Titanotrichum oldhamii е бил открит за пръв път през 1864 от Richard Oldham, по време на пътешествието си до Формоза (днес Тайланд), където колекционирал растения за Ботаническата градина Кю. След това е пренесен и култивиран в Европа като декоративно растение заради отличителната му наситено жълта тубичка, образувана от венчелистчетата, които пък отвътре са напръскани с тъмно червено-кафяви петна.
T. oldhamii e вид, за който е било спорно в кое точно семейство принаглежи, дали в Gesneriaceae или Scrophulariaceae. Най-скорошните изследвания го поставят в монотипен триб при геснериевите. Монотипен значи с един род, а рода на титанотрихума също е монотипен тъй като съдържа само един вид. Отношенията му с други родове и систематичното му положение в рамките на семейството въпреки изследванията си остават неясни.
Род Катарантус е част от семейство Apocynaceae, което на бъглгарски се нарича Тойнови в чест на синята тойна, застрашено и защитено растение обитаващо крайбрежните пясъци и скали. Родът включва в себе си 8 вида, 7 от които ендемични (т.е. се срещат само на определено място) за о. Мадагаскар и един ендемичен вид за Индия. Много често тези растения можете да ги откриете под името винка, и за това вина има не кой да е друг, а самият Линей, който описва първият известен вид Catharanthus roseus в род Vinca. 84 години по-късно става ясно, че всъщност има твърде много различия между Катарантусите и Винките, предимно в устройството на цвета, които определят тяхното окончателно разделение в различни родове. Така преди около 200 години се появява род Катарантус, чието име идва от латинизираните древногръцки думи „katharos“ означаваща чист, неопетнен и „anthos“ – цвят, заради елегантността и красоатата на цветчетата на тези растения.
