HobbyKafe.com » Стайни цветя

Фаленопсис – Въпроси, отговори, отглеждане

HobbyKafe — Fri, 20 Jan 2012 19:34:40 +0000

В помощ на тези, които все още се чудят дали да си купят орхидея, както и на тия, които вече са я занесли в къщи.

С какво да започнете?
Започнете с фаленопсис. Това е една от красивите и едновременно непретенциозни орхидеи.

Фаленопсисът се отнася към вида най-популярни орхидеи. Това се обяснява с красотата му, изключително дългата продължителност на цъфтене, сравнително лекото му отглеждане. Заради това той е най-подходящ за отглеждане в домашни условия.

Как да си изберем растение?
Внимателно разгледайте растението. Листата не трябва да висят като дрипа. Листата на фаленопсиса са достатъчно плътни. При здравото растение те са еластични, гъвкави, с еднакъв цвят, (с изключение на пъстролистните), без подозрителни петна. Винаги разглеждайте в какво състояние се намират корените / орхидеята се продава винаги в прозрачни саксии/. Част от тях може да са на повърхността на субстрата, извън повърхността на саксията, просто във въздуха. Здравите сухи корени са серебристо-сиви, твърди, с растящи краища в зеленикав или червено-кафяв цвят. Здравите влажни корени са сиво зелени, повече към зелено. Мъртвите – меки, кафяви, без живи краища

Къде да го поставим??
Може да го сложите на перваза на прозореца, може да виси в подходяща саксия. Ако прозореца е южен, през пролетта и лятото е нужно да засенчите фаленопсиса от преки слънчеви лъчи с леко мрежесто перде. Зимата на перваза на прозореца може да се преохлади растението. Нужна е допълнителна поставка. По-добре е да виси. Често зимата растението страда от недостатък на светлина, ако е по-далече от прозореца.

Какво още да направите?
Не се суетете и не се тревожете излишно. На растението му трябва време, за да се приспособи към новите условия. Ако през цялото време нещо променяте, то не успява да се приспособи и всичко може да завърши печално

Кога да поливате?
Преди да полеете, убедете се, че това е необходимо. По добре е да попресъхне, отколкото да е преполято. Особено ако имате възрастно растение. Полейте за първи път, когато субстрата стане съвършено сух, да „хруска“. През това време вие може да си изясните кое-що, да поговорите с други любители, да прочетете.

Кога е нужно пресаждане?
Голяма част от орхидеите не понасят разложен или засолен субстрат. Ако корените са сухи и чупливи – те са мъртви (или умират) от насъбралите се в тях соли. Ако са меки и тъмни – изгнили са в разлагащия се субстат и затова са непропускливи за въздуха. Нужно е спешно да се пресади растението. Много бързо се засолява мъха сфагнум . Трябва често да се сменя.

ЛИЧЕН ОПИТ: Винаги пресаждам орхидеите веднага след закупуването им. Използвам готов от магазина субстрат за орхидеи, за фаленопсиса трябва да съдържа натрошена кора и торф. Процедирам така – изваждам внимателно орхидеята от саксията й, оглеждам всички корени, там, където има изгнили ги изрязвам до здраво и наръсвам отрязаното с канела, която е естествен фунгицид. Понякога се налага да изрежа 70-80 процента от корените, това не е фатално. Слагам дренаж от натрошен студопор, след това насипвам малко от субстрата, държа с едната ръка изправена орхидеята, с другата досипвам така, че да се разпредели навсякъде между корените. Растението не трябва да се клати, трябва да е устойчиво. Когато пресадя, не поливам, правя това на следващия ден. В момента фаленопсисите ми са на терасата, чувстват се отлично там НА СЯНКА, като ги пръскам сутрин и вечер. !!!!!!!!!! Внимавайте когато пръскате, да не се задържа вода в розетката на листата, защото ще загният. !!!!!! Внимавайте когато поливате, да отцеждате напълно водата от дъното на саксията, защото ако се задържи ще загният корените.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА Е ПРЕЦЪФТЯЛ?
В дадения случай е нужно да се постъпи по следния начин: При здравото растение, което има плътни „кожени“ листа и нежно-зелени или бели корени, е нужно да се отреже цветоноса до първите възли (места на стъблото, от което излизат листа) и под първия цвят. От това място отново ще израсне нова стрела /цветонос/. Но, ако листата на вашето растение са сбръчкани, меки и дълги най-много 8-10 см., то е по добре цветоноса да се отреже до основата. Това ще помогне на растението да не изразходва последните си сили за цъфтеж. Поливането и торенето на такова растение трябва да се прави много внимателно. Възстановяването на растението може да се проточи за дълъг период от време. Особено бавно този процес протича при фаленопсисите, тъй като този вид орхидеи е известен със своя бавен растеж.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА НЕ Е ЦЪФТЯЛ ИЗОБЩО?
Основната причина, поради която орхидеите не цъфтят в стайни условия е недостиг на светлина. Преместете своя фаленопсис по-близо до прозореца, където ще има достатъчно светлина и в същото време върху него няма да попадат преки слънчеви лъчи. Идеално място – близо до прозорец, намиращ се на южна страна.

