от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 11:02 am

Видове рози :
1. Чайно-хибридни – най голямата група. Водеща, съдържа много разновидности, различаващи се по много характеристики: височината на храстите варира от 30 до 100, рядко 120-150 см, сортовете са с различен брой венчелистчета, от 20 до 128, като класическо изискване е да има оформен централен конус, независимо че май изключенията са доста напоследък. Дължината на стеблата на различните разновидности варира в диапазона от 20 до 80 см. В цветово отношение – бяло, жълто, розово, лилаво, червено, с много преходни тонове, на ивици или промяна на тоновете на цветовете. Тези рози изрязваме най-ниско и загърляме с пръст най-щателно. Обичайно са с по 1 цвят на клонче, въпреки че има и сортове с букетен цъфтеж.

2. Флорибунди: Тази група от рози е с бърз растеж, богат и почти непрекъснат цъфтеж, издържливост през зимата и устойчивост към болести, размер, цвят, форма на цветовете с богата гама от тонове като разцветка. Височината на храстите варира много, цветовете са ярки и стабилни – оранжево, червена тухла, корал-розови, жълти, бели, праскова, всички видове синеещи виолети, пурпурно и всякакви шарени и ивичести форми. Цветовете обаче тук типично излизат на гроздове и сложни съцветия 3-25 бр. Дължината на леторастите е според височината на конкретната роза, а резитбата – доста по-щадяща от тази на чайно-хибридните рози.

3. Почвопокривни рози: Създадени през 80-те години на 20 век, повторно цъфтящи, устойчиви на болести и разпростиращи се повече по хоризонтала, отколкото във височина. Обичайно са към 40-50 см високи, но някои сортове стигат и до 150 см височина. Селекционерските къщи постоянно разработват серии с общо име и различни цветове в серията – например CountY на Кордес, Flower Carpet и т.н. Ценното на тези рози е, че може да покриват наклон, стена, алпинеуми, качета, празни места в бордюра, цъфтят от май докато паднат слани и са устойчиви.

4. Патио рози: Преди са принадлежали към флорибундите, после са обособени в отделна група, която нараства като асортимент и сортове непрекъснато. Общо взето не надвишават по правило 45-55 см, стават за контейнери, стават и за градина. Цъфтят дълго и продължително, повечето повторно. Някои ги слагат към миниатюрните, други към флорибундите.

5. Мниатюрните розички: Ефектни, компактни, до 30-50 см височина, плитки чувствителни коренови системи, не особено лесни за отглеждане, поразява ги мана, петна, гниене, цъфтят на слънце и топло /южни и западни прозорци / обичат пулверизиране, почвата да засъхва между поливките, но не и прекомерно засушаване. Има разлика в двете т.нар школи с виждания по селекция и отглеждане на тези рози – американска и английска. В Съединените щати това са стайни растения и това е. В Англий ги развъждат на подложка, от там имат по-добри корени и се отглеждат и навън.

6. Катерливи и виещи се: Името им подсказва за какви рози става въпрос. Резитбата е особена /пестелива/, искат подпори, едни са добри за колони, други за парапети, трети покриват цели постройки. Лошото при тях е, че в голяма степен са загубили с годините селекции силната устойчивост на заболявания, а доста не достигат и до повторен цъфтеж. Имат своите фенове все пак, за които е прекрасно растение дълго 3-5-7 метра да цъфти примерно юни, или юли за няколко седмици. Групата е толкова шарена, че като си намерите в нея нужната роза, е добре да четете конкретики, тъй като всяко обобщение тук би било невярно.

7. Храстови рози: Тук е всичко останало, което не е флорибунда, чаен хибрид, мини или катерлива, т.е. в тази група има всичко: китайски, дамаски, ругози, центофолии, алби, бурбонски, английските на любимия Остин са тук, галики, модерните храстови, ноазетови, портландски, шотландски, японски и какво ли още не…. По-нататък ще се спра на подрязването и устойчивостта, защото граници и вариетети са безброй.

