Глориоза – Gloriosa. Отглеждане. Размножаване

Глориоза – Gloriosa. Отглеждане. РазмножаванеГлориоза (Gloriosa) е род от шест вида растения от семейство Колхикови (Colchicaceae) от тропическа Африка и югоизточна Азия и Малайзия. В Англия е позната като flame lily – пламтяща лилия. Първоначално рода е бил включен в семейство Лилиеви (Liliaceae). Името произлиза от латинското gloriosa – славна, великолепна. Глориозата е националното цвете на Зимбабве – бивша Родезия, където е защитен вид.
Описание: Глориозата е грудкова, листопадна, многогодишна катерлива лиана. Листата завършват с ластар, чрез който растението се прикрепя. Глориозата не е увивно растение. На най-долните листа може да няма ластуни, и тъй като стеблото е много крехко, добре е да се привърже за опора.
Цветовете са изключително атрактивни, единични, големи, двуполови, с шест чашелистчета, шест венчелистчета и шест тичинки, близалцето на плодника е триделно. Имат формата на ориенталска лилия, вариращи от зелено-жълти, жълто-оранжеви оранжево-червени до много наситено цикламено-червени. С времето цвета остарява и окраската му се променя – жълтия цвят постепенно избледнява, а червения цвят става все по-наситен. На цветонос могат да се отворят от четири до седем цвята.
Всички части на растението съдържат колхицин (colchicine) и сродни алкалоиди, много токсични при консумация, особено отровна е грудката. Контакта със стеблото и листата може да причини кожни обриви. Широко се използва в традиционната медицина. Цялата публикация “Глориоза – Gloriosa. Отглеждане. Размножаване”

Глициния – Вистерия – Wisteria. Отглеждане

Глициния – Вистерия - Wisteria. Отглеждане Глицинията или Вистерия – Wisteria е от семейството на граховите (pea family). Бобово (Fabaceae -бившето Leguminoseae) растение, чийто род включва десет вида листопадни катерливи лиани, две от които са с естествен хабитат Съединените Щати, а останалите – източна Азия. Наречена е в чест на професора по анатомия на Пенсилванския Щатски Университет Каспар Вистер – Caspar Wistar (1761-1818).
Описание: Вистериите са атрактивни увивни дървовидни лиани с широко приложение в ландшафтния дизайн. Издържливи, жизнени и дълголетни, те могат да се катерят на високо по стени, огради или оформящи рамки и опори. Високо са ценени заради красивите си висящи на гроздове цветове – бели, розови, лилави, сини или виолетови. Плодовете им са плоски зелени шушулки, в които се намират семената. Старите растения са с усукани, вдървени стволове, не много дебели. Глициниите, отгледани от семена, цъфтят на десетата до петнадесетата година от поникването, често и по-късно. Затова, като методи за размножаване са предпочитани присадките и вкорененяването на резници – при тях има по-малък интервал от време до фазата на цъфтеж.
Основно се отглеждат два вида Вистерия: Китайската глициния – Wisteria sinensis и Японската глициния – Wisteria floribunda. Китайската е по-популярна, тъй като е по-малко капризна и цъфти обилно. На височина достига до осем метра и повече, цветовете са синьо-виолетови, леко ароматни, на гроздове с големина от 15 до 30 см. Най-обилен е цъфтежа в средата на май. Китайската глициния, цъфтяща в бяло е Wisteria sinensis’Alba’, е силно ароматна. Два сорта са с кичест цвят – ‘Black Dragon’ – тъмно лилав, а ‘Plena’ – светло лилава. Цъфтят три или четири години след като се засадят. Цялата публикация “Глициния – Вистерия – Wisteria. Отглеждане”

Цисус – Cissus. Отглеждане. Размножаване

Циссус - Cissus. Отглеждане. РазмножаванеРодът Цисус (Cissus) наброява около 350 вида растения, принадлежащи на семейство Лозови (Vitaceae). Името произлиза от гръцкото κισσος (kissos) – бръшлян. В Тамил Илам (Шри Ланка) го наричат пирандай (பிரண்டை) . През 1980 г. рода е разделен въз основа на някои детайли на цветовете и видовете с големи каудекси са отделени в нов род – Cyphostemma.
Произход: Разпространени са предимно в тропическите и субтропичните части на Африка, Азия, Австралия и Южна Америка.
Описание: Повечето представители на този род са бръшляновидни, лазещи и катерливи лиани, но за разлика от бръшляна се увиват по дървета и храсти с помоща на мустачките си, а не на коренчета. Има и сукулентни видове, които могат да бъдат разделени относително в три групи:
– сукуленти с месести стебла и листа с четириъгълни дръжки, понякога листата също са сукулентни.
– с малък каудекс или видоизменени сукулентни стебла – Cissus tuberosa.
– стеблата и листата са почти сукулентни, но стеблата не са ръбести.
Сред представителите на този род има много листно-декоративни растения, широко използвани за вертикално озеленяване – Cissus antarctica и Cissus alata.  Поставени в непосредствена близост до декоративна решетка или мрежа, те бързо образуват плътна зелена маса. Без опора могат да се отглеждат като висящи растения в кошници или на поставки. Листата на Цисуса биват от цели до дълбоко нарязани. Цветчетата са малки, събрани в хаотични съцветия. Цъфтят изключително рядко при стайно отглеждане, а плодовете им приличат на малки ягодки. Цялата публикация “Цисус – Cissus. Отглеждане. Размножаване”