HobbyKafe.com

Родът Worsleya обхваща само един вид Worsleya procera, преди класифициран като Worsleya rayneri. Това е един от най-големите – на височина достига до 1,5 м – и най-редки членове на семейство Amaryllidaceae. Ворслеята често е наричана Императрицата на Бразилия, поради произхода си.
Тя расте в крайно неблагоприятна, влажна среда. Среща се само на силно огрени от слънцето места, висяща от гранитни скали, надвесена над водопади и изложена на бурен вятър. Ето защо ворслеята трудно се поддава на култивация, като има много точни и специфични изисквания kъм отглеждането, но за сериозния колекционер притежаването й е истинско съкровище, а предизвикателството да я отгледа, граничи с невъзможното.
Растението има огромна луковица, дълги листа, извити надолу и наистина красиви и зрелищни цветове, които се появяват през лятото на гроздове до 8 броя. Те са много едри, до 15-20 см, синьо-лилави, с малки петънца по тях.

от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 11:02 am

С уговорката, че никога не е имало трайно и категорично разделение на сортовете по видове  и факта, че повечето рози са плод на селекции в древността и най вече последните 100-200 години и с трета уговорка, че модерните класификатори са от последните 20-30 години, все пак, да разделим розите някак  за пригледност:

Видове рози :
1. Чайно-хибридни – най голямата група. Водеща, съдържа много разновидности, различаващи се по много характеристики: височината на храстите варира от 30 до 100, рядко 120-150 см, сортовете са с различен брой венчелистчета, от 20 до 128, като класическо изискване е да има оформен централен конус, независимо че май изключенията са доста напоследък. Дължината на стеблата на различните разновидности варира в диапазона от 20 до 80 см. В цветово отношение – бяло, жълто, розово, лилаво, червено, с много преходни тонове, на ивици или промяна на тоновете на цветовете. Тези рози изрязваме най-ниско и загърляме с пръст най-щателно. Обичайно са с по 1 цвят на клонче, въпреки че има и сортове с букетен цъфтеж.

2. Флорибунди: Тази група от рози е с бърз растеж, богат и почти непрекъснат цъфтеж, издържливост през зимата и устойчивост към болести, размер, цвят, форма на цветовете с богата гама от тонове като разцветка. Височината на храстите варира много, цветовете са ярки и стабилни – оранжево, червена тухла, корал-розови, жълти, бели, праскова, всички видове синеещи виолети, пурпурно и всякакви шарени и ивичести форми. Цветовете обаче тук типично излизат на гроздове и сложни съцветия 3-25 бр. Дължината на леторастите е според височината на конкретната роза, а резитбата – доста по-щадяща от тази на чайно-хибридните рози.
Read the rest of this entry »

Order: Asparagales
Family: Orchidaceae
Subfamily: Epidendroideae
Tribe: Cymbidieae
Subtribe: Cyrtopodiinae
Alliance: Cyrtopodium
Genus: Galeandra Lindl.

Името Галеандра – Galeandra (Gal) произлиза от гръцките думи Galea, която означва шлем и Andros мъжки.
Синоним: Corydandra Rchb., 1841
Среща се в тропическите райони на Америка, половината от тях са в средна Бразилия и един вид в югоизточна Азия, в райони до 1000 м. надморска височина.

Биологично описание: Галеандрите са симподиални орхидеи, с размери от миниатюрни до средни растения. Псевдобулбите са от закръглени до вретеновидни, с големина от 1 до 26 см. Листата са тесни, дълги и заострени. Съцветията са горни (апикални) и гроздовидни. Цветовете са с ясно изразена фуниевидна устна и много характерна щпора. Разнообразни са като цвят – варират от бяло през синкаво- лилаво, наситено червено до кафеникавата гама.
Read the rest of this entry »

Екосистемата в една градина е достатъчно многообразна и всеки представител на фауната в нея играе определена роля. В повечето случаи е трудно дадено животно категорично да се сложи в графата помощник или вредител. Така е и с охлювите,които безспорно са най-многобройните обитатели в нашите градини. От една страна, те изпълняват важна санитарна функция,преработвайки падналите и изхвърлени остатъци. В повечето случаи обаче нанасят невъзвратими вреди. Охлювите ядат практически всичко,което срещнат по пътя си, а лакомията им е толкова голяма,че за няколко минути могат да онищожат надземната част на млади и сочни растения до самия корен. Няма как да не причислим охлювите (черупкови и голи) към опасните вредители в градината.
Местообитание и размножаване. В топло и сухо време „квартируват“ на всевъзможни места, където недостигат слънчевите лъчи и е тъмно,прохладно и влажно. А през нощта, когато падне росата, или в дъждовно време излизат за пировото си угощение. Охлювите с черупки снасят яйцата си през есента, а на пролет от тях се появява невръстното потомство,което е „програмирано“ да яде още с излюпването си. Майката или таткото (те са хермафродити) ги снасят в малки ямки, които правят в рохкавата почва. Нерядко за родителското си задължение използват саксийте с цветя, които са изнесени на открито, сякаш разбирайки, че там условията за отглеждане на потомство са идеални. Голите охлюви снасят яйцата си през лятото и само за три седмици на бял свят се появяват малките. Числеността им може да прекрачи разумните граници при мека зима,влажна пролет и недотам хладно лято. Read the rest of this entry »

Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете, ще доживее до дълбока старост само ако никога не види лицето си. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.

