ХобикафеЗа нашите настоящи и бъдещи хобита – да разкажем, да покажем, да намерим ново хоби, или просто да си поговорим

ДЛАНЕВИДНИЯТ ЯВОР

Acer palmatum Thunberg ex Murray 1784

Японско име: Iroha Momiji, Iwato Beni, Kaede Noki, Momiji, Tako kaede

Дланевидният явор и неговите естествени форми са ендемични за Япония и се срещат почти навсякъде там. Няколко географски форми се намират в Корея и някои части на Китай. Видът се среща в голямо разнообразие от почвени условия на повечето острови от 100 до 1300 м. над морското равнище.

Acer palmatum ssp. palmatum има ярко-зелени, малки до средни листа. Дяловете му са 5-7, дланевидно разположени, разделени умерено дълбоко, но понякога почти изцяло до основата на листа. Отделните дялове са яйцевидно удължени и завършващи с остър връх. Периферията е грубо двойно назъбена. Малките червени или кремави цветчета се появяват в края на пролетта до началото на лятото (от май до юни) и се развиват в малки двукрилатки, които узряват в началото до средата на есента (края на септември до началото на октомври). Всяко крилце е прикрепено към малка кръгла ядчица, и е не по-голямо от 1,5 см. Този подвид формира изправено растящи дървета, обикновено с куполообразна или широко разперена корона. В естествената си среда достига височина до 12 м, въпреки че дървета с такъв ръст не са често наблюдавани. Някои изследователи са докладвали за 25-метрови екземпляри намиращи се в естествените си месторастения. Дървета на този подвид са мощни, здрави дървета и се адаптират към широк спектър от условията. Подвид palmatum се ограничава само в Япония, на островите Хоншу, Шикоку и Кюшу и до югозападна Корея. Расте във влажни долини и покрай потоци до кота 1100 м н.в.

Acer palmatum ssp. amoenum (O momiji) има много по-големи листа, със седем плитко до средно дълбоко разделени лобове, а периферията им е равномерно и фино назъбена. Цветовете и плодовете са много по-големи от тези на ssp. palmatum, като всяка крилатка е 2,5-3,0 cm. Този подвид е установен като подлес в покрайнините на планинските гори в цяла Япония, както и в югозападните крайбрежни райони на Китай и Корея.

Read the rest of this entry »

Групата на Японските явори е част от род. Acer (клен) от сем. Sapindacеae. Терминът „японски явор“ има две значения. Едното от тях е въведено от индустриалното производство на декоративни дръвчета, като под него се разбират всички сортове на няколко вида явори, които имат значение за големите разсадници. Най-често в тази група са включени сортове и форми на Acer palmatum, A. japonicum, A. pseudosieboldianum, A. shirasawanu и A. sieboldianum, а в някои случаи – форми на A. buergerianum, A. crataegifolium, A. pictum, A. rufinerve, и A. truncatum, въпреки, че някои от тези видове като например A. buergerlanum и A. pseudosieboldianum не произлизат от Япония въпреки, че са намерили втора родина там. Второто значение се използва от дендролозите и обособява всички 23 вида явори, които са ендемични за островите на Япония и околните територии. Обикновените градинари се фокусират върху няколкостотин сорта на Acer palmatum плюс тези на A. japonicum. Тези сортове са били развъждани, подбирани и отглеждани от началото на седемнадесети век, благодарение на любовта на японските градинари към красотата, тяхното търпение и безкрайното проникновение, проявено в селекцията им. Както и при други случаи в японското градинарство, селекцията на сортовете явори формира значителна част от културното и историческото наследство на Япония, като след късния осемнадесети век са намерили път към градинските колекции и разсадници по целия свят. Към настоящия момент в Ботаническата градина на БАН има няколко десетки сорта на дланевидния явор, няколко сорта от японския, явора на Ширасава, амурския явор, явора на Нико (размножен чрез семена от парк-музей „Врана“), цисулистния явор, както и един техен близък родственик от Америка – лозовия явор. Той е присаден върху „японеца“ – дланевиден клен, а цисулистният явор, върху „американеца“ – ясеноволистен явор. Това доказва още веднъж, че някога Америка и Азия са били едно цяло.