Над растението също може да се сложи лампа, на расстоянии 1-2 метра /АЗ СЛАГАМ ПОД ПОСТАВКАТА СЪС САКСИИТЕ НАСТОЛНА ЛАМПА, НАСОЧВАЙКИ СВЕТЛИНАТА КЪМ ТЯХ/. Орхидеите не бива да са осветени повече от 12 часа на ден. За да пусне нов цветонос, на фаленопсиса ще помогне и понижаване на нощната температура с около 7-8 градуса в сравнение с дневната, за около 4 седмици. / АЗ ГИ ИЗКАРВАМ НА ТЕРАСАТА, НАВЪН ИМА ЗНАЧИТЕЛНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДНЕВНА И НОЩНА ТЕМПЕРАТУРА/. Този способ може да се нарече „хладно лечение“. След този период отново поставете фаленопсиса при обичайната си стайна температура /около 20 градуса/. Ще видите, че вашето растение скоро ще пусне нов цветонос и ще зацъфти.

КАК ДА РАЗБЕРА ДОСТАТЪЧНО СВЕТЛИНА ЛИ ПОЛУЧАВА РАСТЕНИЕТО?
Обърнете внимание на цвета на листата. При здравите растения листата са ярко зелени, а не тъмно зелени. Ако листата са тъмно зелени, значи на растението не му достига светлина, ако листата имат червеникав отенък, то светлината е прекалено много. Много светлина трябва да се осигури на каттлеи, онцидиуми, дендробиуми, поставяйки ги на южни и западни прозорци, но на разстояние от стъклото. За да не обгорят листата от дневното слънце е добре, ако между растението и стъклото има прозрачна завеса. На милтонии, фаленопсиси, пафиопедилуми им трябва по-малко светлина, за това тях поставете по-далечко от прозореца, или да бъдат на северен или източен прозорец.

ТЪМНИ ПЕТНА ПО ЛИСТАТА НА МОЕТО РАСТЕНИЕ
По-често това е изгаряне. Може да се получи в горещи дни, когато слънцето е много силно. Незабавно преместете растението от перваза на прозореца и изолирайте съд завеса.

МОЯТ ФАЛЕНОПСИС ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО ЦЪФТЯ, СЛЕД ЦЪФТЕЖА ЗАБЕЛЯЗАХ, ЧЕ ОТ НЕГО КАТО ЧЕ ЛИ НОВО РАСТЕНИЕ ИЗЛИЗА. ЩЕ СЕ РАЗВИЕ ЛИ НОВОТО РАСТЕНИЕ, АКО ГО ОТДЕЛЯ И ПОСАДЯ.
Приемете поздравления! При правилно отглеждане може да се развие ново растение, идентично на старото. Почакайте докато новото растение не развие своя собствена силна коренова система (минимум да има 4-5 корена, дълги 2-4 см) Само след това може да разделите растението и да предадите младото в собствена саксия. След 1-2 години може да го преместите в по-голяма саксия. Следете за осветлението и торенето в първите месеци на самостоятелния му живот. По това, че започват да се развиват листата, вече може да се успокоите, че растението се развива добре.

ПОДАРИХА МИ ОРХИДЕЯ ДЕНДРОБИУМІФАЛЕНОПСИС. КАКВО Е ОСОБЕНОТО В ТОЯ ВИД ФАЛЕНОПСИС? И КАК ДА ГО ОТГЛЕЖДАМ?
Съществуват повече от хиляда вида орхидеи от рода дендробиум. Вид дендробиум-фаленопсис е забележителен с това, че размера на цветовете са значително по-едри от обичайните дендробиуми почти колкото тия на фаленопсиса. Условията на отглеждане са сходни с тия на фаленопсиса, но този вид ще расте по-добре, ако му осигурите повече светлина, както е необходимо при дендробиумите. Идеалното място за него е близо до южен прозорец. Изолирайте растението от прозореца със завеска, за да избегнете слънчево изгаряне. Идеална нощна температура-60-56 градусов по Фаренгейт. Дневна – 23-29 градуса .Дендробимът от рода фаленопсис обича когато субстрата леко пресъхва между поливанията.

Оказва се,че има някои тънкости при цъфтежа на фаленопсисите.
Вярно е,че повечето цъфтят в края на зимата и началото на пролетта, но има немалко видове с цъфтеж през лятото и есента.
За жалост в България орхидеите се продават без точно обозначаване на видовата им пренадлежност и евентуалните родители, които са кръстосани.
Някои видове фаленопсиси растат и цъфтят САМО ако са качени (обикновено на корк).
Два са основните фактори, които оказват влияние върху цъфтежа : светлина и температура. Високата температура и/или слабата осветеност спират образуването на цветонос. Това се използва широко от професионалистите, за да предизвикат цъфтеж „по график“.
За образуването на цветонос е от значение не толкова разликата между дневната и нощната температура, колкото цялостното понижаване на температурата. Идеални условия , за да накараме фаленопсиса да цъфти – светло и хладно ( температурата не трябва да пада под 15 градуса). Цветоносът ще стане по-дълъг и с повече и по-големи цветове , ако държим фаленопсиса на хладно.
За доброто състояние на орхидеята са от основно значение микроелементите и формата ,под която е азота в тора. Стандартните торове съдъжат малко микроелементи , а азотът е основно под формата на урея.Орхидеите не могат да усвояват пълноценно азота от уреята и реално „гладуват“ , независимо от редовното ни торене.

