HobbyKafe.com » Тропически цветя

Афеландра – Aphelandra. Отглеждане. Размножаване

HobbyKafe — Sat, 07 Aug 2010 00:18:38 +0000

Семейство: Акантови (Acanthaceae).

Родът Афеландра (Aphelandra R. Br.) включва в себе си около 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти от семейство Акантови, с естествен хабитат влажните тропически гори на Северна, Централна и Южна Америка. Името на този род произхожда от гръцките думи απλός - обикновен и άνθρωπος – мъж.

Описание: Афеландрата е вечно зелен, нискостеблен храст, с красиви декоративни пъстроцветни листа, големи и разположени срещуположно. Цветовете са големи, златисто-жълти или розови, събрани в класовидни, четириъгълни съцветия, достигащи до 12-15 см. Цъфтежа може да продължи 2-3 месеца, в зависимост от вида, през лятото или зимата. Венчелистчетата са с неправилна форма, прицветниците (брактите) и цветовете са жълти, с четири тичинки и един плодник. Красотата на афеландрата идва не от цветовете, а от техните прицветници. След като прецъфтят, съцветията обикновено се премахват. Ако не се отстранят, образуват плодове – двугнездни семенни кутийки, които узряват до края на зимата – февруари-март и съдържат по две семена във всяка.

Старите растения с времето придобиват неестетичен вид, издължават се, губят долните си листа и стеблата се оголват. Препоръчва се ежегодно подновяване на растението с резници.

Отглеждане: Афеландрата е от трудните за отглеждане в домашни условия тропически растения, заради специалните грижи и внимание, които изисква. Оптималното разположение за растението е на прозорци с източно и западно изложение, през лятото ако е на южен прозорец, трябва да се засенчва в обедните и следобедни часове, за да се избегне изгаряне на листата. През есенно-зимния период не е необходимо засенчване на афеландрата. През лятото е добре да се изнесе и отглежда на открито, но да е защитена от преките слънчеви лъчи.

Светлина: Ярка, разсеяна, да се избягват директните слънчеви лъчи за продължително време върху афеландрата.

Температура: През пролетно-летния период между 22-27°C, през зимния – не по-ниски от 16°C.

Поливане: През активния вегетативен период (пролет-лято), се полива обилно, без да се допуска засушаване на субстрата, като се внимава да не се преполее. През периодите с по-ниски температури – зимния период на покой, се допуска кратко засушаване между поливките.

Влажност: Тропическо растение, изисква висока влажност, листата се опръскват редовно, особено през летния сезон. Използвайте топла вода, с възможно най-малката разпръсквателна дюза на пръскачката. За да се повиши влажността на средата, саксията с растението може да се постави в съд с влажен торф или керамзит.

Подхранване: През вегетативния период подхранваме на две седмици, с минерални и органични торове, добре е да се редуват. През есенно-зимния период не се подхранва, изключение се прави за цъфтящите през зимата видове.

Подрязване: В края на зимата или началото на пролетта, стеблата на афеландрата се подрязват на ½ от височината им, също така се прищипват върховете на младите растения, за сгъстяване на короната.

Период на покой: От ноември до февруари. Оптималните температури са между 18-20°С, Поливат се редовно и не се подхранват.

Размножаване: Чрез семена или чрез резници от пролетта до края на лятото.

Семената се засяват веднага след узряването (февруари-март). Като субстрат се използва смес от листовка и пясък в съотношение 4:1. Необходимо е да се поддържа оптимална температура на субстрата 20-22°С. Семеначетата се пикират в субстрат, състоящ се от листовка, торф и пясък 1:1:1. Достигат до цъфтеж още на същата година.

За вкореняване на резници се избират едногодишни връхни или стеблени развити клончета, с дължина 10-15 см, с поне две развити (стари) листа. При вкореняване използваме задължително вкоренител. Резниците се полагат във влажен пясък, или смес от торф и пясък и се захлупват с бурканче или друг прозрачен съд. Подгряването на субстрата гарантира по-бързото и продуктивно вкореняване. Оптимални са температурите от 20-25°С, необходимо е редовно опръскване и проветряване резниците. Корени при връхните резници се образуват след 15-30 дена, а от стеблените – 45-60 дена. След вкореняване, афеландрите се пресаждат в субстрат от листовка, хумус, торф и пясък 2:2:2:1.

Субстрат: Като субстрат се използват няколко варианта на смески:

Глинеста почва, торф и пясък в съотношение 2:1:1;

Листовка, торф и пясък при съотношение 3:2:1;

Листовка, хумус, торф и пясък 4:1:1:1;

Към по-горните субстрати може да добавяме малко дървесна пепел и костно брашно.

Растението може да се отглежда и в хидропоника.

Проблеми:

Опадане на листата. Най-вероятната причина е пресъхване на корените. Дори кратковременна недостатъчност на влага довежда до листопад.

Кафяви връхчета на листата. Причина е прекалено ниската влажност на въздуха. Опръсквайте по-редовно.

Вредители: листни въшки и акари.