Родът NARCISSUS е съставен от 60 вида, произхождащи от умерените райони на Централна и Западна Европа, Западна Азия, Северна Африка. В нашата флора не се срещат представители на този род. Много видове от рода отдавна се ценят и се отглеждат като декоративни растения. Създадени са над 12000 култивирани сорта със сложен хибриден произход, обединени под наименованието Narcissus x hybrida hort.

Read the rest of this entry »

Родината на функията е Япония. Това е царицата на сенчестите градини. Наричат я още “Функия“ по името на нейния изследовател – немският ботаник H. Funk. Заради приликата на листата с живовляка, в Англия е позната и като лилия-живовляк.
Тя е многогодишно градинско растение с височина до 100 см, с големи тесни или закръглени и сърцевидни листа. Цветовете са  многообразни – бяло, жълто, зелено, синьо, изпъстрени с многобройни цветни жилки. Съществуват над 70 вида хости, от които са селекционирани около 750 разновидности – от джуджета (5 см) до гигантски, почти двуметрови растения. Средната височина на хостите е около 100 см.
Цъфти от юни до август. Цветовете са в съцветия, в бяло, виолетово или пурпурно, разположени на високи стебла над листата. Растението има силен аромат.

Read the rest of this entry »

Вечнозелено растение, с твърди, бодливи листа,  с цветове като четки. Расте сравнително бързо. Цветовете са трайни и падат след около 2 месеца. След тях остават твърди сиви плодници, изглеждащи като миниатюрни лещени зърна, налепени по клончето. Родината му е далечна Австралия, но е много разпространен храст из средиземноморието и топлите ширини. Обожава пряко слънце и отцедлива рододендронова кисела почва. Не търпи варовик при поливане, подхранва се с торове за азалии и рододендрони преди и по време на цъфтеж. Може да цъфти повторно, но е нужно изрязване на прецъфтелите или прекомерно израсли клонки.
Цветовете са в червено, розово, рядко виолетово или бяло като цвят на „четката“.
Младите растения се прибират след първото застудяване, а по-старите понасят температури малко под нулата. Държи се на светло и прохладно (при 5-10°С). Полива се на всеки 4 седмици, но туфата не трябва да изсъхва съвсем. През пролетта се пресажда.

Read the rest of this entry »

Родът Lilium (лат.) дава името на семейство liliaceae.

ЛЕГЕНДИТЕ
Когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя и тези цветя са лилиумите. Тази легенда дала друго име на лилиума “Звезда на земята”.
Древните елини смятали, че лилиумът се е появил, когато от гръдта на богинята майка Хера капнали няколко капки мляко на земята. Затова и първото такова цвете било бяло. Други капки мляко останали в небето и те се превърнали в звезди от Млечния път.
Там в Рая, където змията изкушавала Ева, цъфтели лилиуми. Въпреки, че видели как тя се предала на изкушението, отхапвайки от ябълката, лилиумите запазили своята непорочна белота.
Люлката на Мойсей била вързана под жълти лилиуми, които растели между тръстики и камъши.
Персийската столица по времето на Кир, в края на V в. пр.н.е. била наричана “градът на лилиите”.

Няма друго цвете, за което да са създадени толкова много легенди!

Възхищението от това цвете не само е родило легендите, а е оставило негови изображения върху асирийски и древноегипетски паметници. По-късно е намерило израз върху парични знаци. Лилия е била изобразена върху римски монети и френски флорини от времето на Людовик ІХ. А Людовик ХІV пуснал в обръщение пари във формата на златни и сребърни лилии. Read the rest of this entry »

Камбанките или още Кампанулите са голям род от семейство Камбанкови, обхващаш около 300 вида едно-, дву- и многогидишни растения, всички с цветове приличащи на камбанки. В зависимост от климатичните особености в северните райони размерите им са от 5 см. височина до 2 м. в южните по-топли региони. Ботаническото име на рода Campanula идва от италианското ‘campana’ - камбана, описваща формата на цвета.
Естествен хабитат: Среща се в Европа, Средиземноорието, Средна Азия, някои части на Северна Америка.
Описание: Листата често са различни на едно и също растение, в основата на стеблото листата са по-широки, нагоре се стесняват. Краищата им могат да бъдат назъбени или гладки – понякога едновременно на едно също растение. Съцветията са сожноцветни, цветовете са камбановидни, най-често сини или лилави, по-рядко бели или розови. Плодът е капсуловидна кутийка, в която са събрани семената. Цъфтят през пролетта и лятото.

Ето никои видове кампанули
C. pyramidalis – стравнително по-топлолюбив вид, произхожда от планините на Южна Европа. Достига 1-1,30 м височина, и пирамидални съцветия от звездички с диаметър до 5 см. Цъфти в края на лятото, в бяло или синьо. Read the rest of this entry »

Caesalpinia pulcherrima – често растението е наричано паун, червена райска птица, мексиканска райска птица, гордостта на Барбадос. Това е храст, достигащ до 3 м височина, с произход тропическа Америка и западна Индия. Листата приличат на акациевите, а цветовете са събрани в метлици достигащи до 20 см дължина, всяко отделно цветче се състои от 5 венчелистчета, които са предимно жълто-оранжево-червени, но има и сорт Rosea. След прецъфтяването се образуват типичните за семейството шушулки, размножава се от семена и лесно се самозасажда.
Растението е националното цвете на остров Барбадос и дори е изобразено на личния флаг на Кралица Елизабет, в качеството й на суверен на острова.
Любопитно е, че във Филипините цветето е известно като Кабалеро, може би ярката му паунена окраска се свързва с колоритната личност на латиноамериканския мъж.

от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 9:28 am