Titanotrichum oldhamii

Titanotrichum oldhamii е бил открит за пръв път през 1864 от Richard Oldham, по време на пътешествието си до Формоза (днес Тайланд), където колекционирал растения за Ботаническата градина Кю. След това е пренесен и култивиран в Европа като декоративно растение заради отличителната му наситено жълта тубичка, образувана от венчелистчетата, които пък отвътре са напръскани с тъмно червено-кафяви петна. 

T. oldhamii e вид, за който е било спорно в кое точно семейство принаглежи, дали в Gesneriaceae или Scrophulariaceae. Най-скорошните изследвания го поставят в монотипен триб при геснериевите. Монотипен значи с един род, а рода на титанотрихума също е монотипен тъй като съдържа само един вид. Отношенията му с други родове и систематичното му положение в рамките на семейството въпреки изследванията си остават неясни. 

Цялата публикация “Titanotrichum oldhamii”

Ешинантус – Aeschynanthus. Отглеждане. Размножаване

Ешинантус – Aeschynanthus. Отглеждане. Размножаване Семейство: Геснерови
Описание: Ешинантус – Aeschynanthus е род от около 185 вида. Те са открити в Южна и Югоизточна Азия, Индонезийските острови, Нова Гвинея и Филипините. Повечето от тях са полуепифити, катерливи полухрасти, с ярко оцветени цветове, които се опрашват от много дребни птички от семейство Nectariniidae. Името на рода произлиза от гръцките думи aischyneia  (засрамен) и anthos (цвят). Листата са кожести, месести, срещуположно разположени, с къси дръжки. Красиви листно-декоративни растения, с преливащи жълто-оранжеви, орнажево-червени до розови цветове. Естетствения хабитат на Ешинантуса са влажните тропически гори, характерни с  високата въздушна влажност. Цялата публикация “Ешинантус – Aeschynanthus. Отглеждане. Размножаване”

Вкореняване на сентполия

Вкореняване на сентполияЛистата от сентполия за вкореняване се вземат от здраво и младо растение, от втория ред отдолу на розетката. При пъстролистните сортове сентполии се избира най зеленото листо, защото съдържа повече хранителни вещества, които ще са необходими за изхранването на новите малки растения. Ако листото е леко завехнало или изгубило тугор, може да се натопи във вода и да постои, докато не се възстанови. За профилактична дезинфекция преди вкореняването, във водата е добре да се добавят няколко капки калиев перманганат, разтворен предварително в съд с гореща вода. Водата трябва да бъде леко розова, но в никакъв случай кристалите на калиевия перманганат да не се слагат  направо при листенцата, защото ще ги изгорят. Подсушеното с мека хартиена салфетка листо се подрязва с остър и чист нож, за да не се смачка, а да се среже леко под наклон, с дължина на дръжката до 5 см. Така подготвено, листото от сентполия се слага в преварена, дестилирана или престояла вода, в която може да се добави активен въглен (продава се в аптеките), който предпазва от гнилостни процеси. Водата в която вкореняваме листото, не се подменя изцяло, а само се долива, ако се изпари. За да не се потапя цялото листо във водата, се опъва прозрачно домакинско фолио върху съда. С ластик се закрепва за чашката, прави се дупчица и листенцето се промушва през нея. Така водата не се изпарява толкова бързо и е удобно. Цялата публикация “Вкореняване на сентполия”