от dal » Нед Яну 24, 2010 3:22 pm

Името Галеандра – Galeandra (Gal) произлиза от гръцките думи Galea, която означва шлем и Andros мъжки.
Синоним: Corydandra Rchb., 1841
Среща се в тропическите райони на Америка, половината от тях са в средна Бразилия и един вид в югоизточна Азия, в райони до 1000 м. надморска височина.

Биологично описание: Галеандрите са симподиални орхидеи, с размери от миниатюрни до средни растения. Псевдобулбите са от закръглени до вретеновидни, с големина от 1 до 26 см. Листата са тесни, дълги и заострени. Съцветията са горни (апикални) и гроздовидни. Цветовете са с ясно изразена фуниевидна устна и много характерна щпора. Разнообразни са като цвят – варират от бяло през синкаво- лилаво, наситено червено до кафеникавата гама.


Отглеждане: Галеандрите са епифитни и литофитни (земни) орхидеи. Описват се като трудни за отглеждане, затова малко колекционери ги притежават, но по мои лични наблюдения (върху Галенадра бауери – Galeandra baueri) не са от най-капризните.
Условията, които изискват са не много по-различни от общите за отглеждане на орхидеи – ярка светлина, непряко слънцеогряване, освен в ранните сутрешни часове или късния следобед, добра аерация, висока влажност – 75-80%. Като температурни изисквания са най-често в средния диапазон, но има видове, понасящи и по-високи температури – в зависимост от биологията на растението. За тези, които през топлите месеци не толерират горешините над 28 С , се наблюдава най-често  забавяне на растежа. Ако нямате възможност да понижите температурите, осигурете по-висока влажност от обикновената и много добро въздушно движение. Могат да се отглеждат в субстрат от кори на иглолистни дървета, както и окачени. Преди поливане, корените трябва да са изсъхали. Тори се умерено, с малка доза (NPK 20:20:20 1 gr./1 l.) на всяко поливане или с пълна доза (NPK 20:20:20 1 gr./0.5 l.) през поливане. Торът не трябва да съдържа урея. Понасят за кратко пълно засушаване. Цъфтят обилно при подходящи грижи, цветоноса излиза връхно на булбата. Имат период на покой, следващ цъфтежната фаза, през който не се тори и се полива по-оскъдно. Старите булби обикновено са обезлистени.

Видове – включително остарелите наименования
Всички видове на род Галеандра са включени в Приложение II на CITES – тоест са защитен вид. Познати са около 40 вида галеандри:

Galeandra andamanensis Rolfe, 1895
Galeandra angornensis Rchb.f., 1847
Galeandra angornensis Rchb.f. in W.G.Walpers, 1863
Galeandra arundinis Garay & G.A.Romero, 2005
Galeandra badia Garay & G.A.Romero, 1998
Galeandra barbata Lem., 1856
Galeandra batemanii Rolfe, 1892
Galeandra baueri Lindl. in F.A.Bauer, 1830 typus
Galeandra baueri var. pilosocolumna C.Schweinf., 1944
Galeandra beyrichii Rchb.f., 1850
Galeandra bicarinata G.A.Romero & P.M.Br., 2000
Galeandra biloba Garay, 1999
Galeandra bouliawongo Rchb.f., 1852
Galeandra camptoceras Schltr., 1910
Galeandra carnevaliana G.A.Romero & Warford, 1995
Galeandra chapadensis Campacci, 2001
Galeandra claesii Cogn., 1893
Galeandra coxipoensis Hoehne, 1912
Galeandra cristata Lindl., 1844
Galeandra curvifolia Barb.Rodr., 1877
Galeandra descagnolleana Rchb.f., 1887
Galeandra devoniana M.R.Schomb. ex Lindl., 1840
Galeandra dives Rchb.f. & Warsz., 1854
Galeandra duidensis Garay & G.A.Romero, 1998
Galeandra euglossa Rchb.f., 1852
Galeandra extinctoria Lindl., 1833
Galeandra fiebrigii Schltr., 1922
Galeandra flaveola Rchb.f., 1887
Galeandra funckiana Lindl. ex Rchb.f., 1881
Galeandra funckii Lindl. ex Rchb.f., 1856
Galeandra gracilis (Lindl.) Lindl., 1833
Galeandra graminoides Barb.Rodr., 1877
Galeandra greenwoodiana Warford, 1994
Galeandra harveyana Rchb.f., 1883
Galeandra huebneri Schltr., 1925
Galeandra hysterantha Barb.Rodr., 1877
Galeandra juncea Lindl., 1840
Galeandra junceoides Barb.Rodr., 1877
Galeandra lacustris Barb.Rodr., 1877
Galeandra lagoensis Rchb.f. & Warm. in H.G.Reichenbach, 1881
Galeandra leptoceras Schltr., 1920
Galeandra levyae Garay, 1999
Galeandra longibracteata Lindl., 1862
Galeandra macroplectra G.A.Romero & Warford, 1995
Galeandra magnicolumna G.A.Romero & Warford, 1995
Galeandra minax Rchb.f., 1874
Galeandra montana Barb.Rodr., 1881
Galeandra multifoliata W.Zimm., 1934
Galeandra nivalis Mast., 1882
Galeandra paraguayensis Cogn., 1903
Galeandra paranaensis Schltr., 1920
Galeandra petersii Rchb.f., 1847
Galeandra pilosocolumna (C.Schweinf.) D.E.Benn. & Christenson, 2001
Galeandra pubicentrum C.Schweinf., 1943
Galeandra quartiniana (A.Rich.) Rchb.f. in W.G.Walpers, 1852
Galeandra santarena S.H.N.Monteiro & J.B.F.Silva, 2003
Galeandra stangeana Rchb.f., 1856
Galeandra styllomisantha (Vell.) Hoehne, 1952
Galeandra villosa Barb.Rodr., 1877
Galeandra viridis Barb.Rodr., 1881
Galeandra xerophila Hoehne, 1915