Read the rest of this entry »

Според цветчетата:

Брой венчелистчета:

1. Прости (анг.: Single)- Всяко цветче, най-често с не повече от 5 венчелистчета.

2. Полу-кичести (анг.: Semi-double)- Цветчетата основно с 6 до 10 венчелистчета.

3. Кичести (анг.: Double)- Цветчета с 10 и над 10 венчелистчета, близалцето рядко видоизменено и лесно за откриване.

4. Розопъпкови (анг.: Rosebud/Noisette)- Венчелистчетата неброими, половите органи обикновено видоизменени, цветната ос удължена. Поради високият брой венчелистчета тези в средата не винаги усляват да се разгърнат и остават под формата на цветна пъпка, която се оприличава на роза.

5. Реси – Венчелистчетата видоизменени в чашелистчета, неброими, цветната ос постоянно нарастваща, половите органи винаги въдоизменени.

Форма на венчелистчетата:

1. Лале (анг.: Tulip flowered)- Венчелистчетата едри, с форма на лъжица, обгръщащи половите органи. Цветовете никога не се отварят напълно. Листата често лъскави.

2. Кактус (анг.: Cactus-flowered/Quilled)- Венчелистчетата с нормална широчина, но силно завити назад по своя ръб, което ги прави да изглеждат тесни. Наричат се кактуси защото цветчетата им наподобяват кактусоцветните далии.

3. Звезда – Венчелистчетата тесни, плоски или нормално извити, заострени (бел.: В тази група се намира зоналното мушкато ‘Swiss Star’ (син.: ‘Mallorca’), което често подреждат направилно при обикновените зонални или при кактусоцветните)

4. Лютиче – Венчелистчетата с ръб извит навътре към половите органи (бел.: Към тази група спада за сега единствено сорта ‘Viva Rosita’, който неправилно подреждат в групата на розопъпковите)

5. Карамфил (анг.: Carnation flowered)- Венчелистчетата с нарязан ръб. (бел.: Сакъза ‘Pink Carnation’, въпреки че името му преведено означава розов карамфил, не притежава тази характеристика и не бива да се поставя в тази група.)

Багра:

1. Птичи яйца (анг.: Bird’s-egg)- Цветчета с точици, с различен от фоновият цвят, концентриращи се към центъра.

2. Чертички (анг.: Speckled flowered)- Цветчета с чертички с различна големина, разпръснати по цялото цветче, с различен от базовият цвят. Тази мозаечност се получава заради подвижните генетични елементи (транспозони), които прескачат ту в области на генома, които се експресират, ту в области, които не се експресират.

3. Химерни – Цветчета с широка линия по ръба на венчето, с различна багра от фоновият цвят, като граница между двете е рязка и зиг-загообразна.

4. Кант – Тънка линия по ръба на венчето, с различна багра от фоновият цвят и без рязка граница между двете багри.

5. Други – Мотивите на баграта на цветовете са изключително много, срещат се още: пръстени, очи, петна, пера и какво ли още не.

Според размера:

Описанията на подгрупите са адаптирани към зоналните култивари, които участват в изложения, така че трябва да се използват само за придобиване на обща представа.

1. Стандартни(анг.: Basic)- Растения по-високи от 20 см. Подходящи за отглеждане в саксии с диаметър 12 до 16 см.

2. Джуджета (анг.: Dwarf)- Растения с височина между 12,5 и 20 см. Подходящи за отглеждане в саксии с диаметър 11 см.

3. Мини (анг.: Miniature)- Бавно нарастващи растения с височина между 7,5 и 12,5 см. Подходящи за отглеждане в саксии с диаметър 9 см.

4. Микро (анг.: Micro-miniature)- Бавно нарастващи растения с височина под 7,5 см.Подходящи за отглеждане в саксии с фи 6,5 см.

Тa това е с две думи. Кралското Градинарско Общество е въвело кодове за някои от групите, с които да може бързо да се записват основни характеристики за това e възможно да видите в скоби след името на сорта разни символи като A/Sc/v или Z/d/c или U x R. Първото значи сорт ангелски мушката с ароматни пъстри листа, второто описва зонално мушкато с кичести цветове и нетипична окраска на листата, а последното значи сорт получен при кръстосването на уникално с кралско мушкато.

Автор: botan

Може да прочетете повече в темата: Мушкато