Различните народи държат на различни качества на фаленопсисите.
За американците е важен броят на цветовете. Японците предпочитат белите цветя. За останалите азиатците бялото е символ на скъб . В Тайван, Тайланд, Китай и Хонг Конг са на почит червеният и жълтият цвят – символи на здраве, богатство, късмет и власт.

от Titi » Чет Дек 17, 2009 12:01 pm

Едема по Гераниумитe. Описание. Предпазване

Hobby Kafe — Sat, 08 Jan 2011 07:47:20 +0000

Едема (от англ. оток, подутина) е заболяване, което засяга гераниумите (geraniums), води до пожълтяване на листата и впоследствие те отмират. Смята се, че се дължи на неблагоприятните условия на околната среда. Поради това не се разпространява от растение на растение (не е заразно). Растенията с голяма коренова система са по-податливи на едема, в сравнение с тези с по-малка коренова система.
Симптоми: Малки жълти петна в областите между жилките често са първите симптоми, наблюдавани в горната част на листата. Дребни, прозрачни, воднисти мехурчета се наблюдават от долната страна на листата под пожълтелите места. Тези мехури и пожълтели области обикновено се появяват първо на по-старите листа. Мехурчетата постепенно нарастват и стават кафяви на цвят, с текстура на корк (кора). Листата пожълтяват, отмират и опадват. Целия процес наподобява донякъде на бактериално заболяване.
Причини: Едема е следствие от нарушения баланс на поглъщане и отделяне на вода от растението. При по-високи температури, корените абсорбират по-голямо количество вода и листата изпаряват повече, но при по-хладен въздух, ниски нива на осветеност (наример облачно време) и лоша вентилация е обратното. Задържането на водата в клетките води до тяхното деформиране и спукване – така се оформят воднистите мехурчета. И тъй като тези клетки се пукат, срастват и не функционират нормално, постепенно стават сухи и с текстура на кора.
При храненето си акарите (забелязан е Tetranychus urticae Koch) също могат да допринесат за развитието на едема. Потър и Андерсен са наблюдавали определени сортове мушкато и са установили, че съществува връзка – устойчивите на акари растения развиват по-малки оттоци от тези, които са податливи на акари. Авторите предполагат, че физиологията на растенията или режима на торене, водещ до развитието на едема, благоприятстват също и появата и развитието на акари.
Устойчиви на едема и акари сортове гераниум са „Double Lilac White,“ „Sunset,“ „Madame Margot,“ „Amethyst,“ и „Salmon Queen“. Сред най-податливите са „Sybil Holmes,“ „Yale,“ и „Pascal.“.
Как да се справим с едема: Едема може да се избегне ако се вземат следните мерки:
- Да се осигури добър дренаж и да се намали поливането.
- Да се отоплява и проветрява по-често, за да се намали въздушната влажност.
- Между растенията да има по-голямо разстояние, за по-добра въздушна циркулация.
- Да се полива сутрин, за да не е много мокра почвата вечерта.
- Да не се мокрят листата – мокрите листа изпаряват по-малко вода.
- Да не се преполива при хладно и облачно време.
- Да се провежда редовна профилактика против акари – да се пръска с акарицид.

Информацията и снимковия материал са по статия на Пенсилванския Щатски Университет, отдел Растителна Патология http://www.ppath.cas.psu.edu/EXTENSION/ … ranium.pdf

Редакция: Hobbykafe

Ешинантус – Aeschynanthus. Отглеждане. Размножаване

Hobby Kafe — Tue, 07 Dec 2010 00:36:41 +0000

Семейство: Геснерови

Описание: Ешинантус – Aeschynanthus е род от около 185 вида. Те са открити в Южна и Югоизточна Азия, Индонезийските острови, Нова Гвинея и Филипините. Повечето от тях са полуепифити, катерливи полухрасти, с ярко оцветени цветове, които се опрашват от много дребни птички от семейство Nectariniidae. Името на рода произлиза от гръцките думи aischyneia (засрамен) и anthos (цвят). Листата са кожести, месести, срещуположно разположени, с къси дръжки. Красиви листно-декоративни растения, с преливащи жълто-оранжеви, орнажево-червени до розови цветове. Естетствения хабитат на Ешинантуса са влажните тропически гори, характерни с високата въздушна влажност.