от lila » Вто Апр 27, 2010 4:02 pm

Към наследените от българските градинари методи е редно да споменем прякото действие на прахообразната вар и на минералния тор суперфосфат (разлага голите охлюви само за 1-2 минути,на дървесната пепел и други подобни. С пепелта се препоръчва да се поръсват растенията и се гарантира,че те за известно време няма да се нападат от охлювите.
За сведение на любознателните,съществуват и средства за електрически и биологически контрол на охлювите. В някои от големите търговски мрежи с градински отдели се предлагат „електропастири“за охлюви, които представляват медни мрежи с протичащ изключително малък нисковолтов ток. Когато докоснат мрежата охлювите затварят веригата и токът ги кара да се отдръпнат. Наскоро в продажба бе въведен и венец за индивидуално предпазване на разстения и малки лехи,които се захранва със зареждащи се батерии.
От средствата за биологичен контрол по-популярна е субстанцията „Nemaslug“, в която са развъдени хищните нематоди Phasmarhabditis Hermafrodit. Те са потенциялни убийци на голите охлюви и са абсолютно безвредни за хората и околната среда. Разрежда се с вода и с лейка се поливат местата,които ще се засяват или засаждат. На обработените места голите охлюви загиват до една седмица, като едно поливане е ефективно за петнайсетина дни. Неудобството е само едно биорпрепаратът е със срок на годност 3-4 седмици от дата на производството му. Ще завърша с предупреждение, че хемеческата борба с охлювите е крайна мярка итрябва да се прилага с повишено внимание и по изключение. Не случайно Скипер 4Г вече е забранен, а за Мезурол Ш указания ще получите в агроаптеките.

от maili » Сря Яну 27, 2010 2:57 pm

Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете, ще доживее до дълбока старост само ако никога не види лицето си. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.

Родът NARCISSUS е съставен от 60 вида, произхождащи от умерените райони на Централна и Западна Европа, Западна Азия, Северна Африка. В нашата флора не се срещат представители на този род. Много видове от рода отдавна се ценят и се отглеждат като декоративни растения. Създадени са над 12000 култивирани сорта със сложен хибриден произход, обединени под наименованието Narcissus x hybrida hort.