Спрекелия – Sprekelia. Отглеждане. Размножаване

HobbyKafe — Sun, 20 Jun 2010 00:17:07 +0000

Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).
Разпространение: Мексико, Гватемала.
Цъфтеж: Пролетта, началото на лятото.
Растеж: Бърз.
Светлина: Ярка, понася преки слънчеви лъчи.
Температура: Умерени зимни и летни температури.
Поливане: Редовно се полива през вегетативния период, напълно се засушава през периода на покой. При поливане е добре да се избягва мокренето на луковицата.
Въздушна влажност: Не играе съществена роля.
Торене: На всеки две седмици по време на периода на растеж с минерални торове.
Период на покой: Есен – зима.
Пресаждане: Младите растения се пресаждат всяка година, възрастните – веднъж на две три години.
Размножаване: Чрез детки – дъщерни луковици.
Род Спрекелия (Sprekelia Heist.) е монотипен, състои се от един вид растение от семейство Амарилисови.
Видове: Спрекелия великолепна (Sprekelia formosissima (L.) Herb.).
Синоними: Амарилис великолепен (Amaryllis formosissima L. (basionym)).
Описание: Растението е с височина 20-35 см., луковицата е с диаметър 5 см., черна, с кърваво-червени петна. Листата са от 3 до 6, линейни, плоски, с дължина от 30 до 45 см. и широчина до 2 см. тъмно зелени или сиви, появяват се едновременно с цветоносите или малко по-късно. Цветоноса е с височина до 30 см., дълъг, кух, червеникав. Цвета е с фуниевидна форма, единичен, с дължина около 10 см., прилича на цвета на орхидеите, с три кадифени червени венчелистчета, стърчащи нагоре и три, спуснати надолу, които частично прикриват тичинките.
Грижи за растението: При избора на място за засаждане трябва винаги да се взема предвид необходимостта от по-високи нива осветеност – особено през летния период е необходимо поне 12 часа пряка слънчева светлина. В домашни условия е препоръчително да се отглеждат на прозорец с източно или западно изложение. При северно изложение светлината е недостатъчна и е възможно растението да стигне до цъфтеж. По време на активния растеж на растението са необходими повече светлина и топлина. През летния период Спрекелията се отглежда на открито и в умерения климатичен пояс. Вирее по-добре при умерено засушаване отколкото при висока влажност.
Особености: Листата окапват в края на лятото, когато настъпи периода на покой, който продължава до края на зимата. В края на зимата луковиците се засаждат и първоначално не се полива до появата на цветоноса. Постепенно растението се адаптира като се мести на по-осветено място и започне да се полива. Цъфти след 18 до 25 дни. След окапването на листата, луковицата на растението се вади от пръстта и се съхранява в сух торф при температури около 16°C.
Спрекелията се отглежда на открито в райони с мек климат, в добре дренирани почви, на слънчево, защитено от въздушни течения място.
Луковиците на възрастните растения може да не се вадят от саксиите. След увяхване на листата за периода на почивка се пресаждат веднъж на две три години. Обичат добре дренирани и рехави почви и както и хипеаструмите (амарилисите) са особено чувствителни към недостига на кислород в почвата. В плътни, глинести почви растението може да загине от загниване на луковиците. Оптималния състав на почвата е торф, богата а хумус почва, едрозърнест пясък в съотношение 2:1:1. Понякога се добавя и бавнодействаща тор с повишено съдържание на фосфор. При отглеждане на Спрекелия в саксия, се подбира размер, съобразен с този на луковицата, като разстоянието до стените на саксията не трява да надвишава 3 см. На дъното на съда се насипва керамзит или парченца натрошени стари глинени саксии в слой от около 3 см. Под долния край на луковицата се насипва пясък с дебелина до 1 см. за допълнително дрениране. При засаждане луковицата се заравя на половина в субстрата.
Размножаване: Чрез дъщерни луковици, образуващи се всяка година около възрастната луковица. Малките луковички се отделят внимателно от родителската луковица чрез остър нож, срезовете се обработват против гниене – с фунгицид или натрошен въглен. Засаждат се внимателно в едрозърнест пясък или сфагнум, така че половината луковица да остане отгоре. По врeме на вкореняване температурата трябва да се поддържа около 18°C – 20°C.
Вредители: щитовидна въшка, памукова въшка, червено гниене, засяга предимно луковиците на амарилисови и се причинява от гъбичката Stagonospora curtisii.

Бомареа – Bomarea

HobbyKafe — Fri, 26 Feb 2010 11:30:06 +0000

Бомареите са род в семейството на Алстромериите и доста приличат на тях по листата, но цветовете им са значително по-зрелищни. В рода има повече от 100 вида, повечето от които са катерещи се лиани, други са почвопокривни, а има и такива които са ниски и компактни като храстчета. Разпространени са в Южна Америка от Мексико, чак до Андите и Патагония. Цветовете са събрани в съцветия като големи чадъри, като всяко от тях може да наброява 30-45 отделни камбанки, всяка от които има три външи и три вътрешни венчелистчета, често в контрастни цветове или изпъстрени с точки.
Размножават се от семена или делене на туберите и въпреки че в нашата страна не са достатъчно зимоустойчиви, могат успешно да се отглеждат в саксия.

Bomarea acutifolia е от Мексико и Коста Рика, по-малко зимоустойчива от останалите. Външните венчелистчета са ярко червени, вътрешните ярко жълти, потъмняващи до оранжево-червено, тичинките са наситено сини. Достига доста големи размери, до 4,5 м.
Bomarea hirtella е с по-малки размери, достига само 1,20 м. Широко разпространена в Мексико на 2500 м надморска височина. Обича зесенчени условия, богата почва и висока влажност.
Bomarea caldasii e вечнозелена лиана от северната част на Южна Америка, цъфти късна пролет/ранно лято.
Bomarea patacoensis произхожда от Колумбия и Перу. Външните венчелистчета са алени, а вътрешните първоначално се отварят жълти и постепенно преминават в ярко червено, със яркоизразени по-тъмни червени точки. Достига 2-3 м.
Bomarea salsilla е листопаден вид от Чили, цъфти късна пролет или ранно лято.

от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 9:15 am