Отглеждане: Ешинантуса предпочита ярката, разсеяна светлина. Подходящ е за отглеждане на прозорец със западно или източно изложение. Преките слънчеви лъчи не са препоръчителни и е необходимо да се засенчва. При северно изложение може да не му достига светлина. Ешинантуса е топлолюбив, от пролетта до есента оптималните температури за отглеждане трябва да са в диапазона от 23 до 26 С. През есента и зимата не по-ниски от 15 С. При по-ниски температури може да му опадат листата. През декември и януари залага цветните пъпки, тогава се препоръчва да се понижат температурите до 15 С, което благоприятства цъфтежа. През пролетта короната на растението може да се оформи леко с подрязване и е подходящ момент за пресаждане. Новата саксия не бива да бъде с много по-голям размер. Ешинантуса обича да му е малко тясно на корените. Той е полуепифит и това определя необходимостта от субстрат с pH 5 до 7 (неутрален или слабокисел) и добър дренаж. Препоръчвания субстрат е със състав: листовка, хумус, торф и пясък в съотношение 2:1:1:1. Може да се добави и малко сфагнум.

Поливане: Обилно през пролетно-летния период, при пресъхване на горния слой на субстрата. През есента се намалява – добре е да се изчака позасъхване в дълбочина, но не напълно. Водата за поливане трябва да е отлежала, мека и хладка.

Подхранване: През периода на активен растеж от март до септември, ешинантуса се подхранва два пъти месечно с течен минерален тор.

Размножаване: Ешинантуса се размножава от семена и вегетативо чрез резници.

Семената се изсипват от узрелите семени кутийки на лист бяла хартия. След това с потупване внимателно се разпръскват върху влажния субстрат и се покриват с прозрачен съд. Овлажнява се с поливане в подложката. След като покълнат, започва аклиматизацията – стъклото леко се повдига за по няколко часа дневно. След това разсада се пикира по няколко растения в саксийка. Размножения от семена Ешинантус цъфти на следващата година.

Използват се стеблени резници с дължина от 6 до 8 см. При вкореняване е желателно да се поддържа температура между 26 – 28 °С.

Трудности при отглеждане:

Кафяви петна по листата – получват се при попадане на вода върху листата при ниски температури.

Изсъхване и опадване на листата – при ниски температури или при засушаване.

При ниска влажност краищата на листата съхнат и пожълтяват.

При излишна влага се появява сиво гниене – ботритис.

Вредители: листни въшки, трипс, акари и шитоносна въшка.

Спрекелия – Sprekelia. Отглеждане. Размножаване

HobbyKafe — Sun, 20 Jun 2010 00:17:07 +0000

Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).
Разпространение: Мексико, Гватемала.
Цъфтеж: Пролетта, началото на лятото.
Растеж: Бърз.
Светлина: Ярка, понася преки слънчеви лъчи.
Температура: Умерени зимни и летни температури.
Поливане: Редовно се полива през вегетативния период, напълно се засушава през периода на покой. При поливане е добре да се избягва мокренето на луковицата.
Въздушна влажност: Не играе съществена роля.
Торене: На всеки две седмици по време на периода на растеж с минерални торове.
Период на покой: Есен – зима.
Пресаждане: Младите растения се пресаждат всяка година, възрастните – веднъж на две три години.
Размножаване: Чрез детки – дъщерни луковици.
Род Спрекелия (Sprekelia Heist.) е монотипен, състои се от един вид растение от семейство Амарилисови.
Видове: Спрекелия великолепна (Sprekelia formosissima (L.) Herb.).
Синоними: Амарилис великолепен (Amaryllis formosissima L. (basionym)).
Описание: Растението е с височина 20-35 см., луковицата е с диаметър 5 см., черна, с кърваво-червени петна. Листата са от 3 до 6, линейни, плоски, с дължина от 30 до 45 см. и широчина до 2 см. тъмно зелени или сиви, появяват се едновременно с цветоносите или малко по-късно. Цветоноса е с височина до 30 см., дълъг, кух, червеникав. Цвета е с фуниевидна форма, единичен, с дължина около 10 см., прилича на цвета на орхидеите, с три кадифени червени венчелистчета, стърчащи нагоре и три, спуснати надолу, които частично прикриват тичинките.
Грижи за растението: При избора на място за засаждане трябва винаги да се взема предвид необходимостта от по-високи нива осветеност – особено през летния период е необходимо поне 12 часа пряка слънчева светлина. В домашни условия е препоръчително да се отглеждат на прозорец с източно или западно изложение. При северно изложение светлината е недостатъчна и е възможно растението да стигне до цъфтеж. По време на активния растеж на растението са необходими повече светлина и топлина. През летния период Спрекелията се отглежда на открито и в умерения климатичен пояс. Вирее по-добре при умерено засушаване отколкото при висока влажност.
Особености: Листата окапват в края на лятото, когато настъпи периода на покой, който продължава до края на зимата. В края на зимата луковиците се засаждат и първоначално не се полива до появата на цветоноса. Постепенно растението се адаптира като се мести на по-осветено място и започне да се полива. Цъфти след 18 до 25 дни. След окапването на листата, луковицата на растението се вади от пръстта и се съхранява в сух торф при температури около 16°C.
Спрекелията се отглежда на открито в райони с мек климат, в добре дренирани почви, на слънчево, защитено от въздушни течения място.
Луковиците на възрастните растения може да не се вадят от саксиите. След увяхване на листата за периода на почивка се пресаждат веднъж на две три години. Обичат добре дренирани и рехави почви и както и хипеаструмите (амарилисите) са особено чувствителни към недостига на кислород в почвата. В плътни, глинести почви растението може да загине от загниване на луковиците. Оптималния състав на почвата е торф, богата а хумус почва, едрозърнест пясък в съотношение 2:1:1. Понякога се добавя и бавнодействаща тор с повишено съдържание на фосфор. При отглеждане на Спрекелия в саксия, се подбира размер, съобразен с този на луковицата, като разстоянието до стените на саксията не трява да надвишава 3 см. На дъното на съда се насипва керамзит или парченца натрошени стари глинени саксии в слой от около 3 см. Под долния край на луковицата се насипва пясък с дебелина до 1 см. за допълнително дрениране. При засаждане луковицата се заравя на половина в субстрата.
Размножаване: Чрез дъщерни луковици, образуващи се всяка година около възрастната луковица. Малките луковички се отделят внимателно от родителската луковица чрез остър нож, срезовете се обработват против гниене – с фунгицид или натрошен въглен. Засаждат се внимателно в едрозърнест пясък или сфагнум, така че половината луковица да остане отгоре. По врeме на вкореняване температурата трябва да се поддържа около 18°C – 20°C.
Вредители: щитовидна въшка, памукова въшка, червено гниене, засяга предимно луковиците на амарилисови и се причинява от гъбичката Stagonospora curtisii.