Нарцисите предпочитат слънчеви или леко засенчени места. Не понасят варовити и заблатени почви – идеално се развиват на рохкава песъчливо-глинеста почва, наторена с прегорял оборски тор. Растенията се нуждаят от обилно поливане без задържане на вода в почвата, особено след цъфтежа, защото тогава в луковицата се залага бъдещият цвят. Засаждането на луковиците трябва да става през втората половина на септември до началото на октомври, тъй като тогава започва началото на вегетацията след летния покой и под повърхността на почвата започва да расте нивият летораст. С настъпването на отрицателните температури растежът спира и се възобновява рано напролет. След цъфтежа през април – май листата се запазват още известно време, фотосинтезират, натрупват резервни хранителни вещества в луковичните люспи. През юни листата засъхват, корените също и растенията навлизат в период на покой. Първото подхранване с минерални торове се прави при настъпване на вегетацията, второто при появата на цветоносното стъбло и третото в края на цъфтежа. В началото по-интензивно е азотното торене, а след това калиевото и фосфорното. Поливките през вегетацията спомагат за увеличаване височината на цветоносното стъбло, удължават периода на цъфтеж и образуването на по-едри луковици. Нарцисите се размножават лесно чрез отделяне на новите луковички, които зацъфтяват на втората, третата година. Бебетата се отделят от майчината луковица през втората половина на лятото; в края на лятото по-големите се засаждат по-дълбоко, а малките по-плитко.

Според Кралското ботаническо дружество R.H.S., нарцисите се делят условно на 14 групи.

от Blue sky и erik1001» Пет Мар 05, 2010 7:36 am

Грижи: Непретенциозно и лесно за отглеждане растение.
Почвата трябва да е неутрална, влажна, пропусклива, с примеси на глина. Необходимо е торене с органична тор.
Прецъфтелите цветове трябва редовно да се почистват.
Място: Развива се като храст, на сянка или полусянка, в умерено влажни места.
Размножаване: Чрез разделяне през пролетта или есента. Младите издънки са изключително крехки. Пролетта е най-подходящия сезон за засаждане на коренището. Ако имате старо растение, пак на пролет – през април, може да разделите туфата и да разсадите хостата. Разделянето на туфата е препоръчително да се прави през 4-5 години, през пролетта или есента, защото иначе растението се разраства прекомерно. Засадените млади растения през първата година се нуждаят от редовно поливане. Проблем за растението са голите охлюви.
Листата могат да се поставят във ваза като рязан цвят и комбинирани в букети. Растението е подходящо за отглеждане и в сандъчета.

Вредители и болести: Щитоносни въшки, ако зимува на твърде топло и тъмно място, или през лятото може да се зарази от други, нападнати от щитоносни въшки растения. Наблюдават се смущения в растежа поради поливане с много твърда и студена вода. В големи съдове може да израстне до 2 метра височина, в градини и повече, като може да достигне  диаметър на храста до 2 метра.
Период на цъфтене: Юни до юли. Някои екземпляри цъфтят два пъти. Привлича насекоми, птици. Моят цъфти в момента.
Размножаване: Чрез семена или връхни резници при температура на почвата 20 – 25ºС. През пролетта се нарязват резници с дължина 5 см и се вкореняват в пясък при температура 20*C в парникова среда.
Пожълтелите листа са знак за твърде варовита почва.

от dal » Пон Мар 01, 2010 7:17 pm

Родът Lilium (лат.) дава името на семейство liliaceae.

ЛЕГЕНДИТЕ
Когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя и тези цветя са лилиумите. Тази легенда дала друго име на лилиума “Звезда на земята”.
Древните елини смятали, че лилиумът се е появил, когато от гръдта на богинята майка Хера капнали няколко капки мляко на земята. Затова и първото такова цвете било бяло. Други капки мляко останали в небето и те се превърнали в звезди от Млечния път.
Там в Рая, където змията изкушавала Ева, цъфтели лилиуми. Въпреки, че видели как тя се предала на изкушението, отхапвайки от ябълката, лилиумите запазили своята непорочна белота.
Люлката на Мойсей била вързана под жълти лилиуми, които растели между тръстики и камъши.
Персийската столица по времето на Кир, в края на V в. пр.н.е. била наричана “градът на лилиите”.

Няма друго цвете, за което да са създадени толкова много легенди!

Възхищението от това цвете не само е родило легендите, а е оставило негови изображения върху асирийски и древноегипетски паметници. По-късно е намерило израз върху парични знаци. Лилия е била изобразена върху римски монети и френски флорини от времето на Людовик ІХ. А Людовик ХІV пуснал в обръщение пари във формата на златни и сребърни лилии.

