да прочетете повече за видовете в темата: Sequoiadendron (Гигантска секвоя) Sierra Redwood

Бор (Pinus)

Снимка: Margaritenia

Борът (Pinus) е род иглолистни растения от семейство Борови (Pinaceae). Боровете са вечнозелени дървета и по-рядко храсти разпространени в по-голямата част от Северното полукълбо. В Евразия те се срещат от Канарските острови и Шотландия на запад до руския Далечен Изток и Филипините на изток, и от Северна Норвегия и Източен Сибир на север до Хималаите и Югоизточна Азия на юг. Повечето видове са разпространени в умерения и субумерения, а други предимно в планинските области на субтропичния и на тропичния на Севрното полукълбо. Няколко вида и подвида достигат до полярната или до горната граница на гората. Много от представителите на рода имат важно стопанско и лесовъдско значение, тъй като са източници на ценна дървесина и на други суровини или се използват за залесяване на бедни и сухи терени.

Характерно за род Бор е че образуват удължени и много специфични скъсени клонки (брахибласти). Скъсените клонки са разположени спираловидно върху удължените, в пазвите на дребни, сухи, ципести, люсповидни иглолиста. Иглите са събрани в брахибластите според видовете по една (моноиглени борове), по две (двуиглени борове), по три (трииглени борове), по 5 (петиглени борове) и много рядко по 7 (седемиглени борове). По отношение на анатомичното си устройство иглите на видовете от род Бор имат по голямо сходство със стъблото и неговите разклонения, отколкото с иглолистата на останалите представители на семейство Борови (Pinaceae). Образуването само на връхни (терминални) и на подвръхни (субтерминални) пъпки или свещи (както ще наричаме по долу), които са разположени по 3 или по повече като венец в основата на връхната пъпка – е друга характерна особеност при бора, резултат на което те имат разклонения, разположени само в прешлени.

Цялата публикация “Бор (Pinus)”

Смърч (Picea)

Снимка: Margaritenia

Смърчовете са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Смърчови (Piceoideae). Представителите на род Смърч имат голямо стопанско и горско значение за страните от умерения до субполярния пояс на Северното полукълбо. Имат един от най-обширните ареали сред иглолистните – Европа, Северна и Централна Америка и Северна, Централна и Източна Азия. Най-много видове има в Китай и Япония, както и в долната граница на тайгата. Някои се изкачват високо в планините или отиват далеч на север, като образуват горната и полярната граница на гората. Представителите на рода са едри дървета (по-рядко храсти) с моноподиално разклонено право стъбло високо от 30 до 95 м. Короната е гъста, конусовидна, с неясно изразен прешленовиден строеж (за разлика от бора). Короната му много прилича на боровата, но смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра. Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата. Смърчът развива плитка коренова система, която расте встрани, близо до повърхността на почвата. Обича сянка и въздушна влажност. Почвата трябва да е богата и умерено влажна. Заради повърхностната си коренова система, той често става жертва на ветровали. Когато расте на по-дълбоки и богати на хумус почви, смърчът е по-устойчив на ветровете.

Цялата публикация “Смърч (Picea)”