Драцена – Dracaena. Драконово дърво. Отглеждане. Размножаване.

HobbyKafe — Mon, 14 Jun 2010 23:14:58 +0000

Семейство: Агавови (Agavaceae).
Разпространение: Тропичен и субтропичен пояс.
Легенда: Името на драцената произхожда от древногръцката дума dracaena – женски дракон.
Описание: Родът Драцена (Dracaena L. (D. Vand.) съдържа около 150 вида многогодишни растения от семейство Агавови (Agavaceae). В различните източници Драцената се посочва, че принадлежи към семейство Драценови (Dracaenaceae), а в английската таксонометрия се причисляват към семейство Рускусови или Иглицови (Ruscaceae). Имат вдървени стебла и издължени листа събрани на върха. Драцените се използват като декоративни растения за жилищни и офис площи. Смята се, че драконово дърво успокоява и облекчава депресии.
Растеж: Бавен.
Период на покой: Няма изразен.
Цъфтеж: Много рядко цъфти при стайно отглеждане. Цветовете на драцените са малки, бели или зеленикави, с приятен мирис, достигащ при различните видове до тежък аромат, понякога по време на цъфтеж е за предпочитане да се извадят на открито.
Светлина: Ярка и разсеяна. Желателно е да се предпазва от излагане на пряка слънчева светлина. Драцената може успешно да се отглежда на известно разстояние от засенчен южен прозорец. Пъстролистните видове (с вариегатни листа) се нуждаят повече от светлина от видовете със зелени листа.
Температура: През пролетно-летния период 20-25°С. През есента и зимата, в помещенията, в които го отглеждаме, е желателно температурата да се поддържа в границите на 16-18°С, и в никакъв случай да не пада по-ниско от 10°С.
Поливане: Обилно през пролетта и лятото, като се изчаква леко засушаване на повърхния слой на почвата. През зимата поливането се намалява, като е задължително да се засушат около 4-6 см под нивото на почвата. Драцените с широки листа изискват по-обилно поливане, защото при тях се изпарява повече влага през листната маса, отколкото се изпарява при теснолистните видове.
Влажност: Драценовите растения обичат високата влажност, но понасят и сухият въздух при стайно отглеждане. През лятото опръскваме до два-три пъти дневно с вода 2-3°C по-топла от температурата на околният въздух. От време на време можем да изкъпваме целите растения под душа с хладка вода, или да изтриваме листата с влажна и мека кърпа. За поддържане на влажността можем да поставим в саксията с растението подложка от влажен торф.
Торене: През лятото торим ежеседмично с комплексен тор, през зимата се тори максимум един път месечно.
Подрязване: Когато голата част от ствола на растението стане около 30 см, можем да го подрежем, като върховете се използват за резници.
Пресаждане: Младите растения се пресаждат максимум веднъж в годината. Възрастните драцени можем да пресаждаме на три-четири години, като сигнал за пресаждане е запълването на саксията с корени.
Размножаване: Със семена се размножават само зеленолистните драцени. Размножаването с връхни резници или части от стеблата се е най-често използваният, бърз и сигурен метод.
Почва: Почвата трябва да е хранителна, богата на хумус, с нормална киселинност (рН 6-6,5). Тя може да се състои от торф (3 части), широколистна листовка (2 части) и пясък (1 част). При пресаждане е добре да се добави прясна смес на почва с пясък, парченца дървени въглища (бреза) и натрошена на малки парчета тухла. Парченцата въглища спират процеса на гниене, а тухлените дренират и абсорбират излишната влага, което е много важно, защото драконовото дърво не понася застояла вода в корените. На дъното на саксията трябва да се подсигури добър дренаж. На растенията в големи саксии е препоръчително почвата да се подменя частично веднъж годишно, или поне горния (2-3 см) слой на почвата. Драцената може да се отглежда и при хидропонни условия.
Проблеми при отглеждане: Преполиването е много опасно при драцените.При систематично преполиване корените загниват. Много често хората погрешно предполагат, че промените във вида на растенията се дължат на сухия въздух и липсата на напояване, и започват да поливат повече и опръскват обилно растенията, което е фатално.
Кафявите петна по периферията на листата говорят за прекалено сух въздух, измръзване или засушаване на растението.
Усукани меки листа с кафяви краища – големи температурни разлики през деня и нощта, примерно, когато след един топъл ден, през нощта температурите паднат под нормата от 10-12°С.
Пожълтяване на листата – при сух въздух, или липса на хранителни вещества в почвата (напр. азот).
Светли сухи петна върху листата – прекалено интензивна светлина или слънчево изгаряне.
Вредители: Белокрилка, акари, щитовидна въшка, памуклийка, трипс