Едни автори от Ботаническа градина-БАН (Д. Венкова, д-р А.Дончева) считат, че името на цветето произхожда от думата “ли-ли”, която означава “бял-бял”. Авторите не са единни дали “ли-ли” е древнокелтска, или древногалска дума. (Тази подробност може наистина да е незначителна, колкото и “знаенето” на някои чужденци, че столицата на България е Букурещ.)
Други автори (инж.агр. М.Граматнички) приемат, че думата “лилиум” идва от гръцката дума “Leirion” – бял.

Известните повече от 100 вида диворастящи лилиуми се срещат в природата в страните от Северното полукълбо с умерен и субтропичен климат – Европа, Азия и Северна Америка.
До ХІХ век в Европа се внасяли множество диворастящи екзотични цветя от цял свят. Включително и диворастящи лилиуми. Пристигали основно от Далечния Изток, Китай и Япония. Техните цветове започнали да не се харесват на специалистите. И в началото на ХХ в. започнало създаването на нови видове с по-големи и по-разнообразни цветове. По това време, през 1903 г., в Китайски Тибет бил открит уникален диворастящ лилиум. Между всички диваци той бил огромен – 150 см. висок. Цветът му бил нещо невиждано до тогава. Дълъг към 15 см. Снежно бял с жълто гърло, отвън с леко розов оттенък. Тесния като тръба цвят се разширявал накрая и около него ухаело на нещо непознато и в същото време много познато. Смесица от всички аромати, които се разнасяли край пекарната на главния кралски сладкар. А луковицата му била невъобразима – грамадна, почти кръгла и лилава на цвят. Когато през следващата 1904 г. тибетският лилиум цъфнал за пръв път, всички специалисти единодушно му дали името Lililum Regalе. Това е мамината “Царска лилия”. Вече 96 години Lililum Regalе е единствения диворастящ вид, който е разпространен в цял свят.
За това време са създадени, казват, около 5000 сорта, групирани в 7 класификационни групи. У нас, до края на ХХ век, само на тесен кръг цветари са били известни хибридните лилиуми.

Истинска революция в селекционерството било създаването за пръв път на междугрупов хибрид – нещо като рожба от смесен брак. Тази рожба се появила в Америка през 1952 г. по времето на ежедневния, битов расизъм. От родителските хибриди – от групата “тръбести” Trupets и от групата “ориенталски” Oriental – разцъфтяла “Черната красота” Black Beauty!!!

Новите междугрупови хибриди образували нова, VІІІ класификационна група „ОТ“.
Ако някой знае, нека да каже има ли друго цвете, освен лилиума, при което видовете, хибридите и сортовете му да са групирани по толкова различни белези, че не можеш да му хванеш края. От първата написана дума все за този момент мисля – коя подреба да избера.
Накрая реших да избера тази подредба, която не срещнах никъде из нета, нито в цветарската преса. Но която е най-важна за нас, любителите, като клекнем да садим луковиците.

Колко дълбоко в земята трябва да се засаждат лилиумите?

По този критерий всички лилиуми се делят на две групи.
Лилиумите от едната група образуват корени на базата, дъното на луковицата. Луковичките-бебета излизат от луковицата-майка. За тези лилиуми утвърдения израз е “с базално вкореняване”.
Същото напълно се отнася и за лилиумите от другата група. Само че те образуват корени и на ІІ етаж. При повърхността на земята стеблата на тези лилиуми обрастват с корени. И с бебета! В този случай приетият израз в литературата е “стъблено вкореняване”. Аз употребявам “БОС – бебета в основата на стеблото.”

Не е възможно по външността на купената луковица да се познае дали тя е с базално , или със стъблено вкореняване. Ъпсурт!!!
В литературата за лилиумите две неща ме вбесяват и не се примирявам с тях. Едното е, че никъде не добавят в описанието на сортовете как се вкореняват. И няма да го прочетете на никоя опаковка. (Другото е от незнанието на някой преводач, който няма зрителна представа за думата “фес”. Трябва веднага да уточня. Фесът е пресечен конус. Изглежда като саксия, нахлупена на главата с дъното нагоре. Няма как подвитите нагоре венчелистчета на лилиум да приличат на пресечен конус и обърната с дъното нагоре саксия. Но на тюрбан, на чалма – да, приличат.)

