Едема (от англ. оток, подутина) е заболяване, което засяга гераниумите (geraniums), води до пожълтяване на листата и впоследствие те отмират. Смята се, че се дължи на неблагоприятните условия на околната среда. Поради това не се разпространява от растение на растение (не е заразно). Растенията с голяма коренова система са по-податливи на едема, в сравнение с тези с по-малка коренова система.
Симптоми: Малки жълти петна в областите между жилките често са първите симптоми, наблюдавани в горната част на листата. Дребни, прозрачни, воднисти мехурчета се наблюдават от долната страна на листата под пожълтелите места. Тези мехури и пожълтели области обикновено се появяват първо на по-старите листа. Мехурчетата постепенно нарастват и стават кафяви на цвят, с текстура на корк (кора). Листата пожълтяват, отмират и опадват. Целия процес наподобява донякъде на бактериално заболяване. Read the rest of this entry »
Заболявания
Черно гниене
Причинители на черното гниене са гъбичките: Pythium ultimum, Pythium debaryanum, Phytophthora omnivora. Орхидеите могат да бъдат поразени от тези гъбички във всяка възраст. Най-опасно е загниването на корените и основата на псевдобулбите. Резултата е загуба на цялото растение. Заболяваето е силно поразяващо и бързо се разпространява от болните по здравите растения. Поразената тъкан почернява, псевдобулбите се мумифицират. За разпространението на
заболяването спомагат ниските температури и високата влажност на въздуха и субстрата, тогава корените се развиват бавно, отдени части вследствие на недостатъчната циркулация на въздуха и преовлажняването отмират и стават достъпни за патогенните гъбички. Черното гниене поразява катлеи, станхопеи, лелии, лелиокатлеи, пафиопедилуми.
Борба с черното гниене: Болните растения се унищожават. Регулиране на влажността и температурите. Профилактично опръскване и поливане с препарати на медна основа – меден оксихлорид в концентрация 0,5%, меден сулфат в концентрация 1 : 100000. Фугицидите забавят развитието на черното гниене. Read the rest of this entry »
Растителноядни
Червено паяче (Tetranychidae)
Най-често срещаните видове при орхидеите са: Tetranychus urticae, Tetranychus turkestani,Tetranychus cinnabarinus. Възрастните Tetranychus urticae и приличащите на него Tetranychus turkestani са жълтеникави на цвят, личинките и нимфите са жълто-зелени. При Tetranychus cinnabarinus възрастните екземпляри са червено-кафеникави, яйцата и личинките също, а нимфите – жълто-зелени. Тези паразити могат да се намерят по долната повърхност на листата и цветните пъпки на цимбидиуми, катасетуми, тунии, еулофии и др. Хранят се с клетъчните сокове на растенията.
Признаци на пораженията: наличие на малки бели точки по листата – осново от долната страна и наличие на тънка паяжинка или нишки. Листата се обезцветяват постепенно, стават сиви, а по-късно кафяви.
Развиват се в закрити помещения при температури по-високи от 12 °C. За година червеното паяче дава до 20 пъти поколение. Развитието на едно поколение продължава 12-20 дни при температура 20 °C, при 25 °C – за 10 дни, а при 32 °C – за около 6 дни. Оптимална температура за развитието им е 28-32 °C при относителна влажност на въздуха 40-50%. Read the rest of this entry »