Абутилон – Стаен клен – Abutilon. Отглеждане. Размножаване.

HobbyKafe — Tue, 01 Jun 2010 21:30:24 +0000

Семейство: Слезови (Malvaceae Juss)
Произход: Тропически и субтропически райони
Цъфтеж: В зависимост от вида, от април до декември.
Растеж: Бърз.
Светлина: Ярка, разсеяна светлина, допустимо е да се огрява от слънчеви лъчи сутрин и следобед.
Температури: Умерени, през лятото 20-25°C, през зимата 10-15°C.
Поливане: Лятото обилно, през зимния период по-оскъдно, да се следи да изсъхва добре между поливанията.
Торене: В периода на нарастване (от април до октомври) се тори веднъж на две седмици, с органични торове с добавка на минерали, през периода на почивка (зимата) не се подхранва.
Резитба (пензиране): Рано на пролет, стеблото на растението се обрязва на ½ от височината си. Тази практика е необходима за да се стимулира новия растеж и обилен цъфтеж.
Пресаждане: На пролет, младите растения е добре да се пресаждат всяка година, като новата саксия не трябва да е много по-голяма от старата, за да не се възпрепятства цъфтежа. Харесва почви със слабо кисела реакция (pH около 6), може да се отглежда и в хидропоника.
Размножаване: На пролет. Сортовете със зелени листа – от семена и резници, а пъстролистните видове – само с резници.
Описание: Рода Абутилон (Abutilon Mill) наброява повече от 100 вида храсти от семейство Слезови в тропическите и субтропическите области. Абутилон в превод означава „правещ сянка”. В Индия от влакнистото стебло на Абутилона правят въжета и чували. Листата са големи, до 10 см, 3-5 делни, изящно нарязани, по форма напомнят тези на клена. Обилно разклонени, вечнозелени храсти, цъфтят с единични камбанковидни цветове. Има градински видове с вариегатни листа. Хибридните форми се отличават с по-продължителен цъфтеж, разнообразни форми на цвета и цветове.
Отглеждане: Абутилона е некапризно растение, отглеждането му е лесно дори за начинаещи цветари-любители. Най-добре се чувства на шарена сянка. Може да понесе известно количество преки слънчеви лъчи, но това няма да му се отрази добре за по-продължителен период от време. През лятото може да се отглежда на открито, на места защитени от вятър и дъжд. Подлагането на резки климатични промени може да доведе до окапване на листната маса и цветовете.
Проблеми при отглеждането: Масивен листопад се предизвиква от ниски температури, преполиване или прекомерно засушаване. Промяна в цвета на листата обикновено е следствие от недостатъчна осветеност. Сухите и кафеви краища на листата са вследствие сухия въздух или засушаване.
Вредители: Белокрилка, акари, въшки – памуклийка, трипс

Нолина – Nolina. Видове, отглеждане, размножаване.

HobbyKafe — Tue, 20 Apr 2010 11:39:25 +0000

Нолината е сукулентно растение, обича много и пълна светлина – колкото повече, толкова повече. При нашите климатични условия, нолината е стайно растение, като лятото може да се вади навън, на слънце.

Почвата, която аз ползвам е за кактуси – т.е. с много песъчливи примеси, за да може да се оттича лесно водата. Като всяко сукулентно, нолината не обича задържане на вода около корените. Когато поливате, е добре да изчакате почвата да изсъхне напълно, дори може да засушите. След това обилно поливане. По принцип няма опасност да пресушите нолината, тя все пак живее в пустинни и полупустинни райони с дълги периоди на засушаване и пълна липса на дъжд. Поради тази причина, естествено удебеленият ствол служи за резервоар за вода. Лесно може да забележите кога сте пресушили нолината по характерното „свиване“ или „спаружване“ на стъблото. Все пак, не чакайте това да стане крайно видимо , ако леко си намали обема, значи е за поливане. След поливане, стъблото се изпъва и наедрява.