А е много важно за жизнеността на всяка купена луковица да я засадим на необходимата и достатъчна дълбочина. Защото, ако в дупка с дълбочина за луковица със стъблено вкореняване, засадите луковица с базално вкореняване, пишете я бегАла! Тъкмо ще видите цветните пъпки и за седмица ще загине. Резултатът ще е същия и в обратния случай.

Луковиците с базално вкореняване се засаждат плитко – на 5 см.
Луковиците със стълбено вкореняване се засаждат дълбоко – на 15-20 см.

Ще се доверя на Книгата. Т.е., на “Експерт по градинските цветя” д-р Д.Д. Хесайон, ИК “Гея либрис”, 2003 г. Разпознавам цели пасажи от нея в авторски публикации по темата в цветарската преса (които съм напъхала в “джобове” в папка Лилиуми от 2006 г.). Че и в статията на Бимбарго в стария форум. (Но пък е похвално, че той е посочил имената на авторите под снимките на различни лилиуми.)

ВИДОВЕ ЛИЛИУМИ

А. Вкоренява се стеблото. Луковицата се засажда дълбоко 15 – 20 см.L. Amabile h 1.20 м., сади се през 45 см. Цветовете са с форма на чалма, с d 7.5 см. и са червени с черни петънца. Има неприятна миризма. Цъфти м.м. VІ – VІІ.
L. Auratum h 1.50 – 2.40, сади се през 30 см. Цветовете са с форма да кУпа, с d 20-25 см., бели с жълти ивици, с кафяви петъца. М.м. VІІІ -ІХ.
L. Henryi h 1.80 – 2.40 м., сади се през 45 см. Цветове с форма на чалма с d 7.5 см., жълти с тъмночервени петънца. VІІІ – ІХ.
L. Longiflorum h 0.75 – 0.90 м. Сади се през 22 см. Цветовете са тромпет, l 12-15 см., бели. Полуиздръжлив.
L. Pumilum h 0.30 – 0.45 м.. Сади се през 15 см. Цветовете са с форма на чалма, d 3.5 см. малиново червени. М. VІ.
L. Regale h 0.80 – 1.80 см. Сади се през 45 см. Цветовете са тромпет, l 12.5 см., бели с жълто гърло. М. VІІ – VІІІ.
L. Tigrinum h 1.20 м. Сади се през 45 см. Цветове с форма на чалма, d 7.5 см., оранжеви, с пурпурни петънца. М. VІІ – ІХ.

Б. Вкоренява се базално. Луковицата се засажда плитко 5 см.
L. Canadense h 1.20 – 1.80 м. Сади се през 30 см. Цветовете са тромпет, l 5 см., жълти с кафяви петънца. М. ІХ.
L. Candidum h 1.20 -1.50 м. Сади се през 22 см. Цветовете са тромпет, l 7.5 см., бели. М. VІ – VІІ.
L. Matragon h 0.90 – 1.50 м. Сади се през 30 см. Цветовете са с форма на чалма, d 3.5 см., пурпурно-кафяви с тъмни петна и с неприятна миризма. М. VІ – VІІ.
L. Pardalinum h 0.90 – 1.80 м. Сади се през 30 см. Цветовете са с форма на чалма d 6 см., тъмно оранжеви с пурпурни петна. М. VІІ.

Лошата новина е, че тук не става дума за хибридните сортове лилиуми, които се предлагат на пазара. Това са само ВИДОВЕ лилиуми, култивирани диворастящи, които се използват в хибридната работа на селекционерите и не се продават ва пазара. (Само Lilium Regale се продава.)

Малко е повече от нищо. Затова ще предложа на вниманието ви моите сортове лилиуми от описа им на ХН (хартиен носител), разпределени в двете групи.

ХИБРИДНИ СОРТОВЕ ЛИЛИУМИ

А. Вкоренява се стеблото. Луковицата се засажда дълбоко 15 – 20 см.

