Видове рози :
1. Чайно-хибридни – най голямата група. Водеща, съдържа много разновидности, различаващи се по много характеристики: височината на храстите варира от 30 до 100, рядко 120-150 см, сортовете са с различен брой венчелистчета, от 20 до 128, като класическо изискване е да има оформен централен конус, независимо че май изключенията са доста напоследък. Дължината на стеблата на различните разновидности варира в диапазона от 20 до 80 см. В цветово отношение – бяло, жълто, розово, лилаво, червено, с много преходни тонове, на ивици или промяна на тоновете на цветовете. Тези рози изрязваме най-ниско и загърляме с пръст най-щателно. Обичайно са с по 1 цвят на клонче, въпреки че има и сортове с букетен цъфтеж.

2. Флорибунди: Тази група от рози е с бърз растеж, богат и почти непрекъснат цъфтеж, издържливост през зимата и устойчивост към болести, размер, цвят, форма на цветовете с богата гама от тонове като разцветка. Височината на храстите варира много, цветовете са ярки и стабилни – оранжево, червена тухла, корал-розови, жълти, бели, праскова, всички видове синеещи виолети, пурпурно и всякакви шарени и ивичести форми. Цветовете обаче тук типично излизат на гроздове и сложни съцветия 3-25 бр. Дължината на леторастите е според височината на конкретната роза, а резитбата – доста по-щадяща от тази на чайно-хибридните рози.

3. Почвопокривни рози: Създадени през 80-те години на 20 век, повторно цъфтящи, устойчиви на болести и разпростиращи се повече по хоризонтала, отколкото във височина. Обичайно са към 40-50 см високи, но някои сортове стигат и до 150 см височина. Селекционерските къщи постоянно разработват серии с общо име и различни цветове в серията – например CountY на Кордес, Flower Carpet и т.н. Ценното на тези рози е, че може да покриват наклон, стена, алпинеуми, качета, празни места в бордюра, цъфтят от май докато паднат слани и са устойчиви.

4. Патио рози: Преди са принадлежали към флорибундите, после са обособени в отделна група, която нараства като асортимент и сортове непрекъснато. Общо взето не надвишават по правило 45-55 см, стават за контейнери, стават и за градина. Цъфтят дълго и продължително, повечето повторно. Някои ги слагат към миниатюрните, други към флорибундите.

5. Мниатюрните розички: Ефектни, компактни, до 30-50 см височина, плитки чувствителни коренови системи, не особено лесни за отглеждане, поразява ги мана, петна, гниене, цъфтят на слънце и топло /южни и западни прозорци / обичат пулверизиране, почвата да засъхва между поливките, но не и прекомерно засушаване. Има разлика в двете т.нар школи с виждания по селекция и отглеждане на тези рози – американска и английска. В Съединените щати това са стайни растения и това е. В Англий ги развъждат на подложка, от там имат по-добри корени и се отглеждат и навън.

6. Катерливи и виещи се: Името им подсказва за какви рози става въпрос. Резитбата е особена /пестелива/, искат подпори, едни са добри за колони, други за парапети, трети покриват цели постройки. Лошото при тях е, че в голяма степен са загубили с годините селекции силната устойчивост на заболявания, а доста не достигат и до повторен цъфтеж. Имат своите фенове все пак, за които е прекрасно растение дълго 3-5-7 метра да цъфти примерно юни, или юли за няколко седмици. Групата е толкова шарена, че като си намерите в нея нужната роза, е добре да четете конкретики, тъй като всяко обобщение тук би било невярно.

7. Храстови рози: Тук е всичко останало, което не е флорибунда, чаен хибрид, мини или катерлива, т.е. в тази група има всичко: китайски, дамаски, ругози, центофолии, алби, бурбонски, английските на любимия Остин са тук, галики, модерните храстови, ноазетови, портландски, шотландски, японски и какво ли още не…. По-нататък ще се спра на подрязването и устойчивостта, защото граници и вариетети са безброй.

от dal » Нед Яну 24, 2010 3:22 pm

Смята се че до сега са продадени над 50 милиона от нея. Участва в създаването на стотици нови видове. Да изброя само няколко – Royal Highness, Garden Party, Double Delight, Perfume Delight, Princesse de Monaco.

от Neptune » Нед Мар 14, 2010 10:21 am

Успехът се крие в самата физиология на катерливата роза. Въпреки че ги наричаме катерливи, на практика това всъщност са големи храсти – истинските катерливи растения имат съответните приспособления за захващане по структурите, докато при розите липсват такива „умения”. Единственото, което ги улеснява в битката нагоре към светлината са донякъде бодлите, които могат да се закачат, в случай че опората позволява. И като всички други розови храсти, катерливите рози също имат тенденцията да цъфтят основно по върховете на клоните. Това е така, защото всяка една образувана роза по върховете отделя инхибитори на растежа, които възпират образуването на конкурентни цветове по дължината на стъблото. По-малкото образувани цветове означават по-малко конкуренция за ограничените ресурси като енергия и хранителни вещества, което пък позволява на храста да насочи усилия към образуване на семена за запазване на вида и енергия за растеж през следващия сезон.

И вместо да имаме 1-2 съцветия на върха на всяко триметрово стъбло и ефекта да идва предимно от възрастта на розата и броя на стъблата, на практика се получава така, че на същото стъбло, ако е извито, се получават от 20 до 30 отделни съцветия. А какво да кажем за роза с 8-10 такива стъбла?
Процедурата се извършва най-добре по време на основната резитба и се състои от три последователни стъпки:

3. Веднъж оформена, структурата трябва да се поддържа. Съответно, при появата на ново, силно и здраво стъбло от основата на храста, се премахва едно старо, оформено стъбло, за да се освободи място за новия растеж и подмладяване на цялата структура.

Статия: от Blue sky »

Снимки: от dal »