Нолината има плитка коренова система и поради тази причина най-често се сади в плитки и разлати саксии. Аз имам две растения – едното е в плитка и разлата, другото е в обикновена. Личното ми мнение е, че нолината се адаптира и в двата случая, защото не забелязвам разлика в развитието, дори тези дни забелязах, че от нормалната саксия се подават вече корените.

Основните неприятели, с които аз съм се сблъсквала, са памуклийките – много я обичат. Друг, така наречен проблем за някои, е съхненето на крайчетата на листата. Това съм го забелязвала при по-продължителен период на засушаване. Не е проблем за растението и всъщност е част от нормалния процес на отмиране на листата, така че е по-скоро козметичен дефект бих казала. С времето, пожълтяват и отмират най-долните листа. По този начин, се формира характерния дървовиден ствол на нолината. Може да премахвате отмрелите листа, но не съветвам да махате зелените, с цел да се формира по-бързо ствол – това само издължава ствола и лично на мен ми изглежда грозновато. Търпение, търпение, и пак търпение, и ще се формира ствол след няколко години.

Нолините се продват в няколко разновидности и размери. Големите и отгледани няма много какво да коментираме. Малките обаче често се продават в групи по две или три. И тук възниква въпросът – да разделяме ли. Понеже аз лично за себе си не успях да си отговоря на този въпрос, имам една единична и една тройна. И мога да кажа, че е по-скоро въпрос на вкус и лично предпочитание, отколкото на препоръка. Ако искате да разделите растенията и да имате няколко единични, разделяйте, но все пак внимавайте с накъсването на корените. Ако запазите растенията заедно, те образуват много по-богата и красива група и смятам, че имат особена красота. Моята лична препоръка: „не разделяйте!“

По принцип, нолината е едно от най-некапризните, непретенциозните и безпроблемните растения. Само слънце, слънце, слънце и редовно забравяне да я поливате и след 150 години ще имате ствол като на картинките и като в оранжериите. Но пък си заслужава тази прелест.

Сентполия, Saintpaulia, Aфриканска теменужка

HobbyKafe — Mon, 05 Apr 2010 18:09:56 +0000

Aфриканската теменужка, или както е по-известна у нас – сентполия, е най-често срещаното стайно отглеждано цвете в българският дом. Това крехко растение дължи популярноста си на малкия си размер и почти целогодишният цъфтеж, с които радва нашите очи. Цветчетата на сентполията са изящнит и варират във всевъзможни форми и цветове – от бяло до розово, синьо, пурпурно и виолетово.
Сентполията (Saintpaulia) е открита за пръв път през 1892 г. от германския барон Валтер фон Сент-Пол (1860-1910) в планините на Танзания и получава и носи и до днес неговото име. Неизброими са познатите ни хибриди с различна форма и цветове, цъфящи в два цвята и такива с различен цвят на едно растение.
Листенцата на африканска теменужка са нежни и крехки, обвити във фин мъх, вариращи от обикновени сърцевидни до назъбено-кичести покрая.
В домашни условия оптималната температура за отглеждане на сенполиите е около 20-22 градуса. Желателно е да поливаме с по-мека вода със стайна температура, като поддържаме умерена влага в саксиите със сентполии. Растенията обичат полусенчестите места, не е желателно да бъдат огрявани пряко от слънцето. Най често се отглеждат на северозападните первази на прозорците в нашите домове.
Внимание: Не бива да опръскваме листата на растенията, защото водата попаднала там довежда до образуване на неприятни кафяви петна от загниване.
При размножаване на сентполия най-често се използват за ‘резници’ самите листа на растението, които се вкореняват много лесно в съд с вода, дори и без вкоренител. Желателно е температурата в помещението през този период да не пада под 20 градуса. Коренчетата изникват след 3-4 седмици. Понякога се изчаква до поява на ново малко растение и тогава се засажда.
Когато засаждаме сентполията, трябва да внимаваме в избора на почва, като се избягват глинести и кисели почви, които ще доведат до загниване на крехките коренчета. Желателно е да изберем и подготвим торфена смеска с по-рехава структура. Торфен субстрат се продава във всеки цветарски магазин, с него няма да има проблем при размножаването на теменужките (още едно име използвано у нас). Добра идея е да се прави подмяна на почвата в саксията на 1-2 години, както и да се обеззаразява предварително.
Желателно е да следим и премахваме редовно прецъфтелите цветове, както и редовното да подхранваме растенията. Цъфтежът на нашите сенполии ще бъде по-силен, когато самото растение е засадено в по-малка по диаметър от 10-12 см. саксия.