1. Brindisi Азиатски хибрид h 0.80 м. d 20 см.

2. Cancun Азиатски хибрид h 0.45 м. d 10 см. (саксиен сорт)

3. Cocktail Twist Азиатски хибрид, многоредови венчелистчета h 0.78 м. d 15 см.

4. Courier Азиатски h 0.95 м. d 17 см.

5. Gerrit Zolm Азиатски h 0.75 м. d 15 см.

6. Golden Splendor Тромпетен хибрид h 1.75 м. l 20 см.

Благодаря на Julie, която намери в руския сайт точните сортове на почти всичките ми лилиуми!

7. Landini Азиатски h 1 м. d 15 см.

8. Lollypop Азиатски h 40 см. d 13 см. (саксиен сорт)

9. Orange-Red Азиатски h 1.10 м. d 15 см.

10. Lilium Regale h 1.60 м. l 15 см.

11. Thunderbolt Тромпетен хибрид h 1.95 м. l 17 см.

12. Vermeer Азиатски h 0.75 м. d 14 см.

Б. Вкоренява се базално. Луковицата се засажда плитко 5 см.

1. Canca D’or Ориенталски, ароматен, h 1.04 м. d 18 см.

2. Centerfold Азиатски, h 0.50 м. d 13 см. (саксиен сорт)

3. Citronella Азиатски, с форма на чалма, h 1.10 м. d 9 см.

4. Elite Азиатски, с форма на чалма, h 0.90 м. d 15 см.

5. Gambetta Ориенталски, ароматен, h 0.70 м. d 22 см.

6. Gran Cru Азиатски, h 0.70 см. d 7 см.

7. Nove Cento Азиатски, h 0.60 м. d 15 см. (саксиен сорт)

8. Orania Азиатски, h 0.50 м. d 15 см. (саксиен сорт)

9. Pink Giant Азиатски, с форма на чалма h 0.75 м. d 12 см.

10. Top Gun Азиатски, h 0.80 м. d 20 см.

11. без определен сорт Тромпетен хибрид, ароматен, бял, с резедаво-жълто гърло, h l

12. Brasilia Ориенталски, ароматен (след градушка  ) h 0.80 м. d 20 см.

13. без определен сорт Ориенталски, ароматен, бели венчелистчета, с резедава лента в средата. Заразена, дребна, много млада луковица, единствен цъфтеж 2008 г. h 20 см. d 12 см. Вероятно загинала…

от s_t_m » Сря Фев 10, 2010 8:11 pm

Ето никои видове кампанули
C. pyramidalis – стравнително по-топлолюбив вид, произхожда от планините на Южна Европа. Достига 1-1,30 м височина, и пирамидални съцветия от звездички с диаметър до 5 см. Цъфти в края на лятото, в бяло или синьо.
C. Medium – Кентърберийски камбани – двугодишен вид, достига на височина от 60 до 90 см, особено се отличава с големите камбани, някои от които изглеждат като чашка, положена в чинийка. Обикновено са сини, но има и бели, розови и лилави. Цъфти в началото на лятото, възможен е и втори цъфтеж, ако се изреже веднага след първия. Добре се съчетава с всички цветя, но особено добре стои с папрати, хости и екзотичната китайска примула – Primula valii
C. latifolia – гигантска кампанула, многогодишна, цветовете са сини или бели, достига до метър.
C. Trachelium – синьо, бяло, розово, с прости или кичести цветове, цъфти през лятото. Популярен е сортът Бернис.
C. glomerata – много популярен многогодишен вид, обикновено е синьо-лилава, но има и бели и розови сортове, цъфти през пролетта и лятото.
C. persicifolia – многогодишен, много популярен вид, бели или сини звездички на високи тънки стъбла, достигащи до 1 м.цъфти от юни до септември, произхожда от Южна Европа. Съчетава се чудесно с астилбе, ехинацея, треви, бели маргаритки и гипсофила.
C. americana – висок вид, с нетипични цветове, при засяване през есента е едногодишен вид, при пролетно засяване, двугодишен.

от Blue sky » Чет Фев 18, 2010 1:00 pm

от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 9:28 am