от flowers.content » Пон Апр 05, 2010 7:59 pm

Hoya cumingiana Decaisne, 1844

HobbyKafe — Wed, 03 Mar 2010 13:51:00 +0000

Хоята на Къминг.

А кой е той? Хю Къминг е известен английски колекционер и изследовател Hugh Cumming.
(Еднин любопитен факт за орхидеено изкушените. Неговото име носят и Podochilus cunmigii и Coelogyne_cumingii. А Vanda lamellata, Dendrobium anosmum, Dendrobium superbum, Grammatophyllum scriptum, Phalaenopsis ambilis var aphrodite са само част от видовите орхидеи въведени благодарение на неговия колекционерски труд.)
И така през 1835 г Хю Къминг започва експедиция на Филипините, и тук на о-в Миндоро открива и хоята, наречена по-късно от Decaisne в негова чест Cumingiana.( бел. В литературата може да се срещне изписана по два начина „cumingiana“ или „cumingeana“. Decaisne все пак я описва като cumingiana.)

На филипинските о-ви се срещат три близки вида: H. cumingiana, H. densifolia,H. golamcoiana.
Някои изследователи все още ги смятат като като различни форми на вида Hoya cumingiana.

Методичното унищожаване на филипинските гори , което ограничава жизненото пространство на повечeто растения и ги застрашава от изчезване не се е отразило на Хоя къмингиана.
Причината за това е високата плодовитост на тази хоя. Тя разпръсква многобройните си , изключително жизнеспособни семена , които могат да съхранят своята кълняемост в продължение на година.
Расте не като лиана, а като храст, опирайки дългите си клони на близките дървета.
Ако наблизо няма подходяща опора, тогава клоните й увисват.

Тази хоя е любимка на повечето колекционери, заради очарователните си ароматни цветове, а също и заради факта, че не достига големи размери.
Листенцата й са малки (2 – 3 см дължина и 1,5 – 2 см ширина) . Те израстват върху късите си дръжчици плътно едно до друго , като нанизани върху стеблото.

Цветовете се образуват непосредствено под листните възли.

Те са забележителни със своето контрастно оцветяване : златисто-жълти с пурпурна сърцевина.
Отделят силен мускусен аромат ( според някои колекционери аромата е цитрусов примесен с кокос).
Всяко съцветие има от 8 до 10 цветчета.
Издържат около седмица.След прецъфтяването цветоносите падат.
Обикновено Hoya cumingiana цъфти средата и края на лятото.
В естествената си среда Hoya cumingiana вирее на варовити почви.Затова се препоръчва при стайното й отглеждане в почвата да бъде вкарана вар (натрошени мидени черупки или раковини).
Hoya cumingiana трябва да бъде отглеждана на ярка светлина , без да се излага на пряко слънце.
Полива се умерено, понася кратки периоди на засушаване.
Оптимална температура 20-25 С. Зимата – около 10С.
Hoya cumingiana се отнася към групата Plocostemma.

Източник:
http://www.simones-hoyas.de

от Moria » Чет Фев 25, 2010 12:40 pm

Hoya davidcummingii Kloppenburg, 1995

HobbyKafe — Wed, 03 Mar 2010 13:35:52 +0000

Дълги години тази хоя D. Liddle предлага като H. gracilis Schlechter, а др. продавачи – като H. Angustifolia. През 1995 г. Клоппенбург сравнява растението, което взел от D. Liddle с хербаризираните листа и оригиналното описание на Шлехтер.Оказва се, че ствава дума за различни растения.
През 1995 г. в списание Fraterna” №2 е описан нов вид хоя. Наречена е на името на австралийския изследовател на хои Девид Каминг., който намира това растение в горите , недалеч от филипинското езерото Булусан.
И макар, че точно този регион е добре проучен от ботаническа гледна точка, все пак Каминг успява да открие нов вид хоя, която се среща доста рядко в природата.
Листата на Hoya davidcummingii са гладки, заострени, тъмно-зелени на цвят с по-тъмни краища. Достигат дължина 4-10 см и ширина до 2.5 см. Разстоянието между възлите е 3-4 см. Дръжките на листата са не по-дълги от 1 см. Характерно е образуването на въздушни корени точно под листните възли. Това следва да се има предвид при вкореняването на тази хоя в субстрат.

H. davidcummingii цъфти с удивително привлекателни малки цветчета. Обикновено зацъфтява още в ранна възраст и цъфтежа може да продължи цяла година.

Йори.

Цветоносът е до 2 см дълъг, зелен, гладък.

Съцветието се състои от 10 до 20 малки (около 1 см в диаметър) пурпурно червени цветчета. По средата венчелистчетата са оцветени тъмно оранжево , а вътрешната корона е червена с жълто. При пълно разкриване на цветовете венчелистчетата се подгъват леко назад.

Диа

и ОЩЕ

Цветовете не отделят нектар и имат приятен лек аромат. Задържат се до 5 дни.
Тази хоя се отнася към групата Acanthostemma.

от Moria » Сря Фев 24, 2010